Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.

Welcome

Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.

have fun..

xoxo - the admins
BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» The Bahama's resort
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade

» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade

» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade

» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd

» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*

» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣

» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade

» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas

» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade

Staff
Charlotte Liberté.
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine


-sahara
administrator;;22;;crystal reed;;host


Alexander Flemming
moderator;;26;;max irons;;host


maraya-
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen


melancholia.
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal



Life isn't for everyone.

Предишната тема Следващата тема Go down

Life isn't for everyone.

Писане by Nate. on Вто Апр 07, 2015 10:43 pm

А може би живота не е за всеки? Може би някой хора се раждат само и единствено, за да умрат, факт, който Нейтън разбра в един много неподходящ момент. Някой хора твърдят, че преди да умреш виждаш живота си като на филмова лента, други казват, че това е глупаво клише, но май първите бяха прави. В момента, в който Нейт видя всеки един момент от живота си, той осъзна, че щастливите са изключително малък брой, почти незначителен, за разлика от тези, изпълнени с болка. Той виждаше смъртта на майка си, бягството на баща си и всеки един бод на иглата във вената на ръката му. Вижда усмивката й, която се разбива на прчета и се превръща в капещи сълзи. Нейт отдавна бе осъзнал хилядите грешки, които бе направил, но едва сега осъзнаваше колко ш*бан живот е водел. Колата се въртеше във въздуха, а секундите се раздробяваха и сякаш времето течеше по-бавно от обикновено. Усещането бе сякаш се намираш в някой от онези екшън филми, в които забавят кадъра когато стане напечено. Напрежението бе толкова голямо, че главата му щеше да се пръсне, но тя така или иначе щеше да се разбие в някоя скала в пропастта. Нейт затаи дъх и затвори очи, готов да посрещне края.
***
Натаниел се пробуди в болнично легло. Светлината от лумисцентната лампа го заслепяваше и той сложи ръка пред лицето си. След няколко секунди той успя да прогледне и разгледа обстановката около себе си. Намираше се в някаква странна болнична стая, усещаше болки по цялото си тяло, но имаше и още нещо нередно. Някой крещеше в ума му, сякаш искаше да излезе, сякаш не бе сам в тялото си.
-Кой си ти? - проговори на глас.
-Аз трябваше да контролирам тялото ти! - крещеше гласа, като това правеше болката в главата му още по-силна.
-Престани! -изкрещя Натаниел и притисна длани към ушите си. С течение на няколко минути той започна да си спомня всичко, като осъзна и какво се е случило с него. И преди бе чувал за Духовете, които биват поставяни в човешки тела, пътешественици, които се прилепят като паразити и се нуждаят от приемник, за да живея. Не, той щеше да умре ако останеше тук. Въпреки болката той откри дрехите си в шкафа до него и ги навлече, след това излезе тихо от стаята и продължи по пустия коридор, стигайки до телефон. Нейт набра номера на единствения човек, който можеше да му помогне в момента.
Няколко сигнала свободно и от отсрещната линия се чу женски глас.
-Ало?
-Мел, трябва да ми помогнеш, намирам се в някаква болница и вкараха пътешественик в мен!


-
avatar
Nate.
Host
Host

Брой мнения : 19
Join date : 05.04.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Life isn't for everyone.

Писане by melancholia. on Сря Апр 08, 2015 12:44 am

- Истината е по-страшна от измислицата! - отбеляза Мелани, като остави броя на „Дейли Нюзмангър“.Навярно забележката й не беше оригинална. Тя видимо подразни Ана-съквартирантката й.
-Оставям те Ан, има още доста неща за разопаковане.-Меланхолия затвори вратата на апартамента, като се качи няколко стълби и пъхна ключа, завъртайки го. Беше се преместила в горния апартамент, бе сметнала за добре, че всеки се нуждае от лично пространство, а и най-добрата й приятелка се намираше отдолу. Мел се бе нанесла по-рано същия ден. Апартаментът бе прекрасен: просторни стаи, дървени подове и сводести врати - имаше дори камина! Всъщност и понятие нямаше как да запали огън, но това нямаше значение.
Прекара целия ден в нанасяне и след като кисна в невероятно дълбоката вана с крака като на хищна птица, докато кожата й не се сбръчка като сушена слива, се мушна в леглото и с
наслада се заслуша в леките шумове на новия си дом: оредялото улично движение отвън,някаква тиха музика и успокояващото потропване от ноктите на Клайв(котарака й), който проучваше апартамента. Нейният  нов дом, мислеше си доволно, докато потъваше в блажен сън, ето защо бе толкова изненадана, че я будят… да видим… в два и трийсет и седем през нощта. Установи, че глупаво се взира в тавана, в опит да си възвърне блаженството, но се стресна, когато телефонът отново извибрира по дървеното шкафче. Нервно провлачи ръка, като напипвайки едвам-едвам се докопа до телефона и натисна зелената слушалка.
“Мел, трябва да ми помогнеш, намирам се в някаква болница и вкараха пътешественик в мен!” Ама тук имаше нещо сбъркано! Няколко секунди се опитваше да възприеме какво се случва, когато най-накрая разбра важността на ситуацията.
-Нейт по дяволите! Къде се намираш, моля те дай ми описание!-вече се намираше в седнало положение и махаше косата от лицето си. Нейтън беше много важна част от живота й, като по-голям брат. Беше чувала за пътешествениците, както добре знаеше те съществуваха, така както и тя и способността й да се съживява всеки път след инцидент.
-Моля те опитай се да си спомниш коя е болницата!-притеснението в гласа й, сподавяше сълзите, които така стремглаво се опитваха да излязат наяве. Знаеше, че ако се разреве като бебе няма да успее да помогне на Нейтън, така че щом приключеше с разговора щеше да си удари шамар.
-Не знам, Мел.
Последва пауза, която беше нарушена от въздишката на Меланхолия.
-Мисля, че знам къде може да се намираш, може ли просто да се постараеш да не разбират за разговора и за това, че някой те търси?

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
there you go, stealing my heart just like a criminal, no turning back, this time is critical, you move your body like a miracle, I just imagine how you put your love on me, I don't want you to stop it, I can't lie.
'cause I'm a freak
avatar
melancholia.
Moderator
Moderator

Брой мнения : 25
Join date : 12.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Life isn't for everyone.

Писане by Nate. on Сря Апр 08, 2015 11:40 am

-Мисля, че знам къде може да се намираш, може ли просто да се постараеш да не разбират за разговора и за това, че някой те търси?
-Да, тук все още няма никой...(Те ще дойдат! Те ще дойдат! - нашепваше пътешественика вселил се в тялото му.) - Млъкни! ...Не, не на теб Мел..ще се постарая, ти просто ме измъкни от тук! - Чу се шум и Нейт тресна телефона, отправяйки се с колкото се може по-бързи и тихи стъпки към стаята, в която се намери първоначално.
-Веднага щом разберат, че нещо се е объркало и си по-силен от колкото са си мислели, ще дойдат за теб и аз ще поема контрола над това тяло! -твърдеше гласът в главата му, който постоянно се бунтуваше и само усилваше пронизващата болка.
-Млъкни, защото ще се измъкна от тук и ще ти се наложи да се сбогуваш с извратените си планове! - Нейт се заозърта. Коридора бе дълъг, осеян със стоманени врати и мъжделееща светлина от изпочупените лумисцентни лампи.
-Ще съжаляваш! - продължаваше да нашепва натрапчиво пътешественика, но Нейт се опита да го заглуши и да го избута далеч от съзнанието си. Преди да влезе в стаята си, той реши да надникне в отсрещната, защото любопитството го изгаряше, пък и искаше да научи повече за това място. Стоманената врата се открехна и пред очите на Нейт се разкри неприятна гледка. Тела, облечени в болнични пижами, лежаха на стоманени маси като мъртъвци, но на дали наистина бяха мъртви.
-По дяволите! - тихо изруга той и затвори вратата, а след това отново се намери в стаята, в която се бе събудил. Съблече дрехите си и ги прибра там, от където ги бе взел, а след това легна отново в леглото. Цяла нощ слушаше жуженето в главата си и чакаше да се случи нещо, чак до 6 сутринта, когато през вратата влезе мъж, облечен в лекарски дрехи.
-Добро утро! - Нейт го погледна, но не отвърна нищо, не знаеше как да се държи, но реши да играе ролята на вселил се пътешественик. -Как приемате новото си тяло, Пътешественик 23NP45 ?
-Добре. - кратък отговор, не биваше да говори много, защото това можеше да го издаде.
-Явно още се възстановявате, ще Ви оставя за сега, след около час ще има още едно посещение, а след това ще трябва да се срещнете с Психолога, за да дадете пълна информация за пътуването Ви. -Нейт кимна съвсем леко и се отпусна в леглото, когато лекаря излезе.
-Побързай Мел!-каза съвсем тихо и стисна очи.
avatar
Nate.
Host
Host

Брой мнения : 19
Join date : 05.04.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Life isn't for everyone.

Писане by melancholia. on Сря Апр 08, 2015 6:32 pm

Мелани примигна, напълно събудена и леко смаяна от онова, което очевидно ставаше.Погледна котарака си, а той отвърна на погледа й. Изправи се светкавично, като започна да навлича чифт дънки и блуза. Спомняше си колко беше шокирана, когато се събуди след като умря в жестоки мъки. Можеше да се закълне как се чувства Нейт в момента. Заключи вратата след себе си, като набра нечий номер на телефона и се заслуша в сигнала.
-Ало?
-Сам, Мелани е. Сещаш ли се за онази болница, която преди спомена.. където правят опити с хората и вкарват пътешественици в тях?
-Да, болницата в края на града. Защо ти е?
-Моля те изпрати ми координатите къде се намира точно! По-късно ще ти обяснявам.-Меланхолия затвори телефона, като го пъхна в джоба на дънките си и се настани в колата си.Поне нямаше шанс да бъде наранена от нещо или някого, щеше отново да се озове в водите на близката река. Запали двигателя на колата, като направи маневра назад и се запъти направо къв покрайнините.
“В какво си се забъркал..” отговори тихо и притеснено. Очакваше всеки момент телефона й да изписука и на екрана да се появи упътване. И не след дълго това стана. Тя извади телефона си, като прегледа внимателно картата, на която беше отбелязано мястото.Имаше около..10 минути път?  Трябваше да обмисля как ще влезе вътре незабелязана, което я затрудняваше. Никога не можеше да мисли стратегии.
"По дяволите, Нейтън! Имаш късмет, че няколко пъти спасяваш моя задник." Ускори скоростта, като се молеше да стигне там възможно най-бързо. Дори не искаше да разбира какво може да се случи с приятеля й за 1 минута. Защо изобщо беше нужно да измъчват някого по този начин? Нима преодоляването на собствените мисли беше лесно, че вкарваха още някого в тялото ти. Знаеше какво се случва с по-слабите. Пътешествениците ги затваряха в капан в собственото й тяло и ги убиваха бавно и мъчително. Нямаше да позволи и това да се случи с него. Той беше борбена личност, нямаше да се предаде. Обаче не знаеше как ще свикне с мисълта някой друг да живее заедно в тялото му. Нямаше начин или отърване от пътешественика, така бе чувала. Тропаше нервно с пръсти по волана. Видя една отбивка и спря колата си там, нямаше начин да продължи нататък с нея, тъй като щеше да бъде забелязана. Имаше около 10 минути път.. трябваше да измисли план как да влезе вътре и как да измъкне Нейтън, което си беше доста сложно за нея. Никога не и се отдаваха плановете. Шмугна се в храстите, като започна да си проправя път напред.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
there you go, stealing my heart just like a criminal, no turning back, this time is critical, you move your body like a miracle, I just imagine how you put your love on me, I don't want you to stop it, I can't lie.
'cause I'm a freak
avatar
melancholia.
Moderator
Moderator

Брой мнения : 25
Join date : 12.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Life isn't for everyone.

Писане by Nate. on Сря Апр 08, 2015 9:36 pm

Времето течеше бързо, може би поради факта, че Нейт се надяваше всяка минута на вратата да се покаже Мел и да го измъкне от положението, в което се намираше. А може би и защото той искаше този час да изтече по-бавно от обикновено, защото не знаеше какво щеше да направи, когато психолога започнеше да го разпитва.
-Кой си ти? - проговори на ум Нейт, обръщайки се към пътешественика.
-Когато поема контрол над тялото, ще разбереш кой съм аз!-ядно прокънтя в главата му и той стисна зъби.
-Няма да те пусна да излезеш наяве никога ако не ми помогнеш! -Нейт може би се надяваше да сключи някаква сделка с пътешественика или кой знае.
-Хаха..няма да имаш този избор, приятелю!-Чувството да имаш някой в главата си бе ужасно. За няколко минути дори Нейт започна да си мисли, че може би катастрофата е причинила психическо заболяване от сорта на раздвоение на личността и той е просто луд, който говори със самия себе си, но бе почти 99 процента сигурен, че изобщо не е луд. Преди бе чувал за пътешествениците, бе правил дори проучвания, които му предлагаха голям капацитет от знания относно положението, в което се намира, но за жалост нито късче от информацията, която притежаваше не му бе от полза що се отнася за измъкването от тази ситуация, защото той прекрасно знаеше, че веднъж влязъл пътешественик, премахване няма. Натаниел отново погледна часовника, оставаха само някакви петнадесет минути и ако не се справеше в онази ужасна стая, можеше да причини окончателната си смърт или да влезе в сегашното положение на пътешественика и да стане негов затворник. Минаха се още пет минути и отвън се чуха стъпки.
-Свърши се! - каза си тихичко Нейт и стисна очи.
Дръжката на вратата бавно се завъртя и тя леко се отвори, но Нейт дори не смееше да погледне.
-Нейт! - чу познат глас. -Псст..да се махаме! -Мел беше успяла. Той се усмихна, стана възможно най-бързо и нахлузи дънките и тениската си.
-Слава Богу, че си тук! - отвърна с усмивка до уши.
avatar
Nate.
Host
Host

Брой мнения : 19
Join date : 05.04.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Life isn't for everyone.

Писане by melancholia. on Сря Апр 08, 2015 10:06 pm

Когато се озова пред сградата, която не беше никак мъничка и на два етажа се стъписа. Нямаше начин да излязат живи от тук.. е тя имаше начин. Започна да претърсва около нея за камъчета и когато най-накрая намери няколко се усмихна доволно. Сега трябваше да отвлече вниманието на всички, като направи нещо или по-точно счупи. Не след дълго срещата на камъка с стъклото се разгласи наоколо. Разхвърчаха се дребни стъкълца, които при срещата с плочките се раздробяваха още повече. Мелани изчака работниците, които бяха на входа да се разкарат и се запъти навътре. Намираше се в коридор, който не изглеждаше никак приветлив. О, по дяволите нямаше ли нещо като план на сградата, случваше се да има пожар или нещо подобно..
Започна да отваря вратите една по една, но не намираше това, което й трябва-именно Нейтън.Една от гледките я накара да потръпне, сякаш бяха пуснали ток в тялото й. Десетки трупове или може би спящи хора, които чакаха своя ред. Имаше нещо сбъркано тук! Преди да се срещне лице в лице с един от пазачите, изтича тихо по стълбите и се прилепи към стената, като си отдъхна. Трябваше да го намери. Отново претърсваше стаите, като най-накрая стигна една, която беше отдалечена в коридора. Запъти се към нея, като отвори тихо вратата и въздъхна облекчено.
-Хайде Нейт! Заклевам се, че това място не го препоръчвам дори на най-големия си враг!-прошепна тихичко и отправи една усмивка на приятеля си. Преди да излязат от тук, трябваше да измислят план, а това нямаше да е лесно. Мелани затвори вратата и сложи ръка на гърдите му, като го спря да излезе навън.
-Боя се, че няма да е толкова лесно. Плана ми за влизане проработи, но има едно изключение.. всички вече знаят, че някой се е промъкнал тук..счупих прозорец на първия етаж..-сложи ръце на кръста, сякаш да си възвърне увереността.Доближи се до един от прозорците и разгледа колко е високо.
-Май сме в задънена улица..

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
there you go, stealing my heart just like a criminal, no turning back, this time is critical, you move your body like a miracle, I just imagine how you put your love on me, I don't want you to stop it, I can't lie.
'cause I'm a freak
avatar
melancholia.
Moderator
Moderator

Брой мнения : 25
Join date : 12.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Life isn't for everyone.

Писане by Nate. on Сря Апр 08, 2015 11:27 pm

-О, не, нямам желание да оставам тук и минута повече, макар, че на теб скок от втория етаж не би ти навредил кой знае колко. -И двамата чуха звука от пуснатата аларма, оставаха и няколко минути преди да ги проследят и да стигнат до тях, а това станеше ли - Нейт определено щеше да се превърна в затворник на собственото си тяло.
-Знаеш ли? Една счупена кост повече или по-малко - не е от особено голямо значение. -Брюнета хвана Мел за ръка, отвори прозореца и само след секунди двамата полетяха към купчината храсти и растителност под прозореца на втория етаж. Чувството отначало бе приятно, сякаш полетя за части от секундата, но сблъсъка с храстите и твърдата земя се оказа не толкова приятен. Няколко клона издраха тялото му и минаха на сантиметри от лявото му око и ако нямаше нещо счупено, то определено синините и натъртванията не му мърдаха, но кой можеше да мисли за това сега?! Важното бе да се разкарат от това място възможно най-скоро и най-вече да не губи контрол върху собственото си тяло.
-Добре ли си?-попита Нейт, обръщайки се към момичето и помагайки й да стане. -Трябва да се махнем преди да са ни надушили! -отвърна той и двамата се измъкнаха от храсталаците, но чуха шумове и видяха светлини от фенерчета. -Залегни! -Те клекнаха зад буийната растителност и затаиха дъх за секунди. Пътешественика в него се бореше, искаше да изкрещи, да ги разкрият, но Нейт се опитваше да контролира положението и го изтласкваше назад в съзнанието си, заключвайки гласа в дълбините на ума си. -Хайде! -Той закоцука след Мел..а може и да имаше нещо счупено.
avatar
Nate.
Host
Host

Брой мнения : 19
Join date : 05.04.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Life isn't for everyone.

Писане by melancholia. on Чет Апр 09, 2015 4:04 pm

Чувството да полетиш от прозореца не бе никак въодушевяващо. Нямаше да и се случи нищо, но Нейтън рискуваше прекалено много. Когато се озова на земята изтупа дрехите си и отмести поглед върху лицето на момчето, което беше охлузено и прошарено с пръски кръв. По-късно щеше да му държи лекция , за това как е могъл да се убие или осакати, въпреки че беше сигурна че си е счупил нещо.Когато видя светлинките, които шареха из пътеката дъхът й секна. Едва ли някога би се забърквала в подобно нещо. Започна панически да изчислява къде се намира колата и до колко е възможно да се измъкнат.
-Хей! Ранен си, Нейт.-едва не изпищя, когато отново срещна погледа си с неговия. За тяхна радост хората, които ги търсеха се разкараха и те се запътиха към пътя. Мелани прокара ръка през кръста му, като се надяваше никого да не ги усети.Ами ако пътешественика се появи и ги запрати право в ръцете на охраната? Ако това не беше изобщо приятеля й? Въпросите после, Мелани! Гласчето в тялото й я накара да се забърза малко повече, въпреки че знаеше че на Нейтън изобщо не му е до бързане в това състояние. Когато забеляза отблясъка на луната в капака на колата й, се усмихна възторжено и се запъти към нея.
-Стой за момент..-остави го да се подпре на вратата и започна с треперещи ръце да търси ключовете из джоба си. Мамка му! Изруга на ум, защо и трябваше точно сега да трепери и да изпада в паника, имаше цял ден, за да го прави.Най-накрая намери ключовете и натисна копчето, което автоматично отключи вратите. Помогна на Нейтън да се качи и изтича качвайки се на шофьорското място, като запали двигателя и потегли.Мълчанието не беше никак приятно, караше я да се чувства сякаш е на погребение, а за тяхна радост не бяха.
-Добре ли си? Искаш ли да те закарам до някоя нормална болница или направо у дома?-медицинските й способности не бяха никак добри, а и в болницата определено биха им помогнали.Но нямаше и как да рискуват някой да издъни работата и да ги открият.

_________________
[You must be registered and logged in to see this image.]
there you go, stealing my heart just like a criminal, no turning back, this time is critical, you move your body like a miracle, I just imagine how you put your love on me, I don't want you to stop it, I can't lie.
'cause I'm a freak
avatar
melancholia.
Moderator
Moderator

Брой мнения : 25
Join date : 12.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Life isn't for everyone.

Писане by Nate. on Чет Апр 09, 2015 9:38 pm

Болката, която разтърсваше цялото му тяло размиваше представата му за реалност и сън. Все още не се бе възстановил след процедурата и всичкия този адреналин му дойде в повече. Преценката му бе замъглена и гласовете в главата му, той бе един, но за сметка на това не млъкваше, бяха на път да го побъркват.
-Не..-В болницата щяха да разберат за случилото се и понеже навсякъде всичко бе свързано, щяха да се обадят на инициатора на всичко това и Нейт щеше да пострада много. -Можеш ли да оказваш първа помощ? -След като не можеше да постъпи в болница, то поне трябваше да получи някакви елементарни грижи докато не намерят лекар, на който да могат да се доверят, ако изобщо намереха такъв. Сърцето му биеше учестено, целият му крак пулсираше и започваше да се подува. -Ще се оправя. -Каза повече на себе си, от колкото на Мел, сякаш сам да се успокои. -Благодаря ти, че дойде. -Намери време и за това, докато гледаше светлините от уличните лампи през прозореца на колата, която хвърчеше с бясна скорост по магистралата.
-Ще се върнат за теб! -продължаваше да нашепва онзи натрапливо отвратителен глас, който се бе наместил в главата му. -И когато се върнат..-говореше тихо и заплашително..-Ще завзема това тяло завинаги. -Гърлен смях проехтя в главата на Нейт, който започваше да се унася заради силната болка.
-Няма, няма.-повтори няколко пъти, като мислеше, че го казва на ум, но всъщност говореше тихо. След това отвори очи и ги стисна. А може би кракът му не бе единственото счупено нещо? Болката бе навсякъде, като парещи кълбета, които шареха нагоре надолу из тялото му.
avatar
Nate.
Host
Host

Брой мнения : 19
Join date : 05.04.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Life isn't for everyone.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите