Let's talk about you, Mystique

Видеозапис #00635

Мистик. Амелиа Матюс. Да, това е името ми и сигурно, сега, след като ме видяхте  се чудите как стигнах до тук. Питате се: как е възможно това красиво и нежно създание да е способно на такива неща? Питате се: защо?!. Тогава позволете ми да задоволя нуждите ви и да отговоря на въпросите, които ви измъчват. Моля, изслушайте ме и се насладете на оставащите два часа от това видео, в което ще чуете историята ми, която толкова ви интересува.
Всичко започна с раждането ми.  Аз бях малкото пискливо и лигаво бебе, което изведнъж разнообрази мизерното ежедневие на родителите ми. Е, или поне на майка ми. Защото не познавам баща. Избягал веднага щом разбрал, че майка ми е бременна. Тя пък по това време, в което аз съм растяла в утробата ѝ била или прекалено надрусана, за да мисли нормално, или е била прекалено тъпа, за да разбере, че е бременна и да направи аборт на време. За нейно щастие поне  не  ѝ се наложи да ме отглежда, защото умря в деня, в който аз се появих на този свият. И така разменихме местата си.
Детството ми премина в дома за сираци, където винаги бях изключение. Бях най- умното, красиво и схватливо дете от всички, но това сякаш ми попречи да намеря притеятелите там и  да се разбирам добре, с което и да било от другите деца. Имах чувството, че всички ми завиждат, макар че не бях по различна от тях- захвърлена на това грозно и плашещо място точно като тях. В началото се питах защо, защо се отнасят така с мен, но после започнах да разбирам и вече не ми пукаше. Харесваше им да виждам завистта и злобата, борещи се в очите им, когато ме погледнаха. Започнах да съжалявам , защото не успях да намеря семейството, за което мечтаех тогава, въпреки че всички бликащи от любов двойки, който идваха в сиропиталището винаги се спираха на мен и ми се радваха нито една не се върна отново, за да ме отведе. Чаках. Чаках, вперила поглед към входната врата, в очакване на сладката двойка, която дойде по- рано тази седмица да ме отведе, но това така и не стана. Затова на петнадесетия си рожден ден реших, че трябва да избягам. И го направих, измъкнах се през нощта и когато усетих нощния порив на вятъра да погалва русите ми коси се почувствах добре и свободна.  
Спях, където намерех и крадях, за да не умра от глад. Първият път, когато откраднах очакавах съвестта ми да заработи, но това така и не стана. Мислех си, че ще се чувствам гузна заради откраднатото, но не се. После, една нощ, докато съзерцавах звездите си спомних за сиропиталището и как от време на време, когато си харешех нещо, някое играчка, на някое друго дете му я взимах без то да разбере. Осъзанах, че там съм извършила първите си кражби, без да разбирам, и разбрах защо съвестта ми вече нямаше нужда да проговаря в мен.
Живях по този начин близо една година и половина, пре която доста често килията на районото беше моето убежище. Тъкмо започнах да свиквам с това, когато един ден не дойдоха и не ме отведоха. Бяха ми намерили приемно семейство. И ето, че детската ми мечта, за която отдавна бях забравила изведнъж се сбъдна. Поискаха от мен да поправя поведението си, да започна да посещавам училище и ми поставиха още един куп други изискавания, с които се съгласих. Освен това новите ми родители бяха симпатични и добри хора, които явно показваха намеренията си да направят от мен добър човек. Всичко вървеше добре  и нормално, докато един ден не се сблъсках със стари познати и с Него, които отново започнах да ме завличат надолу. Между ходенето на училище и урока по пиано, на който се бях съгласила, обикалях с старите ми приятели и им помагах да крадат, което автоматично ме превръщаше отново в крадла.  По- късно, когато открих таланта си да фалшифицирам всякакви неща това се превърна в новото ми хоби. Изчаках малко, събрах си багажа и напуснах семейството, което се отнасяше така добре с мен  и което като почудо успях да държа надалеч от мръсотиите, с които се занимавах. Правех всичко заради него и сега ги напусках заради него. Той беше по- голям от мен, манипулираше ме и знаеше как да си играе с мен. Той ме превърна в престъпница. Фалшифицирах документи, картини .. всичко. Убих. Извръших убийство, заради него и..
01: 36

- Идват. Трябва да тръгвам..    

".. Самопризнанията на престъпницата- А.Матюс остават недовършени. Въпреки това изреченото във видеозаписа е достатъчно за повдигна на обвинения в кражба, фалшифициране и убийсто. Случаят остава отворен.."  

FC; Cara Delevigne
Име: Мистик или Амелия Матюс
Години: 22
Статус: Фалшификатор
Издирана за: кражби, фалшифициране и убийство
Самопризнанията ѝ остават недовършени.
Последно забелязана в Ню Йорк