Lydia Montclaire

by **lydia;** Съб Мар 28, 2015 5:47 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
Lydia Montclaire|20|Criminal|Holland Roden

"Веднага щом спрях пред дома на Хънтър се усмихнах широко. Най-сетне! От всички негови дружки, Хънтър беше моята мишена - този, който си заслужава най-много моето отмъщение! Този, който ще бъде убит по най-жестокия начин! Тази къдрава кукла ще гние в ада! И повярвайте ми ще се радва да види дявола! Защото той е нищо,... в сравнение с мен! Но няма да му позволя толкова лесно да умре. Ще го измъчвам... бавно и жестоко, за да си плати за всичко сторено. Може би се чудите от къде е цялата тази омраза? Не мога да ви кажа, защото това е много по-дълга история, но ще ви кажа едно - той беше психопат! Нямаше сърце нито мозък - моето страдание му доставяше силно удоволствие! Той беше чудовище, хранещо се с моя страх и сълзи!
Взех ножа от задната седалка и дългото въже. Запътих се към къщата на Хънтър, изпълнена с решителност! Разбих вратата с пистолета, който никога не махах от дънките си и влезнах в къщата. Чух силни стонове от горния етаж на къщата и се зачудих коя ли кучка е хванал в мрежата си отново? Любопитството ми надделя и скрих атрибутите си в дългото ми палто. Заизкачвах стълбите, вслушвайки се в звуците. Когато приближих вратата, започнах да разпознавам гласовете. Тогава за пръв път нещо успя да ме шокира и да привлече вниманието ми. Познавах тази жена - това беше майка ми! Отворих вратата и заварих голите тела на Джон и Анабел върху спалнята му. Очите ми бяха широко отворени и не можех да повярвам на гледката пред очите си! Кучка - как е посмяла! И то след смъртта на баща ми? Как е посмяла да се въргаля в леглото на убиеца на татко?! Изведнъж дори малката надежда в мен да имам човек, на когото мога да разчитам - изчезна! Изпари се! И в този момент осъзнах, че съм напълно сама! Аз и целия коварен свят, който ме заобикаля! Мразех живота си!
Извадих пистолета си и прострелях собствената си майка право в сърцето. Тялото й се строполи на земята. Усмихнах се и се отправих право към Хънтър. Знаех, че моята човечност я няма! Качих се на леглото и забих ножа си право в стъпалото на Джон! Задърпах ножа към чатала му, оставайки дълбока рана. Повторих същите действия и с другия крак, докато Хънтър се гънеше в болка. Извадих още един и отново забих по едно острие в двете му ходила, оставайки го неподвижен и закован за дървеното легло. Преместих се по нагоре и извадих дългото въже. Увих го около врата на Хънтър и на периоди го задушавах, но точно преди да издъхне отпусках захвата си и му позволявах да си поеме въздух преди отново да повторя действието си. Щом се уверих, че вече не може да се бие и съпротивлява, увих ръката си около единя край на въжето,а другия завързах около краката му. Започнах да влача тялото му надолу по стълбите, слушайки безполезнените му оплаквания! Кучи син ме молеше - молеше ме да го пошадя! Как смееше дори да изрича името ми? Не е достоен да говори нищо по мой адрес! Ритнах Хари още по силно и вече бях навън. Завързах края на въжето за колата ми и се качих на шофьорското място. Вече беше късно и единствено уличните лампи осветяваха пътя ми. Знаех адреса наизуст! Щях да накарам онзи кучи син да си плати! През цялото време наблюдавах тялото на Хънтър, търкаляйки се по пътя в страничното огледало! Скоро стигнах до целта си и бързо изключих автомобила, насочвайки се отново към Хари. Отвързах края и го повлякох в празната къща. Щом стигнах онази стая, отворих вратата и спомените нахлуха в главата ми. Онази проклета нош и неговите груби действия. Това породи гнева ми и се обърнах яростно към Хънтър. Отново затегнах въжетата около врата му и го провисих над голямата спалня в средата на стаята. Гледах как Джон се задушаваше и изпитах неговото удоволствие, когато ме гледаше как се мъча. Отново извадих ножа си и повдигнах тениската му. Притиснах силно острието към кожата му и изписах:
"Ти си следващия!"

Червенокоската приключи със самопризнанията си. Беше шокиращо как едно момиче на 20 години беше способно на подобно нещо. Не всеки би издържал, но й бяха отнели всичко, което имаше. Бяха й отнели единственият човек, който я разбираше и я подкрепяше.
Полицаят изглеждаше не по-малко шокиран и от психиатърът й. Не изглеждаше по-малко шокиран и от колегите си. Това беше невъзможно, но когато става дума за отмъщение - то тогава човек трябва да е готов да направи всичко, да види всичко.

by **Charlotte Liвerтé.♔** Съб Мар 28, 2015 6:03 pm

Добре дошла wef

Lydia Montclaire

Lydia Montclaire

Re: Lydia Montclaire