Jammie Commun

- Не ти ли омръзна, Алек ? - гласът му бе познат, толкова мек и загрижен. Струваше му се невъзможно да обърка. Сините му очи се вдигнаха към тъмнокосата. Погледа му бе неадекватен, замъглен и може би малко обнадежден. Тънките му розови устни кривнаха в лека усмивка.
- Какво правиш тук ? Седни. - хвана ръката й. Стори му се толкова малка и крехка, имаше чувството, че е способен да я счупи , ако си позволеше да приложи малко повече сила. Това нямаше как да се случи, не и в този момент, затова просто я притисна силно и затвори очи. Хвана кичур от косите й и бавно започна да го анализира. Мекотата, плътността, ароматът му. Обичаше да се налага по този толкова неустоим начин. Проявяваше нежност, а тя му се връзваше всеки път, точно като малко наивно дете, което бива смъмрено, а след това примамено с лакомство. Това бе нейното лакомство и Алекзандър го знаеше, възползваше се максимално и в повечето случаи действаше.
- Махни се от мен, Алек. - процеди през зъби брюнетката. - Защо го правиш ? - въпросът го връхлетя изневиделица. Нямаше отговор, нито се стараеше да измисли основателен такъв. Дотолкова бе привикнал с малките си манипулативни игри, че не можеше да си позволи лукса да мисли трезво. Нуждаеше се от дозите си и нямаше ясна причина за това, просто му се струваше достатъчно добро наказание за онова, което бе извършил.
- Не знам... Какъв ти е проблемът ? - гневният му глас се разнесе из помещението, ясно показвайки й, че проблемът е само негов. - Така се справям аз, малката. Ако не ти харесва просто.. Върви си.

a year - late.


- Моля седнете, господин Комън. - нисък, трътлест мъж му се усмихваше благо, сочейки голям кожен диван. Джейми все още не знаеше какво търси тук. Намираше възрастният за по - неадекватен и от него самия. Струваше му се нелепо да говори за миналото с него, но не можеше да го отлага вечно. Чичо му не спираше да настоява, играейки ролята на загрижен настойник.
- Да приключваме с това. - измърмори и безцеремонно се хвърли върху дивана. Беше се превърнал в типичното разглезено хлапе или поне се опитваше да създаде подобно впечатление. Глупаво и детинско от негова страна. Не че някой можеше да го вини.
- Какво стана в онази нощ, Джейми ?
Буцата заседна в гърлото му. Въпросът бе рязък и точен. Май щяха да приключат по - бързо отколкото си мислеше. В крайна сметка точно за това бе дошъл тук, нали така ? И въпреки всички приготовления и истории, които бе сътворил, въпросът го хвана неподготвен. Не знаеше какво да каже. Просто стоеше там и мълчеше. Опитваше се да си спомни как по - точно бе започнало всичко..
Токът бе спрял. Малкото пламъче издигащо се от бялата восъчна свещ, му се струваше толкова интересно. Тичаше из апартамента,играеше си с огъня, като едно истинско непослушно момче. Детският му кикот радваше всички, докато стаите не избухнаха в пламъци. Не знаеше кога точно го бе направил, но случилото се бе факт, който никога нямаше да успее да изтрие от съзнанието си. Родителите му си бяха отишли отдавна, не бяха нито духове, нито аури, бяха заключени в главата му и той не можеше да ги пусне да си отидат.
Избухна в ридания.

Добре дошъл