Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.

Welcome

Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.

have fun..

xoxo - the admins
BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» The Bahama's resort
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade

» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade

» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade

» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd

» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*

» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣

» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade

» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas

» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade

Staff
Charlotte Liberté.
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine


-sahara
administrator;;22;;crystal reed;;host


Alexander Flemming
moderator;;26;;max irons;;host


maraya-
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen


melancholia.
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal



Weep not for roads untraveled weep not for paths left lone

Предишната тема Следващата тема Go down

Weep not for roads untraveled weep not for paths left lone

Писане by N@giev on Пет Мар 13, 2015 1:25 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
Joseph Morgan

Name: Дмитрий Нагиев
Age: 29
Criminal




Привидно. Илюзия. Въображение. Вина. Бягство. Изход.
По един или друг начин тези неща бяха свързани психологически. Психологически играеха много важна роля в отношенията на хората.
Нагиев я гледаше, изпиваше израженията й, попиваше ги като кърпа попиваща вода. Виждаше как момичето върви по-ръба, виждаше колко бързо приближава края на земята под краката си и той не знаеше как да я измъкне. Думите му не достигаха до съзнанието й. Едната й ръка се бе вкопчила в китката му, като буквално ноктите й пробиха кожата му, оставяйки няколко кървави следи. Бялата риза попи алената течност и се напои. Дмитрий я погледна за момент ,а пред очите му се появи картина на собствените му спомени от миналото. Той видя отново жената чието име бе татуирал. Видя чашата която бе поднесена към устните му, кръвта вътре в нея. Спомни си думите й „Това ще ти помогне да откриеш съзнанието си за неща, много по-висши от теб и мен.” В онзи момент Дмитрий обожаваше тази жена, обожаваше земята под краката й, изучаващ човешкото съзнание от дете, ой бе склонен дори да продаде душата си,з а да успее в това което иска. Да стигне до висини, над прост психолог. Да стане, най-добрия в начинанието си. Да я психиатър от класа. А Ан, Ан му бе разкрила какво се намира под пластовете на човешката душа. Какво се случваше в човешкото тяло след смъртта и какви ли не подобни неща. Тя му даде много знания и му бе отнела много. Бе му отнела възможността да води нормален живот. Живот който да не застрашава околните.
Но все пак при всяка подобна сделка човек дава нещо от себе си. Дявола винаги иска някаква отплата. Цена.
Точно както бе и при Евълин, за състоянието на Евълин имаше логични  и нелогични обяснения. А в момента той не търсеше нито едното.
Въпреки че физически той не бе способен да я хареса. Нито да я разбере, защото тя бе негов враг. Професионализма в него го накара да продължи да говори неща за които бе сигурен че тя няма нито да чуе, нито да разбере. В момента съзнанието й възприемаше избирателно. Това което искаше да чуе и да разбере, Нито повече, нито по-малко. Нагиев продължаваше да масажира слепоочията й, като някак си се приближаваше все повече до нея. Когато бе толкова близко че усещаше как въздуха излизащ от устните й да се разхожда по кожата му се сепна и тогава видя как съзнанието на момичето се избистря. Нещо от това, което бе казал бе стигнало до нея. И точно както бе предположил, то бе избирателно.
Дмитрий се усмихна, когато тя се засмя и се отдръпна на известно разстояние преди да й помогне да седне обратно на канапето. Нагиев остана прав срещу нея и погледна към раната на ръката си. Издаде устни напред в израз на недоволство и тръгвайки към бюрото си заговори.
-Когато бях на 13 видях как майка ми и баща ми се караха, по принцип често имаше скандали в семейството. Не бе нещо ново, но тогава за първи път нещата станаха прекалено сериозни. Баща ми преби майка ми почти до смърт, след което се обърна и към мен.- той замълча за момент, а картината отново се разигра пред очите му, като сцена от театър. Спомни си баща му приближаващ се с кожения колан към него, ударите, които не спираха, виковете, ритниците. Бе пребил Димитрий до неузнаваемост и го бе оставил да лежи на пода в кухнята. Момчето бе оставено в толкова тежко състояние, че няколко дни нямаше сили дори да пие вода. На третия ден след побоя бе успял да сане, ръката му бе счупена, имаше няколко натъртени ребра и отоци по-цялото тяло. Първото, което Дмитрий бе сторил бе да изпие една кана ледено студена вода, която предизвика повръщане и стомашни болки в изтощеното му тяло. След това бе започнал да търси майка си.
Ако мислите че има подходяща и неподходяща възраст за виждане на труп, не бихте получили  моето съгласие. Всъщност да има подходяща възраст, но не и да видите трупа на майка си.
Нагиев бе обикалял стайте една след друга, докато не стигна до вратата водеща към гаража. Неприятна миризма на смърт се носеше в коридора пред нея, а някакво чувство на безпокойство се бе загнездило в гърдите му. С треперещата си здрава ръка момчето отвори вратата, а гледката го потресе. Майка му лежеше мъртва на земята. С все още отворени  изцъклени очи и студено, вкаменило се от студа тяло. Дрехите й- разърпани и разкъсани едва покриваха тялото й. Години по-късно Нагиев разбра че майка му е била изнасилване дълго след като е починала. Баща му насилвал тялото й с какви ли не предмети, преди да се насити и да я остави. Бе издъхнала в агония. Нагиев си спомняше това, а лицето му бе все така спокойно, докато превързваше китката си. Той се обърна към Евълин и спестил всички тези подроности.
-Тогава избягах. Баща ми ме преби жестоко, не издържах и побегнах. – което от части не бе лъжа. Бе избягал седмица по-късно, когато смрадта разнасяща се из къщата бе вече непоносима, баща му не се прибираше, а той бе оставен буквално на произвола.
Малко след като Ан, бе отворила очите на Нагиев, той откри баща си.... Не, не бе изял нито едно парче от кръвния си роднина. Единственото, което му бе сторил бе да го мъчи.
Дмитрий нае склад в едно от най-затънтените места в този град и го бе оборудвал с куки за месо и изобилие от ножове.
Разпънал баща си на две от куките, впити дълбоко в кожата му Нагиев бе разчленил тялото му, но това се бе случило чак накрая. Първо бе започнал с забиването на трески под ноктите, горене на слабините, изрязване на клепачите и устните. Прецизно премахване на езика, зърната и части от кожата му, които смяташе че не са необходими. Когато баща му буквално бе на прага на смъртта Дмитрий започна разчленяването с помощта на трион.
Както вече ви казах Нагиев не убиваше хора без причина. Винаги убиваше само онези които смяташе за груби, невъзпитани и т.н. А с баща си Нагиев имаше и лични проблеми.
Дмитрий се върна обратно на канапето и взимайки ефтера и химикалката погледна Евълин.
-Професионалното ми мнение е че се нуждаеш от терапия, като за начало ще започнем с анализ на това, което видя преди малко, а след време може да стигнем и до хипноза. – той записа всичко това в тефтера и я погледна, а в очите му се четеше само професионализъм.
-А личното ми мнение е, че трябва да бъдеш откровенна с мен, за да мога да ти помогна, ако не искаш да направиш това, тогава мога само да ти кажа или да се изповядаш пред Господ или да си простиш грешките. Няма кой друг ако не ти.- Нагиев погледна часовника над вратата и след това отново погледна към нея.
-Розали ще ти запише час за тази седмица. – Нагиев погледна лепенката на ръката си и след това се усмихна. Тя може би щеше да бъде добро попъълнение при канибалите.. Ако не работеше за института.
avatar
N@giev
Moderator
Moderator

Брой мнения : 5
Join date : 13.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Weep not for roads untraveled weep not for paths left lone

Писане by -sahara on Пет Мар 13, 2015 1:26 pm

welcome

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
-sahara
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME

Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите