she's crazy, though, i guess there's something wrong inside.

Тази спалня не ми е позната. Чужда ми е. Нямам представа как съм се озовала в нея, нито къде съм. Не знам как ще се прибера у дома.
Прекарала съм нощта тук. Събуди ме женски глас — отначало помислих, че жената е до мен на леглото, но после осъзнах, че чете новините по радиото. Записука аларма на будилник и когато отворих очи, разбрах, че се намирам в стая, която виждам за пръв път.
Очите ми привикват с полумрака и аз се оглеждам. На вратата на гардероба виси халат — дамски е, но като за много по-възрастна от мен жена. Изпънат по ръбовете тъмен панталон е преметнат на облегалката на стола пред тоалетката. Не виждам почти нищо друго. Будилникът изглежда доста сложен, но намирам копчето, което, предполагам, ще го накара да млъкне. Получава се.
В този момент чувам зад гърба си прохъркване и установявам, че не съм сама. Обръщам се. Пред очите ми — голо рамо и тъмна кестенява коса. Мъж. Лявата му ръка е върху завивката, на безимения пръст има златна халка. Без малко да изпискам, но се сдържам. И стигам до заключението: Значи не само е непознат,  но и женен. Преспала съм с женен мъж, и то в дома му, в семейното легло. Изпъвам гръб, за да си събера ума. Как не ме е срам.
Къде ли е съпругата? Има ли опасност да ме спипа? Представям си я в другия край на стаята — крещи, нарича ме “мръсница”. Същинска Медуза с гърчещи се змии вместо коси. Как ще се защитя, ако тя наистина се появи? Мъжът в леглото до мен не изглежда притеснен. Обърнал ми е гръб и отново захърква.



“Просто те открих в съседната река, не съм спал с теб. Жена ми е мъртва няма да има скандали. Нямаше къде да спя, за това се озова до мен”. Да бе да, на кого ги пробутвах тия.  Краката ми стъпиха на студеният дървен под и вече тичах към вратата. Надявах се да не срещна четиринадесет годишното глезено синче, което ще изпадне в тревога. За моя радост няма никого в антрето и притичвам, отваряйки входната врата, затичвайки се напред, но звука от спирачки ми беше познат и  се озовах под няколко-тонното возило. Супер, поне можеше когато се озова отново в поредния гьол да разбера какви съм ги вършила вчера.
Ана ме чакаше на една от пейките, носейки ми дрехи. Най-накрая. Започвах да се чудя дали някога ще бъда в свои води и ето че бях на няколко крачки до вкъщи. Взех дрехите, като побързах да ги облека-вятърът беше ужасен.
-Кога ще ти омръзне да умираш?-аз само се засмях на въпроса й и се отправихме към апартамента. Нямах представа как се случиха тези неща, как не умирам. Спомням си ударите, които баща ми нанасяше на мен и на брат ми, докато просто не издъхнах, а след това отново се озовах пред къщата ни. До такава степен се беше пропил, че унижаваше децата си, добре че мама почина преди няколко години. А може би тя беше отприщила гнева му, загубата й не се отрази добре на всички ни. Какво толкова един пияница убил дъщеря си? Разтърках слепоочието си, карайки миналите спомени да изчезнат.
.