mamma never loved her much and daddy never keeps in touch

В тишината на сумрака Чери често намираше иронията на живота си за нещо, което трябва по-скоро да я притеснява, отколкото да пълни душата и с такава присмехулна радост. Ако познаваше родителите си, а слава Богу, че не е така, но все пак, ако ги познаваше, единствения въпрос, който би им задала е какво са си мислели, когато са и дали това име. Чери. Звучи като име на куче. Един от онези малки злобни пинчери, чийто живот преминава в ръмжене и треперене, предизвикани от злокобната им душа. Вероятно домашният любимец на Дявола е пинчер. Чери беше сигурна поне на 98%.
Ако успееше да преглътне проблема с името, след това може би щеше да попита защо никога не ги е виждала? Защо са я изоставили? Но подобни сантименти наистина не бяха нужни. След деветнадесет години на душевни терзания и отправяне на въпроси към богат арсенал от богове, небеса, съдби, карми и всевъзможни сили, задвижващи синята планета, единственото, което и остана е да се примири. Каквото - такова.
Нека загатнем, че детството на Чери никога не е било особено розово. Различни домове и приемни семейства не са обичайната представа за това как да се посрещне едно дете на този свят. Но тя беше тук, бе преминала през дванадесет различни приемни семейства, като в едно от тях се научи как да пие внушителни количества алкохол, отлагайки припадането възможно най-много, а в друго откри, че пласирането на наркотици е един съвсем нормален семеен бизнес. В който всички печелят и са доволни, очевидно. В какъв момент и тя стана част от това не беше много ясно. Но към днешна дата, на респективната възраст от деветнадесет години, Чери беше успешен дилър на всякакви наркотици и още по-успешен консуматор на всякакъв алкохол. Да, не е типичната ви американска мечта, но трябва да знаете, че Чери заработва добри пари от тази сфера на масова интоксикация. Когато не е пияна.

Понякога и ставаше съвестно. Обикновено в моментите, когато осъзнаваше, че в подобна посока, живота и нямаше да разцъфне, или пък да продължи особено дълго. А и всички тези хора, които купуваха от нея...всеки един от тях изглеждаше по-страшен от другия, по-съсипан, по-опустошен от гадостите, които тя им продаваше. Нека кажем, че определено не се чувстваше достойна, за да влезе в църква. Но пък в ареста си спеше редовно. Кой би предположил, че полицията понякога си върши работата?!



Чери дори не знаеше, че има домашен телефон, до момента, в който той звънна в три сутринта. И без това напоследък спеше трудно, нямаше да си направи труда да вдигне точно сега. Прекрасно знаеше за какво я търсят. Нормални хора нямаше да звънят по домовете на хората в часове, предвидени за сън. След време телефона спря да звъни, само за да започне отново след по-малко от минута. Възможностите на Чери започваха да се свеждат до минимум: можеше да продължи да игнорира телефона, но да не заспи цяла вечер, тъй като знаеше, че отчаяните наркомани не търпяха отлагане ; можеше да изтръгне кабела на телефона и да го хвърли през прозореца, за да не и се наложи да преживява подобно нещо отново ; а можеше и всъщност да вдигне телефона и да изнуди купувача за много пари, толкова, че да не и се налага да ходи в гетата поне седмица.
Пари, ах, пари, за пари Чери не се срамуваше да заяви, че прави почти всичко. Почти. Макар и минимален, моралът в нея съществуваше. Стига, не бъдете толкова учудени!
-Какво искаш?
-Чери ли е? - гласът беше толкова изнемощял, че Чери си представи колко изнемощяло би трябвало да е тялото, което върви с него. Вероятно изцеждаше последните си сили за този разговор, за да може да си купи още една доза, която в този случай май щеше да е последна. Бенефис на сцената на пагубата. Господи, каква печал! На Чери и трябваха нови хобита.
-Да. Ти коя си?
-Етел.
-Етел умря преди 3 седмици. - Чери сбръчка вежди, търкайки очите си, за да прогони съня, а и в опит да успокои бумтенето в главата си, което се бунтуваше, срещу прекъснатия покой.
-Добре де, Фиона е. - О, това вече беше интересно! Фиона? Фиона, която мразеше Чери от дъното на най-тъмните дебри на дяволската си душа? Която не веднъж е била причина Чери да нощува в ню йоркските арести. Фиона, която прекрасно знаеше, че Чери по-скоро би умряла, отколкото да има нещо общо с нея. Да, иронията на съдбата, тази добра стара познайница на нашето момиче, отново не ни изненада с липса. Сега Чери беше спасителния пояс на Фиона. Доколкото един дилър може да е спасителен пояс на клиентите си. Но Фиона щеше да я моли за последната си доза, щеше да крещи и да се вкопчва във всяка една възможност да вземе нещо, каквото и да е, за да успокои горящото си тяло. Ако Чери беше изгубила всичко човешко, живеейки в покварения Ню Йорк, вероятно щеше да я унижи до край. И щеше да се наслади на това. Но отчаянието в гласа на Фиона, обречеността на душата и не и даваше сърце да направи каквото и да е от тези неща. На практика Чери говореше с един мъртвец, с пътник, чиято последна спирка щеше да е Чери и нейният вълшебен билет, с който всички изгубени души намираха заветния си край.
-Колко искаш?
-Имам само 100 долара.
-Това няма значение. Ще...ще ти го дам безплатно. Нещо като примирие между нас, става ли?
Вероятно Фиона нямаше да асимилира докрай казаното. Мозъкът сигурно отдавна не работи правилно. Едва ли щеше да се замисли защо точно Чери ще направи подобен жест към нея, нито пък щеше да губи време да се съмнява в истинността на предложението. Безплатна доза беше точно това, което не си е представяла и в най-смелите си мечти.
-Добре. Не знам дали ще мога да дойда до теб, но...
-Аз ще дойда, не се тревожи за това.

Не се залъгвайте, че Чери ври и кипи от човечност и състрадание. Дозата, която тази вечер даде на Фиона и струва много повече, отколкото самата тя би си позволила да изхарчи за някого. Но Чери имаше нужда да си припомня, че не бе напълно погълната от алчност и поквара. Искаше да успокои душата си, като и припомняше, че не е напълно опожарена от греховността на това, което върши. Фиона щеше да живее ден-два, но Чери щеше да остане тук и щеше да продължи да гледа как душа след душа гасне и си отива от този свят, заради опиянението, породено от разочарование от света.