Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.

Welcome

Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.

have fun..

xoxo - the admins
BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» The Bahama's resort
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade

» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade

» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade

» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd

» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*

» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣

» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade

» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas

» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade

Staff
Charlotte Liberté.
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine


-sahara
administrator;;22;;crystal reed;;host


Alexander Flemming
moderator;;26;;max irons;;host


maraya-
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen


melancholia.
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal



Let's talk about you, Mystique

Предишната тема Следващата тема Go down

Let's talk about you, Mystique

Писане by >mystique on Чет Апр 02, 2015 9:11 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

Видеозапис #00635

Мистик. Амелиа Матюс. Да, това е името ми и сигурно, сега, след като ме видяхте  се чудите как стигнах до тук. Питате се: как е възможно това красиво и нежно създание да е способно на такива неща? Питате се: защо?!. Тогава позволете ми да задоволя нуждите ви и да отговоря на въпросите, които ви измъчват. Моля, изслушайте ме и се насладете на оставащите два часа от това видео, в което ще чуете историята ми, която толкова ви интересува.
Всичко започна с раждането ми.  Аз бях малкото пискливо и лигаво бебе, което изведнъж разнообрази мизерното ежедневие на родителите ми. Е, или поне на майка ми. Защото не познавам баща. Избягал веднага щом разбрал, че майка ми е бременна. Тя пък по това време, в което аз съм растяла в утробата ѝ била или прекалено надрусана, за да мисли нормално, или е била прекалено тъпа, за да разбере, че е бременна и да направи аборт на време. За нейно щастие поне  не  ѝ се наложи да ме отглежда, защото умря в деня, в който аз се появих на този свият. И така разменихме местата си.
Детството ми премина в дома за сираци, където винаги бях изключение. Бях най- умното, красиво и схватливо дете от всички, но това сякаш ми попречи да намеря притеятелите там и  да се разбирам добре, с което и да било от другите деца. Имах чувството, че всички ми завиждат, макар че не бях по различна от тях- захвърлена на това грозно и плашещо място точно като тях. В началото се питах защо, защо се отнасят така с мен, но после започнах да разбирам и вече не ми пукаше. Харесваше им да виждам завистта и злобата, борещи се в очите им, когато ме погледнаха. Започнах да съжалявам , защото не успях да намеря семейството, за което мечтаех тогава, въпреки че всички бликащи от любов двойки, който идваха в сиропиталището винаги се спираха на мен и ми се радваха нито една не се върна отново, за да ме отведе. Чаках. Чаках, вперила поглед към входната врата, в очакване на сладката двойка, която дойде по- рано тази седмица да ме отведе, но това така и не стана. Затова на петнадесетия си рожден ден реших, че трябва да избягам. И го направих, измъкнах се през нощта и когато усетих нощния порив на вятъра да погалва русите ми коси се почувствах добре и свободна.  
Спях, където намерех и крадях, за да не умра от глад. Първият път, когато откраднах очакавах съвестта ми да заработи, но това така и не стана. Мислех си, че ще се чувствам гузна заради откраднатото, но не се. После, една нощ, докато съзерцавах звездите си спомних за сиропиталището и как от време на време, когато си харешех нещо, някое играчка, на някое друго дете му я взимах без то да разбере. Осъзанах, че там съм извършила първите си кражби, без да разбирам, и разбрах защо съвестта ми вече нямаше нужда да проговаря в мен.
Живях по този начин близо една година и половина, пре която доста често килията на районото беше моето убежище. Тъкмо започнах да свиквам с това, когато един ден не дойдоха и не ме отведоха. Бяха ми намерили приемно семейство. И ето, че детската ми мечта, за която отдавна бях забравила изведнъж се сбъдна. Поискаха от мен да поправя поведението си, да започна да посещавам училище и ми поставиха още един куп други изискавания, с които се съгласих. Освен това новите ми родители бяха симпатични и добри хора, които явно показваха намеренията си да направят от мен добър човек. Всичко вървеше добре  и нормално, докато един ден не се сблъсках със стари познати и с Него, които отново започнах да ме завличат надолу. Между ходенето на училище и урока по пиано, на който се бях съгласила, обикалях с старите ми приятели и им помагах да крадат, което автоматично ме превръщаше отново в крадла.  По- късно, когато открих таланта си да фалшифицирам всякакви неща това се превърна в новото ми хоби. Изчаках малко, събрах си багажа и напуснах семейството, което се отнасяше така добре с мен  и което като почудо успях да държа надалеч от мръсотиите, с които се занимавах. Правех всичко заради него и сега ги напусках заради него. Той беше по- голям от мен, манипулираше ме и знаеше как да си играе с мен. Той ме превърна в престъпница. Фалшифицирах документи, картини .. всичко. Убих. Извръших убийство, заради него и..
01: 36

- Идват. Трябва да тръгвам..    

Из доклад на ФБР, детектив К. Престън
".. Самопризнанията на престъпницата- А.Матюс остават недовършени. Въпреки това изреченото във видеозаписа е достатъчно за повдигна на обвинения в кражба, фалшифициране и убийсто. Случаят остава отворен.."  
FC; Cara Delevigne
Име: Мистик или Амелия Матюс
Години: 22
Статус: Фалшификатор
Издирана за: кражби, фалшифициране и убийство
Самопризнанията ѝ остават недовършени.
Последно забелязана в Ню Йорк
avatar
>mystique
Criminal
Criminal

Брой мнения : 4
Join date : 02.04.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Let's talk about you, Mystique

Писане by -sahara on Чет Апр 02, 2015 9:18 pm

welcome

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
-sahara
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME

Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите