Welcome
Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.
have fun..
xoxo - the admins
Вход
Latest topics
Staff
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine
|
|
administrator;;22;;crystal reed;;host
|
|
moderator;;26;;max irons;;host
|
|
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen
|
|
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal
|
|
you know what they say about trouble.
Страница 1 от 1 • Share
you know what they say about trouble.
isaac buhha||twenty-seven||criminal||gifted||fc: evan peters
[You must be registered and logged in to see this image.]
Безизразният му поглед се спуска по отражението в огромното огледало, докато оправя яката си. Устната му трепва за миг в отвращение и изпуска облачето дим, превзело дробовете му преди миг.[You must be registered and logged in to see this image.]
- Виж се, боклук. Няма ли да се вземеш в ръце най-после? – ниският му сънен тон оглася прашното помещение, което той така гордо нарича свой дом. Приклещва цигарата между устни, за да освободи ръцете си, които не след дълго се заемат със завързването на кубинките ала за-пет-долара-от-пазара, и присвива очи.
- Аз и така те харесвам. – обажда се мърлявата блондинка, все още простираща се по завивките, които между другото, не са сменяни от месец-два и така са се напоили с цигарен дим, че има огромна вероятност скоро да се разложат по скърцащото легло.
- Всяка курва харесва здравото чукане.
Онази кръстосва ръце сърдито, но не се обажда. Не можеш да оспориш фактите, а, мърло? Бяха се срещнали случайно в бара до входа – мястото, на което е по вероятно да видиш мъртвопияният Айзък, спящ на някоя маса, отколкото питието ти да идва към теб. Влюбиха се от пръв поглед, разбира се. Беше от онези така редки моменти, в които вместо водка с джин или евтино уиски, мъжът си поръчваше бира. И не толкова редките моменти, в които е нашмъркан като мастия и зрението му отказва до толкова, че вече не вижда с кого си ляга. Само че снощи някак е разбрал, че тая е нова, че е пристигнала същия ден в града и си търси някой за безплатна „обиколка”. Намести се, разбира се. Бързо при това. Няколко лафа от рода на „Дай да те повозим на влакчето” и хоп! - Блонди е навита. Само че вече е време да си ходи. Постоя си достатъчно на „трона”.
- Ще ми се оба… - гласът й затихва в мига, в който Буха затръшва вратата от външната страна. Няма да й се обади, разбира се. Вплита цигарата в пръстите си и въпросната след миг се изстрелва като бойна ракета към прегърнатите в сантиметър прах стълби пред входа. Покрива войнишката си прическа с качулката и вече окончателно прилича на някой от разбойническата класа от времето на комунизма.
„Утре ще преобладава слънчево време, с временни увеличения на облачността преди обяд в Северните части на страната, а след обяд и в цялата страна. Минимални температури – 25/26С, максимални – до 30С.” Заслушан в гласа на синоптичката, си мисли какво ли е времето за тях. За тези, чиято професия е пряко свързана с него. Онова време, което наричаме още климат. И каква е неговата връзка с онова, другото, Времето с главно В? Този своеобразен съдия, невидим, не даващ признаци, че съществува. Огледай се обаче в огледалото и ще установиш неговото присъствие. Както вятърът, който не можеш да видиш, а наблюдаваш трепета на листата на дървото, така и побелелите, бръчките, които някои така умело опитват да скрият – не е ли това най-голямото доказателство за съществуването на времето? И ако е така, на какво те възпита и научи то, какво ти отне? А може би ти даде нещо?
- Не са ли те учили да не караш дявола да чака? – дрезгавия сутрешен глас раздира небцето му, докато се изправя и хвърля брошката в ръцете на зеленооката. Има навика да си взима сувенир – доказателство, че поръчката е изпълнена. С телата не питай какво прави – по-добре е да не знаеш.
Събуждаш се в Чикаго. В старата квартира на Артър Буха. Обеща си да ходиш на гроба му всяка година, за да не го забравиш. Едва преди година успяваш истински да се усъвършенстваш. Времеви трансфер. Аналогично на пътуване в пространството. С малко повече упорство всичко е възможно, а? Връщаш се назад сякаш всеки ден. Губиш представа за света. След известно време не можеш да си спомня кой ден е, коя година. Трябва ти помощ. Събуждаш се в Слобозия. Аксарай. Днес си в Портланд. Утре в Санкт Петербург. Печелиш минута, губиш час. Събуждаш се в Делхи. В Диленбург. Щом се оказваш в различно време на различно място, можеш ли да се будиш като различен човек?
theimp- Criminal
- Брой мнения : 1
Join date : 26.04.2015
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade
» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade
» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade
» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd
» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*
» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣
» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade
» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas
» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade