Tessa Valde |Open|

Плътните ѝ устни трепваха при всяка изречена дума. По повърхността им не бе останала дори капка кръв. Млечнобялата кожа, покриваща лицето и ръцете ѝ, изглеждаше порцеланова под флуоресцентната светлина на лампите. Златисто кестенявата коса падаше свободно върху раменете ѝ на леки вълни, лишена от живот, суха като слама. Маслиново зелените ѝ очи блуждаеха по празните стени, попаднали в трапа на лудостта. Така щеше да запомни майка си. Това бе последният път, в който я видя преди да я изпратят в интерната преди три години. Повече дори не помисли за нея...

Теса приличаше на майка си. Може би имаше леко по-наситено кестенява коса, но всички останали черти бяха наследени от младата жена. Момичето седеше върху плота в кухнята и наблюдаваша пламъка на запалката. Студеният въздух пропълзяваше по оголената кожа на краката ѝ - там, където старата тениска на брат ѝ не можеше да я прикрие. Понякога поставяше ръката си над пламъка и я задържаше, докато не усети как кожата започва да изгаря и болката ставаше непоносима. Животът ѝ представляваше нестихваща последица от събития, които в един момент престанаха да ѝ правят впечатление. Вътре в себе си Теса бе побрала толкова много информация, от която би могла да се напише книга. Литературата обаче съвсем не я влечеше, макар като малка да бе ненадмината в любопитството си и на един по-късен етап да започна да обосновава това с факта, че един ден мисли да издаде книга и любопитството бе етат от разбирането на мотивите и целите на всяко човешко същество. Разбира се, след всичко това вече нямаше никакво значение.
Фактът, че не познаваше баща си, защото ги е изоставил, когато е била на две години нямаше значение, както и този, че брат ѝ влезе в затвора за фалшификация и продажба на наркотици, когато бе на четиринайсет или, че малко след това майка ѝ окончателно изгуби разсъдъка си и бе приета в лудница. Теса никога не сподели, че на тринайсет едва не бе изнасилена или че година по-късно откри, че изпитва наистина погрешни чувства към брат си. По-късно осъзна, че това не бе любов. Бе просто нужда от малко повече интимност, която продължи и след влизането в интерната. Теса дори не вярваше, че съществува по-различно чувство от апатия. Бе свикнала с нея. Чувстваше се мъртва отвътре преди дори да бе започнала да живее. Все едно бе умряла при раждането си и някой просто я бе върнал към живота, защото не можеше да я остави да си тръгне. Все едно се бе родила наобратно и само тя в целия свят бе различна. Тази студенина, която лъхаше от нея, отблъскваше хората и затова рядко можеше да задържи една връзка повече от седмица. Най-лошото бе, че създаваше погрешно впечатление с крехкото си телце и влажен поглед. Приемаха я за ангел, когато бе просто обвивка, труп, черупка, която една душа отдавна бе напуснала. Не бе сигурна кога започна всичко.. Дали винаги бе била такава или имаше нещо общо с всички експерименти върху нея... Имаше ли значение?