Welcome
Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.
have fun..
xoxo - the admins
Вход
Latest topics
Staff
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine
|
|
administrator;;22;;crystal reed;;host
|
|
moderator;;26;;max irons;;host
|
|
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen
|
|
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal
|
|
Two days ago [Jammie & Isobel]
Forever :: OTHER DIMENSIONS :: Past
Страница 1 от 1 • Share
Two days ago [Jammie & Isobel]
Джейми Комън. Извращението от нов тип. Тъмнокосият младеж бе отново в центъра на „веселбата”. Няколко линии кока и бе като нов. Всъщност ако изобщо можеше да е като нов след като не бе спал близо 60 часа. Караше го основно на алкохол и наркотици и.. Плажни партита. И как иначе? Нали бяхме на Spring Break? Всъщност и това са пълни глупости за руснака всеки ден беше нещо подобно. Човек с възможности.. Или човек обрал подходящата банка, изчукал подходящите жени и... Убил подходящите хора.
Бъдещият Франк Галагър танцуваше в близост до някакво момиче цяла вечер. И всъщност му харесваше. Бе минионче, облечена с почти нищо освен бюстие и къси панталонки, с буйна руса коса и обръщаща внимание смао на него. Бе почти убеден че ще... Свърши в нея до края на нощта. Но уви.. Нямаше тази възможност, а Комън много, ама много мразеше отказите. Или в този случай да няма възможност. Всъщност докато се прибираше вървейки по плажа се питаше дали тя не бе наредила нещата така нарочно. Просто защото не искаше да спи с него. Това го издразни и това го накара да се обърне към мястото, което напускаше и да вдигне едната си ръка показвайки любимият си жест включващ четири свити пръста и един издаден право нагоре.
-Тъпа курва.- мърмореше си под носа, като някакъв типичен алкохолик и бръкна в задния джоб на дънките си. По голите му гърди имаше неонова боя, която по някакъв начин го дразнеше. Всъщност него всичко го дразнеше. Всичко го избиваше на агресия. И ако проследим историята на първородния син със сигурност ще останем с това впечатление, та дори и по-лошо. Той пъхна една цигара между устните си и започна да се рови за запалка. Това някак си му напомни за Ева. Мамка му Ева. Не бе виждал проклетото й лице от онази им среща в Русия. Малка разпоретина. Имаше усещането, че тя бяга от него. Не, не можеше да избяга от него. Та той имаше нужда от нея. Може би наистина бе психопатска нужда, но имаше нужда от нейното присъствие. Дори би я вързал за себе си и би.. Издевателствал над нея. Не че той щеше да посегне на сестра си. Тя бе неговата най-голяма слабост, слабостта даваща му най- много сила. Всъщност Ева бе много важно създание за него, по-важно и от самия него. Той ценеше и пазеше нейния живот с цената на своя и това никога не го бе притеснявало. А липсата й.. О, тази липсва наистина не му харесваше. Продължавайки да се рови за запалка усети как се сблъсква с някой и присви очи, като сви едната си ръка в юмрук. Не му пукаше, че се е блъснал в момиче. Изобщо не му правеше впечатление кой е. А и нямаше значение. Джейми нали не се впечатляваше от подобни неща. Дори нямаше да си направи труда да се извини. Той извади запалката от джоба си и щракна запалката. Вдишвайки дълбоко никотина той едва не простена. На този свят имаше само няколко хубави неща. Никотина, алкохола, наркотиците и хаус музиката. Може би и жените, но зависи кои.. Комън не зачиташе всички и като стана дума за жени той сведе пияния си поглед към момичето, което се бе блъснало в него и наклони глава на една страна.
Чу името си да излиза от устните й и това моментално го накара да отстъпи една крачка назад. В главата му започнаха да се изреждат възможни варианти тя да го познава. Но нито един не бе достоверен. Той никога не се представяше с истинското си име. Името му бе известно, на много, много малко хора сред които бе бившата му Иза.. Но тя бе недоразумение или поне той така се самозалъгваше, което.. Ами общо взето не искаше да мисли за това.
Но щом не бе Изабел, не бе Ева и не бе някоя от курвите му то той си нямаше и представа коя е тя. Дори когато мерна нещо познато в лицето й пак не можеше да се сети коя е.
Въпроса й го накара да се огледа и му помогна да се осъзнае кое врем е в действителност. Слънцето изгряваше от изток и дразнеше очите му. Джейми тръсна цигарата си и отново си дръпна преди да погледне към момичето.
-Имате грешка.- гласът му прозвуча студено, грубо и дрезгаво. Той мина покрай нея и прокара ръка през косата си. Очите му минаха по стъпките оставени в пясъка и въпреки че губеше интерес към хората около него прекалено бързо се запита „Коя мамка му е тя?” Е вижте сега, нашия герой беше прекалено надрусан или може би прекалено пиян за да забележи, че това наистина беше Изабел..
Бъдещият Франк Галагър танцуваше в близост до някакво момиче цяла вечер. И всъщност му харесваше. Бе минионче, облечена с почти нищо освен бюстие и къси панталонки, с буйна руса коса и обръщаща внимание смао на него. Бе почти убеден че ще... Свърши в нея до края на нощта. Но уви.. Нямаше тази възможност, а Комън много, ама много мразеше отказите. Или в този случай да няма възможност. Всъщност докато се прибираше вървейки по плажа се питаше дали тя не бе наредила нещата така нарочно. Просто защото не искаше да спи с него. Това го издразни и това го накара да се обърне към мястото, което напускаше и да вдигне едната си ръка показвайки любимият си жест включващ четири свити пръста и един издаден право нагоре.
-Тъпа курва.- мърмореше си под носа, като някакъв типичен алкохолик и бръкна в задния джоб на дънките си. По голите му гърди имаше неонова боя, която по някакъв начин го дразнеше. Всъщност него всичко го дразнеше. Всичко го избиваше на агресия. И ако проследим историята на първородния син със сигурност ще останем с това впечатление, та дори и по-лошо. Той пъхна една цигара между устните си и започна да се рови за запалка. Това някак си му напомни за Ева. Мамка му Ева. Не бе виждал проклетото й лице от онази им среща в Русия. Малка разпоретина. Имаше усещането, че тя бяга от него. Не, не можеше да избяга от него. Та той имаше нужда от нея. Може би наистина бе психопатска нужда, но имаше нужда от нейното присъствие. Дори би я вързал за себе си и би.. Издевателствал над нея. Не че той щеше да посегне на сестра си. Тя бе неговата най-голяма слабост, слабостта даваща му най- много сила. Всъщност Ева бе много важно създание за него, по-важно и от самия него. Той ценеше и пазеше нейния живот с цената на своя и това никога не го бе притеснявало. А липсата й.. О, тази липсва наистина не му харесваше. Продължавайки да се рови за запалка усети как се сблъсква с някой и присви очи, като сви едната си ръка в юмрук. Не му пукаше, че се е блъснал в момиче. Изобщо не му правеше впечатление кой е. А и нямаше значение. Джейми нали не се впечатляваше от подобни неща. Дори нямаше да си направи труда да се извини. Той извади запалката от джоба си и щракна запалката. Вдишвайки дълбоко никотина той едва не простена. На този свят имаше само няколко хубави неща. Никотина, алкохола, наркотиците и хаус музиката. Може би и жените, но зависи кои.. Комън не зачиташе всички и като стана дума за жени той сведе пияния си поглед към момичето, което се бе блъснало в него и наклони глава на една страна.
Чу името си да излиза от устните й и това моментално го накара да отстъпи една крачка назад. В главата му започнаха да се изреждат възможни варианти тя да го познава. Но нито един не бе достоверен. Той никога не се представяше с истинското си име. Името му бе известно, на много, много малко хора сред които бе бившата му Иза.. Но тя бе недоразумение или поне той така се самозалъгваше, което.. Ами общо взето не искаше да мисли за това.
Но щом не бе Изабел, не бе Ева и не бе някоя от курвите му то той си нямаше и представа коя е тя. Дори когато мерна нещо познато в лицето й пак не можеше да се сети коя е.
Въпроса й го накара да се огледа и му помогна да се осъзнае кое врем е в действителност. Слънцето изгряваше от изток и дразнеше очите му. Джейми тръсна цигарата си и отново си дръпна преди да погледне към момичето.
-Имате грешка.- гласът му прозвуча студено, грубо и дрезгаво. Той мина покрай нея и прокара ръка през косата си. Очите му минаха по стъпките оставени в пясъка и въпреки че губеше интерес към хората около него прекалено бързо се запита „Коя мамка му е тя?” Е вижте сега, нашия герой беше прекалено надрусан или може би прекалено пиян за да забележи, че това наистина беше Изабел..
Jammie Commun- Hunter
- Брой мнения : 18
Join date : 26.03.2015
Re: Two days ago [Jammie & Isobel]
Да, бе…
Двете думи бяха последвани от няколко ругатни, което май бе обичайното начало на разговора помежду им. Опитваше да си спомни дали нещата изглеждаха така в началото, но предвид първата им среща и последвалата връзка може би не беше особено изненадващо, че нещата приключиха по този начин.
Нямаше нерви за него в този момент. Майната му… Поредната ругатня по негов адрес и чак се учудваше, че не беше започнал да киха вече след като толкова често го споменаваше наум и то все в комбинация с едни красиви думи, които биха обезкуражили майка ѝ, че някога от нея ще излезе примерна дама. Пардон… Никой нямаше представа коя е майка ѝ, така че едва ли би се надявала на каквото и да било, щом бе изоставила дъщеря си. Дори не беше оставила координати или име, за да може Исобел я издири и да ѝ благодари за вниманието.
Благодаря ти, мамо…
Подхвърли иронично наум, пристъпвайки крачка напред. Изобщо нямаше намерението да се върне назад и да направи повторен опит да го заговори. Джейми беше минало. Нейното мрачно минало, към което не искаше да се връща.
Наистина ли не искаше?
В момента животът ѝ беше особено скучен, а с него винаги бвше в центъра на някоя глупост. Не че сега не беше в центъра на глупостите и не се справяше достатъчно добре и сама, но нейното забавление се свеждаше до разговори в ареста с някоя мила персона, въпреки че още не ѝ се беше случвало.
Усмихна се накриво. Познаваше го достатъчно добре, за да знае, че той не беше от хората, които умееха да запомнят имена. Всъщност може би го умееше, но алкохолът и наркотиците замъгляваха до такава степен мозъка му, че понякога оглупяваше и поведението му беше като на малко дете. В такова състояние едва ли можеше да запомни каквото и да било.
Наклони глава встрани, замисляйки се за момент дали да му каже нещо или да замълчи и да продължи напред. Може би щеше да има късмет и да хване края на забавлението, което Джейми бе посетил. Може би щеше да разпита и да разбере причината за нещастното му изражение, което се криеше зад яда. Нямаше нужда. Познаваше го достатъчно добре, за да знае, че някоя му е отказала секс.
- Сигурен ли си? – попита, обръщайки се съвсем леко към него.
В стъпките ѝ липсваше колебание, когато приближи. Потупа го по рамото, но не изчака да се обърне. Тялото ѝ се притисна към неговото. Ръката ѝ обгърна врата му, вплитайки се косата му, а другата съвсем леко докосваше голите му гърди, плъзвайки се уверено по голата му кожа. Дъхът ѝ се сля с неговия. Устните ѝ бяха срещу неговите. За секунди. След това срещнаха неговите. Притиснаха се в неговите. Езикът ѝ премина по долната му устна. Последва страстна целувка, която вероятно му беше отнета по-рано.
- Още ли имам грешка? – попита, отдръпвайки се от него, но тялото ѝ остана притиснато към неговото, а ръката ѝ нежно разрошваше косата на врата му, докато очакваше реакцията му. Може би просто очакваше да си спомни коя е, макар че едва ли можеше да забрави нещо подобно, каквото му беше припомнила. Беше по-запомнящо се от име или някаква дума.
Двете думи бяха последвани от няколко ругатни, което май бе обичайното начало на разговора помежду им. Опитваше да си спомни дали нещата изглеждаха така в началото, но предвид първата им среща и последвалата връзка може би не беше особено изненадващо, че нещата приключиха по този начин.
Нямаше нерви за него в този момент. Майната му… Поредната ругатня по негов адрес и чак се учудваше, че не беше започнал да киха вече след като толкова често го споменаваше наум и то все в комбинация с едни красиви думи, които биха обезкуражили майка ѝ, че някога от нея ще излезе примерна дама. Пардон… Никой нямаше представа коя е майка ѝ, така че едва ли би се надявала на каквото и да било, щом бе изоставила дъщеря си. Дори не беше оставила координати или име, за да може Исобел я издири и да ѝ благодари за вниманието.
Благодаря ти, мамо…
Подхвърли иронично наум, пристъпвайки крачка напред. Изобщо нямаше намерението да се върне назад и да направи повторен опит да го заговори. Джейми беше минало. Нейното мрачно минало, към което не искаше да се връща.
Наистина ли не искаше?
В момента животът ѝ беше особено скучен, а с него винаги бвше в центъра на някоя глупост. Не че сега не беше в центъра на глупостите и не се справяше достатъчно добре и сама, но нейното забавление се свеждаше до разговори в ареста с някоя мила персона, въпреки че още не ѝ се беше случвало.
Усмихна се накриво. Познаваше го достатъчно добре, за да знае, че той не беше от хората, които умееха да запомнят имена. Всъщност може би го умееше, но алкохолът и наркотиците замъгляваха до такава степен мозъка му, че понякога оглупяваше и поведението му беше като на малко дете. В такова състояние едва ли можеше да запомни каквото и да било.
Наклони глава встрани, замисляйки се за момент дали да му каже нещо или да замълчи и да продължи напред. Може би щеше да има късмет и да хване края на забавлението, което Джейми бе посетил. Може би щеше да разпита и да разбере причината за нещастното му изражение, което се криеше зад яда. Нямаше нужда. Познаваше го достатъчно добре, за да знае, че някоя му е отказала секс.
- Сигурен ли си? – попита, обръщайки се съвсем леко към него.
В стъпките ѝ липсваше колебание, когато приближи. Потупа го по рамото, но не изчака да се обърне. Тялото ѝ се притисна към неговото. Ръката ѝ обгърна врата му, вплитайки се косата му, а другата съвсем леко докосваше голите му гърди, плъзвайки се уверено по голата му кожа. Дъхът ѝ се сля с неговия. Устните ѝ бяха срещу неговите. За секунди. След това срещнаха неговите. Притиснаха се в неговите. Езикът ѝ премина по долната му устна. Последва страстна целувка, която вероятно му беше отнета по-рано.
- Още ли имам грешка? – попита, отдръпвайки се от него, но тялото ѝ остана притиснато към неговото, а ръката ѝ нежно разрошваше косата на врата му, докато очакваше реакцията му. Може би просто очакваше да си спомни коя е, макар че едва ли можеше да забрави нещо подобно, каквото му беше припомнила. Беше по-запомнящо се от име или някаква дума.
Isobel;- Брой мнения : 13
Join date : 13.03.2015
Re: Two days ago [Jammie & Isobel]
Той се обърна към нея и хвърли цигарата си на земята. Пъхна ръце в джобовете на дънките си и се опита да си спомни нещо друго. Всъщност му бе повече от трудно да намери нещо в съзнанието си. Особено в това си състояние. Може би в кратките часове трезвеност които имаше би могъл да си спомни ясно и със сигурност нещо, но не и в момента. Просто му бе трудно дори и без ненавистта си към онова място. Той издаде устни напред, правейки някаква странна физиономия и продължи да напряга гънките си в опити да мисли. Колко трудно му бе само.
И тогава тя дръзна да направи нещо, нещо без да го е попитала, направи нещо, което в същност го впечатли за смелостта й и в същото време до някаква степен точно в това му състояние наистина го дразнеше... А сега се ужасяваха че ще им направи нещо. Той изви глава назад и врата му изпука преди да я погледне. . Сякаш онова момче, което бе преди пет години се провикна в него. Той поклати глава. Нямаше смисъл да прави това. Да се обръща към нея и да казва каквото и да е било. Но онова Аз, което сякаш тя бе събудила го накара да остане на мястото си.
-Изобел? – гласът му макар и студен и груб трепна от нещо. Чувство? Може би? Не, надали бе това. Всъщност в него живееше ли нещо наречено чувство? Освен омразата и агресията. Но те всъщност бяха такава неотлъчна част от Джейми Комън, че не можеше да ги различи от бъбреците си или примерно кръвта си. Те просто бяха вплетени така в живота му, че не можеше да ги различи дори от кислорода.
Но нещото накарало гласа му да потрепери бе една капчица надежда в океана от психопатия на живота му. Може би в Джейми все още имаше човечност? Живееше там някъде? Дълбоко? Затворена? Едва забележима на картата на живота му?
-Не съм предполагал че ще видя точно теб тук . Да не се загуби?- той присви очи и вместо да продължи започнатото от нея той се отдръпна и погледна към слънцето, което бавно се издигаше. Как само пилееше време с глупости. Защото за него това бяха глупости. Те отдавна не бяха гаджета. Всъщност бе някак си учудващо, че изобщо продължаваше да говори с нея и явно бе заради някакво останало уважение, а не защото имаше някакво усещане че са... „приятели” или както там се бе изразила когато късаха. Да.. Току що бе дал един среден пръст и на нашата „надежда” за неговата „човечност”. Поздравления и аплодисменти за печелившите. Чековете за един милион са подписани и осребрени. Ходете да си вземете наградата. А чакайте... Тя липсва. Няма кой да ви я даде, както и Джейми нямаше как да се промени.
И тогава тя дръзна да направи нещо, нещо без да го е попитала, направи нещо, което в същност го впечатли за смелостта й и в същото време до някаква степен точно в това му състояние наистина го дразнеше... А сега се ужасяваха че ще им направи нещо. Той изви глава назад и врата му изпука преди да я погледне. . Сякаш онова момче, което бе преди пет години се провикна в него. Той поклати глава. Нямаше смисъл да прави това. Да се обръща към нея и да казва каквото и да е било. Но онова Аз, което сякаш тя бе събудила го накара да остане на мястото си.
-Изобел? – гласът му макар и студен и груб трепна от нещо. Чувство? Може би? Не, надали бе това. Всъщност в него живееше ли нещо наречено чувство? Освен омразата и агресията. Но те всъщност бяха такава неотлъчна част от Джейми Комън, че не можеше да ги различи от бъбреците си или примерно кръвта си. Те просто бяха вплетени така в живота му, че не можеше да ги различи дори от кислорода.
Но нещото накарало гласа му да потрепери бе една капчица надежда в океана от психопатия на живота му. Може би в Джейми все още имаше човечност? Живееше там някъде? Дълбоко? Затворена? Едва забележима на картата на живота му?
-Не съм предполагал че ще видя точно теб тук . Да не се загуби?- той присви очи и вместо да продължи започнатото от нея той се отдръпна и погледна към слънцето, което бавно се издигаше. Как само пилееше време с глупости. Защото за него това бяха глупости. Те отдавна не бяха гаджета. Всъщност бе някак си учудващо, че изобщо продължаваше да говори с нея и явно бе заради някакво останало уважение, а не защото имаше някакво усещане че са... „приятели” или както там се бе изразила когато късаха. Да.. Току що бе дал един среден пръст и на нашата „надежда” за неговата „човечност”. Поздравления и аплодисменти за печелившите. Чековете за един милион са подписани и осребрени. Ходете да си вземете наградата. А чакайте... Тя липсва. Няма кой да ви я даде, както и Джейми нямаше как да се промени.
Jammie Commun- Hunter
- Брой мнения : 18
Join date : 26.03.2015
Re: Two days ago [Jammie & Isobel]
По устните ѝ остана горчивия вкус от цигарения му дъх. При облизването този вкус се премести в устата ѝ. Исобел отстъпи назад, вглеждайки се в него. Усмихна се съвсем леко, когато чу името си от неговите устни. Мразеше го. Всеки път, в който виждаше изражението му, яростта ѝ се завръщаше, но пък самото произнасяне на името ѝ от неговите устни и с неговия глас предизвикваше едно непознато и все пак някак смътно познато усещане. Нещо подобно на трепване, хладна тръпка, която се простираше по цялото ѝ тяло и достигаше до основата на гръбнака ѝ. Нещо подобно на пеперуди в стомаха като при първото влюбване, но и някак по-агресивно от това. Нещо като електричество по цялото ѝ тяло.
Защо изобщо ѝ пукаше?
Не биваше. Не бяха заедно, а тя се чувстваше толкова по-добре без него и това не се криеше в липсата на вечния стрес относно дали беше достатъчна, за да задоволи желанията му, нито някога се беше страхувала от агресивното му поведение. Беше израстнала на улицата, макар че пансиона винаги беше алтернативата за покрив над главата ѝ. Беше преживяла няколко месеца в младежкото отделение на женския затвор и няколко пъти се беше забърквала в дребни сбивания, оставили своите белези повече в съзнанието отколкото върху тялото ѝ.
Погледът ѝ обходи тялото му от главата до заровените сред пясъка крака. Проследи с интерес всяка линия сякаш търсеше някаква промяна; нещо, което не бе имала възможност да има.
- Бих те попитала същото, ти повече изглеждаш като човек, който би се изгубил дори да живееше на няколко метра в някоя красива къща на крайбрежието. – не му остана длъжна при отговора си. В момента, в който го каза, усети онова опияняващо усещане, което изпитваше всеки път, когато се заяждаше с него. Не отказваше от време на време да има тази възможност, за да му натрие носа, доказвайки му онова, което беше изпуснал, изпускайки и нея, за да танцува с русокоси момичета с оскъдни дрехи и високо мнение за себе си.
- Аз съм си на точното място и с приятното намерение да поплувам за разбуждане. – продължи, заобикаляйки го и свали плажната рокля, която носеше, оставяйки по бял бански, който контрастираше съвсем леко с кожата ѝ.
- Между другото не се надявах да те видя. Какво стана? Да не те зарязаха в последната минута, когато си мислеше, че си уцелил десятката? – попита с доза ирония в гласа, поглеждайки го бавно, докато захвърли роклята си върху пясъка.
Провокираше го с думи. Знаеше точно как стоят нещата и искаше да го подразни по този въпрос.
Защо изобщо ѝ пукаше?
Не биваше. Не бяха заедно, а тя се чувстваше толкова по-добре без него и това не се криеше в липсата на вечния стрес относно дали беше достатъчна, за да задоволи желанията му, нито някога се беше страхувала от агресивното му поведение. Беше израстнала на улицата, макар че пансиона винаги беше алтернативата за покрив над главата ѝ. Беше преживяла няколко месеца в младежкото отделение на женския затвор и няколко пъти се беше забърквала в дребни сбивания, оставили своите белези повече в съзнанието отколкото върху тялото ѝ.
Погледът ѝ обходи тялото му от главата до заровените сред пясъка крака. Проследи с интерес всяка линия сякаш търсеше някаква промяна; нещо, което не бе имала възможност да има.
- Бих те попитала същото, ти повече изглеждаш като човек, който би се изгубил дори да живееше на няколко метра в някоя красива къща на крайбрежието. – не му остана длъжна при отговора си. В момента, в който го каза, усети онова опияняващо усещане, което изпитваше всеки път, когато се заяждаше с него. Не отказваше от време на време да има тази възможност, за да му натрие носа, доказвайки му онова, което беше изпуснал, изпускайки и нея, за да танцува с русокоси момичета с оскъдни дрехи и високо мнение за себе си.
- Аз съм си на точното място и с приятното намерение да поплувам за разбуждане. – продължи, заобикаляйки го и свали плажната рокля, която носеше, оставяйки по бял бански, който контрастираше съвсем леко с кожата ѝ.
- Между другото не се надявах да те видя. Какво стана? Да не те зарязаха в последната минута, когато си мислеше, че си уцелил десятката? – попита с доза ирония в гласа, поглеждайки го бавно, докато захвърли роклята си върху пясъка.
Провокираше го с думи. Знаеше точно как стоят нещата и искаше да го подразни по този въпрос.
Isobel;- Брой мнения : 13
Join date : 13.03.2015
Re: Two days ago [Jammie & Isobel]
Погледна я за момент покосен от факта че тя изобщо дръзва да му зададе въпрос. Всъщност тя не бе на ясно с психическите му проблеми. А и как ще знае? Та тя бе изплашено зайче, което сигурно излизаше от тях само за да тича. Толкова хрисима и добра. Повдигаше му се от нея. Той се засмя, а смехът му прозвуча не на място в дадената ситуация. Комън стоеше с тази налудничава усмивка и я гледаше. Не беше сигурен кое желание в него надделява да я напсува и да си тръгне или да й причини болка. Не знаеше защо, но второто щеше да му достави дори някакво удоволствие. Как някакво. Той сигурно щеше да свърши ако я наранеше точно сега. В този момент. Толкова много искаше да го направи.
Джейми я погледна и като пълен хамалин се изплю на земята и тръгна към нея. Стъпките му оставяха след в пясъка, кожата на гърба му бе настръхнала. Той почти блъсна тяло в нейното, като се доближи и се наведе към нея с присвити очи.
-Относно първия въпрос... Сега се прибирам. Сещаш се хората на нашата възраст имат нещо като социален живот. Забавно е, трябва да опиташ.-той отново се подсмихна и без да се замисли изплю следващите си думи.
-Искаш да знаеш какво е станало? Беше ми не толкова забавна играчката, за остана.- той млъкна за момент и едната му ръка се сви около врата й. Той я приближи към себе си и устните му минаха по скулите й, докоснаха се до ухото й и прошепна.
-И знаеш ли какво...наистина не ти беше работа да питаш.Искам да си намеря играчка, а ти май ще си новото ми забавление за деня или вечерта или както искаш го наречи. –захвата около гърлото й се стегна и другата му ръка мина по дрехите й Устните му продължаваха да стоят така близко до ухото й. Бе притворил очи и се наслаждаваше на аромата й. Усещаше леката нотка на страх която се прокрадваше в нея. Господи как му харесваше. Дори може би го възбуждаше, ако бе възможно да се възбуди. Всъщност бе, бе друсан и пиян все още. Така че да. Бе възбуден.
-И искаш ли да допълвам скъпа? Искаш ли или вече не те интересува? Да спра ли да говоря?Мога да ти разкажа за няколко, които се опитаха да ме задоволят тази нощ, но не успяха.- той се отдръпна леко от нея и плесна бузата й леко с другата си ръка. Усмихна се сякаш се усмихваше на някакво кученце и я хвана за косата, изви главата й назад и поклати глава.
-Много жалко, че не беше и ти достатъчно добра за да ме задържиш. Искаш ли да се опиташ да се поправиш?- той я събори на земята и докато все още нямаше никакви хора и нямаше кой да ги види леко се настани върху нея.
-Липсваше ли ти това скъпа моя? Искаш ли да си поиграем кажи, сега че нашите игри не ти липсват вече, жестоко ще ме нараниш
Джейми я погледна и като пълен хамалин се изплю на земята и тръгна към нея. Стъпките му оставяха след в пясъка, кожата на гърба му бе настръхнала. Той почти блъсна тяло в нейното, като се доближи и се наведе към нея с присвити очи.
-Относно първия въпрос... Сега се прибирам. Сещаш се хората на нашата възраст имат нещо като социален живот. Забавно е, трябва да опиташ.-той отново се подсмихна и без да се замисли изплю следващите си думи.
-Искаш да знаеш какво е станало? Беше ми не толкова забавна играчката, за остана.- той млъкна за момент и едната му ръка се сви около врата й. Той я приближи към себе си и устните му минаха по скулите й, докоснаха се до ухото й и прошепна.
-И знаеш ли какво...наистина не ти беше работа да питаш.Искам да си намеря играчка, а ти май ще си новото ми забавление за деня или вечерта или както искаш го наречи. –захвата около гърлото й се стегна и другата му ръка мина по дрехите й Устните му продължаваха да стоят така близко до ухото й. Бе притворил очи и се наслаждаваше на аромата й. Усещаше леката нотка на страх която се прокрадваше в нея. Господи как му харесваше. Дори може би го възбуждаше, ако бе възможно да се възбуди. Всъщност бе, бе друсан и пиян все още. Така че да. Бе възбуден.
-И искаш ли да допълвам скъпа? Искаш ли или вече не те интересува? Да спра ли да говоря?Мога да ти разкажа за няколко, които се опитаха да ме задоволят тази нощ, но не успяха.- той се отдръпна леко от нея и плесна бузата й леко с другата си ръка. Усмихна се сякаш се усмихваше на някакво кученце и я хвана за косата, изви главата й назад и поклати глава.
-Много жалко, че не беше и ти достатъчно добра за да ме задържиш. Искаш ли да се опиташ да се поправиш?- той я събори на земята и докато все още нямаше никакви хора и нямаше кой да ги види леко се настани върху нея.
-Липсваше ли ти това скъпа моя? Искаш ли да си поиграем кажи, сега че нашите игри не ти липсват вече, жестоко ще ме нараниш
Jammie Commun- Hunter
- Брой мнения : 18
Join date : 26.03.2015
Similar topics
» Jammie Commun
» we’ve both got a million bad habits to kick, not following the rules is one of them. | Isobel L. Murray
» a few days ago
» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
» we’ve both got a million bad habits to kick, not following the rules is one of them. | Isobel L. Murray
» a few days ago
» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Forever :: OTHER DIMENSIONS :: Past
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade
» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade
» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade
» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd
» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*
» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣
» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade
» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas
» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade