Welcome
Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.
have fun..
xoxo - the admins
Вход
Latest topics
Staff
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine
|
|
administrator;;22;;crystal reed;;host
|
|
moderator;;26;;max irons;;host
|
|
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen
|
|
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal
|
|
what doesn't kill you makes you stranger;
Страница 1 от 1 • Share
what doesn't kill you makes you stranger;
“People observe the colors of a day only at its beginnings and ends, but to me it's quite clear that a day merges through a multitude of shades and intonations with each passing moment. A single hour can consist of thousands of different colors. Waxy yellows, cloud-spot blues. Murky darkness. In my line of work, I make it a point to notice them.”
[You must be registered and logged in to see this image.]
carina belyaeva sierra matthews · 24 · criminal · amber heard
[You must be registered and logged in to see this image.]
- Карина. Погледни ме, Карина. Защо отбягваш очите ми?
Защо отбягваше очите му? Що за малоумен въпрос? Всеки път, щом чуеше името му, й се искаше да го тръшне в стената зад тях, стискайки гушата му толкова силно, че
Какво всъщност се беше случило, питате се и то с право.
Нека ви разкажа.
Действието се развива в Москва преди пет години.
Карина Беляева, дъщеря на един от най-известните наркобосове в Русия, се опитва да прави всичко възможно, за да не се забърква в средите на черния бизнес. Обмисляла е предприемането на радикални мерки от сорта на смяна на фамилията и преместване в друга държава само и само за да не е асоциирана с баща си.
Една вечер, докато се прибирала към вкъщи, черен джип бавно се плъзнал по паважа до нея, отваряйки задната си врата. Последното, което си спомня, е как всичко пред очите й изчезва и се събужда... в още по-тъмно място. В последствие се оказва, че атаката е насочена само и единствено към баща й след възникнал "конфликт на интереси", а Карина е посредник, тъй като била най-голямата му слабост.
Тези петдесет дни, които прекарала като заложница на "шибаните копелета", както сама ги нарича, са истинското олицетворение на кошмар. Не мисля, че е необходимо да обрисувам с думи какво точно преживя русокоската под този покрив. Само ще спомена, че принудителното й (неплатено) работене като сервитьорка-компаньонка в кабарето на похитителите беше едно от най-безобидните неща, които й се случваха.
Ръката на мъжа пред нея бавно проследи дължината на врата й отдолу нагоре, продължавайки по ясно очертаната й скула, сякаш се опитваше да повярва, че тя не е мираж. Не я беше виждал от повече от две седмици... и си нямаше и понятие, че за това време красавицата се беше променила, беше събрала смелост... щеше да избяга. Не можеше да живее повече в този ад. Никога не е била от хората, които се оставят да бъдат контролирани, и този случай нямаше да е изключение. Чакаше само подходящото време.
- Карина, а ты так красива...*
Сега беше моментът. Моментът на истината. Моментът, в който трябваше да пребори всичките си страхове, да потисне всяко едно гласче, прошепващо, че може и да не се справи, че има шанс нещата да свършат много по-зле, от колкото са по настоящем. Издебна кога мъжът се разсея и точно тогава стана рязко, ритайки го с все сила в слабините, което инстинктивно го накара да падне. Това й даде време. Светкавично се приближи до бюрото, дърпайки най-горното чекмедже. Знаеше, че там стои оръжието му. И беше права. Пистолетът се озова в нежната й ръка и без да му мисли много, натисна спусъка, насочила дулото към крака му. Силен рев, примесен с множество псувни и закани отекна между стените. Карина отвори вратата, а преди това се чу само:
- Твою мать!**
И изчезна.
Сега.
Сега Карина Беляева не съществува. Тя е само спомен, мнозина я мислят за мъртва. Но не е. Разбира се, че не е. На нейно място се появява нова личност - Сиера Матюс. Всичко, което преживя, я направи по-силна от всякога. Избяга далеч, далеч в щатите. Ново име, ново начало, нов живот. Живот на престъпник. Имаше нужда да концентрира цялата си агресия около случилото се някъде, като за цел имаше да елиминира всички образи, подобни на Неговия. Започна да изпълнява убийства по поръчка и не след дълго осъзна, че вече има нова професия - наемница. Похитеният става похитител, колко клиширано. Но едно е сигурно - вече никой не можеше да достигне до нея, можеше да се защитава сама и единственият й искрен копнеж беше да гръмне в главата копелето, което я направи такава, каквато е.
*Карина, толкова си красива.
**Майната ти (кхъм, културно казано :Д)
sierra.- Criminal
- Брой мнения : 8
Join date : 28.03.2015
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade
» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade
» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade
» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd
» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*
» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣
» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade
» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas
» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade