Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.

Welcome

Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.

have fun..

xoxo - the admins
BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» The Bahama's resort
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade

» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade

» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade

» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd

» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*

» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣

» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade

» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas

» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade

Staff
Charlotte Liberté.
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine


-sahara
administrator;;22;;crystal reed;;host


Alexander Flemming
moderator;;26;;max irons;;host


maraya-
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen


melancholia.
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal



Night club The Fame

Предишната тема Следващата тема Go down

Night club The Fame

Писане by -sahara on Чет Мар 12, 2015 2:33 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
-sahara
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME

Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Night club The Fame

Писане by -sahara on Чет Мар 26, 2015 7:16 pm


Where did you sleep the night before?
'Cause I can't stay, Surrounded by every lie


|Нощта бавно спускаше своя сумрак и слънцето отстъпваше място на луната. Стройният силует на средно високо момиче, доста по-слабо от необходимото, се движеше бавно в сенките на високите сгради, като целта й бе един нощен клуб. Шумът от високите й токове, отекваше по стените на тясната улица, докато тъмнокосата с горда крачка скъсяваше разстоянието към целта си. Пъшканията, които се разнасяха покрай кофите за боклук, направи й впечатление изпитото на външен вид момче, което бе припаднало в близост до ъгъла, най-вероятно от приета свръх доза.Да всичко това, покрай което бе минала я накара да се скове, студени тръпки да преминат през тялото й и да съжали, че бе поискала да се срещнат именно на това място. Сахара притискаше кожената чанта плътно до себе си, сякаш е най-голямото съкровище което притежава. Не усещаше тежестта й, нито я интересуваше болката в рамото, знаеше единствено че от това вътре зависи онази тъмна страна, с която бе решила да се захване й и тя трябваше да го пази по-добре от себе си.

Тя добре знаеше с какво се е захванала и дори можеше да каже, че не е добра идея, това което се въртеше в съзнанието й, но след като бе разбрала наистина какво се бе случило с баща й, тя искаше онзи нещастник мъртав. А какво по – добро от това, да даде всичките си спестявания именно за неговата смърт? Не знаеше, дали онзи мъж, чийто телефон бе намерила, щеше да се появи след смс-а й. Но трябваше да опита. Не можеше, да не прегледа всички възможни варианти. Синеоката тръсна леко глава и леките й кадрици заиграха по гърба й, не искаше да мисли за това, докато не се убедеше, че непознатия щеше действително да се появи и да приеме предложението й.
Ангелското й лице никога не оставаше не забелязано, още щом бутна вратата на клуба, и малките й стъпалца навлязоха сред шума, видя погледите вторачени в нея. Да именно Сахара не пасваше на това място, не приличаше на хората, в този долнопробен бар, но не бе успяла да се сети за друго място, където никой не я бе виждал през живота си. Въздъхна лекичко, като седна на бара, именно там бе казала, че може да бъде намерена. Досущ като ценно съкровище момичето продължаваше да притиска чантата си, обръщайки се към бармана, който я гледаше по същия начин както половината заведение.
-Една бутилка минерална вода, моля. – погледа му ясно й даде да разбере, че едва ли някой друг в това долно място бе изричал тази думичка.

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
-sahara
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME

Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Night club The Fame

Писане by Alexander Flemming. on Съб Мар 28, 2015 11:37 pm

От доста време се чувствах прогнил отвътре. Всичко беше изчерпано, останала само празнината и нищо друго. Нямаше гласове, нямаше погледи, нямаше мечти, нищичко. И тая празнина се разпростираше навсякъде, превземаше и чуждото съзнание, което успяваше да вземе контрола и да ме прати в черната бездна за дълго. Дните се смесваха, месеците се объркваха, седмиците се губеха. Някаква странна лудост се прокрадваше във вените ми, размътваше кръвта ми и ме обсебваше, не спираше да дрънка, че трябва да съм по-силен, че се вживявам в ролята на мухльо. И аз я мразех, защото беше права. Тая празнина не беше нещо друго, а самота. Тя ме погубваше. А аз толкова я обичах, че безумно се страхувах да я пусна да си отиде. И я стисках, връзвах я, настоявах да остане. Като си легнеше в студеното легло заедно с мен вече се чувствах спокоен.
Трябваше да се заема с нещо. Толкова голямо и толкова главозамайващо, че да не ми остава време за нея и тя сама да ме търси. Накрая се допитах до старите навици. Беше време за нова поръчка. За прясна кръв по белите ми ръце, за още петна по вече изцапаните ризи. И сякаш някой беше прочел мислите ми, когато телефонът звънна. Отначало се подразних, когато чух женски глас, но после се заслушах и даже ми стана любопитно. Уговорихме се и остана само да чакам. И чаках.
Минутите се точеха толкова бавно, че изпиваха мозъка ми, а нетърпеливостта ми ме караше да паля цигара след цигара. Филтрите пък шепнеха колко им допада топлината на устните ми и колко е неприятно в студената картонена кутия. Тютюнът пукаше сякаш беше жена, стенеща нощем в ръцете ми. Накрая хвърлях фаса и го отбелязвах като поредната бройка.
Почти наближаваше време за срещата. Една крива усмивка изви крайчетата на устните ми и с доволство влязох в банята, събличайки дрехите си в моята стая. Пуснах душа, а горещата вода отми всяка идея на лудост, която се заформяше в главата ми. Накрая увих една кърпа около кръста си и излязох, затваряйки вратата след себе си. Влачех се. Така, както времето се бе влачило по-рано. Избърсах капките, които се гонеха по широкия ми гръб, после и косата си, от която капеше вода право в очите ми. Обух черни боксерки, тъмни дънки, чорапи, риза и спортно сако. Не пропуснах да прибера и оръжието във вътрешния джоб. Пръснах се с парфюм, после грабнах ключовете за колата и излязох. Десетина минути по-късно спрях пред нощния клуб, в който беше срещата. Или по-скоро бар. Долнопробен. Където никой нямаше да види. Нито да чуе.
Отворих вратата, закачих цигара между устните си и я запалих. Продължих навътре, игнорирайки няколко пияни погледа и видях брюнетката на бара. Това трябваше да е тя. Сахара.
Без да казвам нищо издърпах един от столовете и седнах, облягайки десния си лакът на бара. Момчето веднага се появи и си спомни за предишните пъти, в които бях посещавал мястото. Не му се сърдех за киселата физиономия, защото все още му дължах няколко хиледарки за щетите за трите пъти, в които бе наставала кървава баня тук. Веднага ми наля водка, която бързо се разтече в устата ми.
- Изненадан съм, че си сама. Очаквах да има поне три горили с теб.
Отбелязах нехайно, после си спомних за условието, което сам бях поставил – никакви странични типове. Мразех някой да ми диша във врата, както и да се рови в делата ми. Това беше между мен и нея и въпросната жертва, която и да беше тя.
- Вода? Да не би да си бременна?
Бях видимо изненадан. Не можех да си обясня проявата й на лош вкус за алкохол, но какво пък, всякакви ги имаше.
А, да. Пропуснах да отбележа каква беше тя. Въпросната имаше красива дълга черна коса, любопитни очи и срамежливи тънки устни. Личеше си, че бе свикнала да бъде сред „големите“ и да посещава скъпи ресторанти и частни клубове. Изглеждаше безкрайно притеснена и плаха, а тая шибана искра в очите й... не знам, не можех да я опиша. Но ме влудяваше. И много исках да й я отнема.

_________________
I'm gonna love ya Until you hate me And I'm gonna show ya What's really crazy. You should've known better Than to mess with me, honey. I'm gonna love ya, I'm gonna love ya like a black widow, baby.
And I'm gonna show ya What's really crazy,.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Alexander Flemming.
Moderator
Moderator

Брой мнения : 176
Join date : 12.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Night club The Fame

Писане by -sahara on Нед Мар 29, 2015 2:21 am

Имаше ли смисъл от всичко това, което правеше Сахара? Беше ли правилно или грешно, тук идваше и въпроса ли нещо правилно изобщо на този свят? Или тя достатъчно добре се бъркаше с грешната? Както и да е въпроса не беше в това, въпроса беше в това което беше напът да направи. Поредния бар, но този път липсваха онези големите, как ги наричахте, а да „горили“ Дрендинер бе сама, седяща на бара и чакаща. Сега ще попитате и кой чакаше.. Е нека кажем, че човека когото чакаше не бе един от най – равнодушните.. беше какъв беше, беше просто мъж? Не, не беше и това, беше от онези мъже, който са готови за пари да извършат всичко, което пожелаете. А какво желаеше тя? Тя беше решена на отмъщение, че желае да отнеме живота на собствения си чичо, много просто звучи нали? Да, но в същност не бе толкова просто. Преди време бе разбрала неща, неща които просто не моеше да пропусне през ушите си. Нека не забравим и да споменем за какво говореше тя. Така по – горе наречения й чичо точно в този момент се наслаждаваше на това , което бе отнел от баща й. А тя си мислеше, че е било инцидент. Но такаива неща не се случват просто ей така нали? Разбрала, че чичо й е главния виновник за смърта на баща й, а тъй като тя самата все още не е имала осемнадесет години по онези дни, е нямала право да наследи компанията на баща й .
За това и скъпия й чичо заемаше нейното място, място което й се бе полагало по право, но сега не можеше да има, защото беше като негова пленница и трябваше да изпълнява това, което той самия желаеше от нея.Не можеше и да се скрие, даже не бе наясно и как точно в този момент, онези така наречени бодигардове седяха все още далеч и просто чакаха. Все пак имаха „заповеди“ да са неотлъчно до Сахара, току виж бе направила опит да избягам.
Сахара знаеше, че рано или късно следващата, която ще се опита да убие ще бъде тя, поради тази причина днес се намираше в това заведение, чакайки непознатия, за да успее да изпревари събитията и да взема това, което по право се полагаше на нея. А не на един Убиец. Прекрасна история нали? Надявам се никой от вас да не живее подобен живот, въпреки че много се съмнявам да е така.Отпи глътка от водата, прибра кичур коса за ухото си и просто се загледа пред себе си. Не знаеше какво точно трябва да му каже когато се появеше, сякаш вътрешно се измъчваше дали наистина постъпваше правилно. Но една частица в нея знаеше, че това е най – доброто решение, което можеше да вземе. По съдебен път нямаше да постигне нищо, щяха да се влачат по съдилища, а всеки нов съдия щеше да бъде подкупван от чичо й.. Нормално човек с много пари, чуди се къде да бъдат пропиляни.
Продължаваше да седи и просто да размишлява, ако си тръгнеше сега всичко щеше да е изгубено, а тя просто щяше да се откаже от това, за което баща й се бе борил дълги години. За това и остана пребори се със съмненията, които се пораждаха в нея и не тръгна. А и една частица отнея искаше да види мъжа седящ от другата страна на слушалката, мъжа чийто глас бе породил тръпки по кожата й.Брюнетката преглътна леко и несъзнателно прехапа долната си устна в мига, в който той се появи, а гласа от слушалката беше по – близо от колкото предполагаше. Издиша леко, а след това се обърнах в неговата посока
-Нали това се очaкаваше от мен, да съм сама? Но, ако това те притеснява не са далеч мога да ги повикам. – отвърна му тя, а онзи хаплив език в нея сякаш се събуди подразнен от думите му. Сякаш не вярваше, че ще удържи на думата си и ще са сами, до колкото бе възможно на това място .
-Предпочитам водата пред алкохола и определено ще пропусна да отговарям на въпроса ти. – отвърна му Сахара като попарена вътрешно от въпроса, който току що ѝ бе зададен, досега никой не я бе питал такова нещо, особено преди още да я познават. Извъртя очи, а вътрешно не можа да скрие изненадата от външния вид на мъжа седящ пред нея. Беше висок, строен и не можеше да не признае, че бе очарователен. Онова другото й аз сякаш се събуди в нея, но Сахара просто наложи волята си да я задържи вътре в себе си и да не й дава достъп до външния свят, искаше Контесата да остане колкото се може по – дълго време скрита от външния свят.
-Както ѝ да е, не мисля че това те интересува наистина. Е какво искаш да знаеш точно и колко ще ми струва удоволствието?

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
-sahara
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME

Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Night club The Fame

Писане by Alexander Flemming. on Нед Мар 29, 2015 12:33 pm

За да бъда честен, въздухът беше прекалено задушлив дори и за мен. Но не знаех дали утаения цигарен дим ме дразнеше толкова или скъпия парфюм на тъмнокоската, който се блъскаше в лицето ми всеки път, когато посегнех към чашата с водка. Действаше едно такова ограничително на невроните ми и сякаш ги пъхаше в невидим затвор, в който се задушавах. Недоволството ми беше изписано по цялото лице – от потъмнелите сини ириси до наръбените скули и тихия пукот, който издаваше челюстта ми, когато стиснех зъби. Цигарата вече беше изпушена, а фасът продължаваше да кади между палеца и показалеца ми, докато не го погубих напълно в металния сив пепелник пред мен. Стремях се да не обръщам внимание на напрегнатия барман, който сякаш само чакаше нещо да се случи и да се скрие зад бара докато бурята отихне и си тръгна. Забелязах и няколко други познати погледи, втренчени в мен и това допълнително прати цялото ми търпение по дяволите.
- Значи все пак са тук?
Попитах видимо изненадан и доизпих руския алкохол на екс сякаш давах знак, че това беше краят и на моя престой. Наместих се по-удобно на стола, отпуснах се назад и облегалката пое тежестта ми, изскърцвайки сякаш пъшкаше. Нова цигара гореше в устата ми, а пръстите ми въртяха картонената кутия, сякаш очакваха нещо да се случи. Не можех да си позволя да изпусна и най-малкия детайл тук, защото имаше твърде много злобни очи, забити в гърба ми.
Следващите й думи ме накараха да се засмея. Или по-скоро хапливия й език, който погали егото ми. Изглежда и богаташката знаеше как да предизвиква, а това ми допадаше. Изкушавах се да си поиграя с контрола й, но не за това бях тук. Не търсех поредната свалка, следващата безлична жена в леглото ми, от което щях да я изгоня на сутринта без да предложа чаша кафе. Не ставаше дума за секс, а за бъдещ изгубен живот.
- Винаги съм знаел, че висшето общество се слави с таланта си да отегчава.
Някак си думите сами изскочиха от устата ми и вече беше късно да задържа езика зад зъбите си. Подсмихнах се някак  нагло. Високомерно. И тя го забеляза. После свалих сакото си и го закачих на облегалката, оставих телефона си върху бара и отпих глътка от следващата водка, която ме очакваше върху дървения плот. Дръпнах си от бялата клечка и тя се набра на устните ми. Издишах сивите облаци под формата на няколко плътни кръга и плъзнах езика си по напоените с алкохол устни.
- Искам да знам всичко. Кога закусва, кога обядва, кога вечеря, по кое време излиза и кога се прибира. Дори кога ходи до тоалетна и коя курва чука.
Гласът ми беше рязък, рязко беше и движението на ръката ми, стиснала нейната малко над лакътя. Видях онзи блязък в очите й и той отното ме заинтригува. Предположих, че се страхува. Наклоних глава в страни, увих по-плътио пръстите си и погледът ми заклещи нейния, отказвайки да го пусне.
- Това не е игра, принцесо. 50 000. Половината сега, половината, когато си свърша работата. Ако кажеш на някого за това, твоят задник ще гние в пръстта. А ако не си сигурна... вратата е ей там.
После я пуснах и пак се облегнах назад. Зениците й бяха разширени. Червени следи от пръстите ми шареха кожата й, но бях внимателен, за да не останат синини. Не исках да я наранявам, просто да й покажа, че това не беше поредната разходка в мола с приятели. Залагах и собствения си задник и въпреки калпавото чувство, че има нещо нередно в това, продължавах да цикля на стола и бях забравил за проклетата врата.

_________________
I'm gonna love ya Until you hate me And I'm gonna show ya What's really crazy. You should've known better Than to mess with me, honey. I'm gonna love ya, I'm gonna love ya like a black widow, baby.
And I'm gonna show ya What's really crazy,.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Alexander Flemming.
Moderator
Moderator

Брой мнения : 176
Join date : 12.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Night club The Fame

Писане by -sahara on Пон Мар 30, 2015 5:04 am

Сахара не знаеше, как трябваше да реагира на всичко това. Искаше й се всичко да не опираше до това, което беше на път да направи, но нямаше какво друго . Облиза леко долната си устна и леко присви очи, беше разбрала много внимателно какво точно се изискваше от нея, какво точно искаше този мъж... не беше сигурна обаче какво точно бе изпитала когато се бе потопила в очите му, сякаш я бе приковал за стената и не можеше да помръдне, сякаш беше пленена, точно това беше точната дума. И тогава сякаш си спомни за онзи ден, не беше много далечен, но бе и някак близък, ден който никога нямаше да забрави бе точно след смъртта на баща й;;

6 години по –рано

Преглътна и погледна отражението си в огледалото, бе толкова рано, за каквото й да е било излизане, но Сахара имаше нужда да подиша малко чист въздух и да се разходи..Тъкмо когато влезна в банята, се чу звънеца, а тя извъртя очи с досада. Кой пък сега искаше нещо от нея. Преглътна лекичко, като облече суичъра на анцуга си и мина през хола, за да отвори,а щом го стори видя лице, което определено не бе очаквала да види след толкова години, но това лице, лицето на чичо й нямаше как да бъде забравено.
Здравей, миличка.” – каза й той, а тя изтръпвайки стъпи крачка на зад.. „Време е за разплащане на баща  ти” – допълни, а тя го погледна не разбиращо. Наистина не знаеше за какво става въпрос, отсъстваше няколко крачки на зад, а с всяка следваща той пристъпваше още една на пред към нея, докато гърба й не удари тухлената повърхност на стената и не преглътна лекичко. Тя бе значително по – малка от него, а когато ръката му я стисна малко над лакътя, тя изтръпна и усети една много различна болка.. „Хайде, тръгвай.” Заяви й той, а на него Сахара никога не бе успявала да се дърпа, защото знаеше, какво следваше в повечето случай. И въпреки, че се опита да не продължава напред той я задърпа през стайте излезна от апартамента, а дори не си направи труда да затвори вратата след тях. За влачи я до колата, а колкото й пъти да се опитваше да се отскубне, толкова пъти изпитваше само болката в ръката си. „Къде, ме водиш по- дяволите” простена тя, като прехапа устната си, но не бе удостоена от отговора, той я напъха в колата пред блока, и затвори вратата след нея.
Знаеш, адреса искам лично да  му я предадеш. Кажи, му че  това е неговата награда” лицето на Сахара побеля, когато чу тези думи, а след това чичо й се усмихна лукаво, като й помаха доволно..


Мразеше да си спомня това, мразеше когато се сещаше какво бе правил чичо й с нея. Сахара преглътна и вече сигурна в това, което искаше да направи погледна към Александър. Облиза леко долната си устна и сякаш бе по готова от всякога. Премести  чантата от ръцете си слагайки я на масата пред него.
-Половината от парите ти, всичките са тук. Според мен  точно сега не е момента за лигави приказки не мислиш ли? – попита го тя, като леко му намигна, а след това погледна пред себе си, знаейки че вече бе напълно готова за това което следваше. Знаеше всяка подробност за деня на чичо си, нямаше как да не я знае след като в по- голямата  част от него беше с него, сякаш той самия не искаше да я изпуска от очите си, Сахара отпи глътка от водата си като се обърна към Алекс.
-Е добре, сутрин излиза на верандата пред къщата точно в 8 часа, за да подиша така наречения според него чист въздух. Докато го прави около него има точно 5 бодигарда. Половин  час по – късно закусва на басейна където вече охраната му се увеличава с около 2 човека. А след това потегля към компанията , заобиколен с две коли и около 10 бодигарда. – каза сутрешния график на чичо си като погледна отново към Алекс. Беше сигурна, че той щеше да успее да се справи с него, да я отърве от това жалко подобие на човек.
- След това обядва в ресторантната в сградата на компанията, това се случва около 12 на обяд, малко по – късно е приключил и се връща в офиса където провежда още няколко срещи и в 16 и 30 се прибира отново у дома, през  повечето време седи в кабинета си, докато не дойде време за вечеря, винаги вечеря в малкия хол с някоя от многото му курви и винаги вечеря в 19:00 часа и това му е цялото ежедневие, както и никога не остава без охрана, единствено и само когато е в леглото си с поредната, златотърсачка – продължи с графика на чичо си, а когато приключи, спря да се оглежда наоколо търсейки някакъв признак, че бе подслушвана, в което нямаше да  се осъмни, но все пак малко или много се надяваше да беше останала на сама с Александър. Надяваше се никой да не разбере, за това което бе намислила, за това което щеше да се случи с чичо й следващите дни, или по – скоро това което предстоеше да му се случи... Сахара преглътна леко и сякаш й бе олекнало, след като бе споделила всичко това, бе „снесла“ информацията и сякаш всичко бе приключило преди още да бе започнало, въпреки  че вече бе започнало, знаеше  че е така и една малка част от нея усещаше, че с това тя бе обявила безмълвна война на чичо й.
-Искаш ли да знаеш още нещо? Или трябва да следя наистина и кога ходи до тоалетната ? – попита го тя впивайки очите си в неговите, а сякаш в тях намери собственото отражение на искрите, които си играеха в нейните.

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
-sahara
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME

Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Night club The Fame

Писане by Alexander Flemming. on Пон Мар 30, 2015 6:57 pm

Нагъл бях, че обвивах Сахара в своя мрак, нагла беше и нощта, която крадеше тая чернилка от мен. Сините ми ириси почти се бяха изгубили в дълбочината на черните зеници, а пръстите ми ненаситни и жадни за смърт, поднесоха следваща цигара към устните ми. Захапах леко края на филтъра, после я плъзнах по долната устна и я запалих, вдишвайки дълбоко, оставяйки никотина да прегърне душата ми. Понечих да се развикам на лудата до мен, но точно тогава телефонът звънна. Отсреща беше непознат мъж с дебел и плътен глас, властен и най-вече ядосан. Обикновено отрязвах подобни клиенти, но не си струваше да изгубя няколко хиледарки заради тънкото ми его. Изслушах го до край, барабанех с пръсти по плота и прокрадвах нахалния си поглед по лицето на брюнетката. Беше красива и шибаните й очи ме влудяваха. Пушех от цигарата си, нервно издишвах сивите облаци дим, продължавах да слушам нервака отсреща. Сделката ми допадна почти, вероятно беше да ми хареса, когато разбера повече подробности, които очаквах да получа на съобщение след няколко минути. Затворих телефона, върнах го на плота и с яд погледнах Сахара.
- Ума ли си изгуби? Няма да ти взема парите сега. Ами ако изчезна? Ако реша, че тези плюс спестяванията ми са ми достатъчни, за да живея като цар на някой плаж? Не работя така, малката. Ако ще върша нещо, ще е по моите правила. Ясно?
Гласът ми беше по-остър, напрежението в тялото ми – прераснало в някакъв животински инстинкт, който още не можех да си обясня. Изслушах тъмнокоската, доизпих водката си и междувременно запалих нова цигара. По някое време се усетих, че съм се заплеснал да зяпам устните й, бавните движения докато говореше, как плъзгаше езика си между тях, когато си поемаше въздух. Майната му. Така или иначе щях да я накарам да повтори всичко отначало, щях да го запиша и щях да си изградя перфектната стратегия, за да може тоя тип да влезе в гроба.
- Не, за това се шегувах. Но ако се наложи.... – не продължих, защото новото съобщение, появило се на екрана на телефона ми, ми привлече погледа. Частен номер, всичко изписано черно на бяло и... нейното име там. Изведнъж кокалчетата на ръцете ми пребледняха, оцветени в собствения ми гняв, лицето ми придоби още няколко по-тъмни нюанса на мрака, а сините ми зеници съвсем се бяха изгубили. Скочих като попарен от стола, грабнах чантата с парите, пуснах телефона си в джоба и изгубен в собствените си действия, запалих нова цигара.
- Не стой като изтокана, а тръгвай с мен. Къде са горилите ти? Не трябва да те виждат.
Говорех бързо, повече от изнервено, обаче тя явно не ме разбираше и това повече ме вбесяваше. Пуснах сака на земята, издърпах я към себе си и плъзнах дланта си по лицето й, впил погледа си в нейния.
- Трябва да се измъкнем на всяка цена, Сахара. В противен случай и двамата сме мъртви. Апартаментът ми е наблизо, но искам да ми помогнеш да се измъкнем от тук. И не, не можеш да се върнеш у дома, защото току що Джордж поръча твоето убийство. После ще говорим, кажи ми къде да горилите ти?
Опитвах се да успокоя нея ли, мене ли, не зная, ала още не ми се умираше и нямах намерението да бъда поредния млад и красив труп в моргата, чието изпразнено от съдържание тяло се пълни с кокаин и се пренася незабелязано. С периферията си забелязах една от горилите да влиза от главния вход и когато срещнах белязаната му физиономия, единственото, за което мислех бе как по-бързо да изкарам оръжието, скрито във вътрешния джоб на сакото ми. И когато най-после успях, мерникът ми се оказа по-точен от всякога и дори се засмях, решен, че по-късно щях да благодаря на любимата ми „Белуга“.

_________________
I'm gonna love ya Until you hate me And I'm gonna show ya What's really crazy. You should've known better Than to mess with me, honey. I'm gonna love ya, I'm gonna love ya like a black widow, baby.
And I'm gonna show ya What's really crazy,.
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
Alexander Flemming.
Moderator
Moderator

Брой мнения : 176
Join date : 12.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Night club The Fame

Писане by -sahara on Чет Апр 02, 2015 4:34 pm

Колко точно грешки може да допусне един човек през целия си съзнателен живот? Хиляди, милиони? А ако всяка от тях носеше своите огромни последствия, то какъв беше смисъла изобщо да правиш някаква крачка, било то напред или назад, осъзнавайки риска, че всичко накрая може да се стовари върху главата ти. Човешко е да се греши, но не и за една и съща грешка.
Прекарваш толкова много време в спомените си за миналото, че понякога забравяш за настоящето и дори не искаш да повярваш, че има бъдеще... Продължаваш да тъпчеш на едно място, не спирайки да търсиш вината у света, хората, а нерядко и у самите себе си... Но какво постигаш, когато намериш "виновника"? Дали това те прави по-щастлив или по-спокоен, или по-обичан... Не! Единственото, което успяваш да постигнеш, е още повече да затънеш в миналото и в блатото от спомени и грешки. И после се питаш накъде?! За да продължиш напред, трябва да се освободиш от всичко, което е вече зад гърба ти, трябва да се освободиш и от вината.
Всеки път, когато искаше да се измъкне от скапания си живот, от скапаното си семейство...всеки път се оказваше на едно място заедно с Александър. Не знаеше какво се случва, но електричеството между тях, онова чувство, което се разхождаше във въздуха всичко това, бе доказан факт, че има нещо повече, всяка нейна частица, да не казваме голяма дума, но сякаш цялото й същество се обръщаше към него. Жадно отново да го докосне.. И всички тези мисли, всичко това сякаш я побъркваше. Защото колкото по – навътре навлизаше, толкова повече искаше да загърби живота си. А не знаеше, как да го направи. Дали можеше да продължи на пред.

.Не знаеше точно какво да каже или да направи, просто можеше ли наистина той да я предпази, да я предпази дори и от самата нея?Можеше ли да я спаси от цялата тази работа, можеше ли да я спаси от това, което до преди малко искаше да направи? Можеше ли да заличи това? А защо да не можеше? Не знаеше какво й казва, в сякаш след думите, че чичо й я бе поръчал тя просто изпадна в една безтегловност, не знаеше как да реагира, какво да направи как да го направи. Сякаш не беше там просто седеше и го гледаше, но сякаш не го виждаше. В сякаш всичко около тях бе спряло във времето и просто не се движеше. Не искаше да се движи и това някак си започваше да я притеснява и плаши.
Но точно когато сякаш всичко в главата й се объркваше още повече, точно в мига, когато се опитваше по – някакъв начин да отговори на зададения й въпрос тя, чу нещо. Чу изстрел, който сякаш заглуши още повече всичко случващо се в главата й, сега и на това трябваше да стане свидетел, какво ли още щеше да се случи тази вечер, какво ли още я очакваше. Ами ако това беше края? Ако това беше края на всичко, за което искаше да се бори, ако това беше и нейния и неговия край? Едва ли, по – скоро щеше да бъде само нейния, но не и неговия. Сахара преглътна леко, не знаеше дали можеше да му се довери, но нямаше избор. Имаше два варианта или да остане тук и да бъде убита от горилите на чичо й, или да тръгне с него надявайки се, че самия той нямаше да я убие и просто да вземе печалбата си за добре свършената работа.

Но предпочиташе да разбере по – късно и за сега да остане жива.
-Мисля, че и сам получи отговор на въпроса си къде са. – отвърна му тихо тя, не знаеща какво щеше да се случи сега, какво щеше да последва и дали другите двама нямаше да дойдат и да проверят „ приятелчето си“, а някак си се надяваше точно това да не се случва, защото със сигурност в заведението щеше да настане още по – голяма паника.

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
-sahara
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME

Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Night club The Fame

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите