Nobody looks good in their darkest hours. But it's those hours that make us what we are.

[You must be registered and logged in to see this image.]
natalie dormer | mackayla lane
24 | FBI

-МакКайла!! Побързай, шефът те вика.-пискливият глас на нисичката русокоска я изкара от умисъла в който беше изпаднала от 10 минути. Идеше и да и се разкрещи в лицето понеже не и беше до стряскане точно сега. Отправи се към голямата зала, където се намираше шефът й. "Изненадааа!! Честит рожден ден!". Тя имаше рожден ден, а толкова ненавиждаше тази дата и хората тук го знаеха, да.

[You must be registered and logged in to see this image.]
24 февруари, 2006
Събуди се в някакво меко легло. Не, това определено не беше стаята й, защото пружините от дюшека толкова много бучеха, а сега имаше чувството, че се носи в облаците. Надигна се. Бученето в главата й беше огромно.Докосна главата си, след което внимателно погледна пръстите си. Имаше кръв. Рязкото надигане и опит да се помръдне я изтласкаха назад, сядайки отново на удобното легло. Наркотиците, които взимаше от много скоро не и помагаха, не. Нямаше начин да се впише в компанията на другите разглезени хлапета. Помнеше единствено, че вчера вечерта беше на дискотека и разговаряше с приятел на Николас-брат й. А сега беше.. бог знае къде.
- Станала си, Кайла. Снощи прекали с всичко и брат ти ми позволи да те доведа тук. Нямаше начин да се прибереш така. А опитите ти за бягство доведоха до това тук.-пръстите му минаха през раната на главата й.  Това беше началото на пламенната връзка между нея и един от водещите хора в мафията. Години изпълнени с много закачки между нея и Самюел. Вече се беше вписала успешно в по-висшите среди. Любовта й към него беше огромна и истинска. Вече бяха минали 5 години от връзката им, а той и беше предложил годеж, който тя беше приела. Ето такъв живот си беше представяла и искаше.  На деветнадесет, загърбила всички тинейджърски кризи и щастлива с мъжа, когото обича.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Април 2013.
Гледаше го. За последно го гледаше преди всичко да свърши и той да потъне дълбоко в земята. Сърцето й се раздираше силно и непоносимо. А днес трябваше да навърши двадесет и три години и да бъде с любимия си, не тук. Изглеждаше толкова млад и замръзнал във времето, че й беше трудно да затвори ковчега и да го обрече на път към Рая. Преглътна тежко, и сълзите по лицето  й не спираха.  Обърна се назад към онази малка група хора, която се опитваше да бъде до нея. Поклати глава отрицателно без да отваря очи, за да погледне тъжните им физиономии. Махна пренебрежително с ръка, давайки им знак, че е по- добре да си идат.Целуна за последно тези розови устни и погали косата му.
-Ще ги убия, всички които ни го причиниха!- пророни тихо  и затвори големия капак преди да спусне ковчега в дупката.
[You must be registered and logged in to see this image.]
Сега.
Вече почти не си спомняше нищо. Празнотата в гърдите й съществуваше само като формалност, която се появяваше от време на време, напомняше за себе си, но не и каква беше причината. Приятелите на Самюел и бяха помогнали да се съвземе и да започне това, което винаги е искала да бъде. Тренирана и превърната в машина за убиване.