Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.
Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya BECkZNl
Welcome

Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.

have fun..

xoxo - the admins
BGtop
"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya CtykNiG
Вход

Забравих си паролата!

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya 64s8qOR
Latest topics
» The Bahama's resort
"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya EmptyСря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade

» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya EmptyЧет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade

» "Dear Autumn Café"
"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya EmptyСъб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade

» Althea's penthouse
"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya EmptyПет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd

» The zoo
"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya EmptyЧет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*

» Buddy for Past or Future
"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya EmptyСря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣

» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya EmptyПон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade

» SUiTE 1313-G
"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya EmptyСря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas

» Erin Schade's home
"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya EmptyСря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade

Staff
Charlotte Liberté.
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine


-sahara
administrator;;22;;crystal reed;;host


Alexander Flemming
moderator;;26;;max irons;;host


maraya-
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen


melancholia.
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal


"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya WDzVqMw

"I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Предишната тема Следващата тема Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Autumn Schade Нед Апр 12, 2015 10:54 pm

[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]

Днес трябваше да бъде съвсем обикновен ден, нищо специално ден като всеки друг. Събудих се рано, направих сутрешната си тренировка заедно с Грифин, взех си душ и преди да се усетя Джей ме чакаше на вратата с чаша от любимото ми кафе. 
Пътуването от домът ми до участъкът не беше нищо необичайно, Джей за пореден път показваше уменията си на клоун, макар да знаеше колко много ги мразех, но пък не можех да му се сърдя, караше ме да се смея и забравям за тъгата в сърцето си. Това бе нещо, от което никога не можех да се отърся, изчезването на брат ми и фактът, че нямах представа какво се бе случило с него, тази сянка щеше винаги да ме преследва. Джейдън знаеше това много добре и въпреки това се опитваше да я заличи или по - скоро да я отмести от главата ми поне за малко. 
Когато пристигнахме в участъкът и се качихме в нашият департамент всички бяха по местата си, черната дъска бе извадена, а офисът на Войт бе затворен, нещо което не бе добър знак. Не отне повече от минута преди вратата да се отвори рязко и да се удари в стената, изражението на Ханк беше сурово, а коженото му яке на гърбът му, ясен сигнал, че отиваше някъде.
- Въоръжете се! - каза той с плътният си дрезгав глас. Това бе команда известна на всички ни, не беше нужно да знаем какво точно беше научил, всичко което трябваше да знаем беше, че нещо се случва. Погледнах към Джей, който сви рамене, тъй като току що дойдохме оръжията и значките ни бяха на кръстовете ни, останалата част от екипът грабна своите и всички се запътихме към колите. 
Информацията която Ханк бе получил ни изпрати в изоставен склад в покрайнините на Ню Йорк, разделихме се и всяка група все различен изход на зданието, аз бях с Войт, Джей беше на няколко крачки от нас заедно с Максуел. Пистолетът ми бе изваден и внимателно си проправих път навътре в помещението. 
Съвсем нормален ден, съвсем нормална мисия, съвсем нормално нахлуване, до моментът в който не се превърна в невъзможно.
Когато пристъпвах чух шум в страни от мен, двамата с Ханк се спогледахме и със знаци се разбрахме кой накъде да поеме, стиснах моят Глог 19 по - здраво и внимателно пристъпих напред, бях готова за всичко, или поне си мислех че съм, защото определено не бях готова за това което видях
- НЕ МЪРДАЙ! ЕДНА КРАЧКА И ЩЕ ТЕ ЗАСТРЕЛЯМ! - извиках на мъжът който държеше оръжие в ръката си, но бе с гръб към мен, не можех да видя лицето му, нито да преценя какво точно оръжие държеше, направих още една крачка, прицелвайки глогът си към жертвата си
- Пусни оръжието и се обърни бавно - заявих с дрезгавият си глас, чувах стъпките на Джей не далеч от себе си. Погледнах с периферията си в посока на стъпките, макар да бях сигурна, че е той, след което бързо върнах фокусът си на мъжът пред себе си който приклекна леко, пускайки оръжието на земята и се завъртя. Но когато го стори дъхът ми спря сякаш ме бе ударил камион или някой ме бе нокаутирал, ръцете ми се разтрепериха, но стиснах по - здраво пистолетът си, не можеше да виждам това, което виждах беше невъзможно
- Алекс...... - прошепнах макар разумът ми да ми крещеше, че е невъзможно.  
Autumn Schade
Autumn Schade
FBI agent
FBI agent

Брой мнения : 70
Join date : 12.03.2015
Age : 32
Местожителство : NY

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by ALEX ♣ Съб Апр 25, 2015 1:50 am

Ако днес не удуша Баш няма кога друг ден да е. От няколко години насам освен редовните ми задачи свързани с древни и забравени места започнах да се появявам и по бъдещи местопрестъпления. Фортуна имаше широк кръг на неща, които я интересуваха. Наркотици, непознати оръжия, отвличания. Имаше ли престъпление ние бяхме там. Нямам идея чия бе тази лоша шега да направят Себастиан мой партньор. Но не можех да се противя. Ето и днес, той се появи на вратата на затънтената ми квартирка-скривалище и ми каза да си избера една от двете задачи. Сега като се замисля май буквално ми тикаше тази, която избрах. Работата е там че тогава още нямах идея какво ще ми се случи днес. А сега когато съм в центъра на събитията с кървяща рана в лявото си рамо и сестра ми бдяща над мен сякаш всичко ми се изясни. Ама и аз с моя късмет. Тъкмо се бяхме разделили с Баш, за да огледаме един склад от две страни и ченгетата взеха, че влязоха точно зад мен. А аз приклекнал и шпиониращ с оръжие в ръце - подозрителен. Аз бях сам, а по стъпките им съдя че бяха поне трима зад мен. Но те никога не ходят в една група, тоест имаше още няколко групи от по трима четирима. Да си призная честно живота ми е мил, нищо че при всяка смърт се появявам я в Хъдзън, я в някоя друга по-голяма локва, басейн или каквото си имам под ръка наблизо. Това е живота на безсмъртието ми. Щеше да ми е много по-добре ако беше нещо от сорта на Шотландския боец, но пък тогава с моя късмет сигурно Баш щеше да ме гони по света с един меч, за да ми резне главичката. Старите хора винаги са казвали да държиш приятелите близо, а враговете си още по-близо. Но никой не ме бе светнал, че най-добрия ми приятел от детинство ще се окаже и най-големия ми враг и ще остане и най-добрия ми приятел. Та ето ме мен тук с няколко пистолета зад мен насочени най-вероятно в главата ми. Нали съм примерен гражданин, в по-голямата част от денонощието си и реших да се "предам". Поставих своя Browning на земята и се обърнах.
[You must be registered and logged in to see this image.]
А пред мен не кой да е а сестра ми. Моята родна сестра, която не съм виждал шест дълги и мъчителни години. Тоби изрече плахо името ми и следващото което чух бе започваща престрелка. Петрович и хората му ни обстрелваха. Докато взема обратно пистолета си от пода един куршум ме уцели в ляво над сърцето. Явно имах късмет защото не уцели сърцето ми и останах жив, а и не беше дясното и все още мога да стрелям. За жалост от срещата с куршума залитнах назад и последното, което помня бе адска болка в главата от допира и' със земята. Всичко почерня. Чух още няколко пъти Тоби да вика името ми, но всичко друго ми се губи.


Последната промяна е направена от ALEX ♣ на Нед Апр 26, 2015 11:11 pm; мнението е било променяно общо 1 път
ALEX ♣
ALEX ♣
Immortal
Immortal

Брой мнения : 15
Join date : 03.04.2015
Age : 37
Местожителство : New York

https://forever-rpg.bulgarianforum.net/t194-topic

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Autumn Schade Съб Апр 25, 2015 2:16 am

Не бях сигурна какво точно исках да сторя, да го ударя, да го прегърна, да му се разкрещя или просто да се обърна и да си тръгна сякаш нищо не бях видяла.
Разбира се нямах възможност да сторя нито едно от изброените, тъй като в следващият миг куршуми започнаха да летят насам натам, някой ме изблъска опитвайки да ме предпази, тъй като не бях особено в център. Поклатих глава и поех дълбоко дъх след което издишах и се съсредоточих в случващото се, когато видях Алекс да лежи на пода, а блузата му да се оцветява в червено, сърцето ми се удари в петите ми. Инстинките ми ме накараха да се свлека до него и да го предпазя, престрелката не продължи особено дълго, останалата част от екипа обезвреди лошите и ги завърза докато патрулките дойдоха да ги отведат заедно с линейката която отведе брат ми и мен в болницата. Нямах намерение да се откъсвам от брат си за дълго време не и без да разбера как по дяволите той беше все още жив и къде бе през всичките тези години. 
Ханк и Джей дойдоха в болницата, определено нямаше да ме оставят сама, защо напоследък всичко се въртеше около тази болница? За последният месец и нещо бях посещавала това място повече пъти отколкото ми се харесваше.
Може да откриете шокът ми, когато разбрах, че Ноа е лекарят който е поел брат ми при пристигането. Този ден не можеше да стане по - объркан и откачен. Братът който си мислех, че е мъртъв, заедно с партньорът ми, който също така е най - дълготрайната ми връзка, Ханк, който бе като баща за мен след изчезването на Алекс и Ноа, новото ми гадже, който си нямаше и на идея за нито една част от миналото ми. 
Да определено този обикновен ден не е никак обикновен... 
Autumn Schade
Autumn Schade
FBI agent
FBI agent

Брой мнения : 70
Join date : 12.03.2015
Age : 32
Местожителство : NY

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Noya Fairburd Нед Апр 26, 2015 12:30 am

Мислите на Ноа бяха на съвсем различно място. Някъде на островите в южното карибско море. Остров, слънчев плаж, някакъв навес над огромната мека спалня, кутии с храна да кацат всеки ден, за да не им се налага да преживяват на фотосинтеза, но... А разбира се че точно на техния остров нямаше да има отровни гадинки, щяха да са само двамата - той и Тоби. Без денонощни смени и двадесет и четири часови дежурства. Без никой да им иска сметка. Просто щеше да купи острова и да си плати за храната, която да им стигне до края на живота, а всичко останало да остави на сестра си. Къщата, колите, остатъците от банковите сметки...
- Ноа! - Извика се старшата сестра в замечтаното му лице и той се сепна. Беше облегнал лакът на регистратурата и подпрял брадичка на дланта си, мечтаейки за идеалния живот. Може би деца?
- Да, тук съм. - Старшата беше сериозна, а по бръчките на челото ясно се четеше яда ѝ. Той беше на работа нямаше право да мечтае, трябваше да спасява животи.
- Чарли вече е в операционната, чакат те за да започнете. Мъж с няколко огнестрелни рани, докараха го преди десет минути. Казах ти, че трябва да идеш там. Тя не може да направи всичко сама. Едната рана е много близо до сърцето, учудващо е, че още е жив! - Когато чу Ноа веднага се стрелна към залите за операции в западното крило на болницата, там вадеха куршумите. Повечето простреляни поне ги караха там, на първо ниво, защото най - бързо се стигаше.
Отвори вратите сякаш беше закъснял за събранието на Артур рицар от кръглата маса. Сложи си стерилните "дрехи" и изми старателно ръцете си.
- Приспахте ли го? - Попита когато влезе в залата при останалите сестри и доктори, отваряйки си с лакът, за не си изцапа ръцете.
Noya Fairburd
Noya Fairburd
Medicine
Medicine

Брой мнения : 85
Join date : 21.03.2015

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Jaden Haas Нед Апр 26, 2015 1:38 am

[You must be registered and logged in to see this image.]
До този момент само бях чувал за Алекзандър, но от случващото се пред очите ми ме заболя. Знаех какво ще причини това на Тоби, ако го загуби отново. Молех се да не сме свидетели на подебен край, защото съм убеден, че така ще изгубя и нея. Тя ще се затвори в себе си и ще започна да го оплаква на нов глас.
[You must be registered and logged in to see this image.]
А не го заслужава. Тя е силна, смела и всеотдайна. Няма втора като моята Тоби. Тя е една от малкото жени в живота ми, броящи се на пръстите на едната ми ръка, за които бих дал живота си. А в ситуация подобна на настоящата бих го направил за брат и'.
Куршумите летяха във всички посоки. Прицелвайки се в престъпниците срещу нас забелязах един, който сякаш даваше заповеди. Сега е моя шанс. Ако не го сваля веднага може би няма да успеем да победим. А за нас има само една загуба. Лежащи окървавени на земята. Прицелих се внимателно и ... огън. Стреляйки с двата си пистолета Smith and Wesson произведох няколко изстрела. Следващото, което видях бе падащото тяло на този белокос мъж и кръвта излизаща от няколко фатални за живота му дупки. Усетих потупване по рамото. Дори и не забелязах, че малцината оцелели се предават при вида на умиращия от моята ръка мъж. Когато се окупитих осъзнах, че съм бил прав, и че той наистина е бил шефа. А дори и не използвах телепатичните си способности. Прибрах оръжието си и се поизтупах. От престрелката в този склад бях малко прашен. Тоби само кимна и се качи в линейката при брат си. Единственото друго поражение от наша страна беше безименния пръст от лявата ръка на Максуел. Той се наведе твърде рязко, за да се предпази от коршумите и ръката му се наби в бетонната стена водейки до дислукация на пръста му. Но ще се оправи. Тези срещу нас бяха за чувалите.
Ханк реши да ме придружи до болницата, защото и той беше любопитен за всичко това. Аз успях да взема само портофела на убития от мен главатар. Просто бях любопитен кой е и какво прави в моя град.
Никита Алексеевич Петрович. Руски гражданин. Роден 1963. През системата в камарото ми видях, че е бивш агент на КГБ. Пенсиониран генерал от руската армия. Другото интересно бе, че освен личната карта, шофьорската книжка и малко стотачки там имаше визитка и прегъната снимка. "ФОРТУНА" беше изписано с главни букви. На гърба имаше нещо като баркод. Това ми се строри по-подозрително и от факта, че е бил в КГБ. А снимката, снимката беше колаж. Може би ксерокопие на снимка показваща проект за следене на хора. На някаква стена, която скоро ще разбера къде се намира бяха закачени множество снимки свързани с червени конци и етикети. Виждал съм и преди подобни неща, но никога с тези лица гледащи ме от снимките.

Alexander Schade
/             \
Autumn Schade       Charlotte Liвerтe
      |                \             /              |     
 |                Jaden Haas              |
 |                                             |
\                               /
\           /
Noya Fairburd

В горния център бе Алекс. Към него имаше две връзки - сестра му Тоби и бившето ми гадже от гимназията Чарли. Явно той познаваше Шарлът от някъде, но все още не ми е известно от къде. На свой ред те двете бяха свързани два пъти. И двата пъти едновременно бяха свързани с двама различни мъже. Едната им връзка беше с Ноа, настоящия любим на Тоби и доколкото ми е известно колега доктор на Чарли. А другия мъж, с който и двете бяха свързани бях аз.
Когато Ханк отвори вратата на отделението и двамата буквално нахълтахме от далеч видях Октобър. Тя стоеше пред една стая и разговаряше с двама доктори. Приближавайки се още по-близо разпознах лицата на Шарлът и Ноа.
- Ето на това му казвам аз "Добра среща"! - Казах гръмко аз, а тримата ме изгледаха изненадано. Не казах нищо, просто им дадох листа А4 с създадената зловеща наша връзка. Приличаща на кръвосмесително родословно дърво. Само дето от всички присъстващи само Тоби и Алекс имаха роднинска връзка. Доколкото ми е извесно де.
Jaden Haas
Jaden Haas
FBI agent
FBI agent

Брой мнения : 44
Join date : 20.04.2015
Age : 35
Местожителство : New York

https://forever-rpg.bulgarianforum.net/t204-topic

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Autumn Schade Нед Апр 26, 2015 1:00 pm

Този ден ставаше все по - шантав...
Ноа и докторката, която се представи като Шантел нещо си ми обясняваха за състоянието на брат ми и какво поражения е имало от коршумите, по дяволите тъкмо го намерих, а за малко да го изгубя.... отново..... поне този път щеше да бъде в ръцете ми и щях да зная какво се е случило с него. 
"Господи Отъм, как може да мислиш така.." скастрих се на ум. 
Провикването на Джей ме стресна, защо трябваше да е толкова гръмогласен, не че не харесвах звукът на плътният му глас, но не беше моментът да бъде толкова гръмогласен. 
Погледнах към Ноа, по дяволите защо трябваше да е точно той, та той не знаеше нищо за ненормалното ми минало и предпочитах да си остане така, но вече нямах избор, ако съдех по погледът му изобщо не му се харесваше цялата ситуация, на мен също. Дрезгавият глас на Ханк ме накара да се съсредоточа върху листът който Джей беше донесъл
- Какво по дяволите е това? - попитах местейки погледът си между всички онези хора около мен
- Очевидно зная връзките между мен, Алекс,  Ноа и теб - казах поглеждайки към Джей, оо какви връзки само имаше там
- Но това което не разбирам е какво прави нейното име тук? - попитах гледайки директно към другото момиче в разговорът. Как беше тя свързана с всичко това, аз я виждах за първи път, очевидно връзката ѝ с Ноа беше свързана с болницата, но какво общо имаше тя с Джей и най - вече с брат ми който беше в неизвестност през последните шест години или поне за мен беше.... 
Autumn Schade
Autumn Schade
FBI agent
FBI agent

Брой мнения : 70
Join date : 12.03.2015
Age : 32
Местожителство : NY

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Charlotte Liвerтé.♔ Нед Апр 26, 2015 4:19 pm

Франция ѝ се бе отразила добре.  Всичките ѝ лоши мисли бяха останали там. Сега Чарли спокойно можеше да се завърне с пълна сила и отново да покаже, че на лицето ѝ може да се задържи усмивка. Понякога през главата ѝ минаваха мисли навяващи ѝ идеята да се върне в Париж и да остане да живее там. Не бе сигурна дали би могла да си причини подобно щастие и нещастие едновременно.  Не можеше да остави приятелите си, любимите си хора и откачения си живот. Най-вече не можеше да остави работата си, обичаше я прекалено много. И говорейки за работата ѝ ... Шарлът се отправи към болница още в мига, в който кракът и стъпи в Ню Йорк.
Може би хората бяха прави, тя наистина бе работохоличка, но просто искаше да мине и да вземе няколко документа. Нямаше я прекалено много време, а бездействието, което я бе обзело последните седмици, просто я побъркваше.
-Добър ден! – Шарлът поздрави охраната и се запъти към втория етаж, където щеше да намери кабина си, когото бе изоставила за последните три седмици.
-Привет! – поздрави отново няколко от колегите си. Усмивката не слизаше от лицето ѝ. Радваше се, че си е у дома.
Но усмивката ѝ не се задържа дълго. Чуха се сирени, а минута по-късно покрай нея прелетя носилка.  Не това я изненада. Виждаше ранени хора по цял ден, все пак това бе работата ѝ, но човекът в носилката успя силно да превлече погледа ѝ.
-Алекс! – извика тя.  Не бе сигурна дали това е тя или факта, че него бе виждала от 2 години, вече я караше да полудява.
Чарли спря една от сестрите ѝ я помоли да ѝ даде сведения за мъжа в носилката. Знаеше, че това е Алекс, не се бе залъгала.
-Влизам в операционната. – заяви без дори да се замисля и се отправи натам. Не я интересуваше, че това бе последния ѝ почивен ден или, че операцията не бе нейна, но не можеше да го остави просто така.
Тя се преоблече и внимателно изми ръцете. Усещаше как сърцето ѝ бе на път да се пръсне, но трябваше да се успокои, защото ако оставеше емоциите си да я владеят нямаше да може да му помогне.
Малко след това в залата с гръм и трясък влезе Ноа. Чарли го погледна и вече бе спокойна, че може да започне. Имаше чувството, че не е на себе си. Усещаше една ужасно тежка буца в гърлото си, която не ѝ позволяваше да си поеме въздух добре. Не можеше да гледа Алекс така, но и не можеше да го остави без да направи нищо.
Няколко часа по-късно той вече бе стабилизиран и нямаше опасност за живота му. Шарлът свали ръкавиците си, захвърли мантията си и излезе от залата. Имаше нужда да си поеме малко чист въздух. Сякаш бе преживяла най-големия си кошмар и чувството все още продължаваше да я разкъсва отвътре.
Сестрата на Алекс  се затича веднага щом разбра,  че операцията е приключила. Двамата с Ноа започнаха да ѝ разясняват за състоянието на брат ѝ. Въпреки, че Шарлът бе наясно, че вече няма опасност за живота на му, тя продължаваше да се безпокои и забеляза, че ръцете ѝ леко треперят.  
Господи, Алекзандър бе единственото същество на тази планета, което можеше да я докара до лудост за толкова кратко време. Къде е бил и какво е правил отново ?!
Чарли се бе загледала направо в една точка и сякаш не обръщаше внимание на двамата си събеседника. След  това един познат глас я върна към реалността. Това май бе черешката на тортата.  Джей! Какво правеше той там ?!
Вървеше бодро и както винаги създаваше шум. В ръката си размяташе лист, който секунди по-късно го развя пред погледа на Чарли.
Тя погледна към Джей,  не показа никаква емоция. След това отправи погледа си към Отъм и изрече:
-Аз ... ще ида да проверя как е Алекс. – и побърза да се скрие от погледите им.
Не знаеше какво общо има тя с това, но не предчувстваше нищо хубаво.
Тя влезе в стаята на Алекс . Очите му все още бяха затворени и едва ли скоро щяха да се отворя.
‘’О, в какво си се забъркал отново..’’ помисли си Чарли и тихо седна на стола до леглото му. Съвсем неволно погледна към екрана, за да се увери, че пулсът му е наред, а след това стисна нежно ръката му. Все още го обичаше и това да го гледа в такова състояние я убиваше.
Няколко сълзи се стекоха по лицето ѝ и тя допря ръката му до лицето си.  Сега нямаше какво друго да направи само можеше да чака очите му да се отворят и да потърси онази жарка любов отново в тях.
Charlotte Liвerтé.♔
Charlotte Liвerтé.♔
SHE’S A HUMAN TRAFFIC ACCIDENT, AND EVERYONE’S SLOWING DOWN TO LOOK AT THE WRECKAGE.♥
SHE’S A HUMAN TRAFFIC ACCIDENT, AND EVERYONE’S SLOWING DOWN TO LOOK AT THE WRECKAGE.♥

Брой мнения : 226
Join date : 11.03.2015

https://forever-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by ALEX ♣ Нед Апр 26, 2015 5:56 pm

Не бих сбъркал този парфюм за нищо на света. Този примес на пресен жасмин, цитрусови нотки и малко тайна магия винаги е подчертавал личния аромата на кожата и'. Донесох и' го след едно от пътуванията си до Мианмар, а тя мигом се влюби в него. Все пак бе правен специално за нея в една от известните им парфюмерийни къщи. След като първата опаковка свърши се свързахме с генералния директор и той го изпрати по куриер. И така и до ден днешен. Платих огромна сума, за да го създам и още по-голяма, за да ме уверят, че никой на този свят не би го притежавал освен моята Шарлът. 
Отворих леко очи и се огледах. Бях в болнична стая. Шай седеше на стол до мен, затворила разплакани очи, прегръщайки десницата ми. През стъклото на вратата забелязах, че Октобър бе все още отпред. Тя разговаряше с един от лекарите и един от колегите си от ФБР. Това че се събуждам в болнична стая, а не в нечий басейн означава само едно. Не съм умирал при престрелката.
- Любов, не е нужно да плачеш. - Галейки я по бузата казах аз. - Добре съм. Ще оцелея за пореден път.
- Винаги се шегуваш с подобни неща Алекс. - Нежна усмивка започна да прегръща нейното лице. - Не очаквах да се срещнем по този начин.
- А аз съм приятно изненадан, че още използваш този парфюм. - Шарлът се усмихна още малко. - Аромата му ме накара да отворя очи. - Не успях да продължа, защото фурията, която можех спокойно да нарека своя сестра нахълта с гръм и трясък в стаята ми, последвана от трима мъже.
- Алекзандър Шейд, трябва ли да ти напомням колко ме изплаши!? А нужно ли е да споменавам, че ми дължиш обяснение! - Беше пораснала, но си беше все същата пряма и нетърпелива госпожица.
- Здравей и на теб Тобс. - Усмихнах и' се аз, но продължих да държа ръката на Шарлът.
ALEX ♣
ALEX ♣
Immortal
Immortal

