Dàniel Koen. | Free |

by **Alexander Flemming.** Вто Мар 17, 2015 2:56 pm

Dàniel Koen. | Free | Tumblr_mq1yyqqjL71szxfwno1_250

Matt Lanter | 24 |

Всички тръпнеха в очакване делото да започне. Съдията отпиваше спокойно от чашата си с минерална вода, а погледът му се разхождаше из съдебната зала. Минута по-късно вратата се отвори. Коен влезе в залата, а всички погледи се стрелнаха към него. Очите му прикриваха отлично емоциите му, които се бушуваха в сърцето му. За няколко секунди срещна осъдителния поглед на баща си. Джак Коен и Миранда бяха единственото семейство на момчето след като майка му бе починала при тежка операция наскоро. Той имаше високи очаквания за сина си, а сега бе бесен заради случващото се.
Пръстите на Дàниел се озоваха върху възела на черната му копринена вратовръзка и леко я издърпаха напред, за да я разхлабят. Той мразеше официалните костюми, макар да му седяха повече от перфектно. Облиза пресъхналите си розови устни и отклони погледа си от този на баща си. Не искаше да вижда разочарованието в очите му. Той последва адвоката си и заеха местата си. Чукчето удари и така бе поставено началото на делото. Няколко свидетеля заемаха мястото до съдията, за да дадат показания. Единствената мисъл на Дàниел бе, че иска час по-скоро да се махне от тук. Самият той бе започнал да учи право, за да се издигне и да стане адвокат. Знаеше отлично всички закони и случващото се не му бе чуждо. Знаеше и какво да очаква за провинение като неговото.
- Дàниел Коен. – възрастния съдия изказа тежко името му, привиквайки го да заеме мястото, на което досега свиделстваха против и за него. Той стана от мястото си и с бавна крачка се приближи. Настани се удобно и зачака въпросите на адвокатите по защитата и обвинението му.
Последваха въпроси, от страна на обвинителя, които го поставиха в неблагоприятна ситуация, но той запази самообладание. Дàниел обичаше покера, затова му бе лесно да запази безизразното си изражение. Отговори ясно на въпросите, но истината бе, че наистина не му пукаше какво ще стане с него. Не съжаляваше за факта, че бе пребил почти до смърт Ричард Дрейк. Въпросното момче бе опитало да изнасили единственото момиче, за което на Дàниел наистина му пукаше. Вивиан бе онази част от него, превръщаше го в по-добър човек. Променяше го. Караше го да забрави за агресивния си характер, успяваше да достигне до сърцето му. Дàниел не допускаше никой до себе си. Дори собствения си баща. След като бе загубил майка си при операцията, отношенията им се бяха влошили още повече. Почти не си говореха. Коен коренно се промени. Стана безотговорен, захвърли правото, макар да бе на крачка да се дипломира. С дни не се прибираше в голямата им къща, чувстваше че се задушава в нея. Спомените бяха твърде много, за да го понесе. И един ден срещна нея.
Бе откраднала сърцето му за по-малко от секунда. Дàниел никога не осъзна как точно се случи това. От женкар се бе превърнал във влюбено до глупост момче. Единственото, което искаше бе да вижда нейната усмивка. И понякога се мразеше, че я наранява, че разбива сърцето й, но когато видя Ричард в стаята й точно на рождения й ден, опитващ се да я насили, всичко в него изригна. Блъсна го на пода и започна да го удря. Сякаш бе боксова круша. Не го интересуваше, че може да го убие, искаше просто да си отмъсти, че бе дръзнал да докосне неговото момиче.
Погледът на Дàниел се премести върху все още подутото, насинено лице на Ричард. Виждаше доволната му усмивка, а това отново подхранваше неописуемата ярост в него. Беше сигурен, че ако отново го види близо до Вивиан, наистина ще го убие. Дори да трябва да прекара живота си в затвора.
Следващия удар на съдийското чукче привлече вниманието му. Съдията му бе казал да се върне на мястото си и той без да се замисля го стори. Всички присъстващи в залата се изправиха на крака и зачакаха решението на съда.
- Съдът взе своето решение. – започна съдията, вперил поглед в лицето на Дàниел. Въпреки суровия си вид, той имаше добро сърце и разбираше напълно действията на младежа. – Дàниел Коен, признан сте за... – последва кратка пауза, а тишината в залата бе почти пагубна. – невинен. Но при следващо провинение, съдът няма да е толкова снисходителен с Вас. – кимна му с едва забележима усмивка и отново удари с чукчето. – Закривам заседанието!
При чуването на тези думи, Дàниел се почувства някак странно. Сякаш не заслужаваше подобно нещо, не заслужаваше още един шанс, но го имаше. И знаеше, че не трябва да го пропилява. Усмихна се доволно и погледна Ричард, на чието лице бе изписана всичката злоба, която изпитваше към него. Дàниел свали вратовръзката си, подхвърли я в ръцете на почти непознатия си адвокат, взе каската на мотора си и светкавично излезе от залата. Качи се на мотора си, запали двигателя и потегли с висока скорост. Вятърът му даваше онова усещане за свобода, което той толкова много обожаваше. Няколко дни по-късно бе отвлечен, повече от половин година никой не чу нищичко за него. Всички го помислиха за мъртъв, но съдбата му бе съвсем различна. Дàниел бе измъчван няколко месеца, след които успя да избяга. Докато се изплъзваше от похитителите си, той бе прострелян. Коен бе изгубил много кръв, но някак си бе успял да стигне до най-близката болница. Когато се събуди, той не помнеше абсолютно нищо.

* Ликът не подлежи на смяна.
* Група нарочно не е написана, вие си преценете.
* Държа потребителя, който вземе героя, да бъде активен.