2 months ago //anais and nate//

Поредната тежка нощ предстоеше. Натаниел вече бе свикнал с безсънието и постоянно крещящия глас, който не спираше да му натяква всяка грешка и да се присмива на това, в което се е превърнал.
-Още малко...Още малко....Още малко..-тържествуваше гласа, смеейки се високомерно, нашепвайки досадно не оставяше Нейт на мира.
-До какво? -Запита той, вървейки по тъмната улица.
-Още малко и ще си мой! -Злобно процеди гласа, карайки момчето да настръхне за пореден път. Той усещаше как малко по-малко контрола му се изплъзва от пръстите като гнусно лепкаво вещество, което не можеш да задържиш в ръцете си, независимо колко много опитваш. Нейт не искаше да вярва, че гласът е прав, но дълбоко в себе си го знаеше. Знаеше, че момента, в който отново ще изгуби контрол наближава и това изобщо не му харесваше.
Натаниел продължи с умерени крачки по тъмната улица, по която нямаше никой друг освен самия него. Той имаше нужда от разсейване, от нещо, което да заглуши гласовете и да му помогне да задържи контрола. Имаше нужда от замъгляване на преценката и ситуацията и знаеше много добре какво можеше да му помогне. Алкохол! Думата просветна в съзнанието му като спасително въже, хвърлено от кораб към удавник, който поема своите последни глътки въздух. Момчето забърза крачки и само след няколко завоя се натъкна на някакъв квартален бар, в който се мушна без много да му мисли. Музиката бе шумна, светлини блещукаха на всякъде и потни тела се мятаха по дансинга. Нейтън се загледа в обстановката, а гласът затихна за момент. Бързо се отправи към бара и си поръча питие. Още с първото такова, положението започна да се подобрява. Чувстваше се замаян и гласът нямаше такава сила. След първото последваха и второ и трето и така докато гласът съвсем не изчезна от съзнанието му. Нейт понечи да стане, но цялото заведение се въртеше. Той се хвана за бара и продължи напред, имайки чувството, че ще припадне всеки момент. Трябваше му чист въздух, имаше нужда да излезе, само да стигнеше края на заведението. Краката му се провлачиха напред и той залитна, блъскайки се неволно в някакво момиче.
-Боже, ужасно съжалявам! -Изрече едва, като подбелваше очи и едвам стоеше на краката си. -Много съжалявам! -Отвърна отново и се хвана за плота на бара.