Forever 21

by **Charlotte Liвerтé.♔** Съб Мар 14, 2015 5:28 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

by **-temptation** Чет Мар 26, 2015 1:56 pm

Пушеше цигарата си. Пламъкът почти бе стигнал до филтъра и тя догаряше. Но сякаш това само разпалваше желанието й, които не бе успяла да утоли преди малко. Разгаряше се, макар външно тя да изглеждаше спокойна и доволна, това момче, както и да се казваше то... може би беше Девин или нещо от този род с Д. Това момче просто не можеше да утоли жаждата й. Единствено успя да я убие за момент с неспособността си да я докосне по онзи взривящ начин, да накара тялото й да се разтриса от неудържим оргазъм, известяващ края. НЕ! Не беше успял да направи това и сега си тръгваше, както щеше да направи и в противния случай. Не се обръщаше към него. Не искаше да го поглежда, просто защото не го смяташе за интересен. Нито способен. Не беше нейния мъж.
‘Ще се видим пак, нали?’,чу гласът му от вратата. Беше готов да си тръгне от стаята й и да я остави сама с нейните мисли и нейния начин.
‘Мхм’, тихо измънка Ноир, а на ум добави това да не се случва повече и обви сладките си червени устни за последен път около филтъра, карайки пламъчето отпред да се разгори с пълна мощ от дръпката, която направи. Загаси цигарата в пепелника, но страстта й не угасна с нея. Мозъка й работеше на бързи обороти, отново за пореден път се убеждаваше, че и липсваше нещо. И определено знаеше какво бе то.. не знаеше, защо но трябваше да го намери.. От бала на сам не го бе виждала, а това я натъжаваше, тогава не бе оценила това което той направи за нея, а веднага се бе разстроила от видяното, въпреки че все си мислеше, че няма чувства към Лекс. Дори сега, когато помислеше за него, не трепкаше сърцето й. Въпреки, че бе сигурна, че дълбоко в нея... Не не, спри ' Стоп" поклати глава, да определено трябваше да намери Ник.. Имаше нужда от него, бе като нейната лична доза наркотик, към който бе толкова пристрастена и не можеше да се откаже. Искаше го мислеше за него, никой не можеше да я задоволи така както той го правеше.. Да определено трябваше да го намери и да му се извини, за онази вечер.. Той го заслужаваше..
Стана от леглото, като облече една черна рокля, малко над коленете си, обу черните си ботуши и наметна якето си.
Не знаеше, къде да го намери, а може би бе най - добре да му се обади.. Да точно така, щеше да слезе и да му звънне преди да е излязла от хотела..
Излезе от апартамента, качвайки се в асансьора. А когато всички девет етажа надолу минаха, тръгвайки да слиза от асансьора, гледаше пода , но усети не познат, но доста приканващ парфюм и преди да вдигне глава се сблъска с него или по - скоро със собственика му....
Дръпна се леко, опитвайки се да запази равновесие и да не падне назад..
- Господине.... - каза тя, като сърцето й пропусна няколко удара преди отново да се нормализира..а дупето и бе усетило твърдия студен мрамор под него - Аз съжалявам, не гледах къде вървях.. Просто се бях замислила и ...Да.Вижте съжалявам – о Боже ама тя сериозно ли се държеше така ??Наистина ли заекваше пред този господин? Май нещо й ставаше и въобще не беше в ред..

Forever 21

Forever 21

Re: Forever 21