Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.

Welcome

Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.

have fun..

xoxo - the admins
BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» The Bahama's resort
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade

» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade

» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade

» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd

» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*

» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣

» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade

» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas

» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade

Staff
Charlotte Liberté.
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine


-sahara
administrator;;22;;crystal reed;;host


Alexander Flemming
moderator;;26;;max irons;;host


maraya-
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen


melancholia.
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal



Един ден по -късно, две седмици нататък общо взето всичко на едно [Nagiev & Sahara]

Предишната тема Следващата тема Go down

Един ден по -късно, две седмици нататък общо взето всичко на едно [Nagiev & Sahara]

Писане by -sahara on Пет Мар 13, 2015 3:02 pm



Like a fool I've trusted you,
now I wanna leave but I'm lost somehow I can't break away although I've made up my mind my heart is refusing me---------


Лъскавия и главозамайващ Ню Йорк, всички си мислеха, че когато кракът им стъпи в този град всичко ще се промени ще станат богати или известни. Но Сахара..Сахара бе почувствала единствено и само грозната страна на Ню Йорк все още не можеше да си спомни как се бе случило всичко, но знаеше, че Контесата имаше пръст в това, точно заради това нещо тя се бе превърнала в един от поредните боклуци на Ню Йорк. Искаше й се просто да забрави за това което правеше, за това й най - често можехте да видите Сахара надрусана, пияна или извън контрол, сякаш с това нейно друсане, пиене тя потискаше Контесата вътре в себе си и не я оставяше да се появява на бял свят, според нея така беше най - добре за всички.
Но все пак нямаше връщане назад от живота който водеше в момента, явно така й беше писано, съдба какво трябваше да направим в случая
Но въпреки това, Сахара се чувстваше добре по този начин, само защото Контесата седеше затворена в нея и не се появяваше, за да направи поредното глупаво нещо или може би да й навлече поредните проблеми, така се бе случило, Контесата я бе докарала до провал, провал който бе отнел целия й живот. Какво искам да кажа ли? Ами Сахара бе просто момиче, седящо на страна от всички проблеми, обичаше семейството си, обичаше Лондон... но една съдбовна нощ, в която се случи всичко промени целия й живот.
Беше сама в стаята си, а родителите й и по - малката й сестра спяха вече. Беше прекалено късно за да се обади на някой, за това тя отиде в гаража за да изпуши една цигара, цигара която тя все още не знаеше, но щеше да е най - съдбоносното нещо в живота й. Седеше сама там, навсякъде миришеше на бензин, явно баща й отново бе сипвал в колата от тубите, а тя харесваше тази миризма караше я да се почувства по - добре, не знаеше защо но просто така я караше да се чувства.
- Сахара ти ли си в гаража - чу гласа на баща си и в бързината просто захвърли все още горящата цигара на земята, но това бе най - голямата й грешка. Беше все още едва на 17 години и се криеше от родителите си, че пуши. Излезна бързо и пъргаво от гаража като застана пред баща си.
-Да не можах да заспя, за това малко се разходих и дойдох до тук, защото търсех нещо, но не можах да го открия и да за това.. - отвърна брюнетката на баща си, като той й се усмихна, потупвайки леко рамото й.
-Късно е трябва да лягаш утре си на училище- отвърна й той, а тя просто му кимна, като го последва към къщата а след това се прибра в стаята си, целувайки баща си за лека нощ. Не мина много време преди да заспи, но съвсем скоро бе събудена от ужасяващите писъци на сестра й и родителите й. Не знаеше какво се е случило, но скочи от леглото си, ала бе твърде късно, почти цялата къща беше обзета от изяждащите я пламъци. А стаите на родителите й и на по - малката й сестричка бяха точно в частта на къщата която беше цялата в пламъци. Виждали ли сте как детски очи се насълзяват? Как детето ви не може да си поеме глътка въздух от болката, която му причинява дадена гледка? Е точно така, точно в този момент се чувстваше Сахара. Просто седеше там и гледаше, слушаше виковете на семейството си, но не можеше да направи нищо, не можеше да помръдне.
Усети как някой я дръпна през кръста повдигайки я, а секунди по - късно бе навън от къщата и просто седеше и гледаше.

Точно в този момент, в който бе най - уязвима, след погребението на семейството й, сякаш Сахара се побърка, започна да прави неща, който не помнеше, будеше се на места за който не знаеше, че изобщо съществуват, докато един ден не се запозна с Контесата, нейното второ аз, онова лошо същество опитващо се да превземе тялото й, дълго се опитваше да избяга от него, дълго се опитваше да се спаси, но разбра, че не можеш да избягаш от нея. Така й Сахара се озова днес в Ню Йорк, правейки това, което правеше .. именно проституираше. Да бе елитна проститутка, но все пак бе проститутка, заради Контесата се бе озовала тук и нямаше вече път назад за нея. Всячески се опитваше да се спаси, но вече бе стигнала дъното, друсаше се, спеше с различни мъже, пиеше само и само да я държи далеч от белия свят.

Сахара седеше и гледаше в огледалото спомняйки си всичко това, спомняйки си защо го правеше, спомняйки си как бе стигнала до тук, когато чу гласът на сутеньора си

-Сахара имаш клиент. - заяви й той, обръщайки се Сахара го видя да седи на вратата й и да я оглежда. Не знаеше от колко време седи там - Колко пъти трябваше да те викам? Спри да мечтаеш, затворена си тук като всяко друго момиче. - заяви й той, като я огледа
-Хайде пооправи се малко, защото след малко ще имаш посещение. - добави преди да излезне от стаята, а Сахара просто покорно му кимна с глава. Момичето знаеше, кой клиенти я посещаваха в този ден от седмицата, за това и знаеше как да се облича, погледна се за последно в огледалото, като надяна физиономията на онова щастливо момиче, и ставайки отиде до гардероба, вадейки дрехи, който щеше да облече. Остави ги на леглото, влезна в банята вземайки си душ, излезна оправи грима си, косата си, а след това облече и дрехите, който бе приготвила. Седна на леглото си скръствайки крака и просто зачака, както всеки път правеше. Чакаше клиента й да влезна през онази врата и тя да изпълни това за което си плащаше.

Must Be Dreaming,

for i don't fall in love lord oh pinch me to wake me open the doors as long as i'm losing it completely---------

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
-sahara
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME

Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Един ден по -късно, две седмици нататък общо взето всичко на едно [Nagiev & Sahara]

Писане by N@giev on Пет Мар 13, 2015 4:02 pm

Безсмъртие. Колко проста дума. Дума с толкова голямо значение. Безсмъртие, онова към което се целеше всеки. Безсмъртие, желание за увековечаване. Безсмъртие или празнина. Пълна празнина. Тъмнина и тишина, безкраен кръг на загуби и победи. Възходи и падения. Всеки ден, всеки час. Нищо повече, нищо по- малко. Безсмъртие, желание, копнеж, бленуване, страх, страст. Болка. Смърт. Начало и край. Край и начало.

Клепачите потрепериха, издадоха събуждането му. Недоволното скърцане на пружините в леглото - ясен признак за неговото раздвижване. Бе спал дни. Не! Бе спал само два часа, а му се струваше безкрайно много. Естествено, все пак колко спеше човек като Нагиев? Четири часа на денонощие? Горе - долу толкова. Но не и в онези сладко - горчиви моменти на жестоката истина на съществуването му. Ситостта го бе унесла, отпускането, даването на свобода на онова което държеше скрито дълбоко в себе си всеки Божи ден. Всеки ден, но не и днес. Днес бе неговият момент, символичен или не 13-ти, Петък. Денят в който си позволяваше всичко. Пълна свобода, нарушаваше закона, бягаше от него, убиваше и поглъщаше всеки писък, всяко стенание и капка кръв. Хранеше с болката на жертвата си, така както се хранеше с плътта й, а Божественото усещане му вдъхваше нови сили за предстоящите дни. За следващата седмица, до следващият Петък.
Сините очи се отвориха, а кожата все още покрита със следи от кръв, настръхна при махането на завивката. Дмитрий се изправи рязко, устните му се разтвориха, металният вкус на кръв бе заседнал в устата му. Спомен. Обремененост. Наслада.
Руснакът тръгна бос по дървеният паркет, стъпките му оставяха тих звук след себе си, звук изпълващ цялата стая, каращ тишината да се отдръпва в мрачните ъгли и нетърпеливо да очаква момента в който отново ще обгърне посетителя и вещите на стаята.
Кървавата ръка на Нагиев се вдига и неволно премина през косата му, оправи рошавите кичури коса, преди да се стрелне към бравата на вратата водеща към банята. Мъжът тихо мина покрай голямото огледало, погледът му дори не трепна към отражението му. Секунди след влизането му в хладното помещение, тишината отново бе нарушена с пускането на водата. Капките се разбиваха в плочките, ехото се удряше в стените, връщаше се обратно и бавно потъваше в нежната пара издигаща се от топлата вода. Дмитрий свали боксерките си, захвърли ги на пода и с ловкостта на хищник се пъхна под струята вода. Локвата образувала се под краката му бавно започваше да променя цвета си. Първоначално бистра и изящна, сега стоеше зловещо червена, отмиваща следите от случилото се. Парата продължаваше да се надига, въздуха натежаваше с всеки изминал момент, сините очи на Нагиев безцелно съзерцаваха една от плочките на стената. Топлината на водата отпускаше мускулите му, отпускаше съзнанието му. Отмиваше усещането на животински гняв, отмиваше убийството. Даваше път на онова което предстоеше. Забавление. Не че и убийството не бе забавление за Нагиев, но това което следваше бе най – сладкото. Поне според повечето мъже. А именно, женски ласки. Както във всичко останало, така и в избора си на жени Нагиев бе праволинеен. Бе избрал тъмнокоса красавица, професионалистка. Не я целуваше, не правеше секс с нея. Всъщност отиваше при нея просто така, може би и за простото внимание или защото харесваше лицето й, аромата й... Гласа й. Харесваше представата си за нея. Всъщност въпреки че бе просто една шибана уличница, сигурно без образование, вероятно болна от сифилис и Бог знае още какво. Той харесваше онова което си мисли за нея. Представяше си я нежна като цвете, ранима и уникално красива. Прелестно създание на Боговете. Умопомрачително чиста, като вода от ледник. Представата му. Точно тя я крепеше жива.
Дмитрий спря водата, последните капки се стичаха по извивките на гърба му, губеха се надолу по бедрата му. Чезнеха във краката му. Чезнеха заедно с кървавите следи. Тиха въздишка, поредният признак в този човек за това че е жив. Излизането му от банята за разлика от влизането обаче бе удостоено с един кратък поглед към замъгленото огледало. Бегъл помен за усмивка премина като сянка по лицето му и изчезна.
Все така гол, покрит само от стичащите се капки вода Нагиев се върна в спалнята. С типичният за него неприязън отвори гардероба, а изобилието от черни дрехи можеше да зашемети дори семейство Адамс. Облече се бързо, покриваше тялото си с пластове черен плат. Скриваше дълбоките белези по гърба си, белезите от страни на хълбоците си. Скриваше всяка останала следа от някогашна жестокост. Когато приключи, а краката му стъпиха на пода обути в тежки ботуши втората тиха въздишка се откъсна от гърдите му.
Измъкна се от апартамента си тихо. Мина покрай огромният хол чийто стени буквално бяха стъклени, светлините на голямата ябълка проникваха неканени през тях. Очите му едва преминаха по гледката, която всеки би сметнал за красива, стъпките му отекнаха в целият апартамент, издрънчаването на ключовете също.
Отваряне и затваряне на врата. Началото на неговата вечер.

Публичният дом бе няколко преки по-надолу от сградата в която живееше, намираше се в една от преките, дълбоко в центъра на града. Червен фенер бе окачен на един от прозорците, единственият намек за това какво се крие в сградата. Единственият намек за греха криещ се зад дебелите каменни стени. Нагиев почука на вратата, а само секунда по-късно тя се отвори. Като цяло публичният дом се хвалеше със своята дискретност. Личности от всеки клас на обществото идваха тук. А домът им предлагаше щедро забавление подходящо за положението им. Изобилие от красавици, екзотични и не чак толкова, облечени в цветовете на страстта, научени на всички малки хитрини на любовната игра. Но Нагиев никога не посещаваше тях. Редовен клиент на онази тъмнокоса красавица за която ви казахме по-късно, той бе познат на всички, както на охраната, така и на Мадам. Жената, чийто очи подобни на ястреб, скрити зад очила с тънка рамка го огледа. Очите й минаха по тежкото кожено яке, златният часовник на китката, надолу по тъмните дънки и чак до обувките преди да се върне на лицето му. Нагиев не се намираше за красив, всъщност мразеше всичко в себе си, но имаше едно. Вкус. Вкус към облеклото, а също и достатъчно пари, за да си позволи това което иска и онова което му харесва.
-Добра вечер, приятелю. – прозвуча гласа на Мадам. Тя се усмихна и посочи стаята в края на коридора.
-Тя е готова за теб. Знаеш процедурата.- Нагиев кимна. Той не обичаше да разговаря с тях, не обичаше да говори като цяло. Акцента му бе все още силно осезаем, а това караше хората да го запомнят. Поради тази причина мълчеше.
С бавни и сигурни крачки Дмитрий отвори вратата, погледа му моментално я намери. Миризмата й го обгърна като отровна лиана и се впи в него. Облеклото й на уличница не го впечатляваше, той не се интересуваше от него, не се интересуваше и толкова от тялото й. Търсеше само очите й, тръпнеше, за да чуе гласа й. Само това имаше значение за него, защо? Защото именно това обожание, този култ в който я бе издигнал я спасяваше от тежката участ сполетяла стотици жени както в Русия, така и в Америка. Нагиев се усмихна и за пръв път тази вечер проговори.
-Здравей. – гласът му, дълбок и леко груб звучеше ( може би само за него) нелепо, особено заради произношението му. А Нагиев не искаше да звучи или да изглежда нелепо, искаше да е идеален около нея. Странно. Но наистина искаше подобно нещо. Искане което дори мозъка му, прекарал години в учене, не можеше да разбере.
Той се приближи към нея, а сладкия аромат все така се впиваше в него. На няколко крачки от нея спря и запознат толкова добре със стаята успя без да се оглежда да седне в едно старо, продънено канапе и да остане на известна дистанция от нея. Искаше да я доближи, искаше я. Но това което щеше да стане не му се нравеше. А той нямаше самоконтрол. Поне огромна част от него липсваше, ако изобщо някога е имал такъв.
avatar
N@giev
Moderator
Moderator

Брой мнения : 5
Join date : 13.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Един ден по -късно, две седмици нататък общо взето всичко на едно [Nagiev & Sahara]

Писане by -sahara on Пет Мар 13, 2015 4:32 pm

Чуваше звуковете идващи от съседните стай, дълбоки стенания, някой от тях бяха истинни, а други бяха толкова фалшиви, че човек бил с такава изкуствена жена не би се върнал отново при нея. Но Сахара бе някак специална, тя не спеше с повечето си клиенти, избягваше този вид дейност, повечето идваха при нея, за да разговарят, да й се наслаждават или просто да докосват тялото й, странно нали? Понякога се чудеше, дали имаше нещо нередно в нея, което отблъскваше мъжете? Или може би просто това, че бе друсана през цялото време или по - голямата част от него не й позволяваха да види действително какво се случваше около нея? Едва ли, но бе наистина възможно и всичко това, че не правеше нищо с мъжете просто да идваше от факта, че беше друсана и рядко имаше спомени....

Но и това бе малко вероятно, защото повечето мъже, който идваха при нея, бяха достатъчно груби, можеше да ги познае само по походката им, беше сигурна, че щеше да помни ако бе спала с някого от тях. И определено факта, че Сахара не спеше с повечето си клиенти нямаше да се понрави никак на Мадаме.. Чу стъпките задаващи се по коридора, не можеше да ги сбърка, знаеше че е петък и знаеше, кой идваше при нея кога за мъничко, кога за по - дълго време и  независимо от това тя отново бе друсана, та какво можеше да прави друго, освен за да прикрие Контесата, просто Сахара нямаше право да излиза и това й пречеше, защото нямаше къде да вложи парите си освен в дрехи и дрога..

Момичето се усмихна когато вратата се отвори и пред нея застана, господина който толкова много я впечатляваше всеки път, в които я посещаваше. Но за пръв път, като че ли той проговори пред нея, да беше чувала само какво желае да прави, но никога не бе водила какъвто и да е диалог с него.
Сякаш това хареса на опиянения й  мозък, които като че ли тази вечер бе доста по - зле от която й да е било. На лицето й се изписа лека усмивка, придружена с изправянето й. Облегна се на рамката на леглото, а дървения паркет проскърца под натиска на тялото й.

-Здравейте, сякаш тази вечер сте подранил. - каза му Сахара, като преметна косата си през рамо, а погледа й се бе впил в неговия на мъждукащата светлина, която осветяваше стаята й.
Краката й бяха толкова отпусната, сякаш не я слушаха, те просто бяха като желирани в този момент или всичко бе предизвикано просто от по -голямата доза, която бе взела.

-Е какво мога да направя за Вас тази вечер? - пристъпи към въпроса си, опитвайки се да мисли, и да говори правилно както винаги го бе правила. Замисли се, че той бе достатъчно редовен клиент, за да му говори на Вие, но така и никога не бе обърнала обръщението към него на Ти. Не можеше да установи защо го правеше, може би той бе единствения сред клиентите й, към когото изпитваше каквото й да е било уважение. Може би защото беше човек с образование, до колкото бе чувала какво говореше Мадам, тук всички клиенти бяха с високи чинове, но не знаеше той с какво се занимаваше, беше потаен, някак мрачен, но в същото време дори и да знаеше, че не може да си го позволи Сахара бе привлечена от него, харесваше го, може би за това се радваше, че той я посещава да рядко по веднъж в седмицата и винаги бе петък, но беше всеки петък, един и същи час и винаги оставаше за едно и също време.

Никога не променяше графика си, беше моногамен поне в това отношение, беше точен и някак си това я очароваше, но не само то, очароваше я факта, че беше добре изглеждащ мъж, имаше дълбок, плътен и много сексапилен глас, въпреки че много рядко го чуваше, но й доставяше наистина голямо удоволствие когато го чуеше.
Общо взето само това знаеше, за мъжа стоящ в стаята й, очите й го гледаха подканващо, очакващи отговора на въпроса, които му бе задала.

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
-sahara
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME

Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Един ден по -късно, две седмици нататък общо взето всичко на едно [Nagiev & Sahara]

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите