It's time to get in the game

by **-alexandra** Пет Мар 27, 2015 1:52 pm

Беше ли изобщо нужно да се среща с Наталья? Или щяха да се скарат или щяха да разговарят дистанцирано, както винаги. Но те бяха сестри, трябваше все някак да намерят поне половин час, за да се видят. Смяната в болницата тъкмо беше свършила и Александра оставяше бялата престилка, като след нея облече якето си. Имаше ли изобщо време за среща.. Представяше си добре облечената й сестра, която се издига величествено на страшно скъпите й обувки, но не можеше да я вини. Наталья беше едно по-добро копие на нея. Не веднъж именно тя и помагаше да излезе от онази яма, в която беше пропаднала. Заключи офиса си, като по пътя кимна на няколко от лекарите и се запъти към изхода. Дано не и се налагаше да изпуска отново метрото, въпреки че беше точно през 5 минути. Ала тези 5 минути бяха важни за Алекс и това да се приведе в добър вид.На ум броеше стъпалата, които знаеше колко на брой са, но някак си по навик всеки път го правеше.38. Запъти се по тротоара, като оглеждаше заобикалящите я коли. След около 10 минути вече се намираше в метрото и чакаше следващия влак, отново го беше изпуснала, което и напомни, че трябва да се оправи по-бързо. Не и беше нужна кола, излизаше точно пред дома й, а и беше по спокойно и по-лесно за стигане. Множество пъти се беше замисляла дали на не смени малко обстановката и да си избере ново местообитание, но този дом и харесваше. Дори животът на Александра беше потръгнал и за учудване на всички имаше прекрасен дом. Когато входната врата се затвори това я наведе на мисълта, че трябва да се отправи към банята. Свали дрехите си, хвърляйки ги в близкия кош за пране, беше точна-толкова много пъти го беше правила, че вече уцелваше без проблем.Хладните капчици вода се разбиваха в кожата й, като доставяха доза спокойствие. Дали родителите й веднъж щяха да я потърсят? А дали вече не се бяха споминали? Дори не знаеше, а и не искаше да разбира, добре се справяше и без тях. Уви бялата кърпа около тялото си и се запъти към спалнята й. Дънки, блуза и яке. Не беше толкова зле, а и не обичаше друг вид дрехи. Изсуши косата си и сложи лек руж, който да придаде малко жизненост на измореното й лице. Взе телефона си, като написа смс на Наталья и заключи вратата след себе си. Беше и отнело около 15 минути да се справи с всичко, беше доволна от себе си. Запъти се към близкото кафе, където се беше разбрала да се срещнат с сестра й. Тя както винаги закъсняваше. Трябваше отново да я чака. Започна да проверява съобщенията си докато я чакаше.
-Сериозно, добре че се появи. Имах чувството, че полудявам сама.. Което ме навежда на мисълта да ти припомня, че винаги закъсняваш.-От вратата за краката. Това беше мисълта, която се подметна в главата й и я накара да се засмее. Въпреки, че не и беше нужно трябваше да се придържа към нормалните човешки глупости.
-Как си сестричке?

by **;miss.beloskovich** Съб Мар 28, 2015 1:53 am

"Наталья това, Наталья онова.Наталья нарави това, Наталья направи онова" Да нормален ден, за семейство Белоскович. Всеки от нас би се зачудил, как успяваше да се справи Наталья с родителите си, тя бе перфектната, имаше перфектното семейство, перфектния съпруг, всички си мислеха това, но дали наистина беше така или просто всичко, което тя правеше залъгваше околните. И тя беше човек и тя имаше проблеми в дома си и тя имаше проблеми със съпруга си, като всички нас. И най - важното и тя беше човек. Но никой не го забелязваше. Всички я смятаха за добра съпруга угаждаща за всичко на мъжа си, за добра дъщеря изпълняваща заръките на родителите си, пълна и абсолютна противоположност на сестра си. Като говорим за нея, Наталья си спомни, че имаше среща именно с нея. Не можеше да я отложи заради поредната прищявка на Виктор, за това й просто се приготви без да го уведомява какво за къде се готвеше просто го правеше, а когато приключи просто без много да увърта влезна в кабинета му.

-Къде си се запътила Нат? - попита я той, а тя чаровно му се усмихна приближавайки се, застана зад него, а ръцете й обгърнаха раменете му. Усмивка се появи на лицето й, усещайки прекрасния му аромат.
-Нали не си забравила за събранието ? - допълнителен въпрос. Да колко беше предвидим той, помисли си Нати, като леко се нацупи.

-Не съм забравила, но няма да присъствам. Имам среща със сестра си, която не мога отложа. - заяви му тя, като ръцете й се отдръпнаха нагоре и леко започна да масажира рамената му. - Знам, че е важно за теб, но знаеш, че може да мине и без мен.

-Разбира се, върви щом е толкова важно, да не се друса отново? - попита я той, а тя присви очите си, като спря всякакви действия на ръцете си.

-Не грешиш, просто среща. Александра много се е променила, до колкото разбрах е директор в някаква болница. - заяви му Наталья, като без повече приказки, просто каза "Довиждане" и леко докосна устните си до неговите излизайки веднага след това от кабинета му. Повика шофьора си и не след дълго беше в кафето, в което имаше среща със сестра си. Но тя както винаги не поздравяваше. Започваше веднага с упреците си.

-Да ти кажа честно, да закъсняваш си е предимство, а и надявам се ме разбираш, че не съм особено свободясала. - заяви й Нати сядаща срещу й.
-Не знам, може би съм прекалено добре, може би не чак толкова и аз не мога да определя. Ами ти ?

It's time to get in the game

It's time to get in the game

Re: It's time to get in the game