Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.

Welcome

Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.

have fun..

xoxo - the admins
BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» The Bahama's resort
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade

» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade

» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade

» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd

» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*

» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣

» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade

» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas

» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade

Staff
Charlotte Liberté.
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine


-sahara
administrator;;22;;crystal reed;;host


Alexander Flemming
moderator;;26;;max irons;;host


maraya-
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen


melancholia.
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal



Фонтанът;

Предишната тема Следващата тема Go down

Фонтанът;

Писане by -sahara on Чет Мар 12, 2015 2:44 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
-sahara
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME

Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът;

Писане by -alexandra on Сря Мар 25, 2015 11:23 pm

Понякога й се струваше, че в миналото този град е бил много по-оживен. Александра се намираше пльосната на леглото си и забила поглед в тавана, като си тананикаше непозната за нея песен. Скучна, о да точното определение. Слънцето се прокрадваше през пердетата. Топлият въздух беше приятен, а Алекс нямаше начин да устои и да не излезе на някъде. Въпреки, че всичко й бе писнало до болка, но нямаше право да се оплаква, имаше почивен ден-далеч от цялата сбъркана болница. Мислите й бяха прекъснати и тя се изправи в седнало положение, като огледа стаята. Отправи се към малкия прозорец и погледна какво се случва навън, но нямаше много признак за живи същества. Елита се беше скрил по домовете си, чакайки горещия пик да отмине и отново да плъзнат по града. Усещаше леката топлина на слънцето по раменете си и побърза да затвори прозореца и да грабне първото нещо, което и беше под ръка. Книга с червени корици, дори не знаеше защо я взима, но беше добро решение срещу досаждане на някой непознат. Е не беше чак толкова невинна. Обичаше да се прави на интелектуалец, въпреки че не бе много от този тип. Няколко пъти трика с книгата беше помогнал и спестил безсмислени разговори.  Затвори вратата след себе си и се отправи към парка, който не бе много далеч. Хората, които бяха застанали на по-скритите от слънцето пейки я гледаха странно и определено се чудеха, как може да има хора с такова желание за разходка в тези топли часове. Александра беше идиотка, много пъти беше хокана за немислимите и глупави действия, които правеше, но въпреки всичко продължаваше. Нямаше да се вслушва в сплетните на хора, които не я познаваха и не знаеха абсолютно нищо за нея.  Но така желаеше тя, нищо не споделяше. Лекият ветрец си играеше с косата й, както когато беше хлапе, когато беше безгрижна, напомняйки какво е чувството да си преизпълнен с доброта. През годините макар и да се опитваше да се промени, да не бъде толкова затворена и потайна, просто... не и се получаваше. Всеки път, щом допуснеше някой по-близо до себе си той я използваше и естествено, тя излизаше глупава. За това се отказа. Никой не я познаваше такава каквато беше преди, така че не можеше да я съди. Вече чуваше водата, която идваше от фонтана и машинално се ухили като глупачка. Любимото й място. Идваше много често тук. Явно имаше и друга заблудена особа, като нея. Имаше мъж, който стоеше с гръб към нея вгледал се в бог знае какво. Нямаше да прави жалки опити за запознанство, така че застана няколко крачки зад него.
avatar
-alexandra
Medicine
Medicine

Брой мнения : 18
Join date : 21.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът;

Писане by Derek. on Чет Мар 26, 2015 4:56 pm

Беше от онези ярки, светли дни, изгарящи очите ти и даващи възможност на слънцето да ги избоде. И сякаш жегата беше изпепелила животът на големия град. Най-вероятно в Тексас по улиците се виждаха повече хора отколкото тук. Лудост! Всичката тази тишина изпиваше бавно жизнеността на Дерек. Сякаш света се бе завъртял и притискаше малка остра игла към мозъка му и го караше да чува едно ужасно стържене, което го влудяваше.
Идеята да излезе навън и да застане на слънце, за да изпепели съзнанието си беше нелепа, но ... О, ако можеше това да се случи...
Тихите му стъпки го докара до центъра на един от градските паркове и сега освен това стържене в главата си, той чуваше и досадното шумолене от течащата вода на фонтана. Имаше чувството, че можеше да чуе всяка една капчица която пада и сякаш не се разбиваше в нагорещения се мрамор, а право в главата му. Явно света днес тормозеше, връщаше си му малко от малко за това, че той тормозеше него.
Дерек седна на ръба на фонтана и усети как хладка вода се просмуква по плата на панталоните му. '' Майната му'' - изруга и стисна зъби, а след това изскърца леко с тях като ги втри едни в други. Не че това не го прохлади, но усещането беше некомфортно, а май нелепата му идея да застане на слънце беше подхранена от още по-нелепата цел да изпепели себе си. Ирония .. Нямаше да постигне нищо освен да хване тен и да отпечата тениската върху тялото си и после да отправи няколко ругатни по свой адрес. Сякаш беше малко глупаво момче...
Една женска сянка за миг закри слънчевите лъчи от пътя му, но за сметка на това успя да привлече вниманието му - нещо, което се случваше рядко. Силно се надяваше тя да седне до него, но остана само с надеждата си. Нямаше да е зле да си поговори с някого, не го бе правил от много време, но днес гласовете в главата му бяха заменени от дразнещо стържене (сякаш не бяха гласове, а телевизор, който се бе развалил) и не можеше да поддържа разговор с разбитото си съзнание.
-Хорхе Букай значи... - запъна се той, като се обърна към момичето с присвити очи. - Не ми приличаш на някой, който би понесъл писанията му - след това довърши и осъзна нещо страшно интересно - за пръв път от много години насам се усещаше нормален. Може би жегата все пак бе изпепелила нещо - лудостта му... Макар и частично.
avatar
Derek.
Criminal
Criminal

Брой мнения : 24
Join date : 15.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът;

Писане by -alexandra on Чет Мар 26, 2015 5:36 pm

Александра надигна глава и затвори книгата приближавайки я до тялото си. Усмихна се невинно на мъжа пред нея и направи крачка напред.
-О, това ли... Сигурно ще ви прозвучи глупаво, но не чета.-страните й със сигурност бяха придобили онзи червеникав цвят, когато е притеснена и смутена от нещо, ала слънцето беше с нея и можеше да мине с номера, че е почервеняла от жаркия припек.- Добро извинение когато не ти се разговаря. И да.. определено Букай няма нищо интересно, предпочитам научни книги.-сигурно изглеждаше глупаво в очите на тези, които са разбрали малката й тайна с прикритието, но такава си беше. Пристъпи още няколко крачки, така че да се намира по-близо до фонтана, който хвърляше капчици вода наоколо. Това правеше мястото толкова прекрасно за нея.
-Александра, между другото. Приятно ми е.-извърна глава към него и подаде ръката си напред. Всъщност не беше толкова лошо да общуваш с непознати, жалко че повечето не изглеждаха и не общуваха по този начин,а нахалстваха и се бутаха. Не го беше виждала преди тук, а тя запомняше лица, особено ако бяха такива. Беше сигурна, че е една от онези възвишени личности, но нямаше да гадае.
-Не съм те виждала преди, не че се заглеждам..-направи кратка пауза и се засмя.. -Ако съм те виждала и преди щеше да ми направи впечатление. И не флиртувам.-отново се засмя на непознатия. Щеше да го разбере напълно ако я игнорира и си отиде. Не беше много по разговорите, а още повече по поясненията, които правеше или по-точно се опитваше да прави. Ето защо предпочиташе да стои в болницата и да не води, кой знае какви диалози с пациентите. Не че не и се налагаше, но тогава не се правеше на шут както сега, а се държеше делово,както изискваше работата й. Настани се до него, като все пак се опита да спазва дистанция и остави книгата на коленете си.
avatar
-alexandra
Medicine
Medicine

Брой мнения : 18
Join date : 21.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът;

Писане by Derek. on Чет Мар 26, 2015 10:15 pm

Значи книгата беше прикритие. Нямаше да я съди, той не бе този, който би имал правото да съди някого за изборите му. Все пак той лъжеше през цялото време, също прикриваше неща, но не с една невинна книга, а с лъжи...Хиляди лъжи. Може би с книга пълна с лъжи, доста дебела и тежка книга.
Спомни си, че като малък не обичаше да чете и от тогава това не се е променило. Майка му го караше да сяда на масата в кухнята, да заляга над едно от най-тежките четива и да започва да срича, вярвайки, че в главата му ще влезе някоя дума, чието значение дори не знаеше... Но жената все пак бе напълно уверена, че един ден от него ще стане образован човек. Да, ама не. Надеждите и няколко години по-късно бяха разбити на милиони парченца, но какво би направила една майка - би обичала сина си въпреки всичко. И незнайно защо, но след смъртта на майка си Дерек започна да се превръща във всичко това, в което се е надявала (като изключим безбройните убийства). Но някак си, може би благодарение на лудостта си, Дерек разви умствената си способност на ниво, за което никой не би си помислил. Забелязваше най-малките детайли, обмисляше всичко и помнеше абсолютно всичко.
И сега отново го правеше - анализираше всичко. Виждаше, че момичето се бе засрамило, защото той някак си съвсем деликатно бе нахлул в личното и пространство и бе разгадал малката и тайна. Червената по бузите и бе различна от тази, която биха предизвикали жарките лъчи на слънцето. Затова реши да се държи нормално (до колкото е възможно)
-Дерек. - представи се на свой ред, а от лицето му не изплува дори едва забележима емоция. Сякаш бе направено от мрамор и въпреки жегата и високите температури, то изглеждаше студено.
Ню Йорк не бе никак малък, възможността да се срещали преди бе едно към хиляда. В повечето случаи когато Дерек срещнеше някого, след това не го срещаше отново. Но щеше да знае ако тя го бе виждала, защото определено щеше да е обърнал внимание, определено щеше да я помни.
-Обикновено не излизам денем. Вероятността да ме видиш на подобно място е нищожна, но пък явно я има щом съм тук. - обясни се той, знаейки, че е ненужно, но липсата на гласовете в глава му го правеха приказлив.
avatar
Derek.
Criminal
Criminal

Брой мнения : 24
Join date : 15.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът;

Писане by -alexandra on Съб Мар 28, 2015 3:34 pm

Слушаше го внимателно вперила поглед в лицето му. Беше безизразно. Би дала всичко да изглежда по същия начин без да издава и емоция, не знаеше каква е тайната му, но определено грабна вниманието й.
-Мислех, че никой не обича тази част от деня, но явно съм сбъркала.. въпреки, че не ми изглеждаш като човек, който обича жегата.-направи кратка пауза, защото подбираше думите си. Александра можеше да говори с часове, въпреки че не обичаше да допуска някого до себе си.Имаше нещо сбъркано у нея и тя го знаеше, дори миналото й го показваше. От обикновена наркоманка и леко момиче се беше превърнала в пълна противоположност, ето имаше си нещо сбъркано в нея. Размърда пръстите си, като усети че книгата е още в ръцете й и я погледна на бързо, за да се увери че не греши. Е явно днес малкият й номер не провървя и нямаше полза от четивото с червени корици.
-Е, Дерек.. с какво се занимаваш? Разбира се, не е нужно да ми отговаряш.-не знаеше какво друго да вметне, а едва ли би било интересно и на двамата да развиват дълги теми за живота. Простичък въпрос, които нямаше толкова голяма сложност и можеше да бъде отговорено с  една думичка. Алекс го оглеждаше и се чудеше, как някой може да бъде толкова сериозен и делови настроен. Тя на свой ред скръсти ръцете пред гърдите си и дори леко се поклащаше идиотски, но беше незабележимо. Реши повече да не подхваща разговор, а да наблюдава случващото се наоколо, но и да хвърля по някой бегъл поглед на Дерек. Хм, интересно име. Всъщност се чудеше дали не е грешка, че разговаря с него, но още по-чудно и бе дали той забелязва погледа й, който се прокрадваше нахално оглеждайки го. Слънцето напичаше ярко и безжалостно, но тя се наслаждаваше на лъчите му. Топлината не и правеше такова впечатление заради ледените пръски от водата, които значително намаляваха изгарящия ефект от огненото кълбо виснало над хоризонта.
avatar
-alexandra
Medicine
Medicine

Брой мнения : 18
Join date : 21.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът;

Писане by Derek. on Съб Мар 28, 2015 4:03 pm

Да се държи сериозно и да не показва никакви емоции бе единственото, с което можеше да прикрие лудостта си. Не че тя бе толкова силно проявена щом гласовете в главата му липсваха, но все пак не искаше да рискува нещо в него да прещрака. Беше умен, прекалено умен и знаеше как да подмами дори самия себе си, как да излъже собствената си болест. Явно през години те бе специализирал в манипулирането. А може би всичките тези знания, които имаше, всъщност го бяха докарали до тази лудост.
-Права си. - отговори кратко и ясно. Трябваше да развърже езика си малко повече, ако искаше да проведе някакъв човешки и напълно нормален разговор с това момиче.
Факта, че Дерек не бе никак приятна компания и че с него се разговаряше страшно трудно, бе повече от очевиден.
Той стисна леко зъби и ги втри едни в други, като в ефект се получи едно леко, съвсем недоловимо скърцане, което го накара да настръхне и реши, че повече няма да повтори това действие.
Беше решил, че няма да поглежда често към момичето, щеше да забележи прекалено много, а тогава и щеше да разбере доста за нея. Може би ако не бе луд от него можеше да стане добър психолог. Ха, интересно идея, впрочем. Ето нов начин за убиване. Можеше да стане психолог и манипулирайки обърканите мисли на хората, да ги кара да се самоубиват. Може би щеше да го обмисли по-късно щом се прибереше.
''Тъпак, да ни изпържиш ли се опитваш?!'' - А, ето, че ''малките приятели'' в главата му все още са живи.
Дерек се подсмихна леко и се обърна към момичето, рискувайки да си доведе главоболие с неучтивото игнориране, което отправяше към гласовете. Беше наясно, че те щяха да си му го върнат.
Той се подсмихна още веднъж щом чу въпроса на момичето. Извъртя очи към нея и усети несигурността ѝ. Явно това, че не е никак добър човек, все пак успяваше да се промъкне във въздуха.
-Психолог съм. - отговори той, без изобщо да се замисля. Най-нелепия отговор, който можеше да измисли, но бе по-добър от ''Убиец съм'' , което дори не бе професия. Ако тя му повярваше, може би все пак можеше да мине за психолог и да продължи да използва тази измислица.
-Ами ти ? - попита на свой ред и се усмихна леко, за да покаже, че все пак може да показва някакви емоции и да придобие по-миловиден вид.
avatar
Derek.
Criminal
Criminal

Брой мнения : 24
Join date : 15.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът;

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите