Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.

Welcome

Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.

have fun..

xoxo - the admins
BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» The Bahama's resort
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade

» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade

» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade

» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd

» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*

» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣

» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade

» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas

» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade

Staff
Charlotte Liberté.
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine


-sahara
administrator;;22;;crystal reed;;host


Alexander Flemming
moderator;;26;;max irons;;host


maraya-
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen


melancholia.
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal



I know you live by the gun then you die by it too .#

Предишната тема Следващата тема Go down

I know you live by the gun then you die by it too .#

Писане by Michael Drayton Jr. on Чет Апр 02, 2015 9:06 pm


MICHAEL DRAYTON JR.
25 | Host | Rakim Mayers (A$AP Rocky)
[You must be registered and logged in to see this image.]

Светлината на залязващото слънце мътно се процеждаше през мръсния прозорец, оставяйки едва забележима златна диря след себе си. Във въздуха се носеха кълба тютюнев дим, които бавно поглъщаха и малко останалия кислород в стаята. Тишината биваше разцепвана от кратки серии учестено дишане и стенания, които продължаваха няколко минути и заглъхваха, предричайки края на една болка. Или поне Майкъл се надяваше това да е краят.
Пръстите му се свиваха и отпускаха, хващайки здраво косата му с идеята, че това ще му помогне да запази съзнание. Той усещаше тягостното чувство на смърт, пропиващо се в кожата му, в сърцевината костите му, борейки се да стигне до ума му. Малката искрица живот, която залязваше също толкова бързо колкото и слънцето навън, му казваше да се бори, да направи последен опит за своето собствено спасение. Борба, която той осъзнаваше, че вече бе загубил, но не искаше да приеме падението си за реалност.
Мрак.
Слънцето вече изцяло се бе потопило зад хоризонта, оставяйки стаята да потъне изцяло в черната дупка на отчаянието, заедно със съзнанието на Майкъл. Тялото му, което досега бе свито на кълбо в ъгъла, бавно се отпусна и се остави на вълните на неясни спомени, които мъжът вече не можеше да различи дали са негови или не. Рождени дни, целувки, диви вечери прекарани с приятели, прострелки, кръв, наркотици, сълзи... Всички тези картини се редуваха в главата му и той бавно започна да се губи из тях, озовавайки се в свят, към когото не принадлежеше. Свят, в който всяка нощ той се бореше да оцелее. И всяка глътка въздух можеше да му е последна, преди да се изпари напълно в пространството на границата на живите и мъртвите, сливайки се с Бънди.
Бънди. Рик Уилямс Бънди.
Дори неизречено на глас, това име остави горчив вкус в устата му и лицето му се изви в болезнена гримаса. Дрейтън бе грешник. Израстнал в гетата на Ню Йорк, от тийнейджър прехраната му се осигуряваше от продажбата на наркотици. На съвестта му лежаха няколко убийства, причинени от свръх доза, която той им бе предоставил. Бе член на банда и пред очите му бяха умирали десетки хора, докато той тихо наблюдаваше смъртта им, погнусен и благодарен едновременно, че не е на тяхно място и че те справедливо са заслужили смъртта си, предавайки общата кауза, на която се подчиняваха всички в гетото - заедно срещу всички останали. Изпълнени със злоба и агресия, по-бедните хора там преписваха всичките си нещастия на по-богатите граждани на Ню Йорк. Нима бе справедливо едни хора да се борят за трошичка хляб, докато други цял ден киснат край богато наредена трапеза за хиляди долари? Нима бе справедливо тези богаташи да изтъкват своето милосърдие с различни каузи, свързани природата и животните, докато в същото време са причина за гладната смърт на едно дете всяка седмица?
И въпреки всичките неписани и писани закони, които бе престъпил, Майкъл никога дори не си бе помислял, че съдбата ще го накаже по подобен начин. Дори не знаеше, че съществува подобно наказание, преди то да започне да се стварва върху плещите му. Отначало бяха само кошмари - ужасяващи, кървави кошмари, които започнаха да се появяват един път в месеца, докато не достигнаха до всяка проклета нощ. В тях той виждаше винаги обстановки, които му се струваха познати, въпреки, че никога не бе присъствал на тези места. Ръцете му биваха потънали в кръв, докато той многократно прокарваше острието на ножа си по плътта на измъчените си до лудост жертви. Ума му крещеше да спре и да се събуди, но тялото му не го слушаше. Сякаш той бе затворник в собственото си съзнание и бе принуден да гледа ужаса в очите на тези хора, чиито души започнаха да преследват мислите му дори и след като се събуди.
След време мъжът разбра, че тези ужасяващи сцени не са просто кошмари, а нечии спомени. Просто бяха твърде реални и свързани помежду си, за да бъдат плод на въображението му. В сънищата му започнаха да го наричат с името Бънди. Той дълго време не разбираше защо и кой точно е този Бънди, докато един ден не реши, че е време да проучи въпроса. И така той узна за Рик Уилямс Бънди - бивш психолог от Сиатъл, преместил се по-късно в Ню Йорк и известен със своите убийства, най-вече на жени, като се представя за възпитан и обаятелен доктор, който желае единствено да помогне на пациентите си, а терапиите му се състоят от това да докарва да лудост своите жертви, докато те сами не отнемат живота си. По-късно, когато полицията започнала да се навърта около него, той прекратил официално кариерата си като психолог и започнал да се занимава с домашни сеанси, които обаче завършвали с пронизителни писъци и молби за пощада. Това продължило с години, преди полицията отново да засече следите му, но когато отиват в къщата му го намират увиснал от тавана със студена иронична усмивка, от която тихо се носело чувството на недостижимост и подигравка.
Така Рик Бънди бил записан като един от най-жестоките убийци в историята на Съединените американски щати. Гражданите на Ню Йорк ликували за неговата смърт, спокойни, че ще могат да продължат живота си, страхувайки се за един злодей по-малко. И само ако знаеха, че това било само началото...

Мъжът отвори очи, поемайки си сподавен дъх. До ушите му достигна заглушено чуруликане, което го накара да извърне поглед към прозореца. Там на едно дърво се бяха настанили два славея, който радостно посрещаха новото утро. Цялата нощ ли е бил в безсъзнание? Той бавно се изправи изтупвайки прахта от дрехите си и раздвижвайки схванатите си рамене, усещайки как мускулите му бавно се отпускат. Устните му бавно започнаха да се извиват в усмивка, а зениците му се свиха.
- Е, Майкъл, беше ли нужна цялата тази борба, след като ти беше ясно, че ще те надвия?
Ироничен смях изпълни стаята, докато той спокойно крачеше към вратата, готов за новия ден.
avatar
Michael Drayton Jr.
Host
Host

Брой мнения : 2
Join date : 01.04.2015

Върнете се в началото Go down

Re: I know you live by the gun then you die by it too .#

Писане by -sahara on Чет Апр 02, 2015 9:17 pm

прекрасен герой, добре дошъл

_________________
Keep hoping to see
the l ight
in her eyes. Even knowing
- it'll mean she's saying good-bye. -
[You must be registered and logged in to see this image.]
avatar
-sahara
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME
EVERYDAY I LOOK AT THE MIRROR, EVERYDAY I SEE SOMETHING NEW, I SEE MY ENEMY WHO LIVES INSIDE ME

Брой мнения : 215
Join date : 11.03.2015

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите