Hospital "Saint Anna"

by **-sahara** Чет Мар 12, 2015 2:06 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

by **Autumn Schade** Вто Мар 24, 2015 2:49 pm

Имали ли сте един от онези дни в които се събуждате със скок просто защото нещо ви е стреснало, звук, движение, кошмар, но отваряте очи и си казвате мамка му, било е нищо. Изпивате кафето си, правите си закуска, но след това нещо кофти се случва и прецаква денят ти, но нещо друго или някой прави денят ти по - добър, но въпреки това на края на този дълъг ден се чудиш защо изобщо си ставал от леглото... Е днес беше един от тези дни за мен.

Миналото ми не е едно от сладките неща за които всички говорим, не е едно от нещата за които говорех, но те често ми напомняха за себе си, появяващи се в сънищата ми или по - скоро кошмари. Признак, че денят нямаше да е един от най - добрите възможни, но хей това си беше ежедневие. Кафето ми се стори добра идея, разбира се не бях отпила и гладка когато получих телефонното обаждане за убийство и почукането на Джейдън. Когато денят започна определен не очаквах отново да се озова тук. Виждате ли ако имате каквато и да е работа с болници знаете, че такива като мен честичко си престояват тук, но за мен определено е нужно да направят членска карта имайки се предвид колко често се озовавам тук напоследък.

Този път съм тук защото някакъв нещастник реши да мине през мен с велосипед. Велосипед можете ли да си представите, Джейдън беше пред мен за секунди, но аз се изправих без проблем, до момента в който лицето на Джей не се завъртя и не усетих болката в тилът си, пресегнах се и почувствах топлата течност, когато преместих ръката си видях, че е кръв... мамка му, всичко се завъртя с главозамайваща скорост и следващото нещо което знам е, че съм отново в болницата.....

by **Noya Fairburd** Вто Мар 24, 2015 6:00 pm

Ноа се беше заредил с кафе. Течаха последните часове от двадесет и четири часовата му смяна. Беше направил четири операции и вече не знаеше къде се намира. Беше се облегнал на плота на регистратурата и обясняваше на дежурната сестра как няма да е в състояние да направи каквото и да било, ако включваше голяма лампа и безжизнен пациент, нямаше да реже никой повече.
Тогава до тях се спряха мъж и жена. Жената очевидно не можеше да стои права, беше ранена, освен ако тази кръв не беше от някой друг. Без дори да влага мисъл в действията си се протегна и издърпа една от количките, като я пое от ръцете на мъжа и нежно ѝ помогна да седне.
- Какво се е случло? - Попита като приклекна срещу нея и извади фенерчето от джоба на престилката си, за да провери реакцията на зениците ѝ.
- Блъсна я колкоездач? - Отговори мъжа.
- Има ли други наранявания освен по главата? - Очевидно беше, че има сътресение. Все още в приклекнало положение погледна към придружителия ѝ.
- Мисля, че не... - Отговори той.
- Добре, моля останете, за да дадете данните ѝ на сестрата, аз ще се погрижа за нея. - Увери го доктор Фаирбърд и отведе жената в един от кабинетите. Помогна ѝ да стане от количката и да седне на кушетката. Наведете глава, за да намеря ранарата моля... - Помоли се той и нежно започна да отмята косата ѝ, за да намери нараненото място.

by **Autumn Schade** Вто Мар 24, 2015 7:28 pm

Не разбирах, защо всички изпадаха в такава паника, опитвах се отново и отново да обясня на Джей и Ханк, че съм добре и че не е нужно да ме водят в болница. Исках да се върна отново на улиците да намеря онзи кучи син и да го вкарам зад решетките. Но никой не ме слуша, защо ли говоря, когато не ме слушат....

- Добре съм не е нужно от всичко това... - опитах отново да възразя когато докторът ме сложи да седна на една от онези инвалидни колички, защо го правеха, не бях саката можех да ходя и сама.

- Добре съм, всичко това е излишно - промърморих твърдоглаво, но леко подскочих когато докторът премести косата ми.

- Просто драскотина е може ли да си вървя? - попитах нетърпеливо. Щях да убия Джейдън, всичко това беше толкова ненужно. Не ми бе за първи път да пострадам на работното си място, да не говорим че определено нямаше да е последният. Определено трябваше да говоря с Джей и Ханк за това, трябваше да спрат да ме третират като малко дете особено Ханк.

- Съжалявам, че ви губя времето.... но някой хора си мислят, че съм порцеланова кукла... - определено не бях доволна. Виждате ли никога не съм била от онези момичета, онези порцелановите кукли, не винаги съм била мъжкарана, предпочитам адреналина и животът на скорост.

by **Noya Fairburd** Вто Мар 24, 2015 11:09 pm

Ноа донякъде разбираше раздразнението на момичето, но от друга беше съгласен с приятелите ѝ.
- Не се дърпайте, моля. Трябва да се сложат два - три шева, поне. - Доктора обичаше да върши работата си прецизно, колкото и на момичето да не му харесваше сега трябваше да стои мирна и да слуша лечителя си.
- Приятеля ви е направил добре, че Ви е докарал. Имате сътресение така, че ще ви наблюдаваме в следващите два часа. Кога се случи това? - Попита Ноа докато си слагаше ръкавиците и приготвяше нещата които щяха да му трябват, за да я закърпи.
Постара се да бъде внимателен, но всичкото натоварване от цялото денощие си казваше думата. Очите му започваха да сълзят от луминсцентната светлина.
- Отървали сте се леко. Получавал съм много по тежки случай сле катастрофи с колело. - Трите шева отнеха не повече от две минути. Като за специалист като него и това беше много време.
- Добре. Ще ви наблюдавам до края на смяната си. - Ноа си погледна часовника, а после отново към красивото момиче и се усмихна. - На един бутон разстояние съм, ако ви потрябва нещо.

by **Autumn Schade** Вто Мар 24, 2015 11:25 pm

От всичкото това учтиво говорене главата започваше да ме боли все повече и повече и повече, имах чувството, че ще експлодира, е може би имаше нещо общо с иглата забиваща се в кожата ми и с натискът на ръцете на докторът.

- Не ми е приятел, а ако продължава така скоро няма да ми бъде и партньор - заканих се раздразнено. Как се предполагаше да си върша работата ако при всяка крачка се сблъсквах със свръх загрижеността на Джейдън и Ханк. Да разбирах ги Джей бе мой приятел от години насам, още от времето в което бяхме академията, колкото до Ханк, той беше единственият баща когото познавах и за когото ми пукаше. И въпреки това, това свръх обгрижване ми бъркаше в здравето.

- Октобър, името ми е Октобър, това вие кара главата ми да се върти - казах поглеждайки към лекарят. Движението на главата ми не беше добра идея, стаята отново се завъртя и трябва да призная, че едва не върнах кафето си, определено нямаше да е най - приятната гледка.

- Кога мога да се върна на работа? - попитах директно не си падах по заобиколките и игрите, не бяха в мой стил. В шумотевицата чух гръмкият и дрезгав глас на Ханк, проклятие и той ли беше тук... Чух как се кара с една сестра искаше да влезе при мен, да ме открие, колко типично.

Откакто се запознах с Ханк той пое отговорността за мен, грижеше се за мен, като за собствена дъщеря и го оценявах, но понякога поведението му на загрижен баща ми идваше в повече, особено имайки се предвид, че вече не съм малко дете.

by **Noya Fairburd** Сря Мар 25, 2015 4:08 pm

Ноа също беше работохолик, така, че можеше да разбере как се чувстваше младата жена, но на нея и трябваше почивка преди да се върне на работа.
- Съжалявам Октобър, но ще три трябва поне един ден почивка... Също така ще те помоля, останеш будна поне следващите три часа. - Ноа се усмихна леко на дръпна завесата, с която беше отделено леглото ѝ от осталите в залата. Пред него се изпречи притеснен възрастен мъж, който заничаше опитвайки се да погледне към жената - вероятно нейния баща. Чак когато видя, че все пак е в седнало пожение той поглена към Ноа.
- Как е тя, докотре? Добре ли е? - Ноа се усмихна и кимна.
- Разбира се, има сътресение, но не е много голямо. До утре няма да ѝ има нищо, но все пак, че е добре да пропусне работа, поне следващите двадесет и четири часа. Сега ще я оставя за наблюдение до края на смяната си... - Погледна часовника на лявата си китка. - Което е след два часа и ще можеше да я вземете. Имате прекрасна дъщеря.
Доктор Фаирбърд потупа възрастния мъж и го заобиколи, за да провери останалите пациенти с по леки наранявания които се намираха в залата. Спря се през две легла и тръпна пердето взимайки картона на жената лежаща в него.
- Как се чувствате госпожо Резников? - Попита я той на руски с усмивка. Тази жена постоянно правеше нещо. Днес я докара с изгаряне втора степен на крака. Изпуснала огромната тенджъра с вряла супа точно върху босите си карака. Преди седмица, за малко ен си беше отзяла пръста, а преди месец ѝ беше паднала саксия на главата и за малко да я убие.

by **Autumn Schade** Сря Мар 25, 2015 4:52 pm

Не, не, не определено нямаше да се разберем така, колкото и чаровен да е този доктор, забраната ми да се върна на работа не беше едно от нещата които бих пропуснала. За мен работата бе на първо място и щях да протестирам пред доктора, но появата на Ханк ме спря, истината бе, че докторът не беше виновен, Джейдън беше, той ме доведе тук на първо място, а Ханк беше този който му го позволи.

- Ханк, измъкни ме от тук, веднага - заявих сериозно, не ми беше до глупости, а болниците определено не бяха любимото ми място, миризмата ме караше да ми се повдига, а всички тези болни хора само ме депресираха. По погледът на Ханк ми стана ясно, че съм загубила спорът с него, тогава погледът ми се отклони към Джейдън, но и той отказваш да ми помогне.

- Проклети да сте - заявих сърдито, скръствайки ръце

- Поне ми донесете от онова желе - допълних сърдито. Трябваше да ги убедя, но накрая ме послушаха и останах сама и побързах да се изправя и да се опитам да се измъкна от проклетата болница. По принцип съм една от най - добрите в това занимание, измъкването без следи, но очевидно днес не ми беше ден.....

by **Noya Fairburd** Чет Мар 26, 2015 7:26 pm

Когато Ноа приключи с последната визитация и излезе от отделението се сблъска, не и буквално с момичето със сътресението, чието име за жалост му се губеше. Насили се да си спомни, но толкова хора му бяха минали през ръцете днес, че започваше да се чуди дали знае и собственото си име.
- Извинявай, но не те ли заших преди час? - Попита зад гърба ѝ, което я накара да подскочи. - Извинявай... Щеше да е хубаво да полежиш още половин час. Нали ти казах, че ще те изпиша.
Тези твърдоглави полицай го дразнеха супер много. Можеха да тичат и да спасяват хората излагайки се на опастност но става ли въпрос за тях не могат да полежат и един час.
- Ще ви помоля да се върнете в леглото...

by **Autumn Schade** Пет Мар 27, 2015 8:18 pm

Тъкмо бях решила, че съм се измъкнала, когато се сблъсках с лекарят си

- Мамка му...... - прошепнах подскачайки леко и се обърнах поглеждайки лекарят. Трябваше да изкривя шията си за да мога да го погледна, трябва да призная, че не бях забелязала колко бе висок той и колко чаровен беше и определено не приличаше на лекар.

- Именно, преди час и десет минути да бъдем точни, достатъчно се застоях тук време е да се изпиша - казах чаровно с дрезгавият ми глас

- Не, няма шанс единственият вариант да ме върнете там ще е ако ме упоите - заявих скръствайки ръце пред гърдите си

- О, секунда не можете, не трябва да губя съзнание в близките ммм час. - продължих слагайки победоносна усмивка на лицето си, дам картите бяха в моя ръкав. Но трябваше да се измъкна по - бързо оттук преди Джей и Ханк да са ме открили.

- Вижте докторе не е нищо лично, просто мразя болници, на всичкото отгоре преди месец имах достатъчно време да се излежавам в не толкова комфортните ви легла, беше ми напълно достатъчно

by **Noya Fairburd** Пон Мар 30, 2015 12:04 am

Не беше в нейна полза, да дразни Ноа точно сега. Той не знаеше, защо момичето смята, че доктора е с железни нерви, защото той определено не беше.
- Виж... - Името ѝ беше някакъв месец. Ейприл, Джун... - Октобър. Не знам дали ти харесва или не, да лежиш в болниците, но аз съм лекуващия ти лекар и щом ти кажа, че трябва да лежиш два часа, ще го направиш, защото в последните двадесет и три часа съм направил... Дори не съм сигурен колко операци, а през останалото време съм се разправял с хора като теб, на които преосто не им се седи в болницата и ми спъват работата. - Дори не беше разбрал кога е повишил глас, но се чувстваше като баща, който се кара на дъщеря си, защото не го слуша.
- Сега се върни в леглото си и полежи още час, за да не извикам санитарите да те завъжат и да те задържа за още двадсет и четири часа, като не ти позволя да идеш дори до тоалетната.
Ама много го биваше в заплахите, особено когато му бяха изпилили нервите и му се спеше, не помнеше кога е ял за последно и колко изобщо е ял, защото май си изхвърли сандвича, за да може да влезе в една от операцийте. Любимото му занимание беше да се кара с пациенти които просто не искаха да полежат малко. А понякога му се искаше да получи сътресение и на него да му се наложи да си почине.

by **Autumn Schade** Пон Мар 30, 2015 4:54 pm

Никога не бях очаквала подобна реакция особено от лекар, но никога нямаше да го послушам, бях твърде голям инат ако Ханк и Джей бяха тук щяха сами да му го кажат. Нещото което най - много мразех беше да ми казват какво да правя, не всъщност да ми казват какво не мога да направя беше по - голям трън в задника ми, но в този момент и това ставаше.

- Виж какво, не ме интересува колко тежък е бил денят ти мога да ти гарантирам, че моят е бил по - тежък. - заявих на свой ред завирайки се в личното му пространство, което правеше гледката в лицето му още по - трудна за мен, но не ми пукаше особено

- Не ме интересува дали си лекар и самият бог да си не смей да ме заплашваш, защото ти обещавам аз не съм човек на чиято лоша страна искаш да си. - продължих да говоря с дрезгавият си глас.

- Аз нямам нужда от почивка, това от което се нуждая е да се върна на работа и да хвана негодникът когото преследвах преди да е твърде късно. А ти ти може да вземеш леглото ми, изглежда сякаш имаш нужда от почивка повече от мен. - допълних отстъпвайки крачка назад скръствайки ръце под гърдите си

- И само за сведение се само изписах, имам това право нали се сещаш да откажа лекарска помощ и така нататък - допълних обръщайки се и отправяйки се към вратата

- Сбогом докторе - подвикнах през рамо и прекрачих вратата на болницата. Чух името си многократно и доста настойчиво, но нямах намерение да се обръщам.

by **Noya Fairburd** Пон Мар 30, 2015 5:34 pm

Ноа нямаше сили да се разпраавя с нея. Наистина не беше сега момента да тича след пациентка, която не желаеше да бъде лекувана. Погледна часовника си за пореден път.
- Доктор Фаирбърд, повикване за спешното. Доктор Фаирбърд, повикване за спешното... - Идеално. Ако сега влезеше в операция щеше да работи извънредно още поне няколко часа. Надяваше се, да не е много тежък случая и да се иправи с няколко шева или нещо такова. Наистина се молеше да е това.
По пътя за спешното срещна и възрастния мъж, който беше тук с въпросната Октобър. ПРеди обаче той да му каже каквото и да е Ноа поклати глава.
- Моля ви, предайте на дъщеря си, че ако слъчайно ѝ се наложи да направя нещо за нея, когато съм на смяна, преди това ще я заключа за леглото със собствените ѝ белезници и ще я накарам да глътне ключа, за да съм сигурен, че ще си стои в леглото. Сега ме извинете, викат ме в спешното.
Още няколко часа и щеше да се отдад на двудневна заслужена почивка. Поне така си мислеше преди да разбере, че колегата му няма да може да дойде на работа и ще трябва да вземе неговата смяна едва след осем часа. Просто чудесно отново щеше да спи на неудобния диван в кабинета си или във моргата, защото след двадесетте и четири, часа му се полагаха само шест часа сън преди следващата денонощтна смяна.

by **Autumn Schade** Пон Мар 30, 2015 6:32 pm

Ханк познаваше Октобър откакто тя бе на 16, в повечето случай можеше да се каже, че е неин баща повече от колкото биологичният ѝ такъв имайки се предвид фактът, че тя не бе говорила с родителите си откакто бе на 18 и брат ѝ изчезна по време на мисията си. Той трябваше да се досети, че има причина девойката да настоява, че той и Джей могат да отидат да хапнат, че не е проблем да я оставят сама, трябваше да се сети, че е замислила нещо. Когато най - накрая се върнаха и намериха леглото празно му стана напълно ясно какво е направила и заедно с партньорът ѝ се разделиха да я издирват.

Думите на лекарят го накараха гръмко да се разсмее

- Бих платил да видя това - заяви възрастният мъж с грубият си глас. Той също бе упорит човек и определено обичаше да става неговото, но Октобър беше много по - добра в това, инатът ѝ бе толкова голям, че никой не знаеше как да го определи, нито как да се справи с него. След тази кратка среща му стана ясно, че няма да открие госпожицата в болницата затова се обади на Джей и тръгнаха към участъкът

НЯКОЛКО ДНИ ПО – КЪСНО

Разследването приключи, екипът успя да открие изчезналото дете, както и да хване перверзникът който се възползваше от него, както и от десетки други преди него.

Прибрах се в къщи и си отворих бира, след което се метнах на диванът и включих телевизора. Не исках да си го призная, но от онази вечер насам нещо глождеше съзнанието ми. Или по - точно беше да кажа някой. Онзи лекар, онзи високият, същият който се опита да ме заплаши, макар че си заслужи всичко което му казах, ме караше да се чувствам виновна, той си вършеше работата ли поне се опитваше.Въздъхнах тежко и се изправих, преоблякох се набързо, грабнах ключовете и телефонът си и напуснах апартамента. Минах през любимата си денонощна закусвалня и взех две чаши кафе, голямо макиато за мен и едно голямо чисто черно, за всеки случай взех няколко захарчета и сметана в джоба си, както и два сандвича и се върнах в колата си озовавайки се на последното място на което исках да съм.

Пристъпих към информацията и попитах за лекарят който ме бе лекувал, дори не знаех името му, не бе приоритет когато бях тук последно. Сестрата заяви, че ще го повика, а аз се отдръпнах в чакалнята да го изчакам, истината бе, че бях нервна, не бях свикнала да се извинявам особено на непознати. Чух вратата да се отваря и се обърнах с лека усмивка на лицето си поглеждайки към високият доктор.

- Здравей - казах простичко, какво друго можех да направя, дори не знаех защо съм тук

by **Noya Fairburd** Пон Мар 30, 2015 11:45 pm

Тази седмица определено беше тежка. Сякаш всички се баха събрали и гласували: "Нека да направил живота на Ноа уцасен и да го докраме до самоубийство." Получаваше им се на всички. Ноа искаше да се гръмне. В послените седемдесе и два часа беше спал най - много шест събираха му се към два на денонощие. Кръговете под очите му бяха толкова лилави, че сякаш го бяха били. Щеше да си иска почивката двойно. Не помнеше от кога не беше излизал от болницата. Жадуваше да види слънцето или луната... Нямаше значение, стига да не е гадното болнично осветление.
Беше отказал да направи слеващата операция и беше помолил друг от хирурзите да заеме мястото му, някой от тези, които не са в спешното, защото доктор Фаирбърд едва си държеше очите отворени. Отиде да си вземе душ в една от баните и след това се облече в цивилните си дрехи, след като беше уведомил всички, че се прибира, за да си почине. Нуждаеше се от поне двадесет и четири часа сън преди да се върне на работа, но имаше само дванадесет преди следващата смяна, затова трябваше да побърза.
- Ноа... - Повика го една от сестрите - Някакво момиче дойде, каза, че ще те изчака, трябвало да ти даде нещо.
Фаирбърд искаше да припадне на момента, дори не желаеше да знае коя е тази дама, която толкова напира да го види, но така и така щеше да мине покрай нея за към изхода.
Не очакваше да види Октобър. Макар първия и последен път в който я видя да беше точно преди нговия кошмар да започне, някак си мислеше, че ще я докарат по спешност някой път, за да ѝ го върне, а не че ще дойде да си поприказват.
Ноа сви устни, защото не беше в състояние да ѝ се усмихне, беше ѝ сърдит, тя не изпълни това което беше добре за нея, а щом не се грижеше за себе си...
- Мислех, че мразиш болници. - Отговори на нейния поздрав. Не искаше да седне на пейката до нея, защото колкото и неудобна и ръбеста да беше тя той щеше да заспи на нея.
- Извинявам се, но мисля да се прибирам. Знам, че работата ти е по натоварена от моята, но аз не съм се прибирал в апартамета си от пет дена и липсвам ан спалнята си така, че... - Не довърши просто закрачи или по скоро засурка краката си към автоматично отварящата се врата. Беше тъмно, най накрая щеше да види звездите, без луминисцентно осветление.

by **Autumn Schade** Пон Мар 30, 2015 11:59 pm

Трябваше да призная, че докторът не изглеждаше никак добре, сякаш щеше да колабира всеки миг, думите му потвърдиха подозрението ми

- Ако не ме лъже паметта ти отстъпих леглото си преди два дни или бяха три - казах подсмихвайки се чаровно

- И да мразя болници и не виждам това някога да се промени - допълних накланяйки глава, той ме игнорираше, дори не забеляза покупките в ръцете ми

- Дойдох да се извиня - побързах да кажа догонвайки го, което не се оказа толкова трудно

- Държах се грубо когато ти единствено се опитваше да ми помогнеш - обясних прехапвайки устна

- Донесох ти кафе и сандвич - допълних подавайки ги към него поглеждайки към лицето му извинително, наистина не исках да бъда толкова груба, но понякога случаите по които работех ми влияеха повече от колкото трябва

- Спокойно не са отровни - допълних подавайки му ги по - близо до него, насърчавайки го да ги вземе.

by **Noya Fairburd** Вто Мар 31, 2015 12:07 am

Наистина не искаше да се усмихва, но беше инстинктивно. Кафе и сандвич, нещо толкова проститчко и необичайно.
- Благодаря, но ще ти е нужно много повече от кафе и сандвич, за да ми се извинш, защото след като си тръгна всички сякаш полудяха, за да ми го върнат, че не съм те задържал. - При вида на сандвича усети колко е гладен всичщност, не помнепе какво за последно е сладал в устата си, затова се притегна и взе това което му се полагаше, като отхапа една голяма хапка и задъвка, като продължи да се влачи.
- Знаеш ли, че по принцип всички пациенти ти подаряват шоколадови бонбони? Не знам от къде е тръгнала тази традиция, но всеки втори ти носи кутия шоколадови бонбони. Сялаш искат да се разболееш от захарна болест.
Втора хапка от санвича. Когато излязоха от болницата Ноа се обърна към Октобър.
- Имаш ли други идеи за изненада или да си тръгвам? - Втора чаровна усмивка. Дори в този покъртителен вид, изглеждаше що годе нормално, с малко грим щеше да е като нов... или поредното кафе което да скапе сърцето му напълно. По - добре алкохол.

by **Autumn Schade** Вто Мар 31, 2015 12:14 am

Това не беше честно, е добре може би беше до някъде, но хей той си го заслужи беше груб и ми казваше какво да правя

- Хей, ти започна, ако беше погледнал картонът ми щеше да видиш, че няма и преди месец бях тук - опитах да се оправдая, може би не беше най- добрия вариант като се има предвид, че се опитвах да се извиня.

- Това намек, че трябваше да ти донеса бонбони ли е? - попитах повдигайки вежда и отпивайки от своето кафе

- Ако е така мога да си взема тези - казах сочейки към почти изяденият сандвич, добре може би лекарската работа не бе чак толкова лесна. Замислих се за момент над въпросът му, за изненади нямах никакви, все още дори не знаех защо съм тук, но с още един поглед към него ми стана ясно, какво ще последва

- Ще те закарам - заявих, не беше въпрос, не беше предложение просто факт. Определено не изглеждаше в състояние да кара, а беше твърде късно да се прибира с градски транспорт, като се има предвид колко лесно е придвижването с автобуси, а метрото беше аут преди часове.

by **Noya Fairburd** Вто Мар 31, 2015 12:36 am

- Аз не съм виновен, че си била преди месец в боницата... Проблема ми е с това, че не искаш да се лекуваш. Как ще помагаш ан други хора ако ти самата си ранена по някакъв начин. Живота на някой зависи от теб, такак както аз държа тези на пациентите си в ръцете си. Смяната ми свършва след три часа, но аз си тръгнах, защото не съм способен да работя, защото ако вляза в операция застрашавам живоа на пациента си... Това се опитва да ти обясня с много по малко думи. - Успя да събере остатъка от сандвича в устата си. Отпи от кафето, което тя му беше донесла, за да може да преглътне. Чисто, както го обичаше.
- Сега, къде е превозното ти средство? - Попита, като започна да се оглежда наоколо. Нямаше да отхвърли предложението ѝ да го закара. Наистина не беше в състояние да е зад волана застрашавайки живота на всички по пътя.
- Извън протокола, радвам се, че не бяха поколадови бонбони. - Следваща прекрасна усмивка озари лицето му, когато очите им се срещнаха. Октобър беше забавна, за полицай. Винаги ги беше смятал за тъпи, но тя му разбиваше фантазийте.

by Sponsored content

Hospital "Saint Anna"

Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"

Re: Hospital "Saint Anna"