There was no in between for her. It was all or nothing

by **Autumn Schade** Съб Мар 14, 2015 5:57 pm

“She was too quiet, or she was too loud. She took things too seriously, or not seriously at all. She was too sensitive, or too cold-hearted. She hated with every fiber of her being, or loved with every piece of her heart. There was no in-between for her.”

[You must be registered and logged in to see this link.] / 8ам sunday morning

- Трябва да ти призная нещо - каза той сериозен и се настани а столът до болничното ми легло

- Хм? - промърморих наслаждавайки се на макиатото което ми беше донесъл.

- Никога не съм разбирал брат си и манията му по теб, винаги съм мислел, че си слаба и когато те видях в онзи бардак реших, че съм бил прав, но съм грешал през цялото време.

- Приличаш повече на брат си отколкото предполагаш - отвърнах поглеждайки го над чашата с горещо кафе.

15 hours earlier

Клубът бе затворен, тайна среща на групировката на Джовани,тук бяха най - големите от най - големите, убийства, наркотици, жени, оръжие всичко за което се сетиш. Какво правех аз тук? Танцувах, аз бях тяхното развлечение, облечена в почти нищо за наслада на тези животни.

Танцувах горе на сцената, но пред погледът ми бе само неговият, съжаление, да това виждах в погледът му.

- Отново се срещаме Алтеа - гласът му беше спокоен, плътен, много по - плътен от последният път в който го бях видяла, лицето му също се бе променило, сега не бе дете, сега бе мъж и то доста привлекателен мъж, макар и малко по - груб отколкото предполагах.

- Октобър, името ми е Октобър - поправих го аз, можех да му кажа истината, можех да си тръгна когато поискам, но не го направих, съжалението с което ме гледаше ме спря. Брат му бе съсипал животът ми, защо да му давам каквото и да е обяснение, с какво го бе заслужил?

- Октобър..... Октобър..... ОКТОБЪР! - стреснах се, не бях чула кога Джейдън се бе приближил, гледаше ме притеснено, огледах набързо клубът, времето наближаваше, погледнах към кутията която се намираше на сцената само на няколко крачки от мен и отново погледнах към Джейдън

- Добре ли си? - попита той опитваше се да не се набива особено на очи, макар, че всички знаеха, че сме заедно

- Да, нищо ми няма, всичко върви по план, когато извадят парите нападаме - потвърдих планът, той не ми вярваше, познаваше ме достатъчно добре, че да знае, че нещо ме глождеше, но също така знаеше, че съм отдадена на работата си и нищо няма да ми попречи да се справя с тази мисия.

- Сам и останалите са на позиция, само един сигнал и всичко това ще свърши - успокои ме той усмихвайки се леко и стисна ръката ми.

- ФБР никой да не мърда! - само едно изречение и всичко отиде по дяволите, куршумите се разлетяха навсякъде, виковете също, видях как екипът ми нахлу въоръжен до зъби, но не бяха сами, от срещуположната страна връхлетяха полицейските служби на Ню Йорк, беше пълна каша, кой от кои беше, кои са добрите и кои лошите, пълна какафония, тогава го видях пистолетът насочен към главата на Джейдън

- Джейдън! - извиках и се втурнах към него, но някой ме сграбчи, опитах се да се измъкна, но не можех, беше прекалено силен, от евтиният одеколон разбрах, че е един от охранителите на Джовани, усетих пистолетът опрян в тялото ми, не можех да сторя нищо, погледът ми срещна този на Джейдън и тогава чух изстрелът, усетих топлината да се спуска по голото ми тяло и след това студените плочи и всичко потъна в мрак.

[You must be registered and logged in to see this link.] / satarday night

Размърдах се леко, имах странно усещане, сякаш бях прикована, постепенно започнах да свиквам със звуковете около себе си, миризмите, когато вдишах онази ужасна миризма на дезинфектант сбръчках нос. Тогава всичко ме връхлетя, клубът, престрелката

- Джейдън! - възкликнах изправяйки се до седнало положение, но движението донесе болка и стаята се завъртя около мен

- Хей, хей, успокой се - чух пътният му глас и усетих ръцете му, да ме връщат обратно в легнала позиция

- Къде е Джейдън? - попитах отново когато затворих очи, така че стаята да спре да се върти

- Той е добре, твоят вик го спаси - усмихнах се леко, това беше добра новина. Джейдън бе не само мой партньор, но и най - добър приятел, много преди да станем полицай, да навлезем във ФБР.

Когато отворих отново очите си го открих до прозореца, с гръб към мен, огледах го добре, приликите между него и брат му бяха доловими, но имаше и много разлики.

- Трябваше да ми кажеш - заяви той обръщайки се към мен, лешниково кафявите му очи бяха сериозни

- Не беше нещо, важно, нямаше значение или поне така си мислех, никой ли не ви каза, че това е наш случай, защо вие бяхте там? - попитах, не ми се говореше за цялата сложност на решението ми, беше като отмъщение, но не бе срещу него, опитвах се да покажа колко съм добра в това което правя, да докажа на себе си, че раздялата ми със Себасчън беше за добро, че се научих на много.

Шест години, шест години беше много дълъг период, много неща се променяха. аз се промених и продължавах да се променям всеки ден, всяка минута.

Service record

[You must be registered and logged in to see this image.]

by **Charlotte Liвerтé.♔** Съб Мар 14, 2015 6:14 pm

Добре дошла ! wef

There was no in between for her. It was all or nothing

There was no in between for her. It was all or nothing

Re: There was no in between for her. It was all or nothing