Welcome
Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.
have fun..
xoxo - the admins
Вход
Latest topics
Staff
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine
|
|
administrator;;22;;crystal reed;;host
|
|
moderator;;26;;max irons;;host
|
|
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen
|
|
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal
|
|
Venilian Mihaylov || Taken||
Страница 1 от 1 • Share
Venilian Mihaylov || Taken||
[center]Венилиан Михайлов||Народност; Българин|| 25||Dylan O'Brien||
Спомените бяха повече от всичко. Те те караха отново да мечтаеш, да ти припомнят как си оцелял, какво си чувствал. А когато бяха свързани с друг, те бяха още по-силни. Като минно поле, където трябва да внимаваш къде ще стъпиш. Една погрешна крачка и всичко изчезваше.
Погледите ни бяха твърде странни, изпълнение с желание, със страст и малка доза умиление. Виждаше как очите й блестяха, дали защото в резултат на глътките уиски, или просто защото при всяка тяхна среща, миналото се обаждаше отново и отново. А и двамата полагаха усилия да го загърбят. Но как се забравяха годините назад? Ежедневието им не бе от най-красивите, често бяха далеч един от друг, но беше истинско.
Сега той бе с Мира, обичаше я повече от всичко, някак трудно си представяше сега да продължа без нея, но когато се появеше Амира, инстинктът му за самосъхранение се свиваше. Някак трудно бе да преглъща буците, които засядаха на гърлото му. Трудно всичко бе трудно в този град, говорещ собствения роден език, който не се променяше или забравяше дори с времето, което често прекарваше във Финикс. Мръсните сделки там нямаха край, а той внимаваше да не навлече Мира в някоя от тях. Но сега тук в България нямаше никаква опасност Амира да пострада. Спомените се завърнаха в съзнанието на Венилиан, но нищо не бе същото. Съзнанието му се връщаше там във Финикс търсещ Мира. Съвсем скоро щеше да се завърне и нищо от това нямаше да има значение тогава. Всичко това щеше да е било един миг, който бързо щеше да бъде забравен и избутан някъде в съзнанието му.
-Хайде Михайлов. Знам, че все още искаш да докоснеш тялото ми. – говореше му тя, а той сякаш не възприемаше, леко поклати главата си ставайки от дивана, той имаше едно странно чувство, което заседна в гърдите му. Не знаеше защо се бе почувствал така, просто имаше много лошо чувство, което го накара без да казва каквото й да е било на Амира , да изхвърчи от апартамента й и да се насочи директно към летището.
Няколко часа по – късно кацайки на летището във Финикс, той осъзнава най – лошото, вижда полицията, която го обградила.
-Венилиан Михайлов имате право да мълчите. Всичко, което кажете ще бъде използвано във ваша вреда. – не знаеше какво става, уж бе покрил всички нечисти сделки, който бе сътворил по време на пребиваването си.
-Какво съм направил? – единственото, което попита, а в думите му прозираше беглия Български акцент.
-Мираслева Айзък, е мъртва, а Вие сте обвинен в нейното убийство – казаха му докато го качваха в една кола, карайки го към районния съд. Не можеше да повярва, буцата в гърлото му заседна, а той задържа сълзите в навлажнените му очи. Не можеше да повярва. Не искаше да повярва на всичко това.
-ЛЪЖЕТЕ – изкрещя той, но в отговор получи удър, който му костваше загубата на съзнанието му.
Tри години по- късно, Михайлов бе пуснат от затвора, лежал цели три години, за нещо което не бе извършил. Той щеше да започне живота си на чисто. Но в мига, в който излезна я видя. Видя Мира, минаваща покрай му, но тя не го позна. Не позна, онзи който я смяташе за мъртва..А той си обеща, че ще си я върне рано или късно.