Брой мнения : 15
Join date : 03.04.2015
Age : 37
Местожителство : New York

https://forever-rpg.bulgarianforum.net/t194-topic

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Noya Fairburd Пон Апр 27, 2015 11:13 pm

Операцията беше успешна, за мое щастие. Чак след като излязохме от операционната зала разбрах че това върху масата е бил брата на Тоби. Не знаех много за него, не бяхме говори за семейството ѝ, за Алекс знаех само че е изчезнал преди шест години. Не знам кога се беше появил, вчера го нямаше. Освен това, бях забелязал, че през цялото време ръцете на Чарли трепереха, дори след като успяхме да го спасим и стабилизираме, предложих аз да го зашия. Не знаех, че Шарлът е на смяна, мислех си, че още е в отпуска, но явно бях назад с новините.
Започнах да обяснявам на гаджето си как е минало всичко, след като предварително я уверих и успокоих, че всичко ще е наред. Бяхме го сложили в самостоятелна стая за да почива без да го притесняват други пациенти.
Мъжа, който се присъедини към нас вече го познавах, не се бяхме запознавали официално, но знаех, че е партньора на Отъм. Той я беше докарал да я зашия като за финал на една наистина много дълга и изморителна смяна. Това, което беше изненадата този път - носеше лист. Също като останалите започнах да разглеждам връзките между всички нас. Връзките ги разбирах, почти. Предполагах че Чарли и Алекс са имали нещо, заради реакциите ѝ по време на операцията. Не можех обаче да ги свържа с партньора на Тоби, които също бяха свързани, по мои предположения заради работата. Всичко тръгваше обаче от брата на Отъм, явно някой определено му имаше зъб и нямаше да се учудя ако бяха реши да очистят всички ни, дори до мен. По мое мнение бях малко отстрани на всичко това, но явно всички бяхме на мушката.
Чарли отиде при пациента ни, а аз останах още малко отвън, за да поговоря с Октобър.
- Знаеш ли какво означава всичко това? - Попитах, преди да забележа, че Алекзандър е отворил очите си. - Мисля, че брат ти се е събудил. Искаш ли да го видиш?
Заедно влязохме вътре, аз трябваше да го проверя показателите му. Дали всичко му е наред. Шарлът беше заета да се усмихва. Всички познавахме лъчезарната ѝ усмивка. Тя беше като слънцето на болницата, но тази усмивка... Тази беше различна. Тя беше специална. Гледаше го така както аз гледах Тоби. Завъртях се покрай апаратите, докато малката сестра се караше на батко си.
- Мила... Моля те да си по внимателна, едва го закрепихме. - Усмихнах се на криво и проверих системата, която се вливаше във вената му.
Noya Fairburd
Noya Fairburd
Medicine
Medicine

Брой мнения : 85
Join date : 21.03.2015

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Autumn Schade Пон Апр 27, 2015 11:58 pm

Шарлът побърза да се изниже като прани гащи, Джей беше твърде фокусиран върху докторката, Ханк се губеше от погледът ми, а Ноа... горкичкият си нямаше и на идея в каква лудница бе попаднал
- Съжалявам... - промърморих, наистина не исках да го забърквам във всичко това, животът ми си беше достатъчно объркан и криптиранв него имаше толкова тайни и подмолни игри, че дори самият Луцифер би ми завидял.
Истината бе, че нямах идея как да отговоря на въпросът на сексапилният доктор, чиито кафяви очи ме пронижваха в този момент.
Винаги съм вярвала, че брат ми е моят здрав разум, когато изчезна сякаш и разумът ми си тръгна с него иначе ако не бе така нямаше да сторя всичките ужасни неща които сторих преди Ханк да ме приюти под крилото си. И докато Алекс бе разумът ми, Джейдън бе силата ми. Той бе единственият човек който успя да ме измъкне от пропастта в която изчезването на брат ми ме беше хвърлила, а повярвайте ми това бе наистина дълбока пропаст. И в цялата тази идилия Ноа се вписваше перфектно защото той бе моята слабост. С него се чувствах слаба, с него можех да бъда себе си, да бъда просто момиче, не полицай, не агент, не онзи твърд и непоклатим образ който показвах на всички останали. А когато погледнех в очите му, когато срещнех погледът му или усетех допирът му, топлината му, ароматът му тогава разумът ми се изпаряваше, отлиташе през прозорецът. Да определено  се вписваше идеално в малката ми идилия.
Погледът ми отново се отправи към Джей
- Откъде познаваш Шарлът? - попитах скръствайки ръце, все още не можех да сглобя целият пъзел, но преди партньорът ми да отговори Ноа отново привлече вниманието ми споменавайки брат ми. Погледнах към вратата и видях, че бе прав и че русолявият мъж в леглото бе отворил очи, натиках листът обратно в ръцете на Джей след което блъснах вратата и влязох с гръм и трясък в стаята пред себе си
- Алекзандър Шайд дължиш ми обяснение! - повиших тон, нямаше начин да бъда спокойна, нямаше начин да се контролирам или да си премълчавам, никога не ме е бивало в това.
- О, не не не не ме Тобс-вай искам истината и то веднага!  И кълна се чуя ли една лъжа или дори да се усъмня, че ме лъжеш аз сама ще те прострелям! - бях напълно сериозна, знаех много добре как да изтезавам, знаех как да получавам това което исках, а що се отнасяше до Алексзандър с него бях специалист. 
Ноа се опита да ме успокои, да укроти нравът ми, но той не ме познаваше, не знаеше че веднъж подпаля ли щеше да отнеме много усилия да бъда потушена, нещо, което беше пределно ясно на останалите мъже в стаята. С периферното си зрение забелязах как Джейдън се опитваше да се добере до вратата, очевидно нежелаещ да бъде в окото на бурята
- Дори не си го помисляй Хас - казах сериозно без да отмествам погледът си от мъжът в леглото. Кълна се, че си мислех, че сънувам, че това е просто поредната ми фантазия и всеки миг той ще се изпари като мараня. Ханк се бе настанил на диванът скръстил ръце очаквайки да види какво ще се случи. Трябва да призная, че мълчанието му беше изнервящо, предпочитах да го чувах да крещи, да нарежда всичко друго, но не и да мълчи.
- Кой от вас ще започне .... търпението не е един от добродетелите ми....- заявих поглеждайки към партньорът си, тези негови сини очи ме разконцентрираха за секунда, предполагам това бе и целта му, но бързо се окопитих, бях прекалено бясна и превъзбудена за подобни трикове
- Добре да започнем с нещо лесно - казах извъртайки очи когато никой не проговори 
- Като например каква е нейната роля в цялата ситуация - казах кимвайки към тъмнокосото момиче седящо до брат ми и държащо ръката му.
Autumn Schade
Autumn Schade
FBI agent
FBI agent

Брой мнения : 70
Join date : 12.03.2015
Age : 32
Местожителство : NY

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by ALEX ♣ Вто Апр 28, 2015 7:17 pm

Може би наричайки я фурия бе твърде неточно. 
Знаех си! За пореден път съм отговор на всичките ти молитви, нали Октобър. - Чу се дрезгавия му глас при поредното отваряне на вратата.
- Офф. Теб никой ли не успя да те гръмне!? Може би да ме спаси веднъж за винаги от дразнещото ти присъствието!? - Казах му през зъби.
- Там горе знаят, че не можеш да живееш без мен Алекс. - Никак не е самовлюбен.
- Баш! Какво по дяволите правиш ти тук? И какви са тези молитви, за които ми говориш. - Отъм го гледаше изненадано, докато той грабна листа от ръцете на Джейдън.
- Много грубо от страна на Петрович да забрави да спомене моето име в това малко списъче. - Наглия му поглед ме караше да искам да го удуша на мига.
- Моля! - Личеше си, че и сестра ми има същата идея. - След като си запознат с всичко, защо не ме осветлиш набързо.
- С удоволствие любима - Опа, това май беше грешен израз. Леко се усмихнах при идеята как тя би му отговорила.
- Не ме наричай така, мамка му! - Ето го и очаквания и' ентусиазъм.
- Не са ли те учили да си мила, ако искаш да научиш нещо важно!? - Кой да я научи на подобно нещо!? Докато бяхме деца, винаги съм казвал на Тоби да не се мазни на никого и да е твърда, когато иска нещо. В Академията на дали са я научили на нещо по-различно. Гледайки очите и' никак не се изненадах от последвалото. Пълна суматоха. Октобър извади глога си и бутайки Баш към стената заби оръжието си право в гърлото му. Джей и доктора се хвърлиха да я спират, а шефа и' Войт се засмя гръмко.
- Ето нещо познато! - Той не мръдна от мястото си, просто завъртя глава, за да вижда по-добре. Шай стисна ръката ми, но аз я успокоих с поглед. - Момчета, това което се опитвате да направите е непостижимо. Просто я оставете да действа. - Ханк доказа с думите си, че познава сестра ми много добре.
- Говориии! - Баш преглътна тежко и поклати глава в съгласие.
- Трябва да знаеш само едно. Връзките между всеки от вас е същото, което те свързва и с мен. - Последва дълго мълчание. Тоби май навързваше фактите. Тя не отхлабви хватката си, просто го погледна в очите.
- Това е невъзможно! Това е....  - Тя не довърши, защото Баш я прекъсна.
- Не се шашкай толкова де. - По лицето му отново се прокрадна онази негова ехидна усмивка. - Добре де. Признавам. Две от връзките нямат нищо общо със секса.
- Секс! - Чу се групово възклицание.
- Баш, не мислиш ли, че каза прекалено много!? - С много усилия и болки успях да седна в леглото гледайки го заплашително. Чарли и другия доктор се опитаха да ме спрат, но без успех. - Има неща на този свят, които не се казват току така.
ALEX ♣
ALEX ♣
Immortal
Immortal

Брой мнения : 15
Join date : 03.04.2015
Age : 37
Местожителство : New York

https://forever-rpg.bulgarianforum.net/t194-topic

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Jaden Haas Пет Май 01, 2015 12:36 am

Всичко това малко ме обърква. А странното е - имам чуството, че Алекс крие нещо, но не мога да го докажа. Точно така, не мога да прочета нищо от главата му. Но Баш от друга страна е като отворена на правилната страница книга. Много изчерпателна книга.
- Тогава ти ни кажи за Фортуна, след като не искаш той да говори повече. - Погледнах Алекс през рамо докато задържах някак си Октобър.
- Не е никак полезно за здравето ти да питаш за Фортуна. - Отговора му бе изчерпателен, но аз смятам да го променя. Извадих от вътрешния си джоб онази карта и му я показах. - Това не бива да е в теб! От къде го имаш!?
- Не е моя, спокойно. - Обърнах се, за да го гледам по-директно. - Взех го заедно със снимката на връзката между нас. - Направих крачка към него. - От мъртвия човек, чието портфейл съдържаше ID-то на Никита Петрович. - Последва мълчание.
- Той мъртав ли е!?
- Според господина тук, да! - Отново погледнах мъжа с опрян пистолет във врата.
- Не съм му казвал нищо! Сега го виждам за първи път! - Оправда се той.
- Че кой е използвал думата "казал" - Намеси се Тоби. Тя погледна брат си сочейки ме с поглед. - Джей чете мисли, той е телепат! - Алекс и Баш дори не трепнаха, сякаш това е нещо прекалено нормално.
- Ето това е Фортуна. - Алекс го каза сякаш съжаляваше за това. - Те са организация от хора с различни дарби и възможности, която има многобройни цели. Според слуховете е управлявана от група политици на много високо ниво в държавите си. - Той се намести удобно и продължи. - Имат членове от всяка страна, всяка група в обществото. Хора които са им полезни за различни неща.
- Ти, от къде си запознат с всичко това. - Октобър се заинтригува и дори пусна Баш от хватката си.
- Той е част от тях. Както аз, Петрович и твоя скъп Ханк. - Той се намеси, но никой не му обърна внимание.
- Фортуна ме вербуваха началото на 2005. - Алекс се загледа в стената пред него и очите на Ханк, а той му кимна. - Казаха, че било заради знанията ми за древни езици и цивилизации. - Той преглътна тежко, а ние бяхме като в транс от историята му. - В началото работех в една от базите под командването и надзора на Ханк. - С Тоби се спогледахме и тя хвана ръката ми. - После ме прехвърлиха под командването на Петрович и започнаха да ме пращат по мисии.
- А Фалуджа!? А хеликоптера, който се разби!? - Прегърнах я през кръста, защото усетих лек трепет в гласа и' - Твоето изчезване!?
- Не съм ходел във Фалуджа. Те използваха ВВС за мое дълбоко прикритие. - Усетих болка в гласа му, а Октобър започна да трепери. - Познавам момчетата от хеликоптера. В този ден трябваше аз да летя с тях за Фалуджа, но пилотираше друг. А аз бях на мисия в Египет. - Алекс прокара треперещи пръсти през русата си коса. - Когато разбрах, че Фортуна са свалили хеликоптера само и само да заличат бъдещото ми съществуване, беше прекалено късно. Успях само да се свържа с Ханк и да го помоля да те открие Тобс и да те пази.
- А Баш? Какво общо има той с всичко това? - Октобър започна да се успокоява и мисли по всички улики. Шарлът и Ноа бяха доста мълчаливи и почти стаписани от всичко случващо се. Алекс взе снимката и я изучи с поглед.
- Значи ти си гаджето от гимназията, а Джей!? - Само кимнах в знак на съгласие. - Баш ме откри. Опита се да ни измъкне, но напразно. Заловиха ни. Бяхме в поправителен лагер във Франция близо две години. Не съм бил този, който се опитвали да създадат. Баш... трябваше да го обработят както те искат. - Алекс отново хвана ръката на Шарлът. - Когато избягахме от там се запознах с Шай. Влюбих се от пръв поглед. Криех се добре и сметнах, че мога да намеря и теб и да сме щастливи. Но се бях лъгал. Следяли са ни. Преди две години Петрович ни уреди среща. Принуди ме да се върна в замяна на живота на Шарлот. Съгласих се, но ги убедих да приемат Баш като мой партньор.
- Планирахме поредното ни бягство, когато ни изпратиха в склада днес. - Баш вече бе седнал до Ханк.
- Останалото го знаете! - Замълча Алекс.
Jaden Haas
Jaden Haas
FBI agent
FBI agent

Брой мнения : 44
Join date : 20.04.2015
Age : 35
Местожителство : New York

https://forever-rpg.bulgarianforum.net/t204-topic

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Autumn Schade Пет Май 01, 2015 11:42 am

Не го бях виждала нито чувала в последите шест години, в онзи ден загубих и двамата, вярно че да разваля годежът и да прекратя връзка с него беше моя идея, но фактът, че не ме е потърсил повече говори повече от хиляди думи. Ако кажа, че не съм си мислила за този момент ще излъжа, да мислила съм си за това какво ще е да го видя отново, да чуя гласа му, да надзърна в черните му очи, дали ще изпитам тръпката която изпитвах преди, дали ще боли, дали ще е любов отново, но никога не съм си представяла, че ще е това.
Себасчън Холстед беше всичко, но не и любов, когато бях с него си мислех, че е всичко, че е онова от окето имах нужда, но се лъжех, а сега? Сега не изпитвах нищо.
- Себасчън, какво по дяволите правиш тук? - попитах шокирана, че го виждам, но може би не трябваше да сам имайки се предвид фактът, че мъртвият ми брат тъкмо се бе появил от отвъдното. Съмнявах се, че той има каквито и да е отговори, които да ми помогнат, не исках и да знам, но хей трябваше да видя всички гледни точки.
- Не ме наричай така, мамка му! - просъсках, просто перфектно, още някой няма ли да се появи, нщкоя забивка за една нощ, някой който си е мислел, че има шанс с мен...... Кипна ми, просто нямах повече търпение и следващото нещо което знаех бе че държах Баш притиснат в стената с пистолет опасно сочещ гърлото му. Може би в миналото нямаше да мога да го сторя, но хей аз не бях момичето което бях едно време.
- Спри с шикалкавенето и гатанките и говори - заявих през зъби, усещах ръцете на Ноа и Джей по себе си опитвайки се да ме отскубнат от Баш, но аз бях като питбул не пусках. Когато заяви, че всички от листа са свързани по същия начин по който ние бяхме веждите ми се свъсиха
- С лъжи, манипулации и предателство? - попитах повдигайки вежда. Да това беше историята между нас с Бас, нищо повече от куп интриги. Думите които последваха ми се искаше да не бях чувала, да този ден определено щеше да сложи край на връзката ми с Ноа, след всичките тези ненормални събития и приказки, не вярвах да остане, направо можех да го видя как тича през глава без дори да погледне назад и не бих го съдила, на негово място сигурно щях да постъпя по същия начин.  
Алекс се опита да спре Баш, да го накара да не говори, което отново събуди яростта ми
- Зип ит Алекзандър! - заявих крясвайки на брат си 
- Ти имаше възможност да говориш сега е негов ред - допълних кимвайки към чернокосия мъж пред себе си, но вместо него се обади Джей. Всичко това ставаше твърде объркано, започваше да ми причинява мигрена и това не ми харесваше.
Колкото повече се задълбочавахме в разговорът, толкова повече започвах да губя силата си и земята под краката си, грабването на ръката на Джей беше чист инстинкт, имах нужда от сила, а той беше моята. Ръката му на кръста ми и близостта му ми дадоха това което имах нужда за да се съвзема и да не направя някоя сцена.
- Страхотно, още някоя изненада? Какво сега да не се окаже, че и родителите ни са шпиони или ти Ноа? Някой да има някоя друга тайна за животът ми? - казах с дрезгавият си глас имах чувството, че всичко се разпада, сякаш можех да го видя как всичко което знаех, целият ми живот отиваше в развалини....
Autumn Schade
Autumn Schade
FBI agent
FBI agent

Брой мнения : 70
Join date : 12.03.2015
Age : 32
Местожителство : NY

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Noya Fairburd Пон Май 04, 2015 1:23 am

Цялата ситуация беше твърде обърканo за моя милост. Прекалено много агресия. До сега не бях ставал свидел на подобни неща. Чувствах се като в сериал - "От местопрестъплението" или нещо такова. Даже не и такъв, а някой с повече сексуални връзки. Осъзнавах, че в тази стая се намират първата любов на гаджето ми и бившия ѝ годеник. Поне до колкото бях разбрал. Не ми се нравеше много. На всичкото отгоре пациента ми в леглото беше прекалено своенравен опитваше се да сяда, не можех да спирам него и едновременно с това да възпирам Отъм да не гръмне... който и да беше Баш. Чувствах се като единствения със здрав разум в тази стая, като изключвах колежката си от това число. Тя също не беше казала нищо от много дълго време и точно като мен местеше неразбиращо поглед от единия към другия полицай в стаята.
Не стигаше всичко това. За капак се оказа, че бившия на гаджето ми, който също така ѝ беше партньор е някакво абсолютно куку - телепат, който можеше да чете мисли. А и си позволяваше много неща като това да я прегръща и успокоява. За какво бях тук мамка му? Прехапах езика си за да не изтърся нещо, което не е на място. Първичните ми собственически инстинкти на мъж взима връх с толкова много конкуренция на едно място. Кой можеше да се бори с телепат, който освен бивш си рискува живота за нея всеки ден, по простата причина, че бяха и партньори и това беше като закон. Всеки един момента трябваше да си готов да умреш за човека до себе си... По скапано можеше ли да стане? Като например да се появи още някой от любовния живот на приятелката ми.
- Не съм шпионин... - Реших да отговоря на въпроса макар, че предполагах, че е риторичен. - Въпреки, че точно това би казал един шпионин...
Въздъхнах и се завъртях в кръг не ме свърташе. Пък и не можех да стоя вечно тук. Чарли може и да не беше на смяна, но аз имах работа за вършене. Това да гледам всички тези мъже, които имат някаква връзка с Тоби, била тя кръвна или някаква друга ми идваше в повече.
- Извинете ме, ще се връщам на работа. Чакат ме пациенти... - Трябваше да се измъкна от тук, а след това да поговоря с Октобър, това беше по - шантаво отколкото можех да понеса.
Noya Fairburd
Noya Fairburd
Medicine
Medicine

Брой мнения : 85
Join date : 21.03.2015

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Autumn Schade Сря Май 13, 2015 1:40 am

Не очаквах Ноа да остане и въпреки това бях шокирана и нещо в мен трепна, когато го видях да напуска стаята. Да разбирах, че имаше и други хора които се нуждаеха от него, че той бе на работа, че трябваше да се грижи за пациентите си, но това не спря болката в мен. 
Погледнах към Алекс, след което погледът ми обиколи останалите трима мъже в стаята, бегло осъзнавах, че Войт казва нещо, но главата ми не бе точно там в този момент.
- Имам нужда от въздух - казах и изхвърчах от стаята по същият начин по който бях влязла. Бях стигнала едва до чакалнята когато Джей ме настигна, бързо ме придърпа в ръцете си и аз си позволих да се отпусна за момент. Поех си дълбоко дъх и след това се отблъснах от него
- Исках шоколад, много шоколад - казах завъртайки се към монетните машини зад гърба си и започнах да блъскам монети в една от тях. Разбира се за мой късмет проклетията щеше да забие по средата на действието си, естествено започнах да я удрям, нямах търпението нито нужното спокойствие да се занимавам с нея точно сега... 
Джей измърмори нещо, но не го чух, малко след това Ханк се появи и сложи ръката си на рамото ми и се опита да ме успокои, да това определено беше тежък ден.... 
Autumn Schade
Autumn Schade
FBI agent
FBI agent

Брой мнения : 70
Join date : 12.03.2015
Age : 32
Местожителство : NY

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Erin Alexander Schade Сря Май 13, 2015 2:05 am

За Ерин беше лесно, всичко, което правеше ѝ се отдаваше с лекота, е може би не всичко. Никита очакваше от нея много повече от това, което тя бе способна да даде. Виждате ли Ерин винаги е била спокойна, тиха, тя е онова момиче за което се чудите как е възможно да бъде толкова наивна, сещате се онова момиче което стои в ъгъла и само наблюдава, което не навлиза в спорове, не привлича вниманието ви, тя бе пълна противоположност на сестра си. 
Макар девойката да беше копие на сестра си, тъмни шоколадови къдрици, е в момента бяха русоляви, но какво пък, красиви лешниково зелени очи, чаровни трапчинки и господи това тяло, Ерин определено можеше да покори всеки с видът си. Но въпреки това тя не обичаше да се изтъква и показва, разбира се когато работиш за Никита Петрович, трябва да знаеш как да използваш всяко едно от качествата си, но също така и недостатъците си. Красавицата се бе запътила към офисът си, когато дочу разговорът на чичо ѝ, не ѝ бе никак трудно да разпознае Альоша един от най - верните сътрудници на чичо ѝ. Тя не бе от клюкарите, но това което чу грабна вниманието ѝ. Альоша тъкмо докладваше на Никита, как е протекъл заговорът, капанът който Петрович бе заложил на Алекс и Тоби, братът и сестрата на героинята ни. Тялото на Ерин настръхна, когато чу имената да се отронват от езикът на младият руснак, но това което накара пулсът ѝ да се ускори бе фактът, че брат ѝ е бил ранен и е в болница. 
Без да се замисля красавицата се отправи към болницата в която се намираше брат ѝ притеснена от това какво ще завари там. 
Когато стигна до вратата на стаята в която се намираше Алекзандър Шайд, чу разговорите вътре и по - точно чу грачещ глас да се опитва да донесе успокоение. Ерин вече знаеше на кого принадлежи гласът и нотка на завист засвири в съзнанието ѝ.
- Тоби, нека излезем, брат ти има нужда от почивка.... Обещавам ти, че няма да изчезне - повтаряше отново и отново грапавият глас на Ханк Войт. Красавицата изчака всички да напуснат стаята, след което си пое дъх и влезе внимателно и се усмихна на мъжът в леглото. Алекс се бе отпуснал и затворил очи, което накара героинята ни да предположи, че той спи и затова тя се приближи към леглото му внимателно попивайки с поглед всеки детайл от него. Красавицата се протегна за да докосне брат си и тогава той отвори очи
- Какво стана, машината не ти даде шоколад ли? - пошегува се той, което накара красавицата да се усмихне леко, макар очите ѝ да бяха тъжни. 
Ето че отново бе толкова близо и същевременно толкова далеч, Ерин държеше ръката на брат си, намираше се до леглото му, но той си мислеше, че тя е друга, че е Октобър, както всички други, както и той...
- Просто забравих да ти кажа, колко се радвам, че си жив - каза красавицата и прегърна брат си, а след това побърза да се обърне и напусне стаята му, преди оригиналът да се бе завърнал... Красавицата предполагаше да види сестра си или Ханк или родителите си, доктори, сестри и така нататък, но дори за секунда не подозираше, че той може да е тук. Ерин блъсна вратата и престъпи прагът, когато се блъсна в нещо или по - скоро някого, трябваха ѝ само секунди за да разбере в кого се бе блъснала. Не ѝ бе нужно да вдига поглед, да чува гласът му, само секунда, една секунда, едно вдишване на ароматът му, едно поместване на гърдите му и тя знаеше точно кой стои пред нея. 
Ерин си пое дълбоко дъх и вдигна погледът си срещайки сините му очи, това бе достатъчно за нея, да подкоси коленете ѝ....
- Джей... - прошепна тя леко и се опита да избяга, да изчезне без никой да разбере, че е била тук....
Erin Alexander Schade
Erin Alexander Schade
Citizen
Citizen

Брой мнения : 12
Join date : 11.05.2015

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Jaden Haas Сря Май 13, 2015 3:27 am

Импулсивния характер на Тоби вече не ме изненадва. Като се замисля, съм я виждал във всякаква светлина при всякакви ситуации. А в този момент тя имаше нужда от две неща - прегръдка и шоколад. Знам, че ще търси сладкото изкушение из болницата. Но за прегръдката трябваше да и' помогна лично. Новото и' гадже се изпари много бързо. Вероятно все още бе на работа. Но начина по-който се изнина ми доказва, че все още не познава Октобър така както аз и Ханк я познаваме.
Настигнах я в близката чакалня. Беше почти в транс. Придърпах я бързо и просто я прегърнах силно. Тя отново започна да диша нормално, почти спокойно. Плодовия и' аромат се носеще от тялото и'. Уханието на пъпъш и кокос се бореха с това на мандарина и канела. Много рядко успявам да доловя подобен аромат от дръга жена. Той бе като запазена марка за Октобър. Блаженство, на което се насладих не повече от минута. Бързо туптящото и' сърце отново задвижи механизма на цялото и' същество и тя започна да се движи като с чисто нови батерии. Дали няма да гръмне автомата за пакетирани лакумства в яда си. Много вероятен сюжет на настоящата ситуация.
Дочух сумтенето на Ханк зад мен. Беше с Баш. Двамата ме подминаха, а аз останах вгледан във вратата на стаята на Алекс. Зад мен се проведе кратък разговор, който дори и не чух. Изненадах се колко бързо Октобър се бе измъкнала от чакалнята и се бе запътила отново при брат си. Чакай малко, ако тя беше там, тогава защо я чувам зад гърба си да говори с Ханк. Бързо се обърнах и я видях там, където я оставих с Баш и Войд. После пак се обърнах към вратата и я видях да влиза в стаята. "Джейдън, полудяваш! Да не би да имаш температура!?" Несъзнателно пипнах челото си, за да се опитам да усетя разлика в нормалната си температура. Изненада, нямах температура. "Днес се наспах. Снощи не съм пил, като се замисля май не съм пил от около седмица. Лекарства не пия. Нито пък някой ме е удрял по главата. Тогава какво е това!? Халюцинация!? Блян!?" Е вярно, че понякога си спомням изминали случки и моменти. Но никога не съм имал подобен спомен.
- Сега се връщам. - Казах спокойно и тръгнах да разузнавам. Полицейското ми минало не можеше да прикрие огромното ми любопитство. - "Трябва да мисля и действам като агент на ФБР." - Опитах да си дам кураж. Направих няколко крачки и с лекота стигнах пред заветната врата. През малкото прозорче успях да проследя цялата сцена вътре и леко се отдръпнах от вратата. Отново погледнах към чакалнята, където Тоби и Баш се разправяха с машината крадец, а Ханк им се смееше като на малки деца. Тъкмо се обърнах и вратата се отвори. Нежното женско тяло буквално се заби в мен. Косите и се разпиляха във всички посоки, а един кичур погали носа ми. Този аромат... Аромата, който все още ме посещава в сънищата ми. Често си мислех, че е грешка. Че е невъзможно. Портокалови цветчета, жасмин и сладка като мед ванилия. Аромата от многобройните нощи в Академията, в които делях легото си с Октобър. Винаги съм се чудел как бе възможно. Тя винаги ухаеше на пъпеш и кокос, но тези нощи бяха обагрени от портокалови цветчета и ванилия. Винаги съм се чидел, но сега... Сега вече знам. За секунда тя си пое дъх и ме погледна право в очи.
- Джей! - Нежният и' глас погали слуха ми. Гледах я и не знаех да се усмихна или точно обратното. Не намирах думи в сравнително богатия си речник. Как да започна? Какво да кажа?
- Здравей! - Е по-тъпо няма на къде! Тя се опита да се изниже тактично, но нямам намерения да я пускам да си тръгне. Тя направи крачка в страни и точно когато щеше да ми обърне гръб и да си тръгне за още четири години аз хванах ръката и'. Тялото и' потръпна при докосването на кожата ни. - Говори с мен! Моля те! - Самата мисъл, че би било възможно да съм обичал нея, а не Октобър не ми позволи да я пусна. Имам нужда от някой отговори и тя трябва да ми ги даде. Поне това ми дължеше.
Jaden Haas
Jaden Haas
FBI agent
FBI agent

Брой мнения : 44
Join date : 20.04.2015
Age : 35
Местожителство : New York

https://forever-rpg.bulgarianforum.net/t204-topic

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Erin Alexander Schade Сря Май 13, 2015 3:51 am

Проклятие, защо... защо дойде тук, защо трябваше да се излага на тази опасност, ако Никита разбереше какво бе сторила щеше да я обезглави.... е може би не точно обезглави, но определено нямаше да е доволен. 
Ерин трябваше да се махне от болницата, трябваше да се махне от тук на мигът преди всичко да е отишло по дяволите, ако беше само тя нямаше да се тревожи толкова, но от много време насам, тя мислеше за друг, друг човешки живот бе по - важен от нейният, всъщност бяха два, този на децата ѝ.
Сега тук, стояща лице в лице с мъжът дарил ѝ най - големият подарък нямаше как да не се пита какво ли би било да е отново в прегръдките му, да изпита отново ласките му... Искаше ѝ се да откаже, знаеше, че трябва да откаже и да си тръгне, да изчезне като сянка, защото точно това бе тя сянката на Отъм. Знаеше го, но когато отново срещна сините му очи всичко в нея забушува, да може и да бяха неговите очи, но това което виждаше в тях бе очите на собствените си деца. Сега за първи път от четири години насам Ерин Шейд можеше да разбере от къде децата ѝ бяха взели тези техни сини очи, този поглед който сякаш прониква дълбоко в душата ти - той, Джейдън Хас бе причината за това.
- Не трябваше да идвам, това беше грешка - каза красавицата повече на себе си отколкото като отговор на неговата молба.
- Съжалявам - прошепна отново свотлокоската, да този път се различаваше от сестра си, Тоби бе запазила естествените си тъмни букли, докато Ерин бе избрала по - модерен по - нов стил с права коса и цвят омбре.
Ерин водеше война със себе си, всека частица от тялото ѝ трепереше от докосването на Джей, искаше ѝ се най - накрая да излезе от сенките, да бъде свой собствен човек, не просто копие на сестра си, но не можеше. Ами ако те не я приемат, ако родителите ѝ разберат, ако Алекс и Тоби разберат за съществуването ѝ щяха ли да ѝ простят или това щеше да бъде краят за нея...
- Трябва да вървя - заяви красавицата отново опитвайки се да се отскубне от хватката на любимият си, да Ерин бе влюбена в Джейдън и то от много, много време и макар да не го бе виждала от четири години тази любов все още бе в нея, все още я изпълваше...
Erin Alexander Schade
Erin Alexander Schade
Citizen
Citizen

Брой мнения : 12
Join date : 11.05.2015

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Jaden Haas Сря Май 13, 2015 4:28 am

- Нима си мислиш, че можеш да се появиш тук и после аз да те пусна да си тръгнеш просто така!? Все едно нищо не се е случило!? - Сърцето ме стегна. Не мога да и' позволя да си тръгне. Няма да и' позволя да си тръгне! - Нима си оперирана от изпитване на каквито и да било чувства!? - Това май бе по-грубо. Видях болката в очите и'. - Извинявай! Това последното не трябваше да го казвам! - Тя ме гледаше в очите и се опитваше да се отскубне от хватката ми като диво животно. Не бе планирала да ме срешне тук. Сега. Точно така. Е и аз не бях! Но и не планирам това да свърши толкова бързо. Трябва да се взема в ръце. Чувствата ми изобщо не ми помагат в този момент. Трябва да използвам професионализма си, за да се справя с всичко това. - Ела с мен! - Буквално и наредих и я дръпнах към първата празна стая. Заключих вратата след нас и дори дръпнах напълно пердето. Това трябваше да помогне малко. Не мога да я оставя просто да си седне на леглото и да овърта. Колкото и да ми е трудно, трябва да я претисна. Искам да знам какво става. Искам да знам коя е и къде беше през последните четири години. Притиснах я до една стена и хванах ръцете и' над главата и'. Ако някой отстрани гледаше би си помисли, че ще я изнасилвам, а не разпитвам. - Говори! - Погледнах я право в очи. Бях толкова близо до лицето и', че усещах дъха и' по горната си устна. - Как се казваш? - Тя опита да отвори уста, но аз я спрях. - Истинското ти име!? - Тя преглътна тежко. - Къде изчезна през последните четири години!? - Това я изненада. Не го очакваше. - Да, познах те. Не можеш да ме заблудиш повече. - Наклоних глава леко в страни. Нещо в мен ме караше да спра да я разпитвам и просто да я целуна. Нещо, което трудно контролирам. Как бе възможно!? Не знам името и'! Не знам от къде идва и защо. Знам само, че щом я видях сърцето ми отново започна да прескача по удар два. Четири години раздяла, а се чувствах като някой тийнейджър. Безпомощен при това. Тази жена ме гледаше в очите, но сякаш проникваше в душата ми. В сърцето ми. В главата ми се завъртя ураган от стари спомени. Страстни спомени. Чувства, които подтисках с години. Които бях стаил в дъното на малкото си сърце, загубил надежда, че някога ще ми трябват отново. Този аромат... Този опияняващ аромат... Не усетих кога загубих контрол над мозъка и тялото си. Просто се наведох още малко и я целунах страстно. Със всичката страст на която бях способен. А тя... Тя отвърна на целувката ми.
Jaden Haas
Jaden Haas
FBI agent
FBI agent

Брой мнения : 44
Join date : 20.04.2015
Age : 35
Местожителство : New York

https://forever-rpg.bulgarianforum.net/t204-topic

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Erin Alexander Schade Сря Май 13, 2015 5:05 am

Ерин искаше да избухне в смях, от всичко което си спомняше за детектив Джейдън Хас, това да не може да се изкаже беше нещо напълно ново. Тя го бе оставила безмълвен, шокиран, до някъде разбираше шокът му, но не разбираше реакцията му. Повечето хора биха се развикали, биха започнали да задават въпроси, да искат обяснение. Ако беше тя досега да е събрала всички около тях. Но Джей не беше единственият безмълвен, какво можеше да му каже? Как да обясни всичко, та той бе далеч от нейния свят от цялата каша на семейството ѝ.
Когато той я затегли нанякъде Ерин бе сигурна, че ще я изправи пред брат ѝ, пред сестра ѝ и Ханк, кой знае може би и родителите им бяха някъде из болницата.
Той отново я изненада, но това бе грешка, да определено бе грешка да остават насаме, да са толкова близко един до друг, това беше грешно. Името ѝ? Името ѝ бе проклето, то също бе като сянка, като всичко останало.
- Ерин - прошепна тя. Какво ѝ ставаше защо не можеше да му каже не, защо не можеше да устои на привличането му. Красавицата усещаше дъхът му, усещане близостта му и топлината на тялото му. Един миг, едно мигване на клепачите и въздухът се завъртя, наелектризира се и устните му бяха върху моите, целувката му бе страстна, бурна, изпълнена със живот, същата каквато я помнеше Ерин и тя му отвърна, със всичко което имаше, с цялото си същество.
Erin Alexander Schade
Erin Alexander Schade
Citizen
Citizen

Брой мнения : 12
Join date : 11.05.2015

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Jaden Haas Нед Май 24, 2015 9:32 pm

"Какво по дяволите правиш Джей!?" Бе първата мисъл, която се появи в съзнанието ми по време на тази страстна целувка. "Фелисиа!" Името и', лицето и' мигом се появиха. Харесвам това момиче, и въпреки, че основно я спасявам и няколко пъти пихме кафе, тя зае голяма част от сърцето ми. От мига, в който я измъкнах от хватката на онзи психопат реших да я пазя. Но това чувство бавно, но сигурно се смеси с желание да я направя щастлива, да я напвавя моя. А сега, някакво чувство отдавна подтискано ми се изпречва просто ей така. "Ерин! Та аз дори не я познавам!" Дръпнах се от хватката, която сам бях заложил и и' обърнах гръб.
- Съвсем откачих! - Измърморих под носа си и прокарах пръстите на левицята си през косата си. Притворих очи и си поех дълбоко дъх. Какво да правя сега!? Докато се чудех, в какво се забърках отново, усетих нещо по дясното си рамо. Финните и' пръсти търсеха път по тъмно синята ми служебна тениска.
- Джей! - Промълви тя. - Добре ли си!?
- Мисля, че ще съм много по-добре ако ми кажеш какво става! - Скръстих нервно ръце. Думите ми не бяха никак резки, учудващо, те бяха прекалено спокойни за създалата се ситуация. Ерин не махна ръката си от мен, дори я намести още малко.
- Не мога да ти кажа! - Обърнах се към нея и се вгледах в очите и'.
- Не ти вярвам! - Тя се изненада от думите ми. - Ако искаше да пазиш тайна, щеше да си тръгнеш, а не да ме питаш дали съм добре.
- Ти заключи вратата! - Малко нервно каза тя.
- А нима глътнах ключа!? - Посочих и', че той е още на вратата. - Очевидно е, че ти е трудно да говориш за това. Но не можеш да отречеш, че ми дължиш това обяснение. - Замълчах и се вгледах в затворената завеса на прозореца. - Предполагам не би искала да се изправяш пред Алекзандър, да не споменавам Ханк и Октобър. Твърде късно е да се криеш и мълчиш. А и аз не мога да го направя заради теб. Замисли се, аз съм най-добрия ти вариант.
Jaden Haas
Jaden Haas
FBI agent
FBI agent

Брой мнения : 44
Join date : 20.04.2015
Age : 35
Местожителство : New York

https://forever-rpg.bulgarianforum.net/t204-topic

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Erin Alexander Schade Пон Май 25, 2015 6:27 pm

В ръцете му беше толкова хубаво, толкова правилно, сякаш бяха създадени само за нея. Но това не беше така и тя го знаеше,  той бе на сестра и', той бе част от нейния живот, част от светлината, не мрак в които Ерин бе обречена да живее.
Ерин се нуждаеше от въздух, нуждаеш е се да се отдалечи от него за да може да мисли трезво. Но не го стори, той и' даде възможноста да избяга, да изчезне също както се и бе появила, но тя не го направи, напротив. 
- Какво очакваш да ти кажа Джейдън? Повярвай ми истината няма да ти донесе нищо добро -  каза красавицата и леко прокара пръсти по лицето му.  Той не бе неин, никога не е бил и тя разбираше това, но не можеше да спре всичко онова което бушуваше в нея когато го видеше, когато усети ласките му, целувките му.
- Най -  добре ще е да забравиш за мен, продължи да живееш животът си Джей, а мен остави там където ми е мястото в сенките. - усмихна се леко красавицата, целуна го по бузата и се опита да си тръгне, защото това и' казваше разумът и хилядите часове от неспирни тренировки.
Сърцето и' от друга страна искаше нещо друго, нещо коренно различно, то искаше него. Искаше тя да му каже всичко за животът си, за себе си, за двата невероятни подаръка, които Джей и' бе подарил без дори да подозира. Но как би го сторила с к[size=38]акво право би поискала нещо от него, живот с него, като за света тя не съществуваше, собствените и' родители не я бяха потърсили, не я бяха защитили защо да очаква нещо по - различно от Джейдън... [/size]
Erin Alexander Schade
Erin Alexander Schade
Citizen
Citizen

Брой мнения : 12
Join date : 11.05.2015

Върнете се в началото Go down

"I'll never let that happen again"  / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya Empty Re: "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите