Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.

Welcome

Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.

have fun..

xoxo - the admins
BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» The Bahama's resort
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade

» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade

» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade

» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd

» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*

» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣

» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade

» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas

» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade

Staff
Charlotte Liberté.
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine


-sahara
administrator;;22;;crystal reed;;host


Alexander Flemming
moderator;;26;;max irons;;host


maraya-
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen


melancholia.
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal



И как онази струпана омраза, и болката, таена със години изчезват в теб, сгрешилият щом каже с наведена глава едно "Прости ми!"

Предишната тема Следващата тема Go down

И как онази струпана омраза, и болката, таена със години изчезват в теб, сгрешилият щом каже с наведена глава едно "Прости ми!"

Писане by Katelyn James on Сря Апр 08, 2015 12:20 pm

 Натали Делон/Призрак/20 години

Минало
 

02.06.2009 година



Денят на ‘’Летния Фестивал’’



Уестфилд-малко градче, което сякаш оживяваше с настъпването на летния сезон.Интригуващото в това място беше ежегодния фестивал по случай идващото лято.Както всеки гражданин на това  градче, така и Натали изпитваше някакво натрапчиво, но също толкова и приятно чувство на радост.Чувстваше колко близки стават всички, като поне за ден всеки проблем, всяка една тревога ставаха на прах.

Това младо изглеждащо момиче ставаше всяка сутрин в 6:00, за да направи закуска на своя овдовял баща, подготвяше всичко от вечерта, за да не губи излишно време сутрин.Беше стриктна във всичко, отличничка с амбиции за проспериращо бъдеще.Обичаше и малкото приятели, които имаше в своето обкръжение, като цяло оценяваше и малкото, което живота и’ беше предоставил.

Красивите и’ черти, медено русата и’ коса, искрящите зелени очи биха я поставили редом до онези красиви външно, но празни вътрешно момичета.Но това въобще не беше така, тя изобщо не се вписваше в тяхното обкръжение, но може би това беше за добро.

Както често казваше тя:

‘’Обичам и ценя това, което имам.Може да съм красавица във вашите очи, но за мен това не е мотив за реализация.’’

Понякога предизвикваше неутолим смях  у своите приятели с тези си думи, но знаеше че е права и не се обиждаше от реакцията им.

Както всеки ден без изключение от  случая, Натали се изправи от своето легло и с плавна, още сънена походка се отправи към банята, за да се освежи.Трябваше да свърши толкова много преди да настъпи момента за същинския Летен фестивал.Очакваше повече от миналогодишния и искаше да бъде неотразима поне за тези, които изпитваха интерес към нея..


17:00



/късно следобед/



‘’Това са моите 3 часа и никой няма да допусна да ми ги отнеме!’’

Повтаряше тя, а сякаш думите отекваха в главата сякаш не само тя, а и другите около нея можеха да ги чуят.

Оправяше непокорно мократа си коса, опитваше да намери приличен начин с който да я накара да изглежда добре.Мислете в главата и сякаш се удряха една в друга, когато си помислеше какво точно да облече.Погледнеше ли към часовника, сякаш часовете течаха като секунди, бързо и неусетно, а паниката все повече изтриваше емоцията на щастие.


18:45



След петнадесет минути, щеше да започне същинското празненство, а тя нетърпеливо нахлузваше последния детайл от своето облекло, а именно обувките.

-Е готова и си вече?-попита нетърпелива приятелката и’, която я чакаше вече двадесет минути.

-Мисля че да.-побърза да от говори изнервеното момиче, като за последно оглеждаше от-до своето отражение в огледалото.



19:00



Откриване на ‘’Летния Фестивал’’

‘’ Навреме ’’

Само това успя да измисли, когато видя кмета на града да открива тържеството.

Имаше толкова много хора, деца, дори граждани на други близки градчета.Смях,  приказки щастливи викове, това беше единственото, което се чуваше наоколо.

Натали се отправи към едно малко кафене, то беше единственото не толкова препълнено място.Разговаряше със своята приятелка, оглеждаше наоколо, времето минаваше, но суматохата не стихваше.

Писък..

Изстрел..

Отново и отново..

Самото това се чуваше, смеха и веселбата изведнъж просто спряха.Изплашена до смърт, със бликащи от ужас очи, Натали съзря фигурата на Чарли.Не го познаваше изключително добре, но никога не го беше виждала в такава светлина.Облечен в черно с изрисувано лице, наподобяващо череп и оръжие в ръка.Стреляше наред, не пропускаше дори малките деца, които се опитваха да се скрият зад своите родители.

‘’Аз съм следващата..

Мислеше си тя , когато виждаше всъщност колко се скъсяваше разстоянието м/у тях .

И всъщност не грешеше никога в преценката си както и сега.Оръжието му се насочи към нея, а тя просто замръзна.Нито се помести, нито се опита да избяга или да каже нещо.Знаеше че това е края.

Чарли натисна спусъка и всичко приключи…
 
Някъде в настоящето


Това ли всъщност означава да си мъртъв, такова ли беше чувството, рееш се из времето и пространството.Наблюдаваш как живота продължава да тече и макар да можеш да се материализираш, знаеш че никога отново няма да бъдеш истински ЖИВ.

Това беше тя всъщност, едно нищо, край на мечтите за проспериращо бъдеще и прекрасно семейство..

А сега? Какво всъщност и’ предстоеше..
 
*Относно ликът на моя герой: Писала съм Л.С с Молба до Чарли, с която я да взема ликът на Нина Добрев за около месец-два, докато си сменя интернет доставчика.Все още не съм получила отговор, но дори и да не се съгласи избирам ликът на  Blake Lively.
avatar
Katelyn James
Immortal
Immortal

Брой мнения : 8
Join date : 03.04.2015

Върнете се в началото Go down

Re: И как онази струпана омраза, и болката, таена със години изчезват в теб, сгрешилият щом каже с наведена глава едно "Прости ми!"

Писане by -sahara on Сря Апр 08, 2015 3:13 pm

ами добре, дошла ако се съгласи  я вземай, но ако не се ти запазвам Блейк

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
-sahara
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME

Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: И как онази струпана омраза, и болката, таена със години изчезват в теб, сгрешилият щом каже с наведена глава едно "Прости ми!"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите