Matthew Grenfil || Taken||

||Jamie Dornan|| The Law|| Open||

Всички приказки имат лош край нали? Опа, извинете ме добър финал, където всички се обичат и „Заживели дълго и щастливо” бла,бла да ама не. Тук няма да Ви разкажа, за онази приказка с щастлив край. Тук идва думата, лош финал. А цялото му съществуване е било просто една детска игра или иначе казано, живееше в своя собствен свят. Всичко започна едва когато беше седем или осем годишен, вече нямам спомен, ще Ви излъжа. Беше просто момче, момче чийто родители, не бяха от най – чистите хора. В смисъл..бяха извън закона. А това се отразяваше на Ричард, да така се казваше преди. Преди всички злощастни събития в живота му, за съжаление както Ви споменах по – горе, неговата приказка няма Happy End. За съжаление.
Ричард наблюдаваше родителите си, последните няколко часа бяха потискащи и уморителни за малкото детенце. Но именно те щяха да изцапат детските ръце, с мръсната кръв. Кръвта, която щеше да остане не измита по ръцете му за цял живот, а да не казваме и след това..Слушаше виковете на майка си, гледаше как се кара с баща му, а всичко това се запечатваше в съзнанието му. Майка му никога не бе харесвала работата на баща му, ако можеше да я нарече истинска работа. Чуваше ги нощем как се караха, и майка му плачеше молейки се баща му да спре да се занимава с нечистите си сделки. Но никой не я чуваше, докато не стигнаха до това положение. Скандал, скандал по – грандиозен от всякога, Ричард можеше да се закълне, че ги чуваха дори извън имението.. Светлоокото момченце се скри в килера, при поредния вик на майка му, знаеше че баща му й посяга. Но този вик бе различен, сякаш болката й бе по – голяма от всякога и той не издържа, не излезна от килера и се затича към стаята на родителите си и тогава я видя, майка му, миличката му майчица лежаща на пода и едвам дишаща, знаеше и възприемаше това което се бе случило. Погледа му се премести към баща му, а очите му се насълзиха. Знаеше какво бе извършил, знаеше и го мразеше. Баща му го наблюдаваше с изучаващи очи, дишаше тежко и накъсано, лицето на мъжа срещу му беше изкривено от ярост. А детето, то стана на малките си крачета и наблюдавайки баща си се засили срещу него, като го избута с цялата сила, която се намираше в малкото му телце. Родителя бе толкова неконцентриран, че се олюля и голямото му тяло се понесе към прозореца, Ричард го гледаше със злоба в малките си очички, докато наблюдаваше как гърба на баща му разбива прозореца и полита три етажа по – надолу, детето чу оглушителния звук на колата чиято аларма се бе задействала и парченцата стъкла, който се сипеха докосвайки повърхността на земята.
Това не се случва във всяко нормално семейство нали? Бащата убива майката, а детето бащата. Каква загуба, но Ричард не смяташе така, не той бе доволен от себе си, доволен от това, което бе направил макар и късно, малкото детенце бе отмъстило за своята майчица.А това, това промени малкия Ричард за цял живот.
Двадесет години по – късно, Ричард бе заел мястото на баща си, в подземния свят, занимаваше се с нечистите му сделки и продължаваше семейната идилия. Стремеше се да не намира жена, която да развали бъдещето му. Бе станал студен, коварен, не чувстваше, а само мислеше. Очите му сини като небето се бяха превърнали в чист айсберг и пронизваха всеки изпречил се на пътя му..


Но естествено във всяка история има жена, жена която преобръща целия Ви свят. Разваля идилията на монотонния живот, който сте създали. А всичко се бе случило толкова случайно. Трафика на хора винаги е бил в кръвта на Ричард, но тази жена Серия красива, нежна успя да го накара да я пожелае по начин, по който не бе желал друга жена. Искаше я за себе си и я запази. Тя бе едва седемнадесет годишно момиче, без родители живеещо на улицата и проституращо за някой лев. Хората му я бяха подмамили, каза ли й че ще й уредят работа в Сиатъл, а когато Ричард я получи, тя събуди в него онова момче, което бе забравено и изпратено в забвение.Тя се бе превърнала в неговата слабост, неговата спътница, макар и десет години по – възрастен от нея, той я упсипваше с всичко, което можеше да й даде. А тя копнееше за всеки един свободен миг с него. Но точно когато Ричард си мислеше, че живота му се е върнал към нормалното, че най – накрая ще успее да създаде нещо, всичко рухна. Пропадна отново в онази пропаст, която бе пропаднал като малко дете. Отнеха му я, убиха я безмилостно, надушили слабостта му и Ричард се предаде, без нея живота му нямаше смисъл сякаш го бяха проклели.  Живинката  му липсваше..
Осем години по – късно Ричард Мерси беше отишъл в забвение, бяха го убили и той нямаше нищо общо с онова двадесет и седем годишно влюбено хлапе. Сега бе Матю Гренфил, но сега вече се занимаваше с много по -различна дейност от преди година,и се че се бе заклел да не погледне повече жена с онези очи, с който гледаше Серия.