The zoo - two weeks ago

by **Amy Raudenfeld** Пет Апр 03, 2015 1:27 am

[You must be registered and logged in to see this image.]

- Ейми, Ейми.. той дали ще ни хареса? А дали ще ни приеме? - мърмореха Арес и Джейн, обикаляйки около мен, като само ме спъваха и ми пречеха да си пренеса саковете и кашоните от багажника на таксито. Дразнеха ме ужасно много в този момент, както и кавгата на Шарлот и Салем.
- Не бъдете такива лигльовци. Той няма право на думата. - намеси се Хадес, стоейки важно-важно точно по средата на алеята. Понякога не можех да понасям мърморенето им. Имах нужда от тишина, но в моя живот за жалост нямаше такова понятие. А споменах ли, че гореспоменатите са домашните ми любимци? Хадес, Шарлот, Салем и Селения са котките ми, а Арес, Джейн и Вертемнус - кучетата ми. Добре, че поне заека си мълчеше. Наистина се радвах, че обича да спи толкова много.
- Млъкнете.. знаете, че трябва да го направя по най- бързия начин, защото онзи в колата ми взима пари и дори не помага. Така че нека да махнем багажа от колата му и после ще се тревожим за Ноа, става ли? - изкомандорих ги, заставайки по средата на двора и ги огледах.
- Да го ухапя ли? Знаеш, че мога да го ухапя. - изръмжа Вертемнус в посока на таксиджията, който очевидно беше забелязал, че се разправям с животните си и ме гледаше странно.
- Никого няма да хапеш. Хайде, бързо. - подканих ги и продължихме. Когато последния сак бе изваден платих на мазния шофьор и застанах пред вратата, натискайки звънеца. По моя команда животинското ми семейство се скри зад багажа и кашоните ми. Е, мечка страх, мен - не! Все щеше да ме приеме, поне за малко. Проблема беше зоологическата градина, която вървеше в комплект с мен.

by **Noya Fairburd** Пет Апр 03, 2015 1:52 am

Половин час по - рано се бях прибрал от работа и си бях поръчал пица, за да има какво да закусвам, обядвам или вечерям, каквото там хранене ми се падаше за това денонощие. Тъкмо се бях облякъл, след като излязох от банята, когато на вратата ми се позвъни. Предполагах, че е пицата. Стана бързо за толкова рано сутринта. Очаквах да се забавят повече.
Слязох по стълбите и отворих вратата. Човекът който стоеше пред вратата ми ме изненада повече и от факта, че не беше разносвачът на пици.
- Ейми? - Дори не знаех, защо произнасям името ѝ, може би резултат от изненадата. Може би трябваше да я попитам, как се е сетила за мен, но секунди по късно забелязах всички багаж, който носеше с нея.
Нямаше смисъл да я питам, какво прави тук. Беше повече от ясно, явно нямаше къде да остане и се беше сетила за своя полубрат.
- Нанасяш се? - Попитах с усмивка. Бяхме се срещали само веднъж преди това, когато я открих в Чикаго. Тогава живееше с майка си. Имах толкова много въпроси, че не знаех от къде да започна, но щеше да е прекалено несъобразително ако не я поканя вътре.
- Да ти помогна с багажа и да ми разкажеш... Ам живота си? - Излязох от къщата и започнах да се приближавам. Колкото по - близо до саковете отивах обаче, толкова повече животни виждах, затова когато се спрях до куфарите и кашоните се отказах да ги броя.
- Или носиш много храна или... Твой ли са тези животни? - Очите ми сигурно бяха станали на палачинки. А аз не можех да гледам едно куче...

by **Amy Raudenfeld** Пет Апр 03, 2015 2:09 am

Е, поне брат ми не изпадна в ужас, та дори схващаше бързо какво му намеквах с всичките чанти и кашони. Отправих му невинна усмивка и прехапах устна, сплитайки пръсти пред себе си.
- Ам.. аз малко .. няма къде да остана. Изгониха ме от квартирата ми и ми трябва място, където да отседна за малко.. много ще съм ти благодарна, ако ме приемеш, но ако е проблем ще потърся друго място. - заговорих енергично и бързо, люлеейки се на пети и пръсти, докато ръкомахах. Малко бях емоционална, когато бях в неловки ситуации. Най- често се излагах грандиозно.. както сега.. Щом дори котките ми се изпокриха с лапи.. Супер. Хаштаг - да си толкова awkward, че дори домашните ти любимци да се срамуват от теб. До къде стигнах..
- Ами.. мои са. Но обещавам, ще бъдат много послушни. Те са много мили. Просто вървят в комплект с мен и .. не се разделяме много. - обясних бързо и заподскачах, когато видях, че няма да ме изхвърли и започнах да си пренасям багажа, преди да си е сменил решението. След мен в редичка всеки започна да влачи някакъв кашон или торба, което беше мило. Те наистина бяха като мое семейство. И все пак се радвах, че другите не могат да ги чуват, защото понякога можеха да бъдат много критични спрямо мен.
Когато внесохме багажа те се наредиха в някакъв си техен ред, включително и заека ми и погледнаха към мен, чакайки да ги представя на брат ми.
- Това са Шарлот, Селения, Салем, Хадес, Джейн, Вертемнус, Арес и Чарли.

by **Noya Fairburd** Пет Апр 03, 2015 2:21 am

Цялата работа ми беше малко странна, но и Ейми не ми даде право на избор дали искам животни в къщата си. Пък и те като, че ли си се нанасяха по самостоятелно. Особено ротвайлера, който замъкна цял сак в антрето. След като всичко беше в къщата се изправих до Ейми почесвайки се зад врата. Тя нямаше на кого да разчита в този голям седем милионен град, затова не можех просто така да ѝ кажа, че зоопарка трябва да остане отвън. А и те изглеждаха толкова миличко така седейки всеки наклонил глава на някъде.
- Кастрирани ли са? Или могат да си създават поколения помежду си? - Не бях сигурен дали ще съм готов да се родят още повече, но в крайна сметка имаше ли някакво значение, след като използвах тази къща само за спане. И без това не се задържах много в нея.
- Няма проблем. Можеш да останеп колкото е необходимо. Аз в повечето време съм на работа. Понякога не се прибирам с дни. - На вратата отново се позвъни. Това вече тябваше да е пицата. Ако бяха от свидетелите на Йахова вече щеше да ми е прекалено за тази сутрин. - Това трябва да е закуската. Настани се в хола, след малко идвам...
Върнах се до вратата за да взема голямата кутия и внимавах някое от животните да не избяга. Когато се обърнах, осъзнах, че зад мен няма и следа от зоопарка. Всички вървяха след Ейми, сякаш тя беше тяхната богиня. Платих на доставчика и отидох при сестра си. Оставих кутията с пицата на масата и я отворих. Взех си парче, облегнах се назад и се задледах в русокоската.
- Не знаех, че си в Ню Йорк. Какво те води тук?

by **Amy Raudenfeld** Пет Апр 03, 2015 2:40 am

Супер, не полудя, нито се развика. Не можех да повярвам, че си го мисля, но се радвах, че баща ми е изчукал и неговата майка и се е появил той. Точно в момента имах нужда от неговата помощ и подкрепа. А факта, че той не се прибира с дни, който ми съобщи току що беше добре дошъл към добрите новини за деня, също както този, че имам вече покрив над главата си.
Ето и третия - имаше пица за закуска. Това си беше направо шестица от тотото. Седнах по средата на дивана и заръфах едно парче, като от време на време давах по нещо и на кучетата ми.
"Мисля, че е сладък" помисли си Джейн и излая няколко пъти в негова посока, а аз се подсмихнах и я погалих за успокоение.
"Не го харесвам, иска да ни кастрира.. " отвърна на свой ред Вертемнус, с което си спечели един лош поглед. После щях да се разправям с него.
- Не създават поколение помежду си. Ние сме като семейство. С всеки един от тях си имам интересна история и не мога просто да ги оставя на улицата. А и те ме слушат, когато не решат, че им е ден за инат. - казах спокойно, свивайки рамене и отхапах ново парче от пицата. Сдъвках блажено, след което продължих с говоренето - Наистина се радвам, че си тук. Надявам се няма да ти пречим много, ще се стараем да сме по- тихи от тревата. - "когато си тук" довърших на ум и го дарих с една ослепителна усмивка, а после облизах палеца си и продължих с яденето.
- Тук уча от няколко месеца. Ветеринарна медицина. Разбирам се добре с животните, както виждаш. Бях на квартира, но ме изгониха защото хазяйката имаше алергия към животните и ... ето ме тук. Ами ти? С какво се занимаваш? Живееш ли с някого? А женен ли си? - започнах да го разпитвам, докато се опитвах да побера половин парче в устата си наведнъж.

by **Noya Fairburd** Пет Апр 03, 2015 3:04 am

Чудех се... Ако живеех в апартамент тип студио, къде щяха да се попберат всичките животни. Дали изобщо щеше да има място за мен. Ейми щеше да успее да си намери, тя беше мъничка, побираше и в малки пространства. Протегнах се за второ парче пица. Но бях натоверен с много въпроси, които изискваха отговори.
- За мен... Ами не, не съм женен. Работата е моята съпруга и явно ще си умра сам, сред животни. Винаги съм си го мислел, че когато се пенсиорам ще си взема един като твоя... - Посочих към Ротвайлера, не успях да им запомня имената от веднъж. - и ще си изживея старините, като умра от сърдечен удар докато гледам някой филм, който съм искал да изгледам цял живот. Това че ги доведе тук ме накара да се замисля, дали не ми е дошло времето за умиране.
Засмях се и започнах да примлясквам. Щях да отговоря и на другия въпрос като преглътна. Доста трудна задача си беше да ядеш докато те гледат толкова многог гладни животни. Имах чувството, че мен ще разкъсат след малко.
- Мисля, че това отговоря на въпроса ти дали живея с някого. - Технически, вече живеех с нея и всичките ѝ животни. - Преди малко повече от седмица срещнах една полицайка и я поканих на среща, която още не се е състояла. Аз давам тройни смени, а тя работи денонощно по някакъв случай, но скоро ще излезем... Предполагам, до година. - Засмях се на опита си за шега. Остана последния въпрос... Или първия.
- Аз съм завеждащ отделението по хирургия в болницата "Света Анна". Затова замествам всеки хирург който отсъства. Ти си истинска къметлийка, че ме хвама вкъщи. Тъкмо се прибрах след четири дена в болницата. Светлината там започна да ми боде очите. - Добре, сега беше нейн ред. - А освен всички животни имаш ли си двукраки приятели? Някой по специален? Да знам дали ще те хвана да се натискаш с някой на дивана като се прибера.

by **Amy Raudenfeld** Пет Апр 03, 2015 3:31 am

"Е, печелиш си точки, но трябва още да се постараеш, младеж. " изръмжа Вер, а аз го побутнах, за да съобрази нрава си. Може би пак трябваше да го задължа да прави упражнения за справяне с гнева. Не исках лоши емоции около себе си. Кармата ми се разваляше. Карма..
Тази малка кучка.
И все още я обичам.
- Ам... нямам си никой, те са ми достатъчни. Но.. относно момчета.. Можеш да бъдеш спокоен, такива няма да видиш изобщо. Или поне не така. - това беше лек намек за брат ми и се надявах да го схване и да не говорим за това просто, но и да не остане изненадан от това. Трябваше да му кажа, защото вече имах опит при криенето на тази тайна от хората. Мама не реагира никак добре, надявах се, искрено се надявах и той да не вдигне голям скандал, защото трябваше да се изнасям наново, а това беше изморително!

by **Noya Fairburd** Пет Апр 03, 2015 3:50 am

Добре, нямаше опастност да я хвана с момчета. Натъртено... Приятелите ѝ се състояха главно от животинското царство. Нямаше как да не си го помисля. И все пак, не можех да я съдя, всеки си имаше предпочитания. А тя все пак ми беше сестра по бащина линия имахме почти еднаква кръв...
- Не правиш секс с животни, нали? - Попитах повдигайки веждата си, когато осъзнах, че това беше прекалено грубо. Не исках да я обвинявам или да я съдя. - Извинявай, разбира се, това е твой избор. Можеш да правиш каквото си пожелаеш. Няма проблем дори и да го правиш.
Само, че сега пък започна да ме гложди. Как се пазиш от такова нещо? Продаваха ли презервативи за кучета? Предполагах ако спеше с някой от тях щеше да е с големия. Не разбирах за какво са ѝ котките, още по малко заека... Или женските животни... Оу. Женски... Бях такъв глупак. От устните ми се изплъзна притеснен смях.
- Момичета? Харесваш момичета... Така ли? - Ако беше това щях да си отдъхна, наистина. Дори с трансексуални. Все пак за момент приех, че е зоофил.

by **Amy Raudenfeld** Пет Апр 03, 2015 1:24 pm

Яденето ми беше прекъснато от една интересна реплика от страна на брат ми.... Ноа? Май така се казваше. Прехапах устна, за да подтисна смеха си и да остана сериозна, макар че беше изключително трудно, когато цялата ми зоологическа градина се търкаляше по канапето от смях.
- Знаех си, че все някой ще го помисли. Крайно време е да ми кажеш ''да'', скъпа. - обади се Чарли, което ми доведе нови конвулсии на смях. Бях на път да изплюя пицата в лицето му, но все пак с последни сили се сдържах и запазих своето "poker face" все така неглиже.
- Всъщност... точно това правя. Имам дългогодишна връзка със заека ми, просто той беше самотен и си взехме домашни любимци. Но той е страхотен любовник. - заговорих толкова сигурна в себе си, че ако не беше ситуацията заек-човек той сигурно щеше да ми повярва. Когато преглътнах хапката си вече се отдадох на смеха си, но ми трябваше много време, докато се успокоя.
- Ох, не дишам.. - оплаках се, опитвайки се с последни сили да се събера и да се поизправя отново на мястото си. - Да, спокойно, излизам само с човешки същества, за предпочитане женски. - отговорих този път истински, макар че тялото ми още се тресеше леко от смях. Това бяха рисковете да си мъкнеш зоологическа градина със себе си - мислеха те за зоофил, а ти просто си говориш с тях.
- Някой ден ще те спечеля, смей се ти. - обади се отново Чарли, след което се намести и заспа отново.. за пореден път.

by **Noya Fairburd** Пет Апр 03, 2015 2:00 pm

Наистина си отдъхнах. Не, че бих изгонил сестра си защото имаше различни сексуални предпочитания. Още по малко, че те съвпадаха с моите. Наистина беше глупаво, да ѝ задавам такива въпроси.
- Добре... Блондинки или брюнетки? - Попитах с почти похотлива усмивка. Така поне ще има с кой да си говоря за момичета. И без това нямам кой знае колко приятели.
Доядох си второто парче пица, преди да си взема трето. Не издържах вече на всички тези погледи. Имах чувството, че всички животни ме гледат в устата от което чак ми присядаше. А аз не бях от срамежливите, но как да им откажеш, особено на кучетата с тези наклонени глави и сякаш муцунките им ставаха тъжни... А котките с тези широки зеници, якаш ти говореха, молейки те да им дадеш.
- Ядат ли пица? - Попитах връщайки погледа си към Ейми. - Или ги храниш само със специална храна?
До колкото знаех, не беше полезно животните да ядат от нашата храна, но кой знае. Можеше и да им харесва... О ошределено би им харесамо. Всеки обича пица.
- Трябва ли да си пробия вратата, за да направим вратичка за всички, само не казвай, че не излизат от едно и също място, че няма да имам достатъчно място на вратата за вратичка на всеки по отделно...

by **Amy Raudenfeld** Пет Апр 03, 2015 2:28 pm

Това беше добре. Той ме прие без много възражения. Очевидно престоя ми тук нямаше да бъде пълен кошмар. Блондинки или брюнетки беше вечната дилема.
- Като цяло всякакви.. но може би предпочитам брюнетки. Преди имах афинитет към червенокоси, но вече не искам да ги доближавам дори. Твърде лоши спомени имам от една такава. - отвърнах, повдигайки рамене. Не исках да говоря за Карма в момента, така че пренасочих темата към животните ми. Те просто обичаха да зяпат новите хора, но очевидно него това го притесняваше, затова оставих парчето в кутията и се изправих, за да измъкна купичките и кутиите им с храна. Подредих ги в една редичка и им сложих на всеки от неговото любимо, след което ги извиках.
- Хайде, стига сте досаждали на Ноа, идвайте на закуска. - привиках ги и те с мрънкане започнаха да притичват до мен. "Не може ли и за нас пица, много е нечестно." възрази Джейн, отивайки до брат ми и седна пред него с миловиден поглед.
- Не, Джейн. Не може пица, знаеш как действа на стомаха ти.. - надявах се Ноа да приеме за намек погледите, които тя му мяташе и да реши, че просто ги отгатвам, без всъщност да ги чувам. Te послушно дойдоха да ядат, а аз отново се върнах на канапето и си взех пицата.
- Ще им свикнеш, те са големи изнудвачи, но моля те не им давай храна или алкохол. После трябва да им промивам стомасите, което не е много приятна работа. - направих физиономия и продължих да си ръфам парчето, което бях оставила.
- Една врата им е достатъчна, стига да е достатъчно голяма, за да излизат всички. Между другото имаш ли двор? Те ще го оценят много.

by **Noya Fairburd** Пет Апр 03, 2015 3:23 pm

Добре, след като семейството ѝ отиде да се храни. Останахме двамата. Имах чувството, че всички тези животни се втренчват в мен и ме притесняваха да ѝ задавам въпроси за живота ѝ.
- Нахално ли е да те разпитвам за майка ти? Интересно ми е... А и това как реши точно да се знимаваш с ветеринанрна медицина? - Изведнъж ми стана мнго сухо, затова се изправих от мястото си.
- Искаш ли нещо за пиене. Имам нямамъв сок... изветряла кола... - Имах и алкохол, но беше прекалено рано, а и можеше да ме осъдят, че давам алкохол на непълнолетно лице.
- Също ще съм щастлив да знам за лошите ти навици. Всеки си има такива. Аз например обичам уиски.
Оставих чашата ѝ пред нея и отпих от своята изветряла кола. Пак си имаше вкус на така любиматата моя кофеинова течност. Само дето не беше газирана.
- Като се замисли, не знам нищо за теб... Както и ти за мен всъщност. Как се осмели да дойдеш тук? Ами ако бях сериен убиец или нещо такова? Брат съм ти и все пак не знаеш дали не ми хлопа дъската...

by **Amy Raudenfeld** Пет Апр 03, 2015 3:51 pm

Малко семейни разговори значи. Предпочетох сока и отпих с наслада, когато получих чашата си, след което се замислих върху отговорите си.
- Майка ми.. Какво по- точно за нея? Тя е учителка по физика и математика, но противно на предмета е много мила. Баща ти я е оставил още когато е била бременна с мен и не се е появил повече. Не съм го виждала, освен на една остаряла снимка, но нямам и голямо желание.- свих рамене, преминавайки на третото парче. - А колкото до ветеринарната медицина - винаги съм обичала животни, още от малка. Както забелязваш и сега любовта ми не е утихнала. Но си спомням един конкретен случай... Когато намерих Вертемнус. Той беше много малък, току що роден и болен, лапичката му беше наранена. Бях на около десет и .. искаше ми се да знам какво точно да направя, за да му помогна. За щастие с много любов и компреси той оздравя и от тогава е при мен. И тогава реших, че искам да лекувам всички животинки. Разбирам се с тях много по- добре, отколкото с повечето хора. - Вер нададе сладко ръмжене, съгласявайки се с моите думи и аз му хвърлих един мил поглед. Много ги обичах всичките, помагаха ми през целия ми живот, винаги са били до мен, когато всички други са ме изоставяли и са се отричали от мен.
- Лоши навици.. пуша.Много. А ако ми позволиш да споделям страстта ти към уискито ще съм най- милата и обичлива сестра на света. Обещавам да чистя! Ако не се опитваш да бъдеш строг родител, а просто брат и избягваш думата ''забранявам ти'' всичко ще бъде наред. Аз съм човек, разбирам всичко, стига да си поговорим както трябва. А колкото до теб.. е, все пак си имам хъски и ротвайлер. Не се притеснявам много за безопасността си. А и риск печели, риск губи. - завърших разказа си, засмивайки се и пресуших сока си.
- Как изглежда мацката, която си поканил на среща? Щом е полицайка значи е умна.. и заета.. не мислиш ли, че няма да имате време за връзка?

by **Noya Fairburd** Пет Апр 03, 2015 4:26 pm

На мен ли ми се струваше или се опита да ме заплаши с кучетата си ако ѝ забранявам разни неща. Имаше си нейните изисквания, но и аз си имах своите.
- От мен няма да чуеш "збранявам ти", но - разбира се, че имаше "но" нямаше да е интересно... - Ако не правиш животински отгии в хола и да има уиски, когато искам да пия. А и тоолкова домашни любимци ти стигат надявам се... - Засмях се весело и се облегнах назад. Претъпках се, не можех повече. Все пак остана, а бяхме яли и двамата.
- Ами тя... Брюнетка е. Красива брюнетка, наистина е умна. Няма склонност да се пази и да се грижи за себе си, затова съм ѝ нужен аз... Иначе, и двамата нямаме време за това, но въпреки всичко се надявам да се получи. На възраст съм вече. Имаме девет години разлика. - И като заговорехме за това. Сетих се за нещо друго. - Кога ти е рождения ден?
Трябваше да ѝ организираме парти. За ръв път и аз да бъдя на рождения ѝ ден. За да компенсирам липсата си през целия ѝ живот. Не, че бях виновен аз. Баща ми беше виновен. Каза ми за нея едва преди три години и аз я потърсих. Беше ми интересно каква е. И ето я при мен, новата ми съквартирантка.
- А и ако имаш нужда от нещо, каквото и да е... Може да разчиташ на мен. - Прозях се сънено, но ми беше неудобно да си легна, тъкмо се бяхме заговорили.

by **Amy Raudenfeld** Пет Апр 03, 2015 8:44 pm

Е, това беше доста голямо откритие.
- Боже.. ама ти наистина си много стар. - логично, учеше медицина и за разлика от животинската такава при тях имаше хиляди специализации. За да бъде завеждащ хирург в цялото отделение значи си беше доста дърт. Поклатих глава и пуснах невинна усмивка, за да не се обиди при коментара ми.
- След месец, ставам на осемнадесет най- накрая. - казах, правейки импровизирани танцуващи движения. - Нека те оставя да спиш, искаш ли? Просто ми покажи стаята и ще си нанеса нещата там и няма да ти пречим, става ли? После ще си довършим сплотяващите разговори. Или след няколко дни, когато се прибереш от смяна. - предложих, след като видях как се прозява и едва не заспива на фотьойла срещу мен. Наистина му съчувствах, чак тройни смени да взема.. беше си самоубийство.

by **Noya Fairburd** Пет Апр 03, 2015 9:47 pm

Май беше време за сън. Наистина щах да се радвам да мога да поспя. Осем часа и щях да съм готов за следващия безбожно дълъг ден. Спешното отделрние беше доста трудно за управление. Хирургията беше голяма работа, а с гордост можех да кажа, че ме бива в много неща. Мозъчната и нервната хирургия не ми се отдаваше, но с другото се спрявах. Бях сменял бъбреци, дробове, сърца.
- Спалните са на горния етаж. За щастие има две. Едната ще е твоя. - изправих се и отидих до багажа й като взех няколко кашона. - Ще ти помогна за багажа преди да си легна.
Започнахме да пренасяме багажа й няколко курса и всичко беше вече в стаята й.
- Не зням как си с бякото й черното, но може да си я декорирш както искаш. Ако не можеш сама по добствен вкус ще повикаме майстори. Аз ще черпя. - Тогава в мозъка ми се прокрадна една мисъл. Дори не знаех как е финансово. Можеше да има парични проблеми. - Имаш ли пари? Ако не, може да ти открия смтка. Колко ще ти трябват на седмица? - Попита с усмивка. Щеше да се погрижи за нея.

by **Amy Raudenfeld** Пон Апр 06, 2015 9:51 pm

Йейййй, новата ми стая. Подскочих леко и започнах да си местя багажа от фоайето към стаята, която той ми показа.
- Тук изглежда добре. Трябва да препикая всичко, за да го маркирам. - мислеше си Джейн, което почти ме ужаси. Тъкмо се нанасях, може ли да ме накара да чистя цяла вечер заради нея.
- Да не си посмяла малък вредител такъв. Има двор, водя ви на разходка, знаеш правилата. - смъмрих я бързо с лош поглед и я пратих да събира още неща от багажа, докато Ноа се приближаваше към мен.
- Не се притеснявай, изглежда страхотно. С малко лампички, няколко колажа и цветя ще изглежда точно в мой стил. Благодаря за всичко, което правиш. - казах искрено, прегръщайки го силно, след което се огледах, за да преценя кое къде да оставя.
- Пари.. ами по принцип имам някакви, но горе долу заминават между 100 и 200 на седмица.. зависи какви неща трябва да вземам, да плащам сметки или да купувам някакви материали. - не, това изобщо не беше нахално, но след като той го предложи.. а и той беше сам, за кой друг да си пръска парите, ако не за новата си сестра.

by **Noya Fairburd** Пон Апр 06, 2015 11:09 pm

Неловка прегръдка... Не бях свикнал да покавам каквато и да е любов, дори братска. За втори път виждам сестра си, не очаквах прегръдка, затова ѝ отвърнах толкова сковано. Разбира се се усмихнах невинно когато ме пусна.
Не бях очаквал, че ще дойде, но след като беше тук и щях да се грижа за нея, то трябваше да бъде както си му е реда. Бръканах в задния си джоб и извадих портфейла си. Не разполагах с много пари в брой, но за сметка на това имах няколко карти. Всяка от които за отделни сметки, нещо като мои лични фондове. Спестявах за какво ли не... Хората едва си отваряха по една, а аз имах около шест дебитни карти. Дори не знаех в коя колко пари има.
- Добре, вземи тази. - Измъкнах едната от картите ѝ и я подадох. Извадих телефона си и записах номера ѝ. - Ще се обадя в банката по късно, за да им дам имената ти и да ти я прехвърля. Те ще ти се обадят, за да ти кажат паролата и колко пари има. Когато имах нужда от още винаги можеш да ми кажеш... Или да ти изкарам кредитна, ако препочиташ?
Аз лично не обичах да се занимавам с парите на банката, вероятно и затова се бях озовал с цели шест сметки, уж за черни дни. Като се замисля, в тях само влизаха пари, всеки месец по няколко хиляди, които никой не пипаше. Сега поне щях да зарадвам сестра си с нещо.
- А, имаш ли шофьорска книжка?

by **Amy Raudenfeld** Сря Апр 08, 2015 12:34 am

Това ме разби наистина. Не вярвах, че ще ми даде ей така просто една от своите карти и ще ми има доверие за нея. Ами ако бях аз лудата, а не той? Ако му източа всичките пари ей така и офейкам? Като за лекар беше доста тъпичък, но все пак го приемах, все пак... пари даваше. Заподскачах весело около картата си, вземайки я от ръцете му. Опитах се да запазя самообладание, но просто не се получи.
- Мерси.. да се чуди човек как поверяваш парите си на седемнадесет годишна тинейджърка. - казах, прехапвайки устна и се заех да оглеждам перфектността на тази карта.
- Няма нужда от кредитна, няма да те вкарвам в дългове.. само ще ти опразня картата. - казах съвсем спокойно, усмихвайки се толкова ангелски, сякаш бях казала, че ще строя къщи в Африка. Бърза целувка по бузата, след което започнах да си разопаковам нещата, докато той все още стоеше в средата на стаята и се прозяваше.
- Разбира се, че имам... в кой век си роден изобщо? Сега всички имат книжки. - казах, поглеждайки го странно и се засмях весело.

by **Noya Fairburd** Сря Апр 08, 2015 2:19 am

- И без това аз няма за какво да харча, а и това е само една сметка. Имам още няколко в различни банки. Застраховам се ако случайно фалират да не ме прецакат. - Параноя. Все пак ако ще се гърбя и ще работя по този крайно нездравословен начин поне да има някаква цена. Ако продължавах така още десет години и внуците ми щяха да могат да ми харчат парите. Ако ми останеше време изобщо да създада семейство... По дяволите... Ако продължавах така нямаще да имам дори съпруга, какво остава за друго. А и племеници едва ли щях да имам. Сестра ми си падаше по своя пол. Нямаше как да има деца, е имаше, но... Добре, отнесох се.
- Ам, в миналия - Засмях се и се почесох зад врата. - Всъщност и ти не си от този, така че...
Завъртях се на пети и тръгнах към вратата на стаята ѝ, щях да си лягам вече и да я остави да си подреди. Почти бях забравил защо я питах. Все пак се сетих на време.
- А, да... Ейми, исках да ти кажа, че можеш да си избереш кола от гаража. Има някакъв избор, няма нужда да си купуваш собствена, че вече няма място къде да ги паркираме. - Да, това беше всичко. Сега вече можех да я оставя. - Лека нощ сестричке...

by Sponsored content

The zoo - two weeks ago

The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago

Re: The zoo - two weeks ago