Forever
Привет и Добре дошли в Ню Йорк. Искаме да ви запознаем с едно от най - важните неща за нас с екипа, поговорихме установихме, че рп форумите напълно замират. Факт и жалкото е, че превърнахме форумите си в тъмблр, преди да започнем всички да пишем гиф рп, по всеки един форум имаше над 50 потребителя, а сега от както във форумите не се случва нищо интересно и всеки втори пише гиф, не можеш да видиш и 10 активни потребителя.

За това ние решихме да процедираме така,потребител който няма две активни рп-та, не може да пише гиф рп. За това ще помолим всички, които вече имат активни гиф рп-та, да започнат и нормални в противен случай ще заключим темите ви.

Поздрави, администрацията.

Welcome

Може би сте чували за пленителния Ню Йорк, усещали сте неоновите му светлини как изгарят очите ви нощем, чували сте множеството мелодии, които се преплитат с бръмченето на колите, вдишвали сте от порочния му въздух, само сте се плъзгали по неговата повърхност. Никога не сте погледнали отвъдна пленителността, където ще намерите нещо по-пленително, по-пристрастяващо.. а именно тъмната страна на озарения със светлини град.

have fun..

xoxo - the admins
BGtop
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» The Bahama's resort
Сря Фев 17, 2016 7:42 pm by Autumn Schade

» Jay's apartment six days ago / Erin & Jay/
Чет Яну 21, 2016 6:04 am by Autumn Schade

» "Dear Autumn Café"
Съб Яну 16, 2016 7:31 pm by Erin Alexander Schade

» Althea's penthouse
Пет Яну 15, 2016 6:36 pm by Noya Fairburd

» The zoo
Чет Юли 16, 2015 12:17 am by Reagan*

» Buddy for Past or Future
Сря Май 27, 2015 5:01 pm by ALEX ♣

» "I'll never let that happen again" / six days ago/ Alex & Autumn & Jaden & Charlotte & Noya
Пон Май 25, 2015 6:27 pm by Erin Alexander Schade

» SUiTE 1313-G
Сря Май 13, 2015 5:02 am by Jaden Haas

» Erin Schade's home
Сря Май 13, 2015 1:07 am by Erin Alexander Schade

Staff
Charlotte Liberté.
administrator;;24;;nina dobrev;;medicine


-sahara
administrator;;22;;crystal reed;;host


Alexander Flemming
moderator;;26;;max irons;;host


maraya-
moderator;;21;;doutzen kroes;;citizen


melancholia.
moderator;;20;;Lilly Colins;;immortal



when she was just a girl, she expected the world, but it flew away from her reach, so she ran away in her sleep.

Предишната тема Следващата тема Go down

when she was just a girl, she expected the world, but it flew away from her reach, so she ran away in her sleep.

Писане by vika petrovna. on Сря Мар 18, 2015 9:38 pm

[center]Хората казват, че оценяваш нещо едва след като го изгубиш. Не винаги е така така обаче. Има неща, които човек никога не бива да губи, щом веднъж те са станали негови. Има болки, които човек никога не трябва да изпитва, една майка, един родител. Никой никога не бива да погребва детето си. Но да ти го отмемат от ръцете, преди още да си го подържал, не е лои равносилно на смърт, погребение? Да отделят това малко същество от единственото друго такова, което му е познато, не е ли равносилно на убийство? И тази мъка не тежи ли вечно в сърцето на родителя, на майката?
Шестте години, които бяха изминали от онази нощ, едновременно най-щастливата и ужасната в живота на Виктория, сякаш не бяха достатъчно, за да зарасне раната и'. Не бяха достатъчни, за да успее да забрави, че там, някога, някъде, бе родила своето дете. Всяканощ сънуваше кошмари, един и същи кошмар. Понякога си мислеше, че тя живее в един кошмар. Понякога си мислеше, че никога няма да се измъкне от него. Но и не искаше, Не искаше нито за миг да забравя за това малко беззащитно бебе, не искаше да го изоставя, не искаше то да мисли, че майка му се е отказала от него. Защото вътре в себе си, Вика се надяваше. Надяваше се, че някой ден това търсене ще даде резултат и ще успее да намери малкото си момиченце. Защото тя даваше всичко от себе си. За миг не ми бе помисляла, че може весе дори да не е дива, за миг не беше мислила, че няма да я види вече. Животът си бе способна да даде за това дете и ако така щеше да я намери, щеше да го даде, щеше да плати всякаква цена.
От известно време сякаш беше попаднала на някаква по-съществена инфомация за вероятното местонахождение на детето. Беше се докопала до архива на болницата, в която бе родила. Същата тази болница, която открадна живота и'. Макар че почти нищо не бе документирано, беше записано, че късно вечерта на 16 март неизвестна непълнолетна жена бе родила преждевременно момиче. Пишеше още, че това бебе е взето от някаква друга жена, представяща се за по-голямата сестра на родилката. Някаква Джанабет. Фамилия нямаше. На Вика и' отне много време, за да намери информация за въпросната госпожица, а още толкова, за да я намери в града. И все пак успя. Волята на майката успя.
Намираше се във фоайето на някаква сграда, в която се предпрлагаше, че е тази жена. Сърцето на Вика сякаш щеше да изскочи от гърдите и', докато вървеше бавно по дългия коридор. Може би се приближаваше към човека, имащ отговорите на всичк онези въпроси, които години наред я измъчваха.
avatar
vika petrovna.
Citizen
Citizen

Брой мнения : 22
Join date : 15.03.2015

Върнете се в началото Go down

Re: when she was just a girl, she expected the world, but it flew away from her reach, so she ran away in her sleep.

Писане by Jannabet on Пет Мар 20, 2015 11:33 pm

Когато човек я погледне трудно може да му мине през ума, че това изящно същество би могло да е сктрит канибал, от най- гадния вид - тези които просто убиваха за насладата и славата. В името на тези две неща Джан беше и пожертвала, и получила много, но и до ден днешен никой не беше разбулил напълно мистерията около фигурата и.
Лушниковите очи на поредната и жертва бях ицкъклени, а една муха от време на време кацваше, но след рязкото размахване на скалпел срещу нея - отлиташе.
Както винаги Джан работеше напълно хладнокръвно. Никога не беше оставяла чувствата и да се намесят в работата. А, ах, колкото се радваше, че има такава. След годините в затвора беше очаквала да е напълно забравена от старите си приятели и съюзници, до колкото можеше да ги има за такива, но те я помнеха повече от ясно, а на други се наложи да припомни.
Жената която лежеше на, покритата със стериопор, кушетка беше на приблизително на тридесет години. Не особено голяма красавица - свинки нос, малки очички и прошарена коса, но незнайно защо работодателят и поиска точно нейните органи.
След четири часа работа над трупа, Джан почисти след себе си, като истински санитар. В интерес на истината точно тук характера и се разминаваше със същността. Беше такава перфекционистка и чистофайница, а цял живот беше живяла затънала до глезените в кръв.
Грижливо прибирайки малките торбички с надписи в куфара си, хвърли един последен поглед към точката от която беше прехвърлила трупа в реката. Ако не бяха реките на тоци свят, какво ли щяха да правят серийните убийци?
Решена за момент да се отърси от живота който водеше и забързаният му ритъм, грабна чантата си и заслица по стълбите, към ресторанта, само за да се закове на място при вида на едно лице които не и се искаше да вижда никога прец живота си.
Или поне не жизнено.
avatar
Jannabet
Criminal
Criminal

Брой мнения : 5
Join date : 14.03.2015

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите