Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.

Welcome

Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.

have fun..

xoxo - the admins
BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» The Bahama's resort
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade

» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade

» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade

» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd

» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*

» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣

» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade

» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas

» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade

Staff
Charlotte Liberté.
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine


-sahara
administrator;;22;;crystal reed;;host


Alexander Flemming
moderator;;26;;max irons;;host


maraya-
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen


melancholia.
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal



Малко пътешествие;;;;

Предишната тема Следващата тема Go down

Малко пътешествие;;;;

Писане by Alek. on Съб Мар 28, 2015 5:29 am

- По дяволите с тебе! - мъжът изпсува това и с добавки от още цинични фрази и ругатни на няколко езика; в тази сфера бе истински полигонален гении, сферата му на работа го изискваше ежедневно. Това обаче никак не му помогна в ситуацията и купчинката банкноти, бижута и масивен "Ролекс" премина набързо в чужди ръце. В хазарта никога не можеш да предвидиш как ще се развият събитията колкото и да ти се иска. Дори и да мамиш не всичко може да отиде по план и в момента Алек бе изгубил около няколко хилядарки и с това ноща му окончателно се бе вкиснала по всички категории. Добре щеше да запомни отрепките, с които играеше в момента и добре щеше да им го върне при първа възможност- егото му бе в такива висини, че не търпеше дори малки поругания. Нещата просто не се развиваха така в жалкото подобие на живот, което с опитваше да води и което определно не искаше да си има нищо общо с него.
Всъщност не бе заради хазартната загуба, не можеше да е толкова простичък проблема. Мъжът се ядосваше за пореден път на това, че нищо никога не иска да се случва както го е решил и за пореден път кармата го прецакваше както й е угодно. Случваше се постоянно и честно казано хич не можеше да се трае такъв; уви, вече отдавна бе забравил какво е да съществува по някакъв друг начин. Майната му на всичко; тази нощ щеше да се напие до безпаметност и щеше да си легне с първата срещната- стига разбира се да бе привлекателна, макар и след второто уиски подобни изисквания да падаха изцяло.
- Господа... - започна учтиво той, внезапно отново обръщайки се към останалите картоиграчи. Те бяха по средата на ново раздаване и отдавна го бяха изключили като фактор; все пак почти всичко ценно в него вече бе в тяхно притежание и това автоматично го правеше абсолютно безполезен. Поредното лице в тълпата, която никога повече няма да видиш събрана по същият начин на едно място. Алек взе и чашата си с водка (чакай, от кога пиеше това?) и с подчертан жест я пресуши наведнъж. - Дано да ви го наврат отзад по начин, по който да ви хареса на всичките, лешпери такива.
Те посрещнаха обидата с някакви техни си, но той отдавна бе изключил и дори вече се отдалечаваше от масата. Явно в системата му имаше достатъчно алкохол, за да се чувства леко замаян и несигурен в крачките си. Ха! От кога пък пиеше като тинейджър и не му понасяше добре на системата? Я да се стегне, ако искаше да се излага с пиянски истории поне да се напиеше като свиня и това да му е сериозното оправдание. Не звучеше ли като наистина добър план за вечерта? Нямаше никаква работа и графикът в следващите дванадесет часа бе абсолютно празен. Можеше спокойно и в токсикологията да се вкара, но с регенерация като неговата не би било достатъчно дълго изживяване. Петнадесет минути драйфане на черва, кръв и бог знае какво, за да може после да е свеж като набрана преди няколко часа краставичка и всичко да е тип-топ. Някак си не си струваше да си губи времето по болници, освен ако не е свързано с някакви други по-заплетени истории.
Алек стигна до бара и се отпусна с цялата си тежест върху плота, разпилял лакти и телеса в стил "притежавам всичко, разкарай се". Даде знак на бармана с жест, а след това посочи шише с восъчен печат на най-горния рафт; тук винаги пиеше на версия, понеже собственикът му беше доста сериозен длъжник и това позволяваше на Раз да прави каквото си иска. Буквално можеше да убие някой клиент и никой да не повдигне въпроса. Не беше ли хубаво нещо да имаш псевдо-приятели навсякъде?
Сипаха му щедра доза в нова чаша, а старата мистериозно се бе изпарила. Никой не повдигна никакви въпроси и мъжът пресуши кехлибарената течност от раз. Гърлото му в миг пламна от болка и удоволствие, опитът пък му позволи да не се задави от силното съдържание на добре отлежал спирт... или каквото там имаше в питието. Господина не се интерсуваше какво пие, той бе просто специалист в това да оставя бутилките толкова празни и чисти, че сякаш са току що подготвени за напълване. Талантът не бе чак толкова рядък, не беше и нещо с което да се гордееш, но определено му повдигаше настроението от време на време. И понеже просто го биваше да си придава важност за щяло и нещяло демонът измъкна чифт матово черни слънчеви очила от предният джоб на сакото си и набързо ги надяна. От далеч излъчваше аурата на поредният Кръстник в битова и домошарска среда.
avatar
Alek.

Брой мнения : 7
Join date : 26.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Малко пътешествие;;;;

Писане by Tatiana. on Съб Мар 28, 2015 11:25 am

Като изключим шибаният ден и киселата ми физиономия, всичко останало беше хубаво. Дъждът твореше истински шедьовър докато едрите капки се блъскаха без жал в прозоореца, а нервите ми бяха опънати като струни на стара китара, готови да се скъсат всеки момент. Новият случай с наркодилъра не вървеше точно както очаквах, а в моментите, когато адвокатът му вземеше думата, едва сдържах желанието си да забия химикалката си в гърлото му. Беше подъл, изкривяваше всяка казана дума и дори бях сигурна, че фалшифицира доказателства, за да го изкара чист от цялата помия, в която беше затънал. Но нямаше начин това да се случи. Аз нямаше да го позволя. Бях имала подобен случай преди година. Беше трудно и на пръв път невъзможно, но точно в това беше красотата. Обичах невъзможни неща. И винаги взимах най-заплетените случаи, които на пръв поглед изглеждаха истинска мистерия без начин за разгадаване. Понякога имах усещането, че съм на предела на силите си, че няма да успея и падам надолу, устремена към провала. После си припомнях причината да избера да бъда адвокат и всичко се обръщаше. Справедливостта идваше рядко, доста често замаскирана и облечена в бели одежди, криейки чернотата. Лъжлива и поругана. Харесваше ми начинът, по който събличах тая измама и мракът, който се появяваше зад маските. Обичах да печеля. И повече от всичко мразех да губя.
Поредният смачкан лист, следващ счупен химикал, още една стрелба към коша за боклук. Мъчех се някак си да формулирам стратегията си, но преумореният ми мозък отказваше да ме послуша. Вероятно беше да съм станала твърде емоционална след като пратих по дяволите онова копеле – въпросният адвокат, лазещ ми по нервите, и след предупреждението на прокурора, че ако не си меря приказките, ще ми вземе случая. Вбесяваше ме и самодоволната му усмивка, която исках и можех да сваля от лицето му ако ми пукаше една идея по-малко.
Заеби.
Трябваше да се разсея.
Веднага.

Станах рязко от кожения въртящ се стол и го избутах с непремерена сила назад и чух глухия шум при удара му с дървената библиотека в дъното на офиса. Не обърнах внимание. Точно както не обърнах внимание и на тринадесетте съобщения, оставени на телефонния секретар преди десетина минути. Облякох черното си сако, закопчах първите три копчета и с крива усмивка излязох от кантората. Пет минути по-късно отново се върнах с още по-крива усмивка и грабнах чантата си, която бях забравила върху шкафа и отново излязох. Майната й и на разсеяността ми. Насочих се надолу по булеварда, а тънките токове отекваха по уживената улица на пето авеню. Не обръщах внимание и на погледите, които понякога се случваше да засека по себе си. Свих в една от уличките и влязох в бара, който понякога се случваше да посетя след работно време. Веднага долових миризмата на цигарен дим и силен алкохол, носещи се в задушливия въздух наоколо и напластен в цялото помещение. Продължих уверено към бара, закачих чантата си върху високия стол и седнах удобно, кръстосала левия си крак върху десния. Набраната пола по бедрата ми вероятно действаше омайващо за повечето типове тук, но слабо се вълнувах. Съблякох и сакото си, оставайки по тънка блуза с цвят на шампанско. Барманът почти веднага се отзова и не можех да не забележа глуповатата му усмивка. Посочих прозрачната бутилка водка със сив етикет в края на рафта зад него и Белугата почти веднага се озова пред мен. Тънките ми пръсти се увиха около стъклената чаша и отпих солидна глътка. После забелязах и мъжа до себе си, извърнал глава към мен.
- Какво зяпаш?
Думите ми бяха остри като бръснач и уверената ми, самодоволна стойка издаваше, че не бях в настроение за евтини флиртове. След като огледах добре мястото осъзнах, че бях една от трите жени тук, а другите две отдавна бяха загубили представа за реалността, попаднали в коварната клопка на алкохола. Засмях се. Знаех как действа на мъжете една горделиво застанала жена, изпъчила гърди и изправила гръб, гледаща високомерно и лъхаща на скъп парфюм, примесен с лудостта в очите й, зад които се криеха всичките й демони.
avatar
Tatiana.
The law
The law

Брой мнения : 29
Join date : 13.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Малко пътешествие;;;;

Писане by Alek. on Съб Мар 28, 2015 3:24 pm

Алкохолът му бе попречил да усети присъствието с огромно забавяне в което се бе втренчил; вероятно нещо подобно щеше да го убие някой ден, ако въобще бе възможно да му се случи с неговата настояща генетика. Инстинктите му обаче не бяха чак толкова заспали и щом с всички свободни и неалкохолизирани мозъчни клетки потвърди, че в личното му пространство наистина присъстваше някой друг.А ръката му просто се бе пъхнала под сакото му, като напипваше онова метално пърче. Там пръстите му напипаха обещаващият хлад на пистолета му- оръжие добре заредено, смазано и подготвено за ползване във всеки един момент. Сега може би мерникът му би се отклонил със сантиметър-два заради поетият спирт, но пак щеше да може да причини достатъчно щети. Славеше се като точен стрелец с дългогодишна практика и не преувеличаваше, това бе елемент без който не можеше да си върши добре работата. Да си информационен брокер не значи само да продаваш информация на този, на онзи; често се налага да си мърсиш ръцете, да влизаш под прикритие и да вършиш куп гаднички и абсолютно неприлични за споменаване нещица. Какво да го правиш- носеше му адреналин, задоволство и определено запълваше всяко кътче от свободното му време дори и да е само в името на това да си създаде куп нови врагове и, примерно, това да свърши седмица по-късно в Северна Кореа, където го изтезават руско-испански мафиоти заради някаква фалшива статуетка.
Когато чу гласът на непознатата- демек това му помогна да я категоризира по пол- гардовете му не паднаха по простата причина, че познаваше достатъчно кучки в професията, за да внимава много ако някакво ново същество го наближи по подозрителен начин. Алек имаше уникална памет за подобни неща и за това му трябваха секунди да разбере, че не познава жената. От тук можеше да приеме като за начало само една единствена поредица от поведение и това бе кротичко да изчака развоя на събитията преди да действа. Нямаше да заболи и да се направи на малко по-пиян и глупав от колкото е всъщност, макар че ако непознатата знаеше кой е едва ли второто щеше да се приеме. Първото също сигурно би отпаднало, защото мнозина знаеха за дарбата му да се вкарва от роля в роля като добре запечен актьор; поредното хоби, какво да го правиш? Такива бол, ама от всякъде го обсипваха да го задушават с гадната си евтина любов. Мерзавци пропаднали;
- Не са ли те учили да не стряскаш хората, госпожичке? - Трябваше да й даде бонус точки за подбора на поза- така едноврменно се фукаше с тялото си и се опитваше да изглежда невинно; Алек не изпита нито капчица свян докато очите му нагличко огледаха каквото можаха. Бързият профил, който успя да изгради на непознатата, включваше "младо, нагло и определено търсещо си белята". Сега ако някой му отговореше на великият вселенски въпрос ("апропо аз ли съм на въдицата или тя") щеше да го почерпи обилно и нещата да си тръгнат по правилните коловози.
Мъжът лекичко свали затъмнените очила с няколко сантиметра надолу по дължината на носа си, хвърляйки критичен поглед на бармана. По-очеваден знак, че има нужда от напълване на чашата едва ли можеше да съществува и кехлибарената течност отново временно се оказа в компанията му без да подозира колко скоростно ще я обезвредят и тотално заличат от лицето на земята. Може би това щеше да е последното похождение на Алек към бутилката за тази вечер ако младата дама спреше да се прави на интересна. А и кой нормален човек би твърдял гласно, че в игра на карти има измама СЛЕД като се намира в заведение като това? Естествено, че всички щяха да се опитват гадничко да мамят пред очите на всички очаквайки кротичко някакво заяждане; това бе хубаво оправдание да започнеш поредица от кървави "злополуки".
Също не бе хубаво и да задаваш бозави въпроси като този, който внезапно го бе бомбандирал. Какво, да не бяха в онзи тъпанарски филм със сюжет, който така и не бяха седнали да доизмислят изцяло? Как се казваше бозата? Нещо с някаква матрица, някакъв Нео и т.н. простотии.
- Искаме ми се да съм щастлив, - усмихна й се, но без нищо жизнерадостно. Просто мимика примесена със силна доза от вродената му наглост. - Ще бъда истински щастлив ако след десет минути съм между краката ти;
В момента й говореше с осезаема сериозност докато поставя предизвикателството. От друга страна беше и тест до каква степен проявява интерес към него и до колко може да го изтърпи да бъде абсолютно нецивилизован в отношенията си с нея. Всъщност за какво му бяха всякакви прояви на възпитание? Имаше хубаво телце, личице дори и Алек нямаше нищо против да се позабавлява. Ако се окажеше, че кучката се опитва да го използва просто щеше да й тегли един куршум между очите и точка по въпроса.
avatar
Alek.

Брой мнения : 7
Join date : 26.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Малко пътешествие;;;;

Писане by Tatiana. on Съб Мар 28, 2015 5:15 pm

Понякога имах гадното чувство, че целият свят е решил да ми се присмива, а единственото, което можех да сторя бе да запазя самообладание и да измисля подобаващ начин да му го върна. Понякога обаче се случваше така, че всичко да ми дойде в повече и да ми отниме повече време да се "съвзема". Сега обаче се питах какво не му беше наред на тоя тип и изведнъж се досетих - всичко. Шибаният спомен за шибаният ден и поведението  на непознатия задник бяха достатъчни, за да прелее не чашата, а цялата лодка на търпението ми. Бог ми беше свидетел, че опитах да се сдържа, но се оказа непосилна задача. Без да поглеждам отново към него, с периферията си забелязвам нестабилния стол, на който за жалост е седнал. Вероятно учудващо за всички, пропускам да огледам обстойно нахалника и вместо това допивам водката си на екс. Стискам клепачи и се наслаждавам на парещите облаци н гърлото ми. После върнах чашата на бара и протевно на всички очаквания останах.
- Обзалагам се, че това, което криеш във вътрешния джоб на сакото си е по-голямо от това в панталоните ти.
И чак сега допуснах да го погледна. Сините ми ириси се вкопчиха в неговите, крадейки ги от тялото ми. Гледах го надменно и горделиво както би следвало да гледа всяка уважаваща себе си жена. Повдигната брадичка, отпукнати вежди, ясно изразени сскули. Устните ми бяха напоени с руския алкохол, леко подпухнали и червени, притиснати плътно еднНа в друга. Няколко къдрици падаха около лицето ми и щом ги отметнах назад, аромата на ваниловия ми душ гел погали сетивата ми.
- Не ме е страх от теб.
Добавих и отпих солидна глътка от втората чаша водка. Бях свикнала да бъда в компанията на престъпници. Да ги различавам, кокато видя звяра, заключен зад очите. Бях се научила и да ги гледам без да се боя. И до скоро бях лудо влюбена в убиец. А сега го защитавах и не можех да допусна да влезе зад решетките.
- Какво, езика ли си глътна? Няма ли да ми кажеш поне името си?
Повдигнах нехайно рамене, захапах неволно долната си устна и торедната гглътка от водката. Наблюдавах го и не допусках нито една емоция да пробие маската на безразличието, която така рерфектно бе залепнала на лецето ми.

пс; от тела писах, сори за грешките и ако е кратко хдд


Последната промяна е направена от Tatiana. на Нед Мар 29, 2015 11:43 am; мнението е било променяно общо 1 път
avatar
Tatiana.
The law
The law

Брой мнения : 29
Join date : 13.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Малко пътешествие;;;;

Писане by Alek. on Нед Мар 29, 2015 1:44 am

Нямаше как лесно да опишем шока му от разразилите се набързо събития и това, че нямаше как да ги причисли към списъка с нормални неща. Госпожичката се бе оказала нещо неизвестно и след като я бе погъделичкал леко с ужасното си поведение му бе разкрила малко от силата си. От една страна сега бе момента да започне да скубе коси и да пищи като малко момиченце, но от друга просто трябваше да запази самообладание и да пресметне отново всички знаменатели преди да ги сложи под чертата. Ето, прав беше за това, че работата й не е особено чиста, но останалото не се доказваше както го бе искал. Трябваше му повече информация, много повече. За кого работеше кучката? Какво наистина искаше от него? Можеха до утре да водят този така безсмислен разговор и метафорично да се хапят (не че Алек не искаше да го постигне и физически в момента) но като цяло картинката отиваше по дяволите. Трябваше му точност, за да реши как да действа и това, че малката толкова лесно бе успяла да го обезвреди за кратък период от време никак не му допадаше.
Носеше вкиснат вкус върху нежните рецепторчета на езика му и това тровеше жалкото подобие на душа, което уж трябваше да има. Или не, чакай, по-скоро нямаше защото според скучната черна книга с тъпо заглавие хора като него не притежаваха подобни екстри.Абе вие надушвате ли банализма в цялата тази работа? Бъди праведен, защото иначе задника ти ще стане на барбекю и ще ти се спаружи позитивизма от страдания. Добрата стара пропаганда в името на всеобщият контрол и покорност- кой се съобразяваше въобще с такива тъпотии във век на технологии и повсеместен разврат? Природата може и да го бе създала да оценява красивото, естетическото и като цяло извисеното, но това бяха неща вълнували само и единствено човешкото в него. Щом го бе изгубил щеше да си гуши кротичко всичката цинична скептичност и да клати крака без много-много обяснения.
Дори от погледа му не се бе изпарила нотката на изненада и затъпена идея за изпитване на болка и това си личеше дори през изключително затъмнените слънчеви очила. Татяна просто бе нацелила качествена десятка и можеше за кратко да се радва на Една Бройка Алек, който толкова трескаво обмисля следващият си ход че буквално главата му ще пламне... а всъщност не прави нищо и просто е замръзнал на място.
Мъжът облиза лекичко, а може би и провокативно, долната си устна, преди да я отдели от горната в опит да каже нещо. Думите обаче не знаеха какво точно да се правят и залепнали за небцето му и горната част на гърлото просто наблюдаваха света с известно подозрение. Ей, мозък до тяло? Някакви сигнали, Хюстън, Хюстън? Проблеми?
Защо не можеше да отговори на хлапето? Усещаше се с пълното желание да хвърли още някой перверзен коментар и може би дори да се приближи опасно близо до нея, но нищо не излизаше. Не бе само неспособността му да говори.
Алек внезапно изгуби нишката на мислите си защото цялото му тяло се люшна към бара без абсолютно никакво предупреждение.Май беше прекалил с кехлибарената течност или ? Какво или това беше най – вероятния отговор.Свали очилата си, като погледна госпожицчката.
-Е тук си в грешка има от какво да те е страх.
avatar
Alek.

Брой мнения : 7
Join date : 26.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Малко пътешествие;;;;

Писане by Tatiana. on Нед Мар 29, 2015 1:21 pm

Понякога усещах, когато се намирах на неправилното място в неправилното време. Сега бяха сигурна, че е така. Имаше нещо в непознатия, което докарваше нервите ми до лудост, напрягаше ме и не можех да стоя кротко. Тънък кичур се усука около показалеца на лявата ми ръка и някак със задоволство се насладих на тишината след думите си, когато не можа да ми отговори. После се зачудих за какво ли си мисли. Беше ясно, че ме  преценява, но исках да знам какви точно думи се въртят в главата му. Нямах идея защо, но бях почти сигурна, че нямат нищо общо с реалността. Рядко някой познаваше, че работата ми е да вкарвам изпечени престъпници зад решетките, но доста често се случваше да ме объркат с такава. Което беше смешно. Освен добре тренираните ми емоции, които прикривах добре, нямаше нищо, което да ме свързва с тях.
После се сетих за Дерек и колко глупава бях. Бях влюбена в убиец и задачата ми беше да го защитавам. Да оправдавам шибаните му действия сякаш не ги беше извършил нарочно. Сякаш беше жертва, а такава бях аз. В капан на собствената ми лудост, но без страх. И към страха бях притръпнала. Свиква се, когато се намираш постоянно в такава среда. И очите свикват да попиват болката и гнева, а сърцето е недоволно и само то блъска неуморно и подсказва за моята непокорност.
Бях уморена да се чувствам сама, но и луната беше такава, а не преставаше да блести. Бях се научила и аз да бъда така, да се смея, когато сълзите напират и да ги дава в скъпата Белуга. Отпих още една глътка, погледнах разсеяно телефона си и забелязах, че няколко нови съобщения красят изчистения екран. Погледнах ги без да се заинтригувам, но после  едва сдържах кълбетата гняв, появили се в душата ми. Какво изобщо правех? Борех се за изгубена кауза, опитвах се да бъда герой в град на фалш и суета. Доста често всичко ми омръзваше, бях на ръба да загърбя всичко с лека ръка, но после някой тъпанар се появяваше и подпалваше изгубения стимул и продължавах да блестя.
- Вероятно си прав. Но ако изгубиш страха, губиш и тръпката.
Повдигнах вежди и погледът ми отново пресече неговия. За кратко. Беше обвит в мистерия и със сигурност пазеше повече тайни, отколкото можех да си представя. Тоя тип не беше невинен, но невинността си бях проиграла и аз. И продължавах да го правя всеки ден, в който заставах зад онова изпълнено с хаос бюро и се явявах в съда, сякаш си играех някаква игра. Не знам, много вероятно беше да съм се изгубила някъде по пътя към големия свят, а може би и той ме беше погълнал преди да осъзная, че вече съм стигнала прекалено навътре.
- Все още не знам името ти, но както и да е. Трябва да тръгвам.
Чух се да казвам и без да бързам станах от високия стол. Зарязах наполовената чаша водка, посегнах към сакото си и го облякох. Не закопчах нито едно копче и изкарах дългите кичури коса, останали без въздух под черния плат. Начупените златни коси се разпръснаха по раменете ми, паднаха от двете страни на лицето ми и побързах да ги отметна назад. Изкарах няколко банкноти от чантата си и ги подпъхнах под стъклената чаша, после прехапах долната си устна и бутнах още няколко към непознатия.
- Хвани си такси преди да си умрял в тая дупка. – посъветвах го, но аз самата не знаех защо. Отдавна се предполагаше, че трябва да съм го зашлевила и да съм си тръгнала, но въпреки това играех ролята на загрижена. – Или плати на някоя евтина курва за десетина минути щастие.
Последното го казах с нескрита ирония и поклатих глава. Закачих чантата си на дясното рамо, издърпах полата си леко надолу и понечих да тръгна, но ръката му ме спря, увила се около моята, малко над лакътя. Инстинктивно се обърнах, а синият му поглед и воднистите мисли тръгнаха в съвсем различни посоки.
avatar
Tatiana.
The law
The law

Брой мнения : 29
Join date : 13.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Малко пътешествие;;;;

Писане by Alek. on Пон Мар 30, 2015 5:18 am

няколко часа по - късно;;


Само изпуфтя след нея и наистина щеше да си поръча някоя ефтина курва, за десет минути щастие, но нямаше да й достави удоволствието от това да тича след нея.Но той не очакваше това което бе напът да му се случи..

Колко време точно бяха пътували нямаше как да се измери; едва ли щеше да има и някакво значение, защото всеки от пленниците изживя по една малка вечност докато стигне до финалната дестинация. Мракът разтлал се върху съзнанията им беше безпаметен и докато се освестят отдавна бяха напуснали топлината на бара и оживеността на града; може би го бяха напуснали, а може би просто се намираха в по-отдалечените части на неговите покрайнини. Кой се интересуваше всъщност? Това бе просто поредният банален сюжет на абсолютно малоумен мафиотски филм с гадните му евтини спец ефекти и куп недоизкусурени реплики. Раз вероятно щеше да си бръкне с няколко пръста в гърлото, за да повърне мелодраматично и многозначително ако ситуацията не го бе снабдила вече с гадно чувство в стомаха. Това общо взето бяха първите му мисли в главата щом всичко в нея започна да се избистря и мислите отново се заеха да го запълват доколкото имат възможност. Първата от тях наистина бе свързана с връщане на стомашно съдържание и това веднага породи въпроса дали е ял краставички. Имаше непоносимост към гадните спаружени перверзии затворени в буркан от прокисналост и мариновани лукчета и след само хапка от подобна отрова въпреки демоничната си издръжливост щеше да прекара ден на легло и дори с висока температура. Просто не се разбираха, проклетиите му бяха обявили война и от около шестедесет години се водеше жалката им кървава разпра. Добре де, кръв не се намесваше, но важна бе драматичността, която носеше израза и Раз нямаше да е той ако не пропусне малко мелодраматичност.
Не можеше да са краставички, нямаше как да е изял някоя по погрешка. Спомените му все още се връщаха със скорост охлюв поел на междугалактическо пътуване и докато всичко не се наместеше на мястото си нямаше да е сигурен кое е истина и кое не е. Но пък защо временно не поразмишлява над проблема защо продължава да му е тъмно? Регистрираше, че е с отворени очи а не виждаше абсолютно нищо. Може би нещо му пречеше да го направи, а може и просто да бе толкова тъмно, че дори да не може да регистрира сетивата си... да регистрират.
Богове, в момента нивото му на интелект не надвишаваше това на бавноразвиваща се билярдна топка. Обло, ама толкова гладко, че и да го удряш няма да понесе никакви травми. И разбира се цялата система бе мината доста качествено с малко лак и помпозни цветове.
Реализацията го удари съвсем внезапно и Алек дешифрира какво по дяволите му се случва в момента. Та той бе друсан, да му се незнае. Ефектите се износваха с хода на секундите, но това не променяше нищо в ситуацията. Имаше и нещо много важно, което не можеше да регистрира изцяло и което го гъделичкаше отвътре. Знаеше, че е свързано със състоянието му в момента и ще отговори на много въпроси но колкото и да се опитваше да го улови проклетията просто му бягаше като свенлива девица в пансион. Аман от претенции, главоболия и многостранни проблеми.
Внезапно отвсякъде нахлу светлина и тя го заслепи до бяло; ретината му се опита да изгори преди да осъзнае самичка, че подобно поведение е неморално и никак няма да й подхожда. Горе-долу след това светът започна да си идва на мястото за сметка на ужасяващото главоболие, което се опита да обхване главицата на господина; защо да е лесно като може да е невероятно сложно?
Пред него изплува стая и няколко фигури в различни положения, но той първо успя да се фокусира над тази падаща се най-близко. Същата досадна кучка, която не бе отказала да си легне с него като онази госпожица, която бе завъртяла задните си части и си бе тръгнала . Нямаше съмнение, беше запомнил тези бедра поради простата причина, че бяха породили известна доза интерес в него. Това бавно му възвърна останалата част от разказа и факта, че се бе оставил да го дрогират толкова лесно.В момента дори се водеше отвлечено-изгубен и подобно поведение хич нямаше да толерира. Някой щеше да свърши много, ама опасно много, мъртъв щом Алек се освободеше от пречещите на движението му въжета. И стол. И насочен срещу лицето му пистолет.
Поне момичето не бе с отрепките, но това никак не му помагаше. Кучката  явно още не бе дошла в съзнание, защото си стоеше отпусната като чувал върху стола, на който бе вързана. На главата й имаше торба и явно до скоро и той самият се бе моткал с подобен моден аксесоар вместо сносна шапка. О, каква класика. Направо му се искаше да се застреля само от всичкото това наличие на банализми.
- Мистър ЛаРош. - глас със силно сбъркан английски привлече вниманието му обратно към похитителите и над него надвисна ухилената физиономия на мазен китаец. Отвратително; този човек не беше ли чувал за козметика с която да се погрижи за гадната си кожа? Би му спестило много товар от раменете и може би дори би опитало да го направи част от обществото. Част, каквато в момента не беше.
- Не вярвам да се познаваме, господин...? - може и да беше все още леко дезориентиран, но това не значеше, че няма да стопли бързо мисловният реотан. Бяха го нарекли "ЛаРош" и това бе един от персонажите, на които се преструваше в последно време. Французин, богаташ и колекционер на произведения на изкуството, а дискретно и фалшификатор на пари. С какво точно бе загазил в тази сфера?
- Пао, Линг Пао. - охо, интересно. - Това говори ли ви нещо, господин ЛаРош?
Разбира се, че говореше. Наскоро бе натопил малкото братче на този господин за много гадни престъпления и явно сега трябваше да търпи някаква роля на жалко отмъщение. Оф, а тъкмо се бе обнадеждил, че ще се случи нещо интересно... И сега какво мразеше всичко това, май трябваше да последва онзи съвет на другата, онази тръгналата си, и да се прибере преди да е умрял в този долнопробен бар или в същност той наистина не знаеше, вече къде се намираше...
avatar
Alek.

Брой мнения : 7
Join date : 26.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Малко пътешествие;;;;

Писане by Tatiana. on Пон Мар 30, 2015 5:01 pm

Събудих се от дразнещото звънене на мобилния ми, а това може би беше десетия път, в който отказвах на някого. Спеше ми се прекалено много, за да говоря, а едва ли бих и запомнила разговора до сутринта. Последва единадесето звънене, няколко хвърлени възглавнички по земята и одеалото, сритано в края на леглото. Изправих се до седнало положение и вбесено вдигнах на нахалника, ругаейки. Щом осъзнах, че шефът на FBI се намира от другата страна на слушалката, млъкнах. Почувствах се засрамена и вероятно ако се намираше пред мен бих се изчервила, но поне за това имах късмет. Изслушах го, приех предложението, което ми отправи и отново заспах. Този път доволна и щастлива.
Будилникът зъзвъня след по-малко от час. Беше около 05:40 сутринта, но въпреки това бях пълна с енергия и добро настроение. Дори нямах нужда от двадесет минути излежаване, за да се почувствам готова за сутрешното бягане. Облякох черния клин, сивия потник и черното горнище и излязох. Мислех си за снощния разговор и нетърпеливо поглеждах часовника си, осъзнавайки, че след два часа трябваше да бъда пред бюрото на снощния „нахалник“. После се досетих и за брат си и факта, че ми липсваше, но в този момент гордостта ми беше по-силна и нямаше да отстъпя, знаейки добре, че не беше прав за скандала ни. Бях изморена да съжалявам и нямаше да развея първа бялото знаме. После и Дерек изплува в океана от хаос, в който се давех и за капак самодоволната усмивка на снощния глупак още се режисираше в мислите ми. И тези сини очи, изпълнени със самодоволство и безочливост. Продължих да тичам по-бързо, за да разредя сцените в съзнанието ми. Щом приключих с бягането, си взех душ и изкарах нови дрехи от гардероба. Черен панталон, синя блуза и черно сако, а скъпа дрънкулка окраси врата ми. Изсушената ми права коса падаше като водопад по раменете ми, а по лицето си имах семпъл грим, подчертаващ сините ми очи, заключили небето в себе си и розовите устни, примамващи с плътността си. Закачих часовника на дясната си ръка, погледнах се за последно в огледалото, обух високи обувки, които отдавна бях свикнала да нося през по-голямата половина на деня и излязох от апартамента. С асансьора слязох до подземния гараж и се качих в черния мерцедес. После настъпих газта и гумите изпищяха в еуфория, а двигателя измърка доволно. Петнадесет минути по-късно спрях пред FBI. С високо вдигната глава влязох вътре и се усмихнах победоносно, че идвам навреме. Нито минута по-рано, нито по-късно. Видях как шефът, Гари Филипс спря погледа си върху мен и със знак ме покани да вляза в кабинета му. След час излязох.
Вечерта отново беше паднала над града, а аз вървях по познатото Пето авеню, после пак по скучната уличка и вратата на снощния бар се отвори пред мен. Нямах представа защо бях дошла тук, не знаех дали се надявам да видя снощния кретен или беше просто навик, който си бях създала от известно време. Седнах на обичайното си място на бара и барманът остави кристалната чаша с Белуга пред мен. Увих тънките си пръсти, честитейки си сама на ум и точно, когато щях да отпия първата глътка на самотното си празнуване, чух изстрел. После още един. Инстинктивно сведох глава, после скочих от стола и изкрещях „Всички на земята!“. Извадих оръжието си, скрито под задната част на блузата ми и издърпах мрънкащият страхлив барман от склада, където се беше скрил. Накарах го да ме отведе до подземието, от където идваше шумът. Щом го направи, го пуснах да си върви. „Браво, Татяна! Първи ден като агент и вече имаш случай. Да те видим сега, горделивке!“ – присмя ми се вътрешния ми глас и мислено го захапах. После се замислих и реших, че си е чисто самоубийство да вляза вътре и да размятам значка, докато всички се прецелват в мен. Нямаше и време да повикам екип, затова трябваше да се оправям сама.
Пет минути по-късно нахлух в стаичката преоблечена в оскъдната рокля на сервитьорката, сложила ярко червено червило и дъвчеща дъвка като същинска проститутка, а в лявата си ръка държах табла с няколко чаши алкохол и две кутии цигари. Типовете насреща бяха повече от противни, още по-гнусни бяха и погледите им по мен. Когато огледах и двамата заложници, едва сдържах смеха си. Знаех си, че синеокият кретен ще се забърка в някаква глупост, но нямах представа, че точно аз ще спасявам задника му. После опитах да запазя самообладание, виждайки трупа на мъртвото момиче до него. Усмихнах се фалшиво, понечих да сервирам чашите им и нарочно ги излях върху някакъв гнусен китаец, в чийто очи си личаха противните му фантазии докато зяпаше в деколтето ми. Той видимо се ядоса, а аз направих няколко крачки назад, спирайки зад гърба на снощния ми „приятел“. Незабележимо отвързах въжетата, които го държаха като звяр в клетка и пуснах ножа в ръката му. Китаецът се приближи към мен, започна да бръщолеви ядно нещо на неговия си език и понечи да ме удари, а аз се свих и почти проплаках, влизайки прекрасно в ролята си. Малко преди да му се получи, хванах ръката му и с ритник в слабините го повалих на земята.
- Помогни ми, глупако! Казах ти, че ще свършиш мъртъв в тая дупка! Сега му е времето да ми докажеш, че греша!
Извиках и бързо махнах въжетата и от краката му, позволявайки му всякаква свобода на действията.
avatar
Tatiana.
The law
The law

Брой мнения : 29
Join date : 13.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Малко пътешествие;;;;

Писане by Alek. on Пет Апр 03, 2015 4:50 am

-- ...дръпнат, ако още веднъж посмееш да ме докоснеш с малките си гнусни ръчички, местата ни ще се сменят по-бързо, отколкото подозираш и ще се чудиш... дълго откъде ти е дошло.
Нямаше какво да го отрича, почти бе на път да се трогне. Лиглата все още имаше някаква искрица в себе си и очевидно никакви задръжки да я използва срещу подтисниците си. От една страна това го караше да се вълнува- дали би го приела със същата тази енергия когато по-късно я притисне към някоя стена или легло? От друга продължаваше да го убеждава, че момичето не е с особени интелектуални способности. Хубаво, бунтуваше се срещу допира и всичко останало... но с това току що си бе спечелила еднопътен билет към отвъдното. Защо по дяволите никой не можеше кротичко да прецени и премери ситуацията в която се намира преди да започне да действа? Алек бе готов да загуби някой крайник ако се наложи, само и само да не прибързва с поведението. Сега нарочно трябваше да се насили да преосмисли плановете си за действие и да действа по най-бързата процедура, което можеше да доведе до грешка и хаос. Ах, мразеше, ама наистина мразеше подобни излагации. Толкоа ли не можеше да го оставят да си бъде перфекционист? В неговата професия го бе извел до чиста проба изкуство и без свян развиваше тази теория. Скромността при него принципно не съществуваше в особено високи, ами, наличности. Просто не се понасяха, но на него не му и пукаше много-много. Към всякакви сантименти просто бе развил многостранна алергия и туй то. Искрено благодареше на съществото превърнало го в това, което е в момента; "приятел в нужда се познава", а?
- Сега и мен ли ще ме пипаш? - Алек продължи със същият глас, акцент и персона. Поведението на този му образ бе сходно с реалното му, за това можеше да си позволи леки волности в изказа. Непознатата от бара  обаче ако направеше опит да се заслуша въпреки всички проблеми дето й бяха на главата в момента щеше да усети как под маската прозират реалните му намерения. В цялата тази работа имаше нещо адски забавно, но май само нашия задник си го разбираше; неговото чувство за хумор бе взело най-сръткавите тънкости от британският такъв, преди да мутира в нещо наистина зловещо. Оу и може би неразбираемо за голяма част от населението на това измерение- което си беше изцяло тяхна загуба, наистина.
- Не мога да потвърдя, че ми е харесало и ще се надявам да се въздържиш от по-нататъшни случайни плъзгания на ръцете. - дори и да натискаха само въжетата му пак можеше да се направи на сексуално изтормозена жертва. Някъде в тази посока умишлено се опитваше да се движи, защото хрумналата му идея може и да успеееше да измъкне момичето без да му се налага да се охарчва с грандиозност на сцената.
- Мини обратно на нея; нали е жена? Създадена е да бъде докосвана и използвана по този начин. - мъжът потърси очите на своя "похитител", опитвайки се да впие нагъл поглед в неговия. Сините му очи не издаваха напрежение а само лек дистрес, което определено не трябваше да е реакцията в подобна ситуация. Някой уплашен от това да не загуби голямата си любов не бу се държал с подобно хладно спокойствие колкото и да е готов да блъфира; тайната на Алек беше, че реално не му пукаше. Единствената причина да я иска жива бе заради възможността да я изчука. Нямаше какво повече да иска от нея и с радост би я захвърлил щом й се насити Усещаше, че я бяха отвлекли с идеята, че му е близка... но Алек не би паднал толкова навътре в блатото решен да се унижи..
- Което не обяснява защо се опитваш да я убиеш. Млада е и вероятно може да мине за хубава с това телце и детско излъчване; не знам за теб но подобни "играчки" струват доста скъпо на черният пазар и не един от моите клиенти е готов да плати солено, за да си достави удоволствие. Общо взето проваляш моят опит да я отвлека и продам, което се надявам да е с добра причина. Отмъщение за брат си ли искаш?
Мъжът млъкна, създавайки с мълчанието си драматургична пауза. Тук насилника трябваше да се замисли какво наистина иска и да смели добре току що чутото.Кой не би се изкушил от това хем да намаже мацка, хем доста парички и така да прецака псевдо-врага? Тра-ла-ла, вървеше в правилната посока! Да обаче Алек не очакваше това.. господин Пао просто неусетно приключи жалкия живот на жената в стаята, но секунди по – късно в стаята връхлетя по негово мнение една наистина евтина проститутка, но преди да се е усетил видя и нейното лице, добре.. а тя на какво си играеше сега? Извъртя очи сякаш не бе очаквал точно това. А докато я гледаше как се разправяше с китайците просто премлясна отегчено, секунди по – късно, а може би бяха минути чу и думите на момичето, което го освобождаваше. Държеше го, а Алек искаше ли да бъде убит? Не беше сигурен, но можеше и да го убие..
- Хубаво.- каза й той изправяйки се, стана от стола и изтупа бавно дрехите си, а след това просто се приближи до Пао и я отблъсна от него. Хващайки го с две ръце за яката му и изправяйки го, започна бавно да изтупва сакото му. Въздъхна и поклати пръст във възражение срещу госпожица Татяна – Не така, скъпа. Остави на мен. Виждате ли, господин Пао, аз съм почти-честен измамник и бих умрял с радост след като получа обещаната награда срещу момичето;НО вие го убихте... очевидно човешкото желание за задоволяване на разни жалки сексуални потребности е готово да плати с оригинални и съответно безценни платна на Реноар и Ван Гог. А вие ми отнехте удоволствието и ми донесохте само загуби от това.
И колкото бързо бе казал всичко това, също толкова бързо бе извадил скрития пистолет , а натискайки спусъка, един единствен изстрел бе нужен, за да има БУМ в десетката, куршума се заби точно като стрела в центъра на мишена, но тази мишена се намираше точно между очите на Пао..А тъкмо бе започнал да мисли, че вечерта е скучновата...

-Прекрасни предсказания правиш, но си мисля, че трябваше да ободря вечерта си, бях започнал да умирам от скука. – чаровно се усмихнa на госпожицата, а около тях сякаш бяха като ангели на смърта, бяха заобиколени от трупове.. Жалко Пао му допадаше повече от брат му...
-Но като се замисля, ти какво правиш тук? попита я той преди да продължи, поразходи се из стаята и подрита безжизненото тяло на младата госпожица.. - Ех тозии гад.. наистина добри пари щях да изкарам от нея.. Не мислиш ли?
avatar
Alek.

Брой мнения : 7
Join date : 26.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Малко пътешествие;;;;

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите