Maximilian Parker ||Open||

by **-sahara** Пон Мар 16, 2015 10:41 pm

Maximilian Parker | 23 | Host |Отговорник | Xavier Samuel

- Из дневника на Алина, 2010 -
* 03.02.2010
Да се влюбиш в грешния човек, да, това съм аз. Отново попаднах в бездънния капан на братята Паркър. Онези бандити, които бяха най-добрите в работата си. Да убиват, без да им мигва окото. Сякаш и двамата са били родени за това. А за любовта, дневниче .. Първо беше по-големия, Стивън, а сега сърцето ми е обзето от Максимилиан. Това момче .. не знае в какво се забърка, когато ме срещна. А аз дори не знам как да го опиша? Та той бе съвършен? Не, повече от това. Той беше нещото, от което се нуждаех. МОЯ наркотик.
* 15.05.2010
Макс беше различен. Сякаш беше тоталната противоположност на Стивън. Дори да бе "отговорник", имаше част от него, която ме караше да изтръпвам, когато съм около него. Усещах спокойствие. Ласките му, целувките му с които ме даряваше нощем. А нашата любов, дори да не бе вечна, беше това, което винаги съм искала. Макс се отнасяше с мен като с принцеса. Може би съм си вманиячила, че е толкова добър, все пак част от мен пазеше дистанция. А хладнокръвието му ме плашеше. Имаше дни, когато идваше в хижата където се криех и бе готов направо да ме застреля. Все пак, той ме пазеше от това. Аз бях поредната, която трябваше да мине под обстрела му. Но знаех, че скоро времето ми идваше. Да бъдеш дъщеря на началниците от ФБР имаше своите минуси. Тази информация, която знаех за тях. За бизнеса на Паркър и всичко ...
* 18.09.2010
Макс, знам, че сега или някога ще прочетеш това, всичко написано тук. Знам, че днес ще бъде денят, в който всичко ще приключи между нас. Тази "афера" продължи близо година и мисля, че съм готова за смъртта. За това моля те, направи го без да се замисляш. И намери някоя, която ще те обича толкова, колкото аз теб обичах. Дори когато знаех, че това щеше да приключи така.
Ти бе моя "Ромео".

-

18.09.2010, 22:35ч., хижата на Паркърс

- Най-добре е да заровим тялото, не мисля, че ще го намерят точно тук. Все пак това е нашата хижа. - говореше разбързано Стивън, докато прибираше тялото на Алина в черен човал. Тай разгръщаше последните страници на този дневник, където бе описано всичко, което никога не бе чул. Всичко това е било почувствано от нея. Всяка една дума от всички 387 страници, изписани само за Паркърс. Тай стоеше на дивана и до последно разгръщаше, четейки финалното обръщение към него.
- Брат ми, вместо да четеш глупостите й, ела да ми помогнеш. Как по дяволите се е сетила да се скрие тук, нямам си и на идея. - продължаваше да мърмори Стивън. Максимилиан се изправи бавно от канапето и прибра дневника й в една от чантите си, отивайки бавно при по-големия си брат. Той завърза единия край към краката на тялото и се изправи.
- Благодаря, че го направи вместо мен. - продума без да мигне, докато погледът му бе забит черния чувал.
- Ако шефа разбере, че аз съм свършил мръсната работа вместо теб, ще ме убие. Така че си Мълчи Тай, преди да сме пукнали двамата. - въздъхна Стив и отпи от бутилката вода, оставена на масата. Тайър започна бавно да довършва опаковането на тялото. Усещаше, как ръцете му трепереха докато загръщаха тялото й.
"Алина, Алина .." мислеше си Макс, докато гледаше право към лицето й. Не знаеше как да се чувства. Спокоен, че вече нямаше да се грижи за нея? Че нямаше да се притеснява, че я е скрил за доста дълъг период в тази хижа?
Стоейки клекнал все още, от джоба на дънките си извади едно метален синджир, с висулка на сърце с две крилца. извади го пред него и го опъна, като завъртя леко верижката, завъртайки висулката. Отзад таеше надпис "Maximilian & Alina". Знаеше, че трябваше да зарови нея заедно с този спомен. Когато за пръв път й го подари, когато я заведе в хижата за пръв път. Нямаше намерение да го пази. Отвори леко черния чувал и пъхна сърцето в ръката, стискайки го здраво. Щеше да бъде заровено с нея, за винаги.

днешни дни, 2013

- Е, Макс, до тук съм. Ню Йорк е изцяло твой, пожелай ми късмет. - Стивън запали колата си, оставяйки на Максимилиан да се погрижи за всичко. С 5 годишен опит в бизнеса вече бе време да бъде следващия, който ще бъде изпращан сам на поръчки.
- Оставяш Ню Йорк в добри ръце, не се тревожи. - усмихна се Мак самодоволно. Стивън потегли с колата напред.
Е, сега бе време да направи собственото си разчистване. Макс извади едно малко списъче от джоба си, задрасквайки първата му пречка - Стивън Паркър.

*Една подробност, "Алина не е мъртва, тя просто бе само подменена с наистина добър двойник" Все още е жива и се подвизава в Ню Йорк. От тук можете сами да разберете, че историята им и това което следва между тях зависи от вас.
*Вземайки героя трябва сте активни в противен случей героя се отнема и се предоставя на друг потребител.