I am Not sPeCaL. I'M Just a LiMiTeD eDiTiOn.

by **ALEX ♣** Пон Апр 06, 2015 2:36 am

I am not specal. I'm just a LiMiTeD eDiTiOn.

[You must be registered and logged in to see this image.]

02.06.2005 Sekumpul Waterfall, Bali, Indonesia

- Доста ще ми е трудно да изчистя калтя от светлите си панталони. - Подхвърлих и продължих да се изкачвам по така наречения път през джунглата.
- Майоре, младока май започна да се оплаква. - Хората посещават Бали, за да лежат по плажовете му и да се наливат с коктейли.
- Алекс, знам че това е първата ти мисия към "Фортуна", но не бива да се представяш като някой хлапак. - А аз се катеря през джунглите с пълно бойно снаражение потъвайки в калта на острова.
- Майоре, нима за вас моите деветнадесет години да са сериозна възраст? - Майор Петрович не ми отговори, а Пакито само се подсмихна. Команг се движеше безшумно и мълчеливо напред, вероятно се чудеше как е възможко до го съберат с нас тримата.
Калта ни отведе до добре подредени каменни блокове, които се извисяваха в няколко стотин стръмни стъпала. Дишахме тежко, учестено и почти изплезили езици прекрачихме и последното стъпало, когато ...
- 'Ла Пута Мадре!' Команг, защо не каза, че ще има и река..... Къде е този проклет водопад!?
- Пакито, стегни се и...! - Майора не беше довършил, когато Команг го посочи пред нас. Приближихме се внимателно. - Алекс! - На вкода на скритата пещера Петрович извика името ми и с поглед ме опъти към тъмнината и. Това беше и причината да съм тук, с тях, във "Фортуна". Любовта ми към мистичното, полиголотските ми способности, таланта ми да датирам точно невиждани неща бяха привлекли очите и ушите на тази нечувана организация, която бе вербувала хора от цял свят. Петрович бе от КГБ, Мустафа, който остана в селото бе от МУСАД. Имахме хора от МИ5, ФБР, дори италианската мафия и ЯКУДЗА.

YOU make me LAUGH when
I'm NOT even in the mood to SMILE.

[You must be registered and logged in to see this image.]

07.05.2008 Pasadena, CA, USA
- Алекс, има ли начин да не заминаваш за Фалуджа. Опасно е! - Милата ми Теа, как да и кажа истината. Както във всяка тайна организация не бива да споменаваме, че тя съществува, камо ли къде са мисиите, на които ни изпращат. Знам, ти не ме обичаш повече. Затова и си готов просто така да оставиш сестра си сама. - Заболя ме. От три години съм във "Фортуна". Както казват старите хора 'Умиране има, Отърване няма'. Прегърнах Алтеа силно, целунак меките и коси. Награбих войнишките си дисаги и тръгнах към автобуса. За последен път се обърнах и погледите ни се засякоха. Кой би предположил, че това ще е последния път, в който виждам сестра си в този живот.

Don't get confused between
my PERSONALITY and
my ATTITUDE.
My Personality IS
who I AM,
My Attitude DEPENDS on
who YOU ARE.

[You must be registered and logged in to see this image.]

13.05.2008 Abu Simbel temples, Nubia, southern Egypt
[You must be registered and logged in to see this image.]

- Какво правиш тук Баш? - Много често съдбата си играе с нас както поиска. Прикриващата ме мисия във Фалуджа се бе провалила и момчетата загинаха до едно. А мен пък ме простреляха в гръб в Египет.
- Дойдох да се уверя, че вече не си сред живите. - Измърмори Баш докато сядах в колата му.
[You must be registered and logged in to see this image.]
- Ти ли ме простреля? - Вече бяк изсъхнал от странното ми пробуждане в Нил и не успях да намокря дрехите, които бе ми донесъл.
- Не мога да отрека, че не веднъж съм го пожелавал. - Нямам представа, защо подкара джипа към Храмовете на Абу Симбел. - Винаги съм завиждал за проклетия късмет, който си имал. Ето и сега, същото. Прострелват те смъртоносно, а ти вземаш, че се прераждаш в Нил.
- Нещо много започна да разбираш от реки и прераждания. - Все още всичко ми беше като в мъгла, но въпреки това се радвах до някаква степен, защото най-добрия ми приятел беше по-навътре в нещата от мен. Изглежда бе склонен и да го сподели.
- Алекс, на нищо ли не те научиха във "Фуртуна" за три години!?

One day, Someone is going to HUG you so TiGhT that
All of your BROKEN pieces will stick back ToGeThEr.

[You must be registered and logged in to see this image.]

14.12.2012 New York, USA
- Как можеш да ми кажеш, че си тръгваш секунда след като за пореден път изричаш 'Обичам те!'? - Сълзите в очите на Шарлът преляха и започнаха нежно да галят бузите и. - Това няма смисъл! Виждам как ме гледаш Алекзандър. А очите никога не лъжат! Не и твоите! Знам, че и ти ме обичаш! Не си тръгвай от мен! Моля те.
- Знам, че няма смисъл. Точно това ме измъчва Шай. Но не мога да го променя. Все още не. - Прегърнах я за последен път, а горещите и устни се впиха в моите. Аромата и изпълни цялото ми същество. Обичах тази жена.... Кого заблуждавам, все още я обичам. - Обичам те! - Изрекох отново, а дъха ми накара кожата и да настръхне. -
Точно затова трябва да си тръгна. - Замълчах за миг. - Шай, знаеш с какво се занимавам. Не мога повече да те излагам на опасност. Не и докато Петрович е жив. Няма да си го простя ако заради мен нещо ти се случи.
- Обичам те Алекс! - Отново се целунахме. - Ще те чакам!