Nathaniel.

[You must be registered and logged in to see this image.]

Натаниъл Матис || 28 || Бизнесмен || Daniel Gillias

Натаниъл беше толкова спокоен, излегнал се в лявата половина на огромното легло. Беше адски щастлив. Всъщност всеки път се чувстваше така, щом до него под завивките се бе сгушила тя..неговото момиче. Толкова много му липсваше. Всяка секунда без нея беше ад за него, но не можеше да поеме риска и да каже на всички, че тя е негова. Единственото, което можеше да направи бе всеки вторник в 22:00 да идва тук. Беше наел този апартамен само за тях двамата. Само те знаеха за него и той се бе превърнал в тяхното местенце. Но истината беше че на Нейт не му стигаше това, а и беше сигурен, че и тя се чувства така. Но в живота му имаше прекалено много хора, които искаха да го убият. А за това тяхно желание допринасяха огромното му богатство, както и многото тъмни сделки които беше сключил. Не можеше да позволи и тя да се потопи в този тъмен свят.
Извърна се на една страна взирайки се в  нея. Беше толкова прекрасна. Тя отвори големите си очи поглеждайки го с обожание. Но нещо не беше наред и той го чувстваше. Имаше нещо, което я притесняваше.
-Какво има?-промълви загрижено чакайки отговора й.
-Не мога да продължавам повече така.-каза тя след минута мълчание. Не му беше нужно да пояснява за какво говореше. Той много добре знаеше. На него също му беше страшно трудно да се справя със всичко това.
-Скоро всичко ще се нареди. Просто ме разбери. Не мога да позволя да ти се случи нещо. Ти си всичко за мен.-безброй пъти бяха говорили на тези тема. Тя отказваше да приеме факта, че той просто искаше да я предпази. Всеки път казваше, че нищо няма да й се случи..че всичко ще е наред. Но Нейт така и не успя да й повярва. Просто знаеше, че няма да е. Но този път тя просто замълча. Не каза и думичка повече. Което отново му показа, че нещо не беше наред.
-Обичам те!-прошепна притискайки я плътно в прегръдките си. Но и сега не последва отговор. Само я усети как тя също притискаше голото си тяло в неговото. Целуна го нежно и отново се сви в обятията му. И така заспаха. Сгушени един в друг.
Неусетно утрото дойде. Натаниъл разбра, че единствения който бе заспал е бил той. Нея я нямаше. И той знаеше, че не си е тръгнала просто защото е имала спешна работа или прочие. Беше си тръгнала завинаги. Беше го напуснала.  Без да каже и думичка. И единственото нещо което му бе оставила бе малкото медальонче, което й бе подарил. А в замяна бе взела огромна част от него. Бе взела човечността му, както и сърцето му. Оставяйки на тяхно място само студ и празнина.

Не я потърси никога повече и се празеше за това. Но тя беше взела своето решение. А и беше права. Натаниъл нямаше право да я принуждава да води този начин на живот. Те така и не успяха да изживеят любовта си пълноценно, а сега това вече беше навъзможно.
От онзи ден Матис се посвети на работата си. Превърна се във студено копеле, което не се интересуваше от никой друг освен от собствените си интереси. Така и не допусна отново някой е сърцето си. Играеше си с жените и това му доставяше удоволствие.