A drop in the ocean A change in the weather It's like wishing for rain as I stand in the desert

by **lydia;** Нед Мар 29, 2015 4:01 pm

- Бягай! - жената извика на червенокоската, която сякаш беше замръзнала. За първи път я беше толкова страх, че не можеше да помръдне. Страхът беше превзел цялото й същество и сега той контролираше. Искаше й се да може да помръдне поне малко, за да се опита да помогне или да побегне, което щеше да е много по-добрия вариант и все пак тя не правеше нищо. Дишането й ставаше все по-учестено и по-учестено. Имаше чувството, че сърцето й ще изскочи и ще поеме по свой собствен път.
Мрак. Тишина. Писък.
Червенокоската се събуди от собствените си крясъци. Мразеше този сън, защото я караше да се чувства слаба. Мразеше този сън, защото я връщаше към старото й аз. Онова, което се боеше от всичко.
- Госпожице Монтклеър? - "'подяволите". Това беше единственото, което успя да промърмори Лидия преди да отвори прозореца и да скочи през него. За пореден път я викаха за нещо, което беше възможно и да е извършила, макар че напоследък се беше кротнала. Но независимо каква беше причината, червенокосото момиче нямаше намеренията да остане и да разбере.
***
Туп-туп. Туп-туп. Туп-туп.
Сърцето й биеше ускорено, както в съня й. Дали това наистина щеше да се случи или просто бе плод на въображението й? Това не знаеше, но в едно беше сигурно - ако не спреше да си почине щеше да се строполи на земята. "Още малко, Ди. Още малко и ще можеш да си поемеш глътка въздух." Момичето впрегна последните си сили и точно когато си мислеше, че ще се скрие от всички се сблъска в някого и падна.
- Кой по ... - погледът й се вдигна нагоре и замръзна на място. Не можеше да е той. Нямаше как да е той.

by **-parker** Пон Мар 30, 2015 5:40 am

Избраното от Максимилян място - претъпкано, задушно и шумно. Точно по неговите изисквания за отпочиване. В сегашното му настроение не намираше нищо по-хубаво от това, да седне в препълнения бар и да пие сам, докато обмисля следващата си жертва. Роден да убива, а? Сякаш животът му се крепеше на това - да тренира юношите, да поръчва и изпълва убийства, без емоции и чувства.
Смесената миризма на скъп марков алкохол и цигари се сливаше с любимата му обстановка. Красивите барманки, чиято работа бе да правят колкото се може повече оборот бяха твърде заети с клиентите си, за да видят празната чаша на Тейър пред него. Стоейки на бара, с с празна от уиски чаша в ръка, Макс бе забил поглед в барплота. Отстрани някой щеше да си каже "Поредния самотник, дошъл сам да пие", но нещата не бяха такива. Защото Тейър можеше да има всяко момиче, когато си поискаше. Просто щеше да сложи онова бяло познато прахче в питието й и прекарва една луда, луда нощ. Но от части, понякога му се искаше да бе просто човек, да се забавлява, да се влюби, както половината хора в този клуб.
До него мястото се освободи, като за малък период остана празноНе бе сигурен какво щеше да прави тази нощ, беше му скучно и искаше малко разнообразие, но явно в този клуб нямаше да успее да го намри.
Но сякаш нещо го влечеше, влечеше го да излезне и да намери там на улицата своята играчка или така наречените златотърсачки, но виждате ли това вече му бе скучно, не беше особенно сигурен дали нямаше да намери нещо повече от тях навън. Но той не забеляза това, което търсеше докато не усети до себе си миризмата на силен женски парфюм, а секунди по – късно усети и сблъсъкат му с нея.. Погледът му се отлепи от нищото, навеждайки глава към момичето. А след това чу и гласът й.

-Все си мисля, че тези реплики трябваше да бъдат мой, а не твой. – продума той, заглеждайки се в нея възможно най-детайлно.Червена коса, розовите устни, хитрата усмивка. Да това беше тя.

by **lydia;** Пон Мар 30, 2015 4:05 pm

- Не и когато бягаш от нещо или някого и се сблъскаш в жива стена. - отвърна червенокоската и съвсем лека усмивка се разпростря на устните й. Мразеше когато се сблъскаше в някого и трябваше да се обяснява. През повечето време не го правеше, защото имаше достатъчно преднина, но винаги трябваше да бъде готова.
- Също така Ви благодаря за указаната помощ да стана,- иронията в гласа й се усещаше ясно и отчетливо. В погледа й играеше едно дяволито пламъче, което само по себе си подсказваше, че човекът усмелил се да й се изпречи на пътя нямаше да се измъкне толкова лесно. Но когато впи погледа си в неговия тръпки полазиха по цялото й тяло. И макар да не знаеше какво точно предизвиква тези странни реакции у нея, то едно беше сигурно - нямаше как да го убие. Имаше нещо в него, което можеше да я спре.
Danger, Danger, Everywhere
И макар всичко да изглеждаше напълно нормално. И макар всичко да изглеждаше наред, миризмата, разнасяща се във въздуха - миризма на страх, отчаяние и най-вече неприятност се усещаше толко силно, че я караше да настръхне и да побегне.
- Но ако сега искаш да останеш на свобода и да не те закача полицията ще се наложи или да тръгнеш с мен или да ме скриеш.- погледът й се стрелна из улицата, като беше права. Виждаше силуетите на униформените и без да чака отговора на познатия го хвана инстинктивно за ръката и побягна. Дори не си направи труда да го изслуша или да му позволи да се изяви като някой герой от комиксите, филмите или книгите, макар че не беше сигурна на какво е способен да направи един непознат за престъпник.

by Sponsored content

A drop in the ocean A change in the weather It's like wishing for rain as I stand in the desert

A drop in the ocean A change in the weather It's like wishing for rain as I stand in the desert

Re: A drop in the ocean A change in the weather It's like wishing for rain as I stand in the desert

Re: A drop in the ocean A change in the weather It's like wishing for rain as I stand in the desert

Re: A drop in the ocean A change in the weather It's like wishing for rain as I stand in the desert