Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.

Welcome

Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.

have fun..

xoxo - the admins
BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» The Bahama's resort
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade

» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade

» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade

» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd

» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*

» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣

» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade

» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas

» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade

Staff
Charlotte Liberté.
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine


-sahara
administrator;;22;;crystal reed;;host


Alexander Flemming
moderator;;26;;max irons;;host


maraya-
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen


melancholia.
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal



Lydia Montclaire

Предишната тема Следващата тема Go down

Lydia Montclaire

Писане by lydia; on Съб Мар 28, 2015 5:47 pm

[You must be registered and logged in to see this image.]
Lydia Montclaire|20|Criminal|Holland Roden

"Веднага щом спрях пред дома на Хънтър се усмихнах широко. Най-сетне! От всички негови дружки, Хънтър беше моята мишена - този, който си заслужава най-много моето отмъщение! Този, който ще бъде убит по най-жестокия начин! Тази къдрава кукла ще гние в ада! И повярвайте ми ще се радва да види дявола! Защото той е нищо,... в сравнение с мен! Но няма да му позволя толкова лесно да умре. Ще го измъчвам... бавно и жестоко, за да си плати за всичко сторено. Може би се чудите от къде е цялата тази омраза? Не мога да ви кажа, защото това е много по-дълга история, но ще ви кажа едно - той беше психопат! Нямаше сърце нито мозък - моето страдание му доставяше силно удоволствие! Той беше чудовище, хранещо се с моя страх и сълзи!
Взех ножа от задната седалка и дългото въже. Запътих се към къщата на Хънтър, изпълнена с решителност! Разбих вратата с пистолета, който никога не махах от дънките си и влезнах в къщата. Чух силни стонове от горния етаж на къщата и се зачудих коя ли кучка е хванал в мрежата си отново? Любопитството ми надделя и скрих атрибутите си в дългото ми палто. Заизкачвах стълбите, вслушвайки се в звуците. Когато приближих вратата, започнах да разпознавам гласовете. Тогава за пръв път нещо успя да ме шокира и да привлече вниманието ми. Познавах тази жена - това беше майка ми! Отворих вратата и заварих голите тела на Джон и Анабел върху спалнята му. Очите ми бяха широко отворени и не можех да повярвам на гледката пред очите си!  Кучка - как е посмяла! И то след смъртта на баща ми? Как е посмяла да се въргаля в леглото на убиеца на татко?! Изведнъж дори малката надежда в мен да имам човек, на когото мога да разчитам - изчезна! Изпари се! И в този момент осъзнах, че съм напълно сама! Аз и целия коварен свят, който ме заобикаля! Мразех живота си!
Извадих пистолета си и прострелях собствената си майка право в сърцето. Тялото й се строполи на земята. Усмихнах се и се отправих право към Хънтър. Знаех, че моята човечност я няма! Качих се на леглото и забих ножа си право в стъпалото на Джон! Задърпах ножа към чатала му, оставайки дълбока рана. Повторих същите действия и с другия крак, докато Хънтър се гънеше в болка. Извадих още един и отново забих по едно острие в двете му ходила, оставайки го неподвижен и закован за дървеното легло. Преместих се по нагоре и извадих дългото въже. Увих го около врата на Хънтър и на периоди го задушавах, но точно преди да издъхне отпусках захвата си и му позволявах да си поеме въздух преди отново да повторя действието си. Щом се уверих, че вече не може да се бие и съпротивлява, увих ръката си около единя край на въжето,а другия завързах около краката му. Започнах да влача тялото му надолу по стълбите, слушайки безполезнените му оплаквания! Кучи син ме молеше - молеше ме да го пошадя! Как смееше дори да изрича името ми? Не е достоен да говори нищо по мой адрес! Ритнах Хари още по силно и вече бях навън. Завързах края на въжето за колата ми и се качих на шофьорското място. Вече беше късно и единствено уличните лампи осветяваха пътя ми. Знаех адреса наизуст! Щях да накарам онзи кучи син да си плати! През цялото време наблюдавах тялото на Хънтър, търкаляйки се по пътя в страничното огледало! Скоро стигнах до целта си и бързо изключих автомобила, насочвайки се отново към Хари. Отвързах края и го повлякох в празната къща. Щом стигнах онази стая, отворих вратата и спомените нахлуха в главата ми. Онази проклета нош и неговите груби действия. Това породи гнева ми и се обърнах яростно към Хънтър. Отново затегнах въжетата около врата му и го провисих над голямата спалня в средата на стаята. Гледах как Джон се задушаваше и изпитах неговото удоволствие, когато ме гледаше как се мъча. Отново извадих ножа си и повдигнах тениската му. Притиснах силно острието към кожата му и изписах:
"Ти си следващия!"


Червенокоската приключи със самопризнанията си. Беше шокиращо как едно момиче на 20 години беше способно на подобно нещо. Не всеки би издържал, но й бяха отнели всичко, което имаше. Бяха й отнели единственият човек, който я разбираше и я подкрепяше.
Полицаят изглеждаше не по-малко шокиран и от психиатърът й. Не изглеждаше по-малко шокиран и от колегите си. Това беше невъзможно, но когато става дума за отмъщение - то тогава човек трябва да е готов да направи всичко, да види всичко.
avatar
lydia;
Criminal
Criminal

Брой мнения : 9
Join date : 28.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Lydia Montclaire

Писане by Charlotte Liвerтé.♔ on Съб Мар 28, 2015 6:03 pm

Добре дошла wef

_________________

* don't make me start without you
[You must be registered and logged in to see this image.] [You must be registered and logged in to see this image.]
DAYS GO ON FOREVER , BUT I HAVE NOT LEFT YOUR SIDE .. WE CAN CHASE THE DARK TOGETHER IF YOU GO THEN SO WILL I ♥



avatar
Charlotte Liвerтé.♔
SHE’S A HUMAN TRAFFIC ACCIDENT, AND EVERYONE’S SLOWING DOWN TO LOOK AT THE WRECKAGE.♥
SHE’S A HUMAN TRAFFIC ACCIDENT, AND EVERYONE’S SLOWING DOWN TO LOOK AT THE WRECKAGE.♥

Брой мнения : 226
Join date : 11.03.2015

http://forever-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите