Don't underestimate the allure of darkness, even the purest of hearts are drawn to it.❞

by **anais.** Пон Апр 13, 2015 5:37 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
~Anais Parks/Racel Argent~21~Host~Diana Melison~

Характер:
Тя е доста сложен човек за разбиране.Един път ще е така,друг иначе.От нея може да се очаква всичко.Има моменти,в които е добра.Това е тогава,когато е в настроение.Лоша е с хората,които преди време са и направили някакво зло или просто се мразят взаимно.Държи се лошо дори й с най-добрите си приятели,когато не е на кеф.Спонтанна е.Обича да взема решения на място.Обича да пробва нови неща.Винаги е била много решителна.И когато каже нещо никой не може да я разубеди.Голям инат,е и не само има и черти на егоизъм.Поради това,че е инат може да спори с някога до сутринта даже и повече.Много е директна.Обича да си казва всичко на време,за да няма намусени или разсърдили се накрая.Обича да пътува,да си намира занимания,да се бърка в работи,които не я интересуват,да дразни враговете,да рисува,да снима.Мрази да говорят зад гърба й неща,които не са верни,да я лъжат в очите докато тя знае истината,да й изневеряват най нахално в къщата й,да се правят на по висша класа,а да не са,да се правят на по - велики,а всъщност да не са и доста често употребява израза:
"Съжалявам!Не говоря с хора под моето ниво".
История:
31 декември, 2012
- Рейчъл, трябва да тръгваме – из къщата се разнесе мъжки глас.
Естествено, че закъсняваше. Продължи да тича из стаята събирайки разни неща, които може би ще й потрябват и ги вкарваше в чантата си.
- Само секунда.
Нахлузи едни черни обувки на токчета и заподскача по стълбите. Щеше да ходи на някакъв новогодишен купон заедно с гаджето си. Къщата в която трябваше да отидат обаче беше извън града и на практика се намираше в гората, което ужасно много я притесняваше, но реши да си замълчи. Не обичаше гората. Винаги се притесняваше, че може да се появи някое диво животно… например пума. В гората имаше ли пуми изобщо?
****
Качи се в колата и след около 30 минути пристигнаха. Уау. Беше претъпкано и се усещаше силна миризма на алкохолни напитки и злоупотреба с разнообразни парфюми. След като се поздрави с няколко приятели се запъти към барчето и остави гаджето си при компанията му. Взе си коктейл. После още един. И отново. И седя на бара сама повтаряйки това действие докато загуби бройката на напитките и леко й се виеше свят. Понякога се чувстваше толкова антисоциална… Всъщност това се случваше доста често, но както е да е. Преживяваше го с най-добрите си приятели Алкохол и Шоколад.
След като вече официално се бе отегчила, тя стана от стола и реши да се поразходи. Усети нечие чуждо присъствие.
- Кой е там? Покажи се веднага! - извика тя. Може би сега, ако нямаше никой щеше да покаже на себе си колко луда беше всъщност, но не грешеше. Забеляза как някакви хора заравяха някакво тяло. Бяха с черни маски. Тя се изплаши и започна да бяга, но твърде късно. Един от тях я видя и я застреля.

Отвори очи. Чувстваше се странно. Нещо не бе както трябва. Сякаш не си бе на мястото си. Стана и отиде при огледалото да се огледа. Това не беше тя. В огледалото видя някой непознат човек за нея. Изплаши се от себе си. Какво бе станало с нея? Чудеше се тя. Не знаеше нито къде се намира, нито какво се случило с нея. Тогава в стаята влезе една жена.
- Побързай, Анаис. Нямаме цял ден за губене - каза жената. - Още ли не си се облякла?
Рейчъл я гледаше учудено. Изобщо си нямаше и на представа коя е тази Анаис и тази, която стоеше пред нея. Най - вероятно Анаис бе момичето в което тяло се намираше Арджент.
- След пет минути да си слязла! - рече отново непозната и излезе от стаята.
Брюнетката реши да я послуша и да се облече. Скоро щеше да разбере какво се е случило с нея. На един стол бяха приготвени дрехи и тя ги облече. Забеляза нещо. На един от шкафовете имаше нещо като дневник. Тя го взе. "Дневникът на Анаис" това пишеше отгоре. Може би тази книжка щеше да й помогне да разбере какво се е случило с нея. Знаеше, че не е хубаво да се бъркаш в чуждият личен живот, но определено й трябваше. Сложи го в чантата си и слезе долу. Видя няколко куфара.
- Къде отиваме? - попита несигурно тя.
- Шегуваш ли се с мен?! - започна да говори жената със заядлив тон. - В Ню Йорк. Нали точно заради теб отиваме.
- Да, вярно - отвърна отново с онзи несигурен тон и се усмихна за да не забележи нещо.
- Какво има?
- А, нищо. Просто съм малко изнервена.
- Защо? Да не е станало нещо?
- Не. Просто се притеснявам. Нов град, нови хора.
Жената кимна и не каза нищо, а просто взе куфарите и се качи в колата. След малко вече бяха на летището. През целият полет Рейчъл разглеждаше дневника на Анаис. Тя не знаеше, че един чужд дневник може да ти улесни живота и то доста. Може би плюсът на всичко, което прочете бе, че идват тук за да учи в медицинският колеж. Това го искаше и преди, но все нещо я спираше да замине.
- Готова ли си? - попита я "леля" й, обръщайки глава, за да я погледне. Тя все още беше вперила поглед в сграда пред нея, питайки се самата тя.. бях ли наистина готова за това?

by **Charlotte Liвerтé.♔** Пон Апр 13, 2015 8:54 pm

добре дошла wef

Don't underestimate the allure of darkness, even the purest of hearts are drawn to it.❞

Don't underestimate the allure of darkness, even the purest of hearts are drawn to it.❞

Re: Don't underestimate the allure of darkness, even the purest of hearts are drawn to it.❞