cia's house

Добавих завършителните щрихи в скицника си, оглеждайки крайния резултат и видимо удовлетворена от него, накрая затворих скицника, оставяйки молива. Студиото ми беше празно, въпреки че работех с друг дизайнер, с когото си помагахме от време на време, и асистента му. Те обаче отдавна си бяха тръгнали и въпреки факта, че имах студио за работа и вкъщи, аз обичах да оставам тук до по-късно.
Загасяйки лампите и заключвайки, накрая просто нарамих чантата си, от която стърчаха две три навити скици, и се запътих към дома си. Какво да ви кажа .. работа за вкъщи. Тя ме разсейваше, помагаше ми да се съсредоточа и беше единственото нещо в живота ми, което не би ме предало. Освен това беше добро средство да разсейвам мислите си от миналото .. от опасните ми виждания за това какво ми се беше случило. Самия начин, по който гледах на станалото, не беше нормален. Все пак се предполагаше да ненавиждам похитителя си, нали? Докато аз .. не, нямаше нещо такова от моя страна. Всъщност, нямаше нито гняв или негодувание, нито омраза. Нямаше го и желанието да си отмъстя. По дяволите, какво ми ставаше?
Имаше нещо не наред с мен.
Защо бих поискала да ме нараняват? Защо бях склонна да пренебрегна факта, че похитителя ми беше чудовище? Не беше нормално да имам толкова преиначена представа за нещата. Не беше нормално да искам нещо, което не мога да получа.
Потънала в мисли, накрая стигнах къщата си. Заставайки пред прага, ключовете зазвъняха в ръката ми, тъй като не бяха малко и връзката беше голяма. Отключих, като пристъпих вътре, затваряйки вратата. Вдигнах поглед, ръката ми насочвайки се към масичката до входа, където се канех да пусна ключовете, но движението си остана незавършено. Ръката ми увисна във въздуха, а чантата ми тежко тупна на земята, докато устата ми се отвори от изненада и от нея се чу не много висок, но настоятелен вик.
Бях шокирана - цялата къща беше в хаос; стаите бяха разтурени, вещите ми захвърлени по пода, картините смъкнати от стените, а една или две вази бяха на парченца, строшени насред целия хаос. На телевизора имаше оставено зловещо послание - "Липсвах ли ти?"
Сподавено възклицание излезе измежду устните ми, щом го видях и започнах да дишам на пресекулки от уплаха. Поне това беше наред с мен, единствената ми нормална реакция, а именно страха. Сложих ръка пред устата си, за да спра писъка, който бях на път да издам.
Пръстите ми трепереха, отваряйки чантата ми и ми се наложи да преобърна цялото й съдържание на пода, за да стигна до телефона си. Бързо набрах номера му, който знаех наизуст и на сън да ме бутнеш и оставих поразтърсено съобщение на гласовата му поща, въпреки неистовите си усилия да се владея, за да прозвуча поне що годе нормално
-Джей? Аз съм, Сиа. Хей, виж, знам че не ти е до мен точно сега, но .. Някой е .. някой е влизал в дома ми докато съм била навън и ..
Последвалата пауза беше наситена с многозначителност, а също така продължи и толкова дълго, че май не бях способна да кажа и дума повече. Последвалият сигнал беше знак, че съобщението е записано и времето ми за говорене е изтекло. Оглеждайки се с уплаха, изтичах до кухнята и грабнах огромен нож от там, в случай, че Той решеше да се върне .. макар че знаех, че нямаше да го направи. Не и сега. По-късно .. но не и сега.
Свивайки се в ъгъла на разхвърляната кухня, дочух входната врата да се отваря със замах и подскочих цялата. Дали Той се беше завърнал да довърши започнатото ..?

Ден като всички останали. С Октобър дописвахме докладите от деня. Тя ме замери няколко пъти с направени на топка изписани листи. Бюрата ни бяха едно срещу друго и тя успяваше да прави поразии с шегите си.
- Какво ще правиш тази вечер? Ходи ли ти се на кино. - Попита тя с поглед забит в бюрото и^'.
- Изморен съм. Лявото ми рамо все още ме боли от онази схватка преди обяд. - Събирах нещата си от бюрото и продължих да и^' говоря. - Планирам да си взема китайско и да седна пред телевизора с една торба замразен грах на рамото си.
- Понякога си много скучен! - Нацупи се Тоби.
- Ами обади се на твоя Ноа и нека той те заведе на кино.
Закачих якето си до входната врата. Домързя ме да се събуя и влязох в кухнята с обувки с идеята да ги сваля, чак след като ми доставят все още непоръчаната китайска храна. Изсипах съдържанието на джобовете си на кухненския плод и започнах да разлиствам указателя, за да намеря номера на онзи ресторант, в който готвят по мой вкус. Изведнъж сякаш нещо ме накара да погледна към плота. Мобилния ми бе изключен. Това рядко се случваше, но понякога по погрешка не го заключвах и директно го пъхвах в джоба си, а той сам се изключваше. Взех го в ръце и натискайки страничното копче той извибрира в ръцете ми. Погледнах екрана на телефона си. Имах няколко смс-а и едно съобщение в гласовата си поща от познат номер.
Женския глас бе изплашен, дори ужасен. Не беше нужно да ми се представя. Още с изричане на името ми и аз я познах. Беше онази нежна девойка, която наскоро бях спасил при една акция. Онова финно момиче, чиито бляскави очи все още ме посещават в сънищата ми.
"Джей? Аз съм, Сиа. Хей, виж, знам че не ти е до мен точно сега, но... Някой е... някой е влизал в дома ми докато съм била навън и..."
Не дочаках края на съобщението, грабнах коженото си яке в ръка и запътвайки се към камарото си прослушах края на съобщението и^'. Края му никак не ми хареса. Тази пауза ме караше да се колебая какво точно се е случило в онази къща. Дори не усетих кога натиснах газта до край. За не повече от десетина минути паркирах отпред. Огледах подробно периметъра. Изправих се плавно като не откъсвах очи от входната врата и прозорците. Не се виждаше много светлина и това доста ме притесни. Взех двойния си кубур тип елек и наместих пистолетите си пред гърдите си върху бялата раздърпана тениска. Облякох черното си кожено яке. Включих телефона си на безшумен и го пъхнах в задния джоб на дънките ми цвят деним. Плавно затворих червената врата на колата си и пристъпих към входа. Още веднъж се огледах и посегнах към бравата. Беше отключено. На пода в коридора бе чантата и^', а цялото съдържание бе на около по пода. Това не беше на добре. С десницата си извадих пистолета от лявата си страна и се прицелих напред. Леко приклекнах и започнах да проверявам стаите от първия етаж. Доста бързо стигнах до кухнята. Беше тъмно, но опитните ми очи забелязаха свита фигура в единия ъгъл. Беше тя. Никой нападател не трепери като самотен лист по време на буря. Не ми се искаше да я изплаша още повече и затова проговорих преди да пристъпя още малко напред.
- Сиа!? Фелисиа!? Аз съм Джейдън. - Смъкнах пистолета до тялото си и се приближих кум нея. Постепенно луната започна да огрява красивото и^' уплашено лице. - Сиа, добре ли си!? Има ли някой тук? Видяли го, когато отключи!? - Почти я затрупах с въпроси. Сякаш бе изпаднала в транс. Миг по-късно тя вдигна очи и ги срешна с моите. Изправи се и буквално скочи на врата ми. Прегърна ме, впи се толкова силно в мен, че почти изпитах болка. Тялото и^' все още трептеше. Чувах туптенето на сърцето и^' от допира на гръдта и^' до кожата ми. Опияняващия и^' аромант ме взе в плена си. В този момент в съзнанието ми се отдели една мисъл, която излезе напред пред всички останали.
"ИСКАМ ДА ЗАКРИЛЯМ ТОВА НЕЖНО СЪЩЕСТВО ДО САМИЯ КРАЙ!"

Добре, не ме разбирайте погрешно, но да усетя топлината на тялото му беше успокояващо. Всъщност, беше така релаксиращо .. Обгърнах врата му с ръце, притискайки се в него, като усетих как коленете ми омекват и бях на път да се строполя в краката му от облекчение. Бях толкова радостна, че е тук .. Че е до мен. Бях свикнала да съм сама, това си беше вярно, но в такива ситуации, когато се нуждаеш от някой до себе си, Джейдън винаги беше до мен. Беше ме спасил в миналото, беше ми разказал търпеливо точно какво ми е сторил Той, когато поисках да разбера всичко, след като не помнех някои моменти от пленничеството си. Беше изтърпял параноята ми, непосредствено последвала освобождаването ми. А сега, изглежда, беше готов да щурмува и Ада, за да ме спаси отново. Колко още пъти този мъж щеше да ме спасява? Колко още пъти щеше да се случва да му дължа всичко? Беше като моята лична опора в нужда, стабилен като скала и готов да ме защити на момента, без дори да мигне. Без да се поколебае.
Ножа се изплъзна от пръстите ми и тупна шумно на пода, докато тялото ми беше разтресено от безмълвни конвулсии, а аз все така се притисках към него. Беше странно - сякаш бях разтрисана от хлипове, но не плачех. В очите ми нямаше сълзи. А когато се осъзнах, някак бавно, с нежелание, но и неловко се отдръпнах от него.
-Аз .. аз .. добре съм, нищо ми няма. Съжалявам, ако съм те стреснала. Извинявай, не биваше да те викам .. Трябваше да се обадя в полицията.
Окей, беше малко късно за разума ми да се обажда, след като се хвърлих в прегръдките му без дори да се замисля, но гласа му, идващ от коридора, ме беше накарал да въздъхна така, сякаш камък ми падна от сърцето. Бях толкова благодарна, че е дошъл, радостна, че е Джейдън, а не похитителя ми и признателна за нотката на загриженост, която ясно се отличаваше в тона му, че просто не бях способна да сдържа импулса си да го докосна. Да се уверя, че е той.
Треперейки съвсем леко все още, го погледнах някак гузно и виновно, като хванах едното си рамо с ръка, борейки се с желанието все пак да погаля бузата му, да хвана ръката му, да продължа да го докосвам по какъвто и да било начин, за да усещам топлината му и тя да ме уверява отново и отново, че не съм сама. И наистина не бях - огледах Джейдън, който носеше дънки и тениска, а върху нея кожено яке. Личеше си, че е въоръжен, и макар ситуацията да не беше никак подходяща за това, нямаше как да пренебрегна мислите си, че той е дяволски секси. Че искам да усещам ръцете му по себе си .. Добре, стегни се, Сиа, момента никак не е подходящ.
Свеждайки глава към телефона, който все още стисках в другата си ръка, а дори не съзнавах, че държах, побързах да набера 911, за да мога да съобщя на съответните власти, че в къщата ми беше влизано с взлом. И след като затворих, а полицейските коли вече пътуваха към адреса ми, безмълвно хванах Джейдън за ръка и го поведох към хола. Индикирах с глава плашещата бележка, която ми бе оставена, така че да нямам съмнение кой точно ме беше "посетил". Не казвах нищо, най-вече от страх, като не можех да гледам буквите, изписани там повече - трябваше да се насиля, за да продължа да го правя. Стискайки ръката на Джей с излишно много сила, положих усилие, за да не му се примоля
"Не ме оставяй сама, моля те .. Не го оставяй да ме пипне в ръчичките си отново. Помогни ми .."
Всъщност, крещях думите в ума си, но не смеех да ги изразя гласно пред него. Не исках да звуча слаба, или жалка, или неспособна да се защитавам .. Не исках и да звуча така, сякаш се крия зад него - все пак, проблема си беше мой. И въпреки че го съзнавах доста добре, идеята да си събера нещата и да отседна в хотел, ми се стори странно самотна .. И пуста. Празна.
Каквато бях и аз.
-Съжалявам, Джей .. Не биваше да те забърквам във всичко това. Аз ..
Зарових ръка в косата си, объркана и безпомощна, като не можех да понеса гледката на цялата тази каша. Пък и сякаш той си нямаше достатъчно проблеми и ангажименти с работата, че да го занимавам и с това .. Може би наистина бях жалка. А може би просто се нуждаех от него - и винаги, когато се случеше да го осъзная, той беше до мен; той откликваше на нуждата ми, без да ме отблъсква. Той беше .. всичко.

Върнах пистолета си обратно в кубура. Повдигнах брадичката и^' с левицата си. Погледите ни се засякоха за пореден път. Не мога да отрека, че всеки път щом това стане нещо вътре в мен потрепва. Това нежно създание ми действаше както никоя друга до сега.
- Ако не исках да ме търсиш нямаше да ти дам личния си номер. - Бях застанал доста близо до нея. Самото и^' присъствие край мен ме караше да се усмихна леко. Дясната ми ръка отмести изпадалите пред лицето и^' косъмчета и нежно изтри една отронена сълза. Незнайно защо не се отмести от бузата и^', даже напротив задържа се там сякаш това беше нейна собственост. Неочакваната усмивка на лицето и^' стопли сърцето ми. - Не искам да се колебаеш преди да набираш номера ми. Дори и да е за нещо дребно, котка на дърво или хлебарка на кухненския под.
- Джейдън, аз... - Начина по който изричаше името ми можеше да ме накара да забравя всичко. Не исках да ми каже, че няма нужда от мен. Не исках да ми каже да си тръгвам. Несъзнателно показалеца и средния ми пръст се отместиха от бузата и^' и докоснаха меките и^' устни. Действието ми прекъсна мисълта и^', накара я да въздъхне чувствено.
- Не се тревожи за нищо. Аз съм тук, до теб. - Гледахме се няколко секунди, а пръстите ми все още не се отместваха от устните и^'. Осъзнах, че може би я притискам в толкова тежък момент за нея. Отдръпнах се крачка назад и се обърнах с гръб. Имах чувството че бузите ми изгаряд в алено червен цвят, а нямаше как по друг начин да ги прикрия. Забелязах цветните светлини навлизащи през прозорците. - Полицията е ту.. - Още не бях изрекал до край изречението си и те нахлуха с насочени пистолети.
- NYPD FREEZE! - Явно не бяха разбрали точно какво се случва. Добре, че винаги съм подготвен. Двама ме сграбчиха, като при арест, а аз в суматохата хвърлих значката си на барплота.
- FBI! Special Agent Haas! - Изкрещях бързо преди някой да е направил друга грешка. Фелисиа гледаше учидено докато униформените ме пускаха. Тя не беше запозната, но такива грешки не бяха рядкост сред нас.
- Моите извинения Агент Хас, предпазна мярка. -  Стиснахме си ръцете с лека усмивка. Докато другите оглеждаха подробно къщата от тавана до мазето аз обясних на един сържант цялата ситуация на днешната случка както така и предисторията и^'. Отместих се малко докато той говореше със Сиа, за да не се притеснява от мен, но и да вижда, че съм до нея. Чувах откъслечни реплики, но едно изречение ме заинтригува.
- За ваше добро ще е ако не спите тази нощ в дома си! Има ли къде да отидете? Родители? Братя? Сестри? Може би Хотел!?
- Може би хот... - Не я оставих да довърши, направо я прекъснах.
- Никакви хотели! - Възкликнах аз. - Идваш удома! Няма по-сигурно място за теб от моя дом! - Гледах я в очите и се надявах за положителен отговор. Знам, че можех да я откарам в хотел и тя щеше да се чувства добре там, но щеше да е сама. А и аз постоянно щех да се чудя дали е добре. Явно направих това предложение от чист егоизъм.

В началото гледах Джейдън учудено, след като беше прекъснал разговора ми с полицая, но постепенно погледа ми омекна, в него се прокрадна нежност, докато гледах Джей в очите и накрая просто кимнах в съгласие, без да кажа и дума. Всъщност, бях облекчена, че нямаше да ми се налага да съм сама именно сега - той ме беше спасил за пореден път .. Този път от самата себе си.
-Имаше ли някой в къщата, когато влязохте? Докоснахте ли нещо?
-Аз .. не, не видях никой. Не съм пипала наоколо, като изключим ножа, който взех от кухнята за защита, докато пристигне Джейд .. Агент Хас.
Полицая повдигна вежда, но не вдигна поглед от малкото тефтерче, където записваше показанията ми. Задаваше ми въпрос след въпрос, а аз отговарях, изчаквайки търпеливо това подлагане на кръстосан разпит от страна на полицая да приключи. В същото време мислех колко още по-секси изглеждаше Джейдън, когато им показа значката си, за да не го арестуват по погрешка. Очите ми светнаха с желание ..
'Oh, yeah, I want a piece of him .. Badly.'
Мислите ми се бяха насочили в непредвидима посока, докато полицая продължаваше с въпросите. И докато му отговарях, по-скоро машинално, отколкото нещо друго, осъзнавах твърде ясно колко съм разсеяна. Бях изтощена след работа, а събитията на вечерта изстискваха и последните ми сили. И не само това, присъствието на Джей до мен си беше разсейващо .. успокояващо, но и разсейващо, предвид чара, който той излъчваше.
И щом усетех да ме поглежда, корема ми се присвиваше, сякаш в него запърхваха хиляди пеперуди .. О, хайде стига, Сиа, да не си в гимназията. И все пак .. не можех да не забележа нежността в погледа му, а също така и в допира му, когато погали устните ми. В онзи момент като че ли бях в транс и всичко, което исках, беше просто да продължи да ме докосва, още и още.. Да ме целуне. Не отричам, че го исках, макар че надали бих го признала на глас. Усещах се защитена в ръцете му .. и ме беше обзело желанието да се притисна в него, да се свия в прегръдките му, а той да ме обгърне с ръце и да ме гали като коте, да не спира да ме докосва .. Тогава обаче мислите ми и момента беше прекъснат от нахлуването на полицаите и аз не успях да потисна негодуванието си от това в онзи момент, когато влязоха с гръм и трясък.
Връщайки се в настоящето, поклатих глава отрицателно, когато полицая ме попита дали съм забелязала нещо подозрително около дома си напоследък. Същият отговор дадох и на въпроса дали не съм видяла някой да се навърта наоколо. Най-сетне, униформеният зададе и последния си въпрос и приключи с разпита. В заключение ми връчи визитна картичка, молейки ме да му звънна по всяко време, ако си спомня още нещо, колкото и дребно да е.
След което се втурнаха из къщата да събират и оглеждат за улики. Знаех, че Джейдън има там някъде папка с досието по моя случай, този с отвличането ми. Не знаех дали възнамерява да сподели тази малка 'подробност' с полицаите, но за всеки случай ми се беше струпало достатъчно за една вечер. Единственото хубаво нещо беше, че видях как свалиха бележката от телевизора с ръкавици и я сложиха в найлонов плик за улики, а преди това я заснеха поне няколко пъти. Въздъхнах, отчасти уморено, отчасти безпомощно и изведнъж се почувствах слаба. Цялото това нещо .. изстискваше ме не само физически. Срещайки погледа на Джейдън, го гледах по-скоро умолително.
-Изведи ме оттук .. моля те. Дори и все пак да е на хотел, сега нямам силите да остана на това място.
Този път вече му се примолих, без да скривам нотката на молба в тона си. Чувствах се като на онова място, от където ме беше спасил, където Той ме държеше вързана и се наслаждаваше на болката ми .. чувствах се така, сякаш не мога да дишам и буквално ще се задуша всеки момент.

Фелисиа имаше вид на човек, който всеки миг ще колабира. Прегърнах я през рамото и я поведох към камарото си. Тя успя да вземе портмонето, ключовете и мобилния си. Толкова много искаше да избяга от това място. Отворих дясната врата и тя седна леко тромаво. Наведох се бавно и закопчах колана и^'. Докато обиколя до моята врата от видеоплейъра се чуваше позната мелодия.
Припомних си, че това беше последната песен, която Тоби бе пуснала онзи ден. От тогава карам без музика. Запалих двигателя и подкарах бавно. Не ми се искаше да я притеснявам с високите си скорости. Няколко минути никой не проговори. Имах чувството, че това мълчание задушава и двамата. Но всеки път щом я погледнех тя сякаш глътваше думата, която искаше да изрече. Трябваше да направя нещо.
- Гладна ли си!? - Отново я погледнах, а тя кимна. - Обичаш ли китайско? Бях планирал да си поръчам, когато чух съобщението ти. - Тя се смути. Не ми се искаше да и^' припомням, нито пък да я карам да се притеснява. Затова продължих още малко. - Знам едно местенце, където готвят прекрасно и доставят по домовете 24 часа в денонощието. - Съсредоточих се в пътя пред мен и дори не забелязах, кога Сиа облегна назад глава и сгушена в седалката заспа. Спрях в паркинга на сградата си. Обърнах се да и^' кажа "Добре Дошла!", но видях затворените и очи и успях само да се усмихна. Излязох и заобикаляйки бавно гледах през стъклата на колата със смесени чувства. От една страна ми се искаше щом отворя вратата тя да отвори очи и да ми се усмихне, но от друга ми се искаше да продължи да спи. Когато внимателно отворих вратата и^', а очите и^' бяха все така затворени въздъхнах леко. Откопчах колана и^'. Покрих я с коженото си яке и я вдигнах на ръце. Извадих я внимателно, за да не я ударя в някоя метална част на камарото и опитно затворих вратата с дупе. С едно копче на ключовете си в десницата ми успях да заключа колата. Повиках асансьора, а той не се забави дълго. Натискайки етажа си се вгледах в чертите на лицето и^'. Розовите и плътни устни сякаше ме зовяха да потъна в тях. Изкушението е голямо. Имаше няколко косъмчета, които бяха паднали по нослето и^', но сега нямаше как да ги отместя. Вратата се отвори и аз влязох направо в коридора си. Отнесох Фелисиа в синята стая за гости и плавно я положих на леглото. Събух обувките и^' и я покрих с една от завивките. Светнах нощната лампа, за да не се събуди в тъмното и я целунах по челото. Въпреки, че предпочитам да я даря с целувка на някое друго място. Да не кажа, че бих я обсипал с дъжд от целувки по цялото тяло. Това момиче ми въздействаше така изкусително. Отдръпнах се бързо от нея, не ми се иска да направя някоя глупост и после да съжалявам.
- Ресторант "Златен Дракон", с какво мога да ви помогна.
- Ченг, Джейдън се обажда. Бих желал да поръчам вечеря з двама.
- О Джей, гости ли имаш!? Искаш ли нещо по-специално или обичайното.
- Изненадай мен. С една много красива дама съм.
- Ще е при теб до половин час.
Затваряйки се запътих към стаята си. От гардероба извадих една широка бяла тениска и я поставих до Сиа на възглавницата и^'. Въпреки, че можеше да я преоблека, реших да не я шокирам повече от нормалното. Онези косъмчета по нослето и дори не бяха помръднали. Това ме подразни и нещо отвътре ме изчовърка да ги преместя. Протегнах се и в мига, в който пръстите ми докоснаха кожата и^' ръката и^' грабна моята. От изненада седнах на леглото до нея и се вгледах в топлите и^' очи.