*Героя е създаден за ползване в този форум, не плагиатствайте
*Героя е бивш годеник на Мираслева а.к.а Флор имайте в предвид, че героите са създадени за да има продължение на историята им
Спомените бяха повече от всичко. Те те караха отново да мечтаеш, да ти припомнят как си оцелял, какво си чувствал. А когато бяха свързани с друг, те бяха още по-силни. Като минно поле, където трябва да внимаваш къде ще стъпиш. Една погрешна крачка и всичко изчезваше.
Погледите ни бяха твърде странни, изпълнение с желание, със страст и малка доза умиление. Виждаше как очите й блестяха, дали защото в резултат на глътките уиски, или просто защото при всяка тяхна среща, миналото се обаждаше отново и отново. А и двамата полагаха усилия да го загърбят. Но как се забравяха годините назад? Ежедневието им не бе от най-красивите, често бяха далеч един от друг, но беше истинско.
Сега той бе с Мира, обичаше я повече от всичко, някак трудно си представяше сега да продължа без нея, но когато се появеше Амира, инстинктът му за самосъхранение се свиваше. Някак трудно бе да преглъща буците, които засядаха на гърлото му. Трудно всичко бе трудно в този град, говорещ собствения роден език, който не се променяше или забравяше дори с времето, което често прекарваше във Финикс. Мръсните сделки там нямаха край, а той внимаваше да не навлече Мира в някоя от тях. Но сега тук в България нямаше никаква опасност Амира да пострада. Спомените се завърнаха в съзнанието на Венилиан, но нищо не бе същото. Съзнанието му се връщаше там във Финикс търсещ Мира. Съвсем скоро щеше да се завърне и нищо от това нямаше да има значение тогава. Всичко това щеше да е било един миг, който бързо щеше да бъде забравен и избутан някъде в съзнанието му.
-Хайде Михайлов. Знам, че все още искаш да докоснеш тялото ми. – говореше му тя, а той сякаш не възприемаше, леко поклати главата си ставайки от дивана, той имаше едно странно чувство, което заседна в гърдите му. Не знаеше защо се бе почувствал така, просто имаше много лошо чувство, което го накара без да казва каквото й да е било на Амира , да изхвърчи от апартамента й и да се насочи директно към летището.
Няколко часа по – късно кацайки на летището във Финикс, той осъзнава най – лошото, вижда полицията, която го обградила.
-Венилиан Михайлов имате право да мълчите. Всичко, което кажете ще бъде използвано във ваша вреда. – не знаеше какво става, уж бе покрил всички нечисти сделки, който бе сътворил по време на пребиваването си.
-Какво съм направил? – единственото, което попита, а в думите му прозираше беглия Български акцент.
-Мираслева Айзък, е мъртва, а Вие сте обвинен в нейното убийство – казаха му докато го качваха в една кола, карайки го към районния съд. Не можеше да повярва, буцата в гърлото му заседна, а той задържа сълзите в навлажнените му очи. Не можеше да повярва. Не искаше да повярва на всичко това.
-ЛЪЖЕТЕ – изкрещя той, но в отговор получи удър, който му костваше загубата на съзнанието му.
Tри години по- късно, Михайлов бе пуснат от затвора, лежал цели три години, за нещо което не бе извършил. Той щеше да започне живота си на чисто. Но в мига, в който излезна я видя. Видя Мира, минаваща покрай му, но тя не го позна. Не позна, онзи който я смяташе за мъртва..А той си обеща, че ще си я върне рано или късно.
*Героя е създаден за ползване в този форум, не плагиатствайте
*Героя е бивш годеник на Мираслева а.к.а Флор имайте в предвид, че героите са създадени за да има продължение на историята им
Последната промяна е направена от -sahara на Чет Мар 26, 2015 10:24 pm; мнението е било променяно общо 1 път
-sahara- EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
- Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015
Re: Venilian Mihaylov || Taken||
може ли да го взема ? и да ми смените името на ;;lian
;;lian- Hunter
- Брой мнения : 8
Join date : 26.03.2015
Re: Venilian Mihaylov || Taken||
твой е :)
-sahara- EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
- Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade
» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade
» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade
» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd
» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*
» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣
» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade
» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas
» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade