Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.

Welcome

Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.

have fun..

xoxo - the admins
BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» The Bahama's resort
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade

» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade

» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade

» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd

» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*

» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣

» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade

» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas

» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade

Staff
Charlotte Liberté.
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine


-sahara
administrator;;22;;crystal reed;;host


Alexander Flemming
moderator;;26;;max irons;;host


maraya-
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen


melancholia.
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal



*insert a meaningful quote here*

Предишната тема Следващата тема Go down

*insert a meaningful quote here*

Писане by audrey. on Пон Апр 06, 2015 11:39 pm

[You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.][You must be registered and logged in to see this image.]
Audrey Jane Silver || 19 || Gifted; Compulsion || clubbing, dancing, rock 'n roll, metal, 80s, reading, cotton candy, chocolate, terry pratchett, night walks, my bike || Marie Avgeropoulos

Hi, I'm trouble.

Преди деветнадесет години мъж и жена станали родители за първи път в деня, в който мъртвите слизат на Земята. Повярвайте ми, да си роден на Хелоуин далеч не е толкова забавно, колкото някой би си помислил. Просто поредният ден от годината, като изключим светещите тикви и костюмите. Да не забравяме и бонбоните. Сигурно затова всеки ден от живота си досега поглъщам сравнително голямо количество захар под всякакво състояние. Най-много харесвам пухкавото. Не зная как не съм получила диабет досега, наистина.
Родена съм в Дъблин и съм прекарала точно осем години от живота си там, преди семейството ми да се преустанови в слънчевата Калифорния. Лос Анджелис, разбира се. Имам по-голяма сестра, която е наследила червената коса на майка ни и кафявите очи на баща ни. За мен останаха тъмнокестенявата коса и наситенозелените очи. Повярвайте ми, бих искала да съм червенокоса. Но и така си ми е добре. И не, нямам ирландски акцент. Поради някакви мистериозни причини е пропуснал едно поколение. За сметка на това, грубият език не е просто стереотип в моя случай.
Детството ми протече съвсем нормално, като изключим фактът, че получавах почти всичко, което исках. Не всяко дете може да се похвали с това. Трябваше само да изрека мислено желанието си и то бе изпълнявано едва ли не на момента. Не обръщах много внимание на това първоначално, но се осъзнах. Отне ми четиринадесет години и още едно местене, но по-добре късно, отколкото никога, нали така?
I don't have fire, I am fire, my darling.

Липсата на "огнена" коса е компенсирана от буйният ми нрав и упоритостта ми. Никога не съм се спирала пред нищо, за да получа това, което искам, и често изкарвам хората извън кожите им. Способна съм да ядосам всекиго. Но винаги успявам да се измъкна и накрая да изляза добро дете. Дори аз не мога да си обясня как. Поне не и до деня, в който разбрах, че съвпаденията са прекалено много, за да бъдат такива в действителност.
Случи се в осми клас, един ден преди да ни пуснат пролетна ваканция. На никого не му се учеше и в такива случаи първичната реакция на един ученик е да се измъкне от час-два. С тогавашният ми най-добър приятел, Кайл, не си направихме труда да влезем в нито един от часовете в онзи ден. Вместо това отидохме на плажа и ядохме шоколадов сладолед. Не отне много време преди наши съученици да се присъединят към нас. Скоро станахме достатъчно голяма група и отсъствието ни не остана незабелязано. Намериха ни и ни върнаха обратно в училище, като всеки един от нас се яви пред директорката. Аз бях черешката на тортата, повикаха ме последна. Дотолкова ми бе втръснало от конското, че бях извъртяла театрално очи и си бях пожелала тя да скочи от прозореца. В този момент неспирният поток от думи, излизащ от устата на директорката, секна. Тя стана от мястото си, качи се на перваза и в действителност скочи оттам. За щастие бяхме на втория етаж, а и сградата не бе висока, затова се отърва със счупвания и множество повърхностни рани. Но аз бях ужасена. След тази случка не желаех да говоря с никого, вече не бях същия човек, защото осъзнавах, че вината е моя. Макар и да не бях наясно с дарбата си тогава, аз бях тази, която я накара да направи това. Ако не бе извадила такъв късмет, сега щях да бъда убийца. И едва ли щях да бъда способна да продължа напред, колкото и силна да бях.
Sometimes I feel like I'm bipolar. Or two people inside one body.

Скоро след случилото се семейството ми се премести в Ню Йорк, защото баща ми получи повишение. Това бе моята възможност да забравя и да започна отначало, но не можех. Година и половина се обучавах вкъщи, имах частни учители и по цял ден не излизах навън, освен за сутрешна тренировка или нощна разходка. Но в тези случаи винаги бях сама. Бях станала много по-тиха и затворена, прекарвах дните си в четене на какви ли не книги и гледане на стари филми. Сестра ми понякога ми правеше компания, но това се случваше рядко. Безсънните нощи тогава бяха много. Почти никога не успявах да поспя повече от шест часа. Увличах се по осемдесетте години на двайсти век и неоновите нюанси, както и поп звученето. Посред нощ връзвах косата си на една страна с електриковозелени ластици и се гримирах, след което прекарвах часове танцувайки на фона на някоя песен на Уитни Хюстън или Майкъл Джаксън. Срамен период от живота ми, който не искам да си припомням. Но пък обичта ми към осемдесетте днес е също толкова силна, колкото беше и тогава. Без цветните дрехи и откачения грим, разбира се.
Когато не танцувах или не прекарвах седем часа с частните си учители, аз четях. Винаги съм обичала да чета, но любовта ми към книгите се засили тогава. Бях изключително спокойна и търпелива и тези черти от характера ми успяха да останат с мен, което дори самата аз намирах за странно, защото се познавах добре. В един момент дори започнах да се опасявам, че съм биполярна, но тази мисъл дойде и отмина.
Everything will be okay in the end. Just find your strength.

Макар и да ми отне почти две години, аз се съвзех. Научих се да контролирам силата си и мислите си и бях готова отново да тръгна на училище и да съм сред други хора. Първоначално беше трудно, бях отвикнала да общувам с връстниците си и наистина нямах представа за какво да разговарям с тях. Но бързо се адаптирах към новата обстановка и вече не бях аутсайдер. След училище излизах с приятели, а през уикенда отивахме в някой клуб с помощта на фалшивите си лични карти. И малко помощ от моите способности, разбира се. Често ходехме в Бруклин и слушахме известни и не толкова известни рок групи. Постепенно гардеробът ми се напълни единствено с черни дрехи и такъв си е и до днес, с малки изключения. Записах се на уроци по барабани и започнах да излизам с инструктора ми, който беше първото ми гадже от осми клас насам. Постепенно възвърнах старото си аз, но с някои промени.
Винаги съм знаела, че не съм обикновена по простата причина, че на света няма двама напълно еднакви човека. Всеки е уникален по свой собствен начин, но има някои, които наистина се отличават от другите. Една от тях бях аз.
-------------
- Стилът ми на писане се променя в зависимост от този на роулплей партньора ми.
- Не съм добра в започването на РП постове, но се старая.
- Често ми се случва да отговарям със забавяне, така че ако се проточи прекалено много, пратете ми лично съобщение и аз ще отговоря. ^^
- Героинята ми бе създадена за около час, така че се извинявам за глупавата история. Никога не съм била добра в измислянето им.


Последната промяна е направена от audrey. на Вто Апр 07, 2015 1:01 pm; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
audrey.

Брой мнения : 4
Join date : 06.04.2015

Върнете се в началото Go down

Re: *insert a meaningful quote here*

Писане by -sahara on Вто Апр 07, 2015 11:31 am

добре дошла ^^

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
-sahara
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME

Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите