Just close your eyes and you will know who is the Contesse [Sahara Drendinar]

Лъскавия и главозамайващ Ню Йорк, всички си мислеха, че когато кракът им стъпи в този град всичко ще се промени ще станат богати или известни. Но Сахара..Сахара бе почувствала единствено и само грозната страна на Ню Йорк все още не можеше да си спомни как се бе случило всичко, но знаеше, че Контесата имаше пръст в това, точно заради това нещо тя се бе превърнала в един от поредните боклуци на Ню Йорк. Искаше й се просто да забрави за това което правеше, за това й най - често можехте да видите Сахара надрусана, пияна или извън контрол, сякаш с това нейно друсане, пиене тя потискаше Контесата вътре в себе си и не я оставяше да се появява на бял свят, според нея така беше най - добре за всички.
Но все пак нямаше връщане назад от живота който водеше в момента, явно така й беше писано, съдба какво трябваше да направим в случая
Но въпреки това, Сахара се чувстваше добре по този начин, само защото Контесата седеше затворена в нея и не се появяваше, за да направи поредното глупаво нещо или може би да й навлече поредните проблеми, така се бе случило, Контесата я бе докарала до провал, провал който бе отнел целия й живот. Какво искам да кажа ли? Ами Сахара бе просто момиче, седящо на страна от всички проблеми, обичаше семейството си, обичаше Лондон... но една съдбовна нощ, в която се случи всичко промени целия й живот.
Беше сама в стаята си, а родителите й и по - малката й сестра спяха вече. Беше прекалено късно за да се обади на някой, за това тя отиде в гаража за да изпуши една цигара, цигара която тя все още не знаеше, но щеше да е най - съдбоносното нещо в живота й. Седеше сама там, навсякъде миришеше на бензин, явно баща й отново бе сипвал в колата от тубите, а тя харесваше тази миризма караше я да се почувства по - добре, не знаеше защо но просто така я караше да се чувства.
- Сахара ти ли си в гаража - чу гласа на баща си и в бързината просто захвърли все още горящата цигара на земята, но това бе най - голямата й грешка. Беше все още едва на 17 години и се криеше от родителите си, че пуши. Излезна бързо и пъргаво от гаража като застана пред баща си.
-Да не можах да заспя, за това малко се разходих и дойдох до тук, защото търсех нещо, но не можах да го открия и да за това.. - отвърна брюнетката на баща си, като той й се усмихна, потупвайки леко рамото й.
-Късно е трябва да лягаш утре си на училище- отвърна й той, а тя просто му кимна, като го последва към къщата а след това се прибра в стаята си, целувайки баща си за лека нощ. Не мина много време преди да заспи, но съвсем скоро бе събудена от ужасяващите писъци на сестра й и родителите й. Не знаеше какво се е случило, но скочи от леглото си, ала бе твърде късно, почти цялата къща беше обзета от изяждащите я пламъци. А стаите на родителите й и на по - малката й сестричка бяха точно в частта на къщата която беше цялата в пламъци. Виждали ли сте как детски очи се насълзяват? Как детето ви не може да си поеме глътка въздух от болката, която му причинява дадена гледка? Е точно така, точно в този момент се чувстваше Сахара. Просто седеше там и гледаше, слушаше виковете на семейството си, но не можеше да направи нищо, не можеше да помръдне.
Усети как някой я дръпна през кръста повдигайки я, а секунди по - късно бе навън от къщата и просто седеше и гледаше.

Точно в този момент, в който бе най - уязвима, след погребението на семейството й, сякаш Сахара се побърка, започна да прави неща, който не помнеше, будеше се на места за който не знаеше, че изобщо съществуват, докато един ден не се запозна с Контесата, нейното второ аз, онова лошо същество опитващо се да превземе тялото й, дълго се опитваше да избяга от него, дълго се опитваше да се спаси, но разбра, че не можеш да избягаш от нея. Така й Сахара се озова днес в Ню Йорк, правейки това, което правеше .. именно проституираше. Да бе елитна проститутка, но все пак бе проститутка, заради Контесата се бе озовала тук и нямаше вече път назад за нея. Всячески се опитваше да се спаси, но вече бе стигнала дъното, друсаше се, спеше с различни мъже, пиеше само и само да я държи далеч от белия свят.

Сахара седеше и гледаше в огледалото спомняйки си всичко това, спомняйки си защо го правеше, спомняйки си как бе стигнала до тук, когато чу гласът на сутеньора си

-Сахара имаш клиент. - заяви й той, обръщайки се Сахара го видя да седи на вратата й и да я оглежда. Не знаеше от колко време седи там - Колко пъти трябваше да те викам? Спри да мечтаеш, затворена си тук като всяко друго момиче. - заяви й той, като я огледа
-Хайде пооправи се малко, защото след малко ще имаш посещение. - добави преди да излезне от стаята, а Сахара просто покорно му кимна с глава. Момичето знаеше, кой клиенти я посещаваха в този ден от седмицата, за това и знаеше как да се облича, погледна се за последно в огледалото, като надяна физиономията на онова щастливо момиче, и ставайки отиде до гардероба, вадейки дрехи, който щеше да облече. Остави ги на леглото, влезна в банята вземайки си душ, излезна оправи грима си, косата си, а след това облече и дрехите, който бе приготвила. Седна на леглото си скръствайки крака и просто зачака, както всеки път правеше. Чакаше клиента й да влезна през онази врата и тя да изпълни това за което си плащаше.