The lake;

by **-sahara** Чет Мар 12, 2015 3:00 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

by **Nate.** Вто Апр 07, 2015 11:56 am

"Your body was meant to sit in the passenger seat of my car.
And your hand was meant to hold mine while I drive."

Гласовете в главата му го побъркваха. Другият постоянно искаше да поеме контрол над тялото му, да изблъска Нейт в някое затънтено кътче на собствения му мозък и да го заключи там, правейки го свой затворник. Ежедневната борба бе изключително трудно. Натаниел трябваше да управлява своето собствено тяло, да бъде винаги спокоен и да не позволява на нищо и никой да го изкарат извън нерви, защото това можеше да доведе до загуба на контрол, който на дали веднъж загубен после щеше да си възвърне. Градът, препълнените му улици, говора на хората, бръмченето на хилядите коли- всичко това пречеше на спокойствието му, той усещаше как бавно потъва в черна пропаст, трябваше да се махне от това място преди да е изгубил светлината в тунела.
Нейт се качи в черния си Aventador, пусна любимата си песен и просто потегли. Не знаеше къде ще отиде, просто караше, гледайки напред, отдалечавайки се от напрежението. Когато откриеше място, което достатъчно да му хареса щеше да спре и да прекара известно време там.
След случката с Аврора той не можеше да си позволи да е близо до нея в това си състояние. Ами ако беше изгубил пълен контрол и вместо само да й посегне я беше ударил? Как щеше да си прости подобно нещо?!
Тя го познаваше по-добре от всеки друг и никога не би го обвинила за действията му, но това не значи, че самият той не се обвинява за тях.
Ето защо трябваше, беше крайно необходимо просто да се махне.
Ламборгинито напусна границите на града, напрежението започна да охлабва хватката си. Нейт не кара дълго, видя отбивка и черен път и пое внимателно по него. Пътя го отведе на място, идеално за подобен вид почивка. Средно голямо езеро се простираше пред погледа му. Зеленината, която го обграждаше бе пленителна, а водата му бе или кристално чиста по краищата или плашещо черна към вътрешността. От другата страна на езерото се виждаше малка дървена къщичка с кей. Нейт обиколи, разхождайки се и оглеждайки всяко кътче от мястото.
-Ехо? - провикна се той, заставайки на прага на крайбрежната вила. -Има ли някой? -отговор не последва. Къщата беше прашна и явно неизползвана от известно време. Той бутна вратата леко, но тя бе заключена. Нейт знаеше няколко трика, които щяха да му помогнат с отключването й и не след дълго той се озова вътре. Всичко бе захабено, но с малко усилия щеше да стане използваемо. Мъжът излезе от мястото, което щеше да го приюти за няколко нощи, отправи се към кея и седна накрая му, загледан във водата. Пое си дълбоко въздух и затвори очи. Остана там няколко часа, просто стоеше и прочистваше мислите си, изблъскваше другия назад в съзнанието си и се наслаждаваше на гледката. Първия ден мина бързо, а следващия започна с чаша горещо черно кафе и едно момче седящо на кея.
-Нейт? - Той чу познат глас, знаеше, че тя ще го открие, просто защото тя винаги го правеше. От една страна се радваше, че Аврора отново го е открила, но от друга, не искаше отново да губи контрол пред нея.
-Не бива да си тук! -отвърна той, като дори не се обърна към нея.

by **aurora.** Пет Апр 10, 2015 1:52 am

Аврора лежеше облечена в тъмни дънки, черен потник и черно кожено яке, чиито ръкави бяха навити до лактите й. Бе сама в големия апартамент, а единствено безмълвните капки на дъжда, който се изливаше, кънтяха при всеки сблъсък с прозореца. Силният вятър блъскаше клоните на дървото под прозореца й и се чуваше болезнения му вик в тъмнината на вечерта. Бе студено и мрачно, точно каквато бе нашата героиня в този момент. Ава загаси цигарата си в пепелника и бавно се изправи до седнало положение.Поредната скучна вечер, поредната забрава в апартамента, но Аврора, а тя.. тя се чудеше къде е той.. кхъм тя нямаше да остави нещата да протекат толкова скучно. Не. Щеше да си я направи достатъчно интересна вечерта, че да не каже отново, че е седяла сама в апартамента скучаейки. Скочи от леглото, като взе цигарите си телефона. И се усмихна дяволито на отражението си. Е имаше достатъчно дискотеки в този така дъждовен град, за да прекара вечерта скучаеща в къщи. Колкото бързо бе станала, толкова бързо се бе и омела от апартамента. Не беше много далеч от любимия си клуб. Да защо да се бави, като можеше да иде именно там. А й на кого му пречеше, въпреки че тя винаги не бе била на мястото си между всички онези снобари в клуба. Но някак си не отиваше на нито един от тях. Някой желаеха да я направят как да го наречем „свое бижу?” но Аврора, не бе глупава и определено нямаше да се върже просто ей така на някой от тях. Все пак вярно, занимаваше само с мръсните им сделки, вършеши им услуги, но никога и от онези, който може би се загнездиха в мозъка ви. А и тя не бе такова момиче. Влизайки в клуба усети мириса на пури и тежки мъжки парфюми, мдам определено нищо от това не й се нравеше, но наистина харесваше мястото.
Запъти се към бара, като седна на единственото свободно място, махна с ръка а пред нея веднага се появи така любимата й минерална вода. Да виждате ли Ава не пиела.. и тъкмо когато си помисли да отпие от водата чу глас, плътен леко дрезгав, който я накара да се обърне в неговата посока. Мъж , наистина хубав мъж, но определено не пасваше точно както нея на тази картинка.
-Нека помислим, може би.. Все пак по тези улици всичко е възможно . – подсмихна се лукаво, но не, не си мислете, че тя е имала нещо предвид с това за улиците. Просто всеки можеше да бъде видян на тях нали? – поклати глава отговаряйки му, но осъзна че мястото й наистина не бе там точно в този момент. Искаше да потърси Нейт.. да го намери и да поговорят. Замисли се гледайки в момчето което я бе заговорило къде ли може да е той сега и тогава виждайки очите на Нейт в тези на компанията й, просто и просветна, винаги когато изчезнеше, винаги когато се скараха или пък нещо се сядяха той ходеше да мисли на онова тъмно езеро. Но този път бе различно, Нейт бе реагирал прекалено бурно, а тя искаше да разбере защо.Аврора просто не се стърпя и без да казва каквото и да е било повече на непознатия просто изхвърча от бара, трябваше да поговори с него, нищо че бе тъмно, но навън бе спряло да вали, за това и не се притесняваше..но бе прекалено късно.. може би трябваше да се прибере да преспи , да премисли отново и просто сутринта, ако отново не се е появил да го потърси. Така и постъпи просто се прибра у дома отново някак изоставена все едно бе в затвор, когато не го виждаше.. Нощта й премина в размисли, а тя просто не можа да мигне, на вън се бе съмнало, а тя искаше да го види и да разбере какво се случваше с него. Просто се изстреля измивайки само очите си и обличайки дрехите си...Половин час по – късно бе именно на мястото за което говорим..И както предполагаше колата му бе там нямаше как просто да я сбърка. Паркира своята до неговата и излезна оглеждайки се за притежателя на ламборгинито и не след дълго го намери..Приближи се към него и плахо прошепна името му.
-Нейт.. – не знаеше как ще реагира, защото последния им разговор не завърши никак добре,за пръв път Нейт й бе посегнал, за пръв път го бе видяла в такава светлина и сякаш не можеше да го познае.. а да не споменаваме и че той просто сякаш изчезна..

-Не бива или не трябва е по правилното? – попита го тя, като просто се приближи и седна до него на кея... – Знаеш, че никога не си можел да вземаш решения вместо мен, дори и сега това все още не се е променило. Тук съм, защото искам да съм тук.. искам да разбера какво се случва с теб, Нейт..

by **Nate.** Пон Апр 13, 2015 8:05 pm

Аврора се приближи и седна до момчето, което дори не я погледна. Не, то не беше ядосан или нещо подобно. Не си помисляйте, че не искаше да я вижда - точно обратното, всичко в него крещеше името й. Всяка клетка, която съществуваше в тялото му копнееше за нейното присъствие, но гласовете го побъркваха. Той не можеше да я погледне, защото се чувстваше виновен, не, не, че не можеше , по-скоро не смееше. Нейт имаше уморен вид, не бе спал от толкова време, че дори не можеше да изчисли дните, а под очите си имаше огромни тъмни кръгове, които той така искрено мразеше.
-Е, явно търсим един и същ отговор, защото и аз самият не знам какво се случва с мен. -Всъщност знаеше, че пътешественика е виновен за всичко това, но той го контролираше, беше се научил да го избутва назад в съзнанието си, да не му дава силата да контролира нито тялото, нито живота му, а онази вечер този контрол бе изгубен. -Или може би е по-добре да ти кажа всичко? -Той обърна празния си, блестящ поглед към момичето, което бе наистина красиво. Прииска му се да е по-близо до нея, да погали косата й и да завре глава в сгъвката на шията й, но не можеше да си позволи това сега. -Защото след като узнаеш историята ми, със сигурност ще си тръгнеш, без да поглеждаш назад. -Погледа му отново се върна на езерото. Той гледаше кристалните води, които под натиска на вятъра помръдваха и образуваха трептящи кръгове. Гледаше, но не виждаше, защото си мислеше за нещо съвсем друго. А може би изобщо не трябваше да се опитва да води нормален живот? Трябваше да знае по-рано, че с това нещо в главата си, той не може да има такъв живот, той не може да има нищо и никой. -Знаех, че ще дойдеш -Лека усмивка се появи на устните му, но тя бързо се стопи. -Но знам и, че ще си тръгнеш. - едно камъче излетя от ръката му и тупна няколко пъти във водата, оставяйки следи, които трептеейки изчезваха от погледите им.

by Sponsored content

The lake;

The lake;

Re: The lake;

Re: The lake;

Re: The lake;

Re: The lake;