Оn the edge

- Доктор Фаирбърд, викат ви в спешното. Повикване за доктор Фаирбърд за спешното... - Можеше да се каже, че Ноа буквално хвърчеше по кориторите. Нощните смени му идваха в почвече, но от друга страна заради натоварването, което поемеше не усещаше толкова часовете които прекарваше в спешното.
- Какво се е случило? - Попита първате сестра която засече в спешното.
- Верижна катастрофа. - Просветли го по въпроса младото момиче. Хирурга запретна ръкави и отново се затича, този път към операцьонната. Това да спасява животи му носеше удоволетворение. Жалкото беше, че когато изпусне някой пациент до приемаше твърде лично. За него смъртта не беше изход.
Изми ръцете си и ги подаде, за да му сложат ръкавиците. Побътза да влезе в залата.
- Наранявания? - Докато израчеше единствената дума вече беше прекосил разстоянието и се беше надвесил над раненото момиче. Не изглеждаше на повече от осемнадест, живота беше пред нея, а това дали щеше да го изживее зависеше от надвесения над нея хирург, който беше просто човек.
- Три счупени ребра. Едното е засегнало стомаха. - Само можеше да си представи колко точно на сол бяха тези ребра, че да стигнат до стомаха.
- Кръвна група? - Беше следващия въпрос, който зададе доктора.
- 0+. Донесли сме три банки кръв. - Анастезиолога следеше състояноето на пациентката и уповестяваше единствното влошаването ѝ.
- Ще я отворя незабавно. Искам още две банки, за всеки случай. Скалпел. - Протегна ръката си и една от стажанткте веднага му подаде искания от него инструмент. Направи голям разразрез върху тялото.
- Губим я... - Извика анестезиолога.
- Не още, не и в моята смяна...



Беше направил три операции за пет часа... Проблема беше онова момиче. Така и не успя да я спаси. Естестено беше съсипан от този факт, не можеше да го приеме. Беше ми трудно да го преживее. Тя беше толкова млада.
- Докотр Фаирбърд. - Мелиса, до колкото си спомняше, стажантката от последната операция се опитваше да го заговори. Привлече вниманитео му. Той знаеше какво ще последва, тя ше се опита да му се натисне, той щеше да я отблъсне и всичо щеше да приключи, зашото на Ноа никак не му се занимаваше. - Добре ли сте?
За очудване на младия лекар, тя не му предложи питие след работа, може би преценката му вече беше грешка.
- Да, разбира се... Добре съм. - Сложи изкуствена усмивка на устните си. - Ще се прибера и ще поспя. Благодаря за загрижеността.
Не изчака тя да му зададе друг въпрос. Подписа се на посления картон и подаде всичко, на старшата сестра. След което отиде в кабинета си да се преоблече, а след това в най близкия бар, за да се напие. Единтвения му проблем беше с алкохола, след работа. Не се задоволяваше с мялко, особено когато беше изпуснал пациент..

добре дошъл