Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.

Welcome

Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.

have fun..

xoxo - the admins
BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» The Bahama's resort
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade

» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade

» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade

» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd

» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*

» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣

» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade

» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas

» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade

Staff
Charlotte Liberté.
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine


-sahara
administrator;;22;;crystal reed;;host


Alexander Flemming
moderator;;26;;max irons;;host


maraya-
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen


melancholia.
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal



mamma never loved her much and daddy never keeps in touch

Предишната тема Следващата тема Go down

mamma never loved her much and daddy never keeps in touch

Писане by Cherry Boll Toy on Сря Апр 29, 2015 2:19 am


[You must be registered and logged in to see this link.]
Cherry Boll Toy||19||a criminal



В тишината на сумрака Чери често намираше иронията на живота си за нещо, което трябва по-скоро да я притеснява, отколкото да пълни душата и с такава присмехулна радост. Ако познаваше родителите си, а слава Богу, че не е така, но все пак, ако ги познаваше, единствения въпрос, който би им задала е какво са си мислели, когато са и дали това име. Чери. Звучи като име на куче. Един от онези малки злобни пинчери, чийто живот преминава в ръмжене и треперене, предизвикани от злокобната им душа. Вероятно домашният любимец на Дявола е пинчер. Чери беше сигурна поне на 98%.
Ако успееше да преглътне проблема с името, след това може би щеше да попита защо никога не ги е виждала? Защо са я изоставили? Но подобни сантименти наистина не бяха нужни. След деветнадесет години на душевни терзания и отправяне на въпроси към богат арсенал от богове, небеса, съдби, карми и всевъзможни сили, задвижващи синята планета, единственото, което и остана е да се примири. Каквото - такова.
Нека загатнем, че детството на Чери никога не е било особено розово. Различни домове и приемни семейства не са обичайната представа за това как да се посрещне едно дете на този свят. Но тя беше тук, бе преминала през дванадесет различни приемни семейства, като в едно от тях се научи как да пие внушителни количества алкохол, отлагайки припадането възможно най-много, а в друго откри, че пласирането на наркотици е един съвсем нормален семеен бизнес. В който всички печелят и са доволни, очевидно. В какъв момент и тя стана част от това не беше много ясно. Но към днешна дата, на респективната възраст от деветнадесет години, Чери беше успешен дилър на всякакви наркотици и още по-успешен консуматор на всякакъв алкохол. Да, не е типичната ви американска мечта, но трябва да знаете, че Чери заработва добри пари от тази сфера на масова интоксикация. Когато не е пияна.

Понякога и ставаше съвестно. Обикновено в моментите, когато осъзнаваше, че в подобна посока, живота и нямаше да разцъфне, или пък да продължи особено дълго. А и всички тези хора, които купуваха от нея...всеки един от тях изглеждаше по-страшен от другия, по-съсипан, по-опустошен от гадостите, които тя им продаваше. Нека кажем, че определено не се чувстваше достойна, за да влезе в църква. Но пък в ареста си спеше редовно. Кой би предположил, че полицията понякога си върши работата?!



Чери дори не знаеше, че има домашен телефон, до момента, в който той звънна в три сутринта. И без това напоследък спеше трудно, нямаше да си направи труда да вдигне точно сега. Прекрасно знаеше за какво я търсят. Нормални хора нямаше да звънят по домовете на хората в часове, предвидени за сън. След време телефона спря да звъни, само за да започне отново след по-малко от минута. Възможностите на Чери започваха да се свеждат до минимум: можеше да продължи да игнорира телефона, но да не заспи цяла вечер, тъй като знаеше, че отчаяните наркомани не търпяха отлагане ; можеше да изтръгне кабела на телефона и да го хвърли през прозореца, за да не и се наложи да преживява подобно нещо отново ; а можеше и всъщност да вдигне телефона и да изнуди купувача за много пари, толкова, че да не и се налага да ходи в гетата поне седмица.
Пари, ах, пари, за пари Чери не се срамуваше да заяви, че прави почти всичко. Почти. Макар и минимален, моралът в нея съществуваше. Стига, не бъдете толкова учудени!
-Какво искаш?
-Чери ли е? - гласът беше толкова изнемощял, че Чери си представи колко изнемощяло би трябвало да е тялото, което върви с него. Вероятно изцеждаше последните си сили за този разговор, за да може да си купи още една доза, която в този случай май щеше да е последна. Бенефис на сцената на пагубата. Господи, каква печал! На Чери и трябваха нови хобита.
-Да. Ти коя си?
-Етел.
-Етел умря преди 3 седмици. - Чери сбръчка вежди, търкайки очите си, за да прогони съня, а и в опит да успокои бумтенето в главата си, което се бунтуваше, срещу прекъснатия покой.
-Добре де, Фиона е. - О, това вече беше интересно! Фиона? Фиона, която мразеше Чери от дъното на най-тъмните дебри на дяволската си душа? Която не веднъж е била причина Чери да нощува в ню йоркските арести. Фиона, която прекрасно знаеше, че Чери по-скоро би умряла, отколкото да има нещо общо с нея. Да, иронията на съдбата, тази добра стара познайница на нашето момиче, отново не ни изненада с липса. Сега Чери беше спасителния пояс на Фиона. Доколкото един дилър може да е спасителен пояс на клиентите си. Но Фиона щеше да я моли за последната си доза, щеше да крещи и да се вкопчва във всяка една възможност да вземе нещо, каквото и да е, за да успокои горящото си тяло. Ако Чери беше изгубила всичко човешко, живеейки в покварения Ню Йорк, вероятно щеше да я унижи до край. И щеше да се наслади на това. Но отчаянието в гласа на Фиона, обречеността на душата и не и даваше сърце да направи каквото и да е от тези неща. На практика Чери говореше с един мъртвец, с пътник, чиято последна спирка щеше да е Чери и нейният вълшебен билет, с който всички изгубени души намираха заветния си край.
-Колко искаш?
-Имам само 100 долара.
-Това няма значение. Ще...ще ти го дам безплатно. Нещо като примирие между нас, става ли?
Вероятно Фиона нямаше да асимилира докрай казаното. Мозъкът сигурно отдавна не работи правилно. Едва ли щеше да се замисли защо точно Чери ще направи подобен жест към нея, нито пък щеше да губи време да се съмнява в истинността на предложението. Безплатна доза беше точно това, което не си е представяла и в най-смелите си мечти.
-Добре. Не знам дали ще мога да дойда до теб, но...
-Аз ще дойда, не се тревожи за това.

Не се залъгвайте, че Чери ври и кипи от човечност и състрадание. Дозата, която тази вечер даде на Фиона и струва много повече, отколкото самата тя би си позволила да изхарчи за някого. Но Чери имаше нужда да си припомня, че не бе напълно погълната от алчност и поквара. Искаше да успокои душата си, като и припомняше, че не е напълно опожарена от греховността на това, което върши. Фиона щеше да живее ден-два, но Чери щеше да остане тук и щеше да продължи да гледа как душа след душа гасне и си отива от този свят, заради опиянението, породено от разочарование от света.


avatar
Cherry Boll Toy
Criminal
Criminal

Брой мнения : 5
Join date : 28.04.2015
Age : 21

Върнете се в началото Go down

Re: mamma never loved her much and daddy never keeps in touch

Писане by Charlotte Liвerтé.♔ on Сря Апр 29, 2015 7:31 am

Добре дошла, само би ли ми казала какъв лик си използвала ?

_________________

* don't make me start without you
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE .. WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥



avatar
Charlotte Liвerтé.♔
SHE’S A HUMAN TRAFFIC ACCIDENT, AND EVERYONE’S SLOWING DOWN TO LOOK AT THE WRECKAGE.♥
SHE’S A HUMAN TRAFFIC ACCIDENT, AND EVERYONE’S SLOWING DOWN TO LOOK AT THE WRECKAGE.♥

Брой мнения : 226
Join date : 11.03.2015

http://forever-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: mamma never loved her much and daddy never keeps in touch

Писане by Cherry Boll Toy on Сря Апр 29, 2015 8:45 am

Pyper America g4g
avatar
Cherry Boll Toy
Criminal
Criminal

Брой мнения : 5
Join date : 28.04.2015
Age : 21

Върнете се в началото Go down

Re: mamma never loved her much and daddy never keeps in touch

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